Първото селище на територията на днешен Белград се нарича Сингидунум, по името на местното племе. При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. По това време той се споменава в латински извори като Алба Булгарика.
Българският княз Борис I издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, а другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавани с цвят. Цветът за запада е белият цвят, и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.
Белград е най-големият промишлен център в Сърбия. Първите фабрики са Тополивницата от 1810 г., Бирената фабрика от 1850 г., Фабриката за военно облекло от 1852 г. и Първата парна мелница.
Белград е едновременно пристанище на две реки – Дунав и Сава.
Под град Белград най-често се разбират 3 основни части: Стари Белград, Нови Белград и Земун. В Стари Белград се намират основните държавни институции на Република Сърбия. В Нови Белград, построен основно след Втората световна война, се намират „спалните“ райони. Земун е бил отделно селище на западния бряг на Сава още от римско време, като след присъединяването на Войводина към Кралството на сърби, хървати и словенци постепенно се присъединява към Белград.
Page:[1] [2] |
Photo album created with Web Album Generator