Завърнахме се живи и здрави за щастие. Хапнахме лекичко по едно омлетче Роси запали на обратно останалите продължихме. Спряхме преди границата на Лукойл-а да заредим минахме границата и решихме да не караме по главния път, а за по весело да минем през континента по бавно но по спокойно иначе по това време магистралата щеше да е пълна с сериозен трафик. Настроих GPS-а с подходящ маршрут който да ни изкара от границата през планините и директно в началото на първия ръкав на полуостров Халкидики, а именно Касандра. Потеглихме с прилично темпо до към 120 км/ч минахме през Серес и хванахме по околовръстното от там GPS-а малко ме изнерви щото бях качил нови карти за iGO и за Destinator7 обаче нямаше на тях околовръстното на Серес и постоянно се опитваше да ни вкара в града ни както и да по табелките се уцелихме в правилната посока към Нигрита. Както си мислех нямаше кьорава кола по пътя супер спокойствие все пак беше и предпразнично. По селата карата на iGO се оказа, че има само централните улици и достигнахме Нигрита съответно ни наби баш през центъра където се оказа, че имаше някакъв празничен събор и пълно с народ задръстили улиците скачат играят и блокаж асфалта свърши някакви плочки хората насядали на столове и гъмжило спряхме и почнахме да се лутаме гледам GPS-а казва след 50 метра на ляво и наистина има улица на това разстояние ама има и огромна тълпа някакъв Грък маха с ръка да караме през талпата и хората се размърдаха малко колкото да се промушим от там ляво и излезнахме от селото. Хванахме по много красив път който се виеше из планината времето захладня чувствително. На едно место реших да спрем да се снимаме виждаше се долината и езерата които са над полуострова. Предстоеше да слезем при езерото и да превземе планината която се вижда насреща :). Поехме надолу оказа се, че асфалта лъже много и е доста хлъзгав та имаше малко изпълнения но без падания за късмет :). Слезнахме при езерата и от там GPS-а ни набута по някакъв още по хубав маршрут който без такова устройство е малко вероятно да го уцелиш. Почнахме да катерим планината и се откри още по уникална гледка. Някой позираха: После решихме да си направим групова снимка на всички участници. Понагласихме се и потеглихме на татък оставаха още около 100 км до дестинацията. На GPS-ихме се пак в още едно село както в Нигрита само, че по малко с някакви стръмни калдаръмени улички с коловоз за оттичане на вода по средата ама точно като ти падне там гумата и си на земята :). Страхотен наклон и трябваше да завием на края на наклона в дясно ама точно стигаме горе и някакъв камион от дясната страна се заклещил между спрелите коли и не може да мръдне, а ние спряхме в края на наклона и не може да мръднем. Камиона мръдна леко и се промушихме между него и спрелите коли ама страничните куфари едвам минаха с навигация разбира се но успяхме да се измъкнем и продължихме. Нагласихме лагера два мотора отидоха до близкото село да напазаруват нещо за хапване бяхме изгладнели доста вече. През това време се поогледахме в местността беше красиво и диво. Гърците си бяха зарязали караваните в нищото ей така явно идват от време на време и това е нещо като вила ама мобилна :). Времето не обещаваше да е добро беше около 11 градуса и имаше тенденция да падне още през ноща също така имаше условия за дъжд. Вижда се ясно как е надуло палатката: Събрахме се на завед зад една каравана вече беше станало късно и всеки момент щеше да се стъмни за това разпънахме един чаршаф и опънахме софрата здраво мууане някой пийнаха по едно узо или там как се казваше цантини не знам и аз понеже не пия алкохол не съм и запознат. После изморени легнахме но аз лично не можах да спя добре първата вечер защото вятъра беше много силен и беше много шумно в палатката, а и заваля дъжд през ноща и блъскаше яко по палатката. Въпреки, че е еднослойна от метро въобще не пропусна при тази буря. Събудихме се сутринта и си валеше кротичко но поне вятъра стихна. Хондата беше цялата вир вода :) Тъй като беше велик ден имаше бой с яйца Бияча се оказа при Влади Видно нямаше изгледи да спре скоро дъжда и решихме да облечем дъждобраните и да се поразходим до близкото село на 5 - 6 км пеша да напазаруваме ядене и да разгледаме. По пътно слезнахме до едно пристанище да огледаме яхтите но беше много кално и не се задълбочихме Продължихме по пътя посока селото опаковани сериозно в дъждобрани тъй като си валеше ситно и продължително. Стигнахме до селото Пефкохори имаше табелки на български Явно бизнеса с недвижими имоти покрай морето не е само в България :) Някой гледаха замечтано Дъжда спря което беше добре тъй като ни се бяха поизмокрили краката на идване от водата която се стича по края на пътя. Напазарувахме прилично количество ядене за обед и вечеря и закуска на другия ден и поехме леко по обратния път. В края на селото спряхме на една сладкарничка да хапнем по нещо сладко. Аз си взех някаква гигантска толумбичка доста безвкусна за 1,50 Евро. Другите пиха фрапе, а някой понеже са бързи в ръцете се наложи да си купят още едно фрапе :) Мамин убавец Прибрахме се в базовия лагер. Имаше 3 ма човека Българи които си живееха там около караваните не разбрах каква функция изпълняват но бяха пенсионери и нищо по хубаво от това да си доживееш на спокойствие та говорихме с тях да ни пуснат в предверието на една от караваните да хапнем там и да седнем имаше масички и столове а вънка пак задуха силно и прехвърчаше дъжд. Наредихме осветлението за вечерта и приготвихме софрата Наслаждавахме се на прекрасната гледка към морето и как си беше сменило цветовете Момичето и морето Разположихме се на масата на сладка приказка Полегнахме вятъра беше стихнал дъжда спрял и се наспах като хората. Сутринта почнахме да се приготвяме да събираме багажерите. Сгънахме цирка и на 20 тина километра от мястото където бяхме се разпънали спряхме да пийнем по едно фрапе за по 3 евра :) но пък със страхотна гледка. Бяхме изгладнели и решихме да запалиме по магистралата за да се приберем по на време да хапнем на Градешница. Пуснахме SMS на Роси да ни пресрещне от София там и да се прибираме заедно и потеглихме. По пътя беше скучно магистрала всичката газ хахаха скука само на право по табелките и караш сравнително бързо с трафика иначе има опасност да те отнесат бързо стигнахме до граинцата мене малко преди границата на около 25 км почна да ми свети лампата за бензина но бях твърдо решен, че ще зареждам в България :). Те пътуваха надолу към долната част на Гърция за съжаление ние бягахме от гонещия ни от долу дъжд те отиваха към него черни гадни облаци и доста студено. Хапнахме и газ към София. Трафика беше просто ужасен всякакви състезатели с коли се опитват да те премажат ръчкат се кошмар не знам тези хора за къде бързат за гробищата най- вероятно. Качихме се на Дупнишката магистралата и по едно време почна да пръска и част от групата спря да си облича дъждобрана аз и Оза продължихме оказа се , че няма да вали толкова и не се стреснахме чак да обличаме дъждобрани. Спряхме на Княжево да ги изчакаме. Чакаме чакаме никой не идва поглеждам си GSM-а гледам Stuman званял. Обаждам му се и се оказва, че спукал гума точно там където са спрели да се преобличат. Предна гума със 120 в режим на спиране чист късмет, че не са паднали влади каза, че доста му заиграл мотора погледнато отзаде. Решихме Ники да го кара с неговия мотор и да видят дали може да намерят от някъде гума. Неговия мотор е с вътрешна гума и вентила се беше откъснал. Пробвали със спрей но изкарал още 10 км и пак спаднала. Аз отидох до Люлин да разтоваря багажа и жената и тръгнах към тях пак. Бяха стигнали до края на Дупнишката магистрала точно преди разклона за Перник. Тръгвайки на там срещнах в Люлин kalinsto с още един чопър дадоха ми акъл да видя за гума при Карчев. Оказа се, че има и го раздигнах през почивния ден но ми намери нова гума човека. Тръгнах към мястото през това време се засякох с Роси която беше оправила мотора вече и беше тръгнала и тя към "черната дука" която взе в жертва два мотора този ден :) за щастие само мотори без пътниците им. На Stuman му беше паднала батерията и нямаше как да се свържа с него да му кажа, че съм намерил гума. През това време с Ники отишли и взели буса на Stuman и всички пристигнахме по почти едно и също време. Така и така буса беше там вече натоварихме се. Вързахме го криво ляво и тръгнаха към София останалите с моторите и газ към Stumana да разтоварваме. Ники си окачваше BMW-то с багажа който беше разтоварил за да обикалят да търся гума и не знам как стана ама BMW то изведнъж ми се озова полегнало в краката. При което се счупи стойката която държи огледалото баси деня тази магистрала някаква черна дупка този ден. Имаше хубава гледка от горе. А ето го и буса със Stumana. Разтоварването Тръгнахме надолу и на околовръстното страхотна гледка не можеше да не спра да го заснема. Чудесен завършек на деня. Всичко е прекрасно когато завършва добре важното е, че задружно решихме проблемите. Благодаря на всички за чудесната компания и отзивчивостта в трудните моменти. Всички снимки: http://www.tonyco.net/pictures/Velikden_26_04_2008/
Ще започна от самото начало както си му е реда. Събрахме се 6 мотора сутринта на Лукойл-а на Княжево от които 5 продължавахме за Халкидики. Роси (OSHE) дойде да ни изпрати до към Градешница. Пътя беше необичайно спокоен и ненатоварен на Кресна по дефилето нямаше много коли и можеше да се кара бързо и да се заляга по завоите. Спряхме на Градешница да се подкрепим въпреки, че бяхме закусвали скоро.
Включихме се в началото на ръкава Касандра и потеглихме към края му където трябваше да е къмпинга към който се бяхме насочили температурата беше около 13 градуса. Тук отново неточност на картата щеше да ни затрие оказа се, че пътищата на ръкава са отделени и са еднопосочни, а тоя GPS вика на ляво включвай се в пътя ама к'во ляво там е еднопосочно и таман решавам да завивам и гледам в огледалото в съседната лента лети некав грък със 160 сигурно добре, че реагирах своевременно и кривнах на дясно иначе ни отнасяше като малка гара ейййй мноо лудо карат тези гърци. Както и да е стигнахме до къмпинга обаче греда не работи от Май месец отваряли ни осведоми някакъв чичка който го вардеше явно и беше на N на брой узота. От там Oza знаеше едно диво място където може да се разпънем но решихме, че е добре да потърсим къмпинг и запалихме на обиколка на полуострова навъртяхме още 70 км но нямаше работещи къмпинзи и се наложи да се ориентираме към една горичка до плажа където да разпънем палатките, а си беше и за хладняло вече. Тръгнахме да спускаме един черен път към мястото и пред мене кара Влади с черния VFR и леко на 2 ра с 30 обаче гледам почва нещо да му се онася мотора и танцува мята краци викам ко праи тоя бе хахаха и точно си го помислих и почна и моя мотор да играе ама както съм натоварен с целия багаж и жената и познай вече бях сигурен, че съм на земята оказа се изведнъж дълбок пясък който ни изненада и не знам как не паднахме.
Слезнахме до горичката на плажа и почнахме да си разпъваме палатките времето въобще не беше добро духаше доста силно но все още не валеше.
Определено имаше какво да се види по шосето
Разходихме се в селото имаше интересни растения.
Поехме по обратния път някой по бързо други по бавно. По средата на пътя поспряхме да починем малко. Поседнахме малко на пътя :)
Някой имаше картофче на чорапа
Спряхме на Лукойл-а след границата да заредим и видях , че Роси ми пуснала SMS , че няма да дойде звъннах и се оказа, че мотора сдал багажа по Дупнишката магистрала както си карала и угаснал бензиновата помпа скапала и дошли да я вземат с един бус и точно пътуваше с буса към София.
Седнахме да хапнем на Градешница където изневиделица се появиха Змея, Бойко73 с Вики и един приятел на Змея.
Стигнахме пред Stuman-а и зачакахме буса.
