Тръгна Мечо за морето,
на вр. Ком се озова
знаеше, че е далеко
но мечтата го поведе за ръка.
През ливади, трънаци и гори
била, върхове и долини.
Слънце, дъжд, мъгла,
но мечтата е мечта!
Болка, мъка, радост и тъга
бродеше воден от идея
Пришки, синки и малинки
той копнееше за нея
Вятър брулеше лицето
емоции, лупаше сърцето
вр. Ботев тънеше в мъгла
а Мечо следваше своята мечта
Ехо, Мазалат, Узана
айде, не се отказвай, не остана
Шипка, Чумерна, Котел, Риш
ставай, действай, имаш да вървиш
Топъл бриз усети той в лицето
Това ли бе ? Замисли се мечето
Зърна го в далечината
близо вече бе тя, мечтата.
Видя го, беше тук пред него!
Взря се той в синия морски рай
Сълза потече по лицето
и попи във вечния безкрай!
н. Емине
03.08.2019
Автор: Младен Антонов
Общо изминати 589 км и набрана положителна денивелация 19981 м D+. Благодаря на всички хора, които ни помагаха и подкрепяха по пътя. Специални благодарности и на моите спътници Мартин и Младен за компанията и за това, че се грижеха за краката ми ежедневно. Още една сбъдната мечта от моя страна, да прекося родината си пеша през любимата ми планина !!!
Photo album created with Web Album Generator