Може би най-бруталното планинако колоездене, което съм правил до този момент. Трака е безумен. Има абсолютно от всичко. 4 бр. стръмни изкачвания, макадамени скоростни спускания, асфалтово скоростно спускане, сингъл тракове, трак по поречието на реката, коловози и за капак на свечеряване трябваше да пускаме най- техничната част на трасето по улей с каманяци и с моята кокоша слепота. Фниширахме в пълен мрак.
Организацията беше най-добрата която съм виждал на състезание, удариха ни в земята сърбите. Много пунктове, чудесна маркировка, просто и да искаш неможеш да се объркаш. Ендуро мотори отпред и отзад и постоянно минаващи покрай нас по трасето в случай на нужда от помощ. Само 13 участника на дългото трасе, нито една жена. Аз и Коки бяхме единствените в категория Мастърс +40 години и завършихме последни за 10:30 ч. Големи благодарности на основния организатор Микан, който не ни остави до последно и ни причакваше с едно АТВ на определени участъци, а имахме нужда от вода в един момент. Невероятно красива природа. Имаше къщи с хора буквално в нищото в планината, говореха неразбираем език, нещо като мучене. Имахме няколк онападения от кучета, като едното беше доста рисковано по макадамен път с 30 км/ч изскочиха и едвам сварих да спра, при което ме заобиколиха от двете страни и беше на косъм да ме ухапят. Всичко мина без инциденти и падания, и без технически проблеми с велосипедите. Бяхме на края на силите си в един момент. Това изживяване ще се помни дълго време.
Photo album created with Web Album Generator