Дядо Йоцо гледа
За очите - красни, дивни гледки,
за душата - шир, възторзи живи,
за поета - вдъхновенья редки
имате, чукари горделиви.
Хубави сте! За сърце наслада -
вред, де поглед падне, де крак стъпи;
спорни с сенки, с извори, с отрада -
само за орача вий сте скъпи.
За браздица нямате вий место,
труд упорен ялов тук остая,
глад и нужди вам са гости често:
нищета - сред пазвите на рая!
И човекът, дрипав, твар нещастна,
роб на мъки и на мрак вековни,
туря пятно в таз картина красна,
фърля скръб в предела тоз чаровни!
Иван Вазов