 |
 |
||
Page: [1][2] |
|||
Йеребатан сарнъджъ или Цистерната на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул измежду открити до няколкостотин в града, приличащо на дворец. Едно от имената, с което цистерните се назовават е "Потъналият палат".
Водата по акведукти е доставяна от извори в Белградската гора, намираща се на 19 км северно. Именно фактът, че Константинопол в древността получавал и съхранявал запаси от питейна вода, го е направил толкова трудно превземаем. Това е едно великолепно творение на Древността, което се е запазило почти непокътнато до днес. То е построено от император Юстиниан I през 532-542 г.
През византийската епоха водохранилището е снабдявало с вода намиращия се наблизо императорски дворец и местното население. След завладяването на града от османците през 1453 г. то се използва още известно време за снабдяване с вода на султанския дворец Топкапъ сарай, но, тъй като османците предпочитали течащата вода пред тази от цистерни, те изградили собствена водоснабдителна система. Цистерните потънали в забрава, докато през през 1544 - 1550 в Истанбул не дошъл холандският пътешественик П. Гилиус. По време на своите обиколки той забелязал, че населението вади от Земята вода с кофа, а и също риба. При трудни условия Гилиус пропътува с лодка водната повърхност, като я измерва и преброява колоните. Своите изследвания той описва в пътепис и по този начин прави Цистерните известни на Западния свят. По-късно всеки пътешественик, посетил Истанбул, държал непременно да види и Цистерните.
Водохранилището е 140 м дълго, 70 м широко, има 336 колони, подредени в 12 редици по 28 колони, с височина 8 м. Разстоянието между колоните е 4,80 м. Голяма част от колоните са от по-стари постройки, направени са от един или максимум от два мраморни къса. 98 от колоните са с коринтски капители, а останалите са с капители в дорийски стил. Цистерните побират 100 000 м3 вода. Разположени са на площ от 9 800 м2. Стените са дебели 4,80 м. Повечето колони са цилиндрични, само няколко са ъгловати или с улеи. Интересно е, че тук е запазен единственият оригинал, оцелял до момента на Горгоната Медуза. Едната глава на Медуза е положена настрани, а другата е положена странично. Поверието разказва, че глави на Медузата са вграждани в сгради с цел тяхната защита, а тъй като, също според легендата, този, който погледне Медузата в очите, се превръща в камък, то главите не са поставени в нормално положение,а обърнати, за да предпазят гледащите ги хора. Предполага се, че главите са донесени от по-стара римска сграда. Служат като цокъл за колоните.
|
|
||
Page: [1][2] |
|||
Photo album created with Web Album Generator