Здравейте,
тук бих искал да ви разкажа за едно 8 дневно пътуване с мотори до една не добре позната но в същото време доста красива дестинация. Като за начало искам да представя участниците:

Владо (Shider):
Suzuki V-Strom 1000

Наско:
Yamaha Super Tenere 750

Тони (Tonyco):
Honda Varadero 1000

Идеята се роди съвсем спонтанно от приказка на приказка и ей така хоп хайде за Украйна. Шидера беше ходил преди няколко години до Одеса, пък на мене ми беше мечта отдавна да отида до Одеса и през дългата зима 2012 - 2013 г както си говорим хайде да ме водиш в Одеса и той казва, а защо не до Крим разбира се едвам ме нави :). Така спретнахме планове лека полека без особени подробности и фиксирахме дата на тръгване 9.06.2013 г от Варна. За по удобно цените ще ги пиша в левове за да стане по ясно кое колко струва. Информативно 1 лея = 0,46 лв, 1 гривна = 0,183 лв.

Ден 1 8.06.2013 г. 501 км

Станах рано сутринта в Събота за да мога да изкарам мотора и да натоваря багажа пред блока. Бях решил да карам от София до Варна без никъде да стъпвам на магистрала за това избрах горепосочения маршрут. Натоварих багажа и последно довиждане на Люлин сити и семейството:

Имаше желаещи спътници но уви много са малки още:

Потеглих аз без много мотане по подбалкана посока Бургас. Едно кратко спиране на Лукойл-а на Казанлък да заредя и пак напред по пътя. През цялото време буреносни облаци ме дебнеха от ляво от към балкана да ме изненадат ама някак си все ми се разминаваше със лек валеж в който дори не слагах дъждобран. Спрях на петолъчката да хапна на едно бързо хранене, мислех да хвана от там през планината но беше доста черно небето и реших да карам до Айтоския проход. До тук добре вървях успоредно с облаците докато не влязох в самия проход. Небето се отвори от веднъж не мога да сваря да спра да облека дъждобрана няма къде да отбия тясно прогизнах леко докато успея да спра и да облека дъждобрана върху вече напоената с вода кожа. В самия проход валеше като из ведро карах с отворен визьор с 40 - 50 км/ч и почти нищо не виждах. Един тир който караше срещу мене така ме заля чувствах се като в автомивка тип "Четки" След като излязох от прохода малко преди Провадия спря да вали. Покарах още малко и след Ветрино спрях да смъкна дъждобрана който беше вече изсъхнал. Във Варна Шидера ме чакаше у тях. Преоблякох се със сухи дрехи и бръмнахме из града.

Тук чакаме Наско да се появи за да се уговорим за следващия ден:

След което отидохме да вечеряме на бързо в РедРок-а и по креватите:

Ден 2 9.06.2013 г. 663 км

Станахме рано сутринта към 6:00 ч. Аз спях в Шидера и на бързо се метнахме на моторите и отидохме на мястото на срещата с Наско. Бързо сбогуване с девойките и потеглихме доста път ни чакаше:

Подкарахме и на излизане от Варна спряхме на един Лукойл за бърза закуска и зареждане с гориво. Пътя към Дуранкулак перфектен нов асфалт маркировка всичко точно. В Дуранкулак спряхме на малка частна бензиностанция да заредим преди да минем границата.
Влезнахме в Румъния отново перфектен път с маркировка без забележки. Някъде по пътя на Шидера мотора почна да прекъсва и да гасне на празен ход. Спряхме около Констанца за бърз преглед:

Продължихме на пред отново перфектен път:

Села готини къщички поддържано всичко:

Около Бабадаг се отклонихме от главния път за Тулча по вече не много добър път:

Наближавахме ферибота на Галац и 10-тина км по рано пътя се влоши доста дупки намалихме скоростта и по внимателно покрай дупките стигнахме до ферибота.

За наш късмет не се наложи да го чакаме дълго. Платихме по около 4 лв на човек с мотор.

Вече на ферибота:

Шидера отчаяно се опитваше да си вземе кафе от автомата на ферибота но само му глътна лейте:

Разминахме се с насрещния ферибот:

Акостирахме и се разтоварихме. Беше около 12:00 ч. и бяхме решили да хапваме някъде в Галац но уви не намерихме подходящо място поехме към границата директно:

Може би беше малка грешка това, че не ядохме защото се оказа, че чакането по границите не е като в Евро съюза. Стигнахме до Румънско - Молдовската граница и зачакахме:

Оказа се, че пускат на талази и не е толкова страшно. Прегледаха ни документите печати на паспортите митница ровиха малко по куфарите но без да вадим нищо и за около 20 мин минахме. Един Швейцарец пътуваше сам с едно БМВ 800 мотор и нещо му се заядоха защото зелената карта не му важала за Молдова та го пратиха да си прави застраховка за 2,4 км които искаше да мине до границата с Рени.
Поехме към следващата граница която беше в близост до Болград около 40 км се кара през Молдова до там като пътя е в задоволително лошо състояние тъкмо вдигнеш 80 - 100 км/ч и се налага да свалиш до 40 км/ч щото изкачат огромни дупки пред теб но реално ако се кара внимателно не е проблем с мотор, виж с кола щеше да е по драматично положението:

В Молдова спретнати хубави къщички:

Спряхме в едно малко градче да щракнем някоя друга снимка:

Потеглихме към границата и по пътя застигнахме един ИЖ с кош. На мотора двама младежи и между тях едно по малко момиченце, в коша някакви винкели стърчат на зад. Разбира се за каски и екипировка не може да става дума. На един завой като го вдигна този кош във въздуха викам край захлупи ги хаха но не изглеждаха много притеснени от ситуацията явно е нормално така:

Стигнахме границата Молдова - Украйна при Болград:

По тези граници нито има нещо написано нито някой ти казва какво да правиш има някаква бариера седиш и чакаш някой нещо да ти викне или да вдигнат бариерата. Шидера и Наско решиха да го дават по лежерно:

По едно време идва едно БМВ кола със Софийска регистрация (в Молдова, Украйна и Румъния много карат коли със БГ регистрация казват, че било по евтино така) и слизат две млади момчета Молдовци. Питат ме що не влизаме и аз им казвам ми бариерата е пусната. Онези казаха ма не чакайте минавайте, нещо се размахаха и вдигнаха бариерата. Влезнахме на границата. Пак някакво чакане взеха ни паспортите нещо гледат правят върнаха ни ги и казват влизайте на гишето там обаче никой не ти казва какво да правиш но явно нещо се плащаше такса някаква, че минаваш тяхната граница и платихме по около 3 - 4 лв на човек с мотор. После се придвижихме до Украйнската част на границата. Тук започнаха проверки пак багажа, бърка митничаря под пластмасите на яйцето (за не мотористите яйцето е предния спойлер с фаровете) да търси тайници голям смях да не прекарвам наркотици с мотора. Сверка на номера на рама ма не иска да гледа табелката с VIN номера която е на видно място ми където е набит номера на рамата, а той е заврян на рамката където се хваща тройника на вилката и голямо гъзурчене падна. Както и да е за около 40 мин минахме и тази граница. Покарахме малко до Болград вече прегладнели беше около 15:00 ч. Стигнахме Болград и затърсихме Банкомат за да може да се сдобием с Гривни с които да си платим обяда. Йок няма стигнахме някаква автогара:

Да ма няма банкомат. Влизам в една аптека и питам на Руско- Български къде има банкомат хаха. Руския ми е много зле. В Болград е пълно с Бесарабски Българи и би трябвало да говорят Български но уви не срещнахме такива. Момичето в аптеката ми каза говори на Български разбирам те ма не мога да го говоря. Обясни ми тя на ляво за банкомат, ходя аз на ляво няма връщам се гледам маха ми от прозореца другото ляво хаха е явно на всякъде бъркат ляво и дясно. Запалихме моторите и хоп ПриватБанк:

Изтеглих пари, през това време Шидера беше говорил с някакви хора които му бяха казали къде има за хапване и се настанихме в една кръчма:

Имаше безплатен WiFi както почти на всякъде в Украйна голям кеф успяхме да се обадим до БГ. Шидера се свърза по скайпа с едно момче което е моторист и живее в Одеса и щеше да ни съдейства да ни настани в хотел казва се Дима. Разбраха се с Димата, че като сме на 100 км от Одеса ще му клипнем да ни чака на входа на кръговото. Загубихме около час в кръчмата и трябваше да тръгваме доста път ни чакаше с неясно качество.
Потеглихме от Болград към Одеса пътя доста лош върнах се 20 години на зад както беше в БГ. Целия на кръпки на места не закърпен има дупки но в сравнение с този в Молдова направо песен. Първоначално карах по плахо но в последствие карахме с около 100 - 120 км/ч което се оказа не голям проблем на места намаляш като видиш проблем после пак ускоряваш пътува се не комфортно доста друса но пък не е и някаква най- страшна драма. Около 40 км след Болград се включихме на Е87 който се води главния път. Пак в същото състояние некомфортно но се свиква и ако си с мотор с по меко окачване не е проблем да се кара 100 - 120 км/ч. Веднага ми направи впечатление в Украйна какъв ред и дисциплина има. Водачите винаги ти правят път да минеш, почти няма състезатели да те изпреварват като спрял или да се ръгат. На всякъде ни се радват подсвиркват от коли и камиони ако има полиция присветват с фаровете културна работа. Подрусахме се и някъде на около 90 км преди Одеса спряхме в едно крайпътно заведение да пием по нещо и да клипнем на Димата:

Пътя нищо драматично освен, че е малко скучен щото е само на право:

Ето какво предлагаха в заведението:

Продължихме към Одеса ставаше късно. Минавахме през разни села и в едното село едно момиченце носеше едно момченце на гръб покрай пътя и ни махаха радостни:

Селцата са им китни и спретнати, въпреки, че са бедни хората изглеждат щастливи и не ламтят за пари поддържат си колкото могат къщичките и всичко е наред:

Спряхме да зареждаме и съм свикнал зареждам и плащам да ама не, за да ти пуснат пистолета да зарежда отиваш на касата или оставяш кредитна карта в залог или пари кеш. Аз лично оставях пари в кеш зареждам до горе и отивам да си взема рестото. Бензина не е лош не мога да кажа, че е хубав но нямаше проблеми с моторите с него, цена около 2 лв за литър А95. Беше вече почнало да се свечерява:

Пристигнахме към 20:00 ч на кръговото на входа на Одеса но Димата го нямаше:

Шидера почна да рови по телефона и се оказа, че е клипнал на друг номер :) голям смях звънна на Димата и той беше учуден защо не сме му клипнали и каза идвам до 20 мин. Зачакахме и вече беше почнало да става тъмно:

Дойде по едно време и на бързо се разбрахме за хотел къде какво и решихме Дом Павловъй. Беше се вече стъмнило и подкарахме към Одеса което са си около 20 км. Димата пере на пред с БМВ-то ние по него да ама кара като луд 120 км/ч между колите направо не знам къде съм нищо не се вижда тъмница някакви трамвайни релси пресичахме гледах често бордюри близко до предната ми гума ужас само гледам стопа на димата и задната му гума къде минава поне си знае пътя и гледах моята предна да стъпва където стъпва неговата задна и като на електронна игра беше луда работа хаха. Стигнахме до хотела. Имаше два варианта на стай със удобства и без удобства тоест единия вариант стая за 3 ма с баня и тоалетна срещу 80 лв на вечер или стая с обща баня и тоалетна но пък с мивка на балкона срещу 40 лв за 3 мата на вечер. Избрахме по евтиния вариант и не сбъркахме прилична стая с телевизор и хладилник едно двойно легло и едно единично и баните и тоалетните също прилични. Като казвам прилични не са както си ги представят повечето хора но чисти не луксозни за някой биха били мизерни но според мене за преспиване бяха идеални:

Моторите ги паркирахме в охраняем двор няма никакви проблеми имаше много мотори:

Разтоварихме част от багажа и докато се къпехме с Наско Шидера и Димата отидоха да напазаруват нещо за хапване беше вече около 22:00 ч станало. Нещеш ли обаче гледам си ключовете от мотора и ключа за топ касата който е различен от тези за страничните куфари се оказа счупен брех. Слизам аз гледам парчето останало в ключалката на куфара. Върнаха се Димата и Шидера викам Дима ключа капут хаха и му показвам ключа Димата съвсем спокоен казва поправимо няма проблеми утре ще ви пратя адреса на ключар който е близко до вас и ще го оправите викам си добре :). Другия вариант да разбивам хаха и си носех резервни ластици за всеки случай с които ако се наложи щях да вържа куфара да не се отваря но реших да изчакам да видим ключаря какво ще направи. Седнахме да хапнем в дворчето на комплекса и после по креватите:

Бяхме карали 13 часа от Варна до кръговото на Одеса и вече бяхме доста изморени.

Ден 3 10.06.2013 г.

Събудих се преди другите и реших да мръдна малко да поразгледам къде сме. Този ден беше предвиден за обиколка в Одеса като нощуваме два пъти в Дом Павловъй. Димата беше водил и други БГ мотористи да спят тук както и Шидера при предишното му идване та беше изпитана работа. Самия комплекс много приятен не луксозен но вътре със заленинка фонтанчета нещо като импровизиран зоопарк и на самия бряг на морето:

Това са балконите на нашата стая:

Това е от вътрешната страна качваш се по стълбичките и си влизаш в стаята малко тип общежитие:

Вътрешността:

Моторите:

Каменни стъпки:

Установих, че правят пирожки на място и закусихме много вкусно. Понагласихме се по дънки и обувки без якета по къси фланелки и решихме, че ще ходим да търсим ключаря. Димата беше пуснал по скайпа адреса и го зададохме на GPS-а. Оказа се, че е на 7 км от нас. Решихме да ходим с два мотора аз возя Наско, Шидера кара сам тъкмо да може да поснима в движение. И потеглихме:

Преди да стигнем до ключаря спряхме на някаква бензиностанция квартална на която имаше чейндж и сменихме малко евро в гривни.
Ключаря се оказа в някакъв квартал с някакви високи блокове тип Люлин сити но с доста разбити вътрешно квартални улици. Стигнахме до адреса според GPS-а но ключар нямаше. Викам брех само високи блокове и някакъв супер маркет. Питах някакви хора за ключар казаха в супера. Влизам в супера има ключарско ателие доста добре заредено изглеждаше и много варианти за автоключове имаше викам правилно ни е упътил Димата да ма егати работното време от 12:00 до 19:00 ч. през седмицата и събота от 10:00 до 16:00 ч. лудница направо, гледам часовника 11:20 ч. Викам си и без това имаме само ден за Одеса не може 40 мин да висим да го чакаме. Излязох при спътниците ми да се разберем какво правим. Шидера беше говорил за някакви Катакомби под Одеса които били много интересни но са на 20 км от Одеса някъде. Решихме да ги посетим и да се върнем после при ключаря. Потеглихме на там, оказаха се от другата страна на околовръстното:

Това е околовръстното което минаваше покрай някакви езера червени на цвят доста интересно:

Карайки по GPS-а се забихме в ето това което определено не бяха катакомбите:

Шидера пита някакви хора на къде са и се оказа, че е трябвало малко преди това да свием. Върнахме се малко на зад по околовръстното и хоп на Катакомбите.

Напазарихме си малко сувенири и пътеводител и зачакахме екскурзовода:

Тук е входа:

Питахме за билети казаха ни вътре ОК. Оказахме се ние и едно семейство с дете малка група което беше добре. Дойде екскурзовода и ни помъкна на вътре:

Почна да разказва много интересни неща като например как били на 3 етажа и 3000 км дълги със 1000 изхода в целия град. Разбира се ние за около 45 мин щяхме да видим една малка част но при желание може да се организира по голяма екскурзия и да се види повече от катакомбите. Вътре са живели хора по време на войната и си е като малък град с тесни тунели.

Това на пример е кухнята:

Това е спалнята:

Лозунг:

Училищна стая:

Най- младия ученик:

Болница:

Женска стая:

Стая за забавления:

Стая на командира:

Оръжейна:

Самоделни мини:

Коктейл молотов:

Стрелбище:

Пералня:

Гладачно:

Рисунки как са се задявали момчетата с момичетата като ги заливат с вода:

Стълбата към изхода и музея:

Двора на музея:

Ако имате интерес всички снимки от катакомбите можете да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Ukraine/Odessa_Katakomb_10_06_2013/

След като разгледахме катакомбите се насочихме отново към ключаря. Този път момчето си беше на работното място и малко трудно му обясних но разбра, че съм счупил ключа и, че мотора е отпред хаха. Извади парчето сравнително бързо след което почна да търси заготовка за ключ но уви нямаше. Пак с голям зор се опитах да го питам дали не може да отвори със шперц ключалката и да я смъкнем и да я пренареди по другия ключ който е за страничните куфари. Успя много лесно да я отвори със шперца след което махнахме една зегерка и свалихме патрона поигра си 5 мин да пренареди ключалката малко изпили някой зъбчета и хоп вече бях с един ключ на 3 те куфара. Сглобихме всичко и питам колко струва цялата операция. Познай 6 лв не можахме да повярваме :), в БГ минимум 30 лв щяха да ни вземат за това. Всичко наред вече си отварям куфара и съм щастлив :). Трябваше да слизаме към центъра на Одеса като идеята беше да оставим моторите и да вземем маршрутка да усетим духа на Одеса в бутаницата :) но времето напредна и тръгнахме с моторите което се каза много по добра идея от ръгането в маршрутка. Движението е страхотно огромен град зелена вълна всичко отлично организирано не се образуват тапи никъде в същото време трафика е доста натоварен де да беше така и в София но уви не е. Големи булеварди някой еднопосочни с по 3 - 4 ленти в посока, основните са с общо 5 ленти като средната е със светофари над нея сутрин свети така, че 3 ленти да са посока центъра две обратно, вечер свети така, че две ленти са посока центъра и 3 ленти към кварталите много умно измислено и практично за разлика от при нас:

На снимката се вижда лентата която е между двойните пресечени линии си сменя статута вечер и сутрин.

Еднопосочен булевард:

Трамваите се движат отстрани отделени и не пречат на движението:

Е не на всякъде но на повечето места:

Стигнахме до някаква улица която беше леко затворена защото снимаха филм и ни казаха да обръщаме и решихме да паркираме там:

Имаше много интересна ограда на едно заведение точно до нас:

Тръгнахме из центъра много красиво старинни сгради, Кафе компот:

Насочихме се към морската гара, ето изглед от върха на Патьомская лесница:

Фара:

Патьомская лесница:

Морската гара:

Хотел Одеса:

Статуя жената на моряка:

Операта изглед от морска гара:

Опа лодка Варадеро хаха нямаше как да не я снимам:

Каретите бяха с дискови спирачки:

Шидера и змията:

Разхождайки се из едно малко паркче видях Маша от приказката Маша и мечока хаха трябваше да я снимам но тя каза, че само ако си купя от нейните близалки, така и направих :):

Продължихме разходката из центъра:

Стигнахме до Операта много красива сграда със супер градинка:

Мемориална плоча:

Това название вулица много ме кефеше :):

Малко след операта попаднахме на музея на восъчните фигури Баба Ути и решихме да влезем да го разгледаме. Входа беше 6 лв за разлика от входа в Лондон в Мадам Тисо където беше 30 паунда:

Не бяха толкова сполучливи фигурите но пак беше забавно:

Много известна улица пешеходна в Одеса е Дерибасовская:

Бяха направили умалени точни макети на сградите разположени по тази улица и бяха поставени по същия ред както са на улицата:

Фреди не им се беше получил много както и Арни и някой други:

След като приключихме с восъчните фигури тръгнахме по улица Дерибасовская:

Като от приказките а ?

Паркче:

Дванадесетия стол:

Напазарувахме малко сувенири и подаръци и решихме да седнем в едно кафене. Пих минерална вода за 5 лв няма да обяснявам повече :).
Междувременно ми направиха малко колажи със шапката която бях взел като подарък за малкия:

Точно срещу кафето където бяхме седнали се намираше закрития пасаж много красиво наистина:

После продължихме към моста на влюбените като минахме покрай сграда с една стена :):

И на моста:

В края на моста имаше сърце на което да си заключват любовта с катинари:

Минахме по улицата на която се снимаше филм пътьом към моторите:

Взехме моторите и обратно в Дом Павловъй. Беше вече около 19:00 ч. и имахме уговорка с Димата да ни води на Руска баня. Дойде и ни взе с колата и хоп на Руската баня:

Влезнахме имаше си шкафчета за дрехите и шкафчета за ценностите никакви проблеми да си оставиш документите там. Много интересна тази Руска баня до сега не бях ходил на такова чудо. Тук се събличаш:

Прочиташ лозунга:

И стискаш зъби хаха.
Първо влизаш в едно като парна баня само, че с висок куполен таван по средата стоиш колко можеш и се бухваш в ледено студен басейн 2 м дълбок. Аз лично не успях до кръста и излезнах но се бухнах под студените душове. Втората фаза на банята е нещо като сауна влизаш вътре лягаш и в нашия случай Димата играеше роля на изпълнителя хаха. Хваща едни дъбови клонки има ги на снимката в дясно висят:

И яко бъхтене на всякъде гръб, крака, ръце, ходила обаче с някакви много особени движения като се разбухват листата от време на време пари на смърт едвам издържах. Самите клонки се топят в някакви разтвори на соли или не знам и аз какво и с тях бой здраво, след което излизаш и бам у басейна което пак не направих. Интересното е, че Димата си слага едни като работни ръкавици и една дебела шапка конусовидна много смешна. След цялата тази процедура излизаш и ръцете и цялото тяло са ти изтръпнали не ги чувстваш, също така си като пиян и едвам ходиш всичко ти се мае не знаеш къде си, за целта лягаш в специална стая за почивка:

Лудница страшна. Ето го ледения басейн:

Ако си по смел може да изпробваш да си изсипеш кофа ледена вода на главата:

Оправихме се изкъпахме се вече като нови и гледам червен като домат на едни петна и димата вика това значи, че си се напарил добре баси работата имах чувството , че изгарям във фурна хаха. Банята струваш 20 лв за околко час. Излезнахме от Банята и отидохме с колата да вземем Аня жената на Димата, след което отидохме на вечеря в ресторант с жива бира:

Дима и Аня:

Пивоварната:

След вечерята Дима и Аня държаха да ни покажат улицата с веселията разбирай дискотеки, нещо подобно на крайбрежната на Варна:

Димата пи и за това Аня ни кара на връщане ей много диво каране за жена :). Прибраха ни до Дом Павловъй големи благодарности за съдействието на Дима и Аня :).

Всички снимки от Баба Ути:

http://www.tonyco.net/pictures/Ukraine/Odessa_Baba_Uti_10_06_2013/

Всички снимки от Одеса:

http://www.tonyco.net/pictures/Ukraine/Odessa_10_06_2013/

Ден 4 11.06.2013 г. 520 км

Станахме към 7:00 ч. към 8:00 ч. точно излизаха първите пирожки хапнахме и към 8:30 ч. от прашихме посока Крим. Пътя след Одеса изведнъж стана почти отличен с нов асфалт маркировка всичко както трябва. Точно реших, че до тука беше мизерията но по на там пак се влошаваше. Като цяло след Одеса посока Крим пътя е значително по добре от колкото Е87 има примерно около 100 км цял участък с нов асфалт и се кара комфортно. На около 40 км след Одеса има много красив лиман:

Точно в края на лимана именно тук:

Има караулка и съответно ни спряха :). Полицай бол за всеки имаше по един и повече хаха та идва един при мене давай документите. Давам аз гледа пули се к'во си пил викам нищо, е как нищо ами викам вода и онзи водка казвам не вода хаха и ябълков сок което си беше самата истина. Идва полицая до мене и застава до мене глава до глава все едно ще ме целува викам тоя са ко иска :), почва да бръщолеви нещо и аха да ме целуне викам не панимаю хаха онзи пак бръщолеви и май го разбрах иска да му духам хаха, духам му аз на носа ония души нещо смях голям вика добре и ми връща документите. Гледам Шидера му ги върнаха и на него обаче Наско го хванаха на къс пас и го завлякоха в някаква патрулка. Качи се Наско викам са къде ще го карат явно съмнителен тип им изглежда. Затвори ония прозорците на патрулката викам ще тръгват някъде ама имаше шибидах отворен и Наско пак му духа на ония смях. Появи се изневиделица една шкода октавия с 6 полицая вътре, спряха и извадиха едно куфарче и го подадоха в колата. Вътре нереден дрегера с някакви приставки модерна работа. Шидера пита полицая може ли да снимаме хаха ония вика ще снимате като покаже хахаха. Духа Наско ония показва 0.00 хвърли документите аре бегайте. Покарахме минахме гр. Миколайв което май се чете Николайв така и не разбрах носово М май е и стигнахме Херсон. Там минахме по околовръстното и през моста над река Днепър:

Продължихме на долу, пътя си продължаваше скучен и прав само жита на където ти погледнат очите, но за сметка на това пак се влошаваше на места и трябваше да сме на щрек.

Влязохме на територията на автономна република Крим:

Малко след като стъпихме в Крим спряхме на едно крайпътно заведение да хапнем по един шашлик. Това беше точно преди Армянск. Хората пак ни се зарадваха много почнаха да обясняват как са ходили в Габрово в дома на хумора и т.н. въобще като цяло хората в Украйна са много любезни всеки те спира помага ако трябва или ти предлага помощ казват ти виж това виж онова много готини хора.

Автобус ЗИЛ:

Трябваше да си почистя мухите от слюдата на мотора и от вариото над нея защото гледах през него и от многото мухи не можех да виждам добре дупките. Питах жената за вода и тя ми посочи една кана за гореща вода хаха взех я и почнах с нея да чистя Наско не се сдържа и ме снима:

Точно приключих и не знам от къде се появи страшен вятър виелица тип торнадо и вдигна огромен облак прах, едвам сварихме да вземем каските и якетата и да се скрием по на вътре, всичко стана в ситни песъчинки. Както и да е продължихме през Армянск:

В Крим има доста Татари и почнаха да се появяват типични неща за тях като САМСА което през по голяма част от времето си мислехме, че е някакъв вид КВАС:

Пътя на Крим горе долу такъв:

През няколко километра едни огромни табели като билбордове и пише нещо от което разбирах само 300 лв глоба ама какво и за какво така и не разбрах, но Шидера ми преведе, че било ако изхвърляш боклуци явно за това беше толкова чисто на Крим. На всякъде табелки екологичен район ала бала но наистина природата беше много чиста.
Тук сме на 137 км от Симферопол столицата на Крим:

Влезнахме в Симферопол и спряхме да починем в едно кафене край пътя и да ползваме WiFi то:

Имаше един много дебел поне 180 + кг Украинец на съседната маса, вънка 29 градуса аз съм с в кожите ама нищо ми няма хаха другите с текстил пътуваха, и тоя големия нещо ми се смее и ми дудне на руски ма нищо не му разбирам. Този голям човек стана от масата дойде при мене и ми стисна ръката, в последствие разбрах, че ми се радва как издържам на тази жега в кожения екип хаха. Реално през цялото време в Украйна карахме на 28 - 29 градуса и не ми беше много горещо, в момента на връщане когато влезнахме в Румъния при същата температура почна да ми става адска жега нямам никакво обяснение но явно има нещо в климата. Първоначално си мислехме, че причината е климатизирането тъй като карахме от рано сутрин и постепенно се вдигаше температурата но не мисля, че беше това причината просто климата е различен явно.
Свършихме с кафето и запалихме посока Севастопол. По пътя в Симферопол ни застигна един Украински моторист и на един светофар ме пита за къде сме, казвам му аз за Севастопол и той карайте след мен докато се опитвах на развален руски да му обясня, че имаме GPS и не е проблем знаем посоката ония тръгна и ние по него :), хората са толкова любезни, че няма как да им откажеш става ми чак неудобно. Ето го и него:

Изведе ни човека до края на града и ни помаха за довиждане:

Продължихме на пред целта беше къмпинг Любимовка на около 20 км преди Севастопол. Минахме Бахчисарай и не след дълго бяхме на кемпа. Първо мислихме да спим на палатки но в последствие се оказа, че може на бунгало защото разликата беше 2 лв. Реално за бунгало на човек + мотор се падаха по 13 лв и решихме да вземем бунгала за две нощувки. По удобно да не разопаковаме багажи и да може да си обикаляме спокойно без куфари палатки и т.н. Бунгалата бяха доста зле но пък чисти чаршафи всичко вътре:

Базата на къмпинга беше добра с изключение на работното време на топлата вода, а именно понеделник, сряда и петък от 17:00 до 19:00 ч. :) през другото време има душове ама студени.

Последната снимка е на тоалетните не бяха мръсни но клекала дето не бях виждал такъв модел, тухлени прегради облечени с плочки но на нивото на кръста, реално като си клекнал ти закрива полезрението на комшията и на вратичките имаше едни малки дръжки да се държиш да не залитнеш на зад просто забравих да ги снимам. Имаше и една подробност тръбата за измиване на клекалото някак си стърчеше напред и се пускаше водата не с казанче, а със сферичен кран и ако не премериш колко силно да пуснеш изкарва съдържанието на клекалото в краката ти хаха. Идва по едно време Наско и ни разправя абе тея казанчета мият крака и ние със Шидера викаме да забелязахме и той казва що не казвате бе хаха. Имаше битова стая и зала за забавления вечер дискотека през деня разнообразни игри:

Ето топлата баня:

Моторите бяха на близо:

Къмпинга беше много свежарски иначе зеленинка приятно местенце но с малко не добри условия.

Плажа:

Първа морска баня за тази година поне за мен:

Опитахме се да си поръчаме закуска защото беше за малко пари както и вечерята и обяда в столовата но някак си не можехме да се разберем с рецепциониските. Първо казаха закуска в 8:00 ч после в 9:00 ч нас 9:00 не ни устройваше защото на следващия ден ни чакаше голямо обикаляне и 9 беше късно та се отказахме. Започна да става тъмно и със Шидера тръгнахме да търсим магазин да купим нещо за ядене. Междувременно се оказа, че Наско е забравил половин шише с ракия която носеше от БГ в Одеса както и ножчето за рязане за късмет имаше още едно шише ракия :). За да стигнем до селото и до магазините решихме да минем за по на пряко през плажа и открихме, че има езеро на самия плаж дълбоко до кръста и един чичо се мъчеше да кара сърф в него :). Украинците през цялото време не спираха да ме изумяват с лудите си идеи които им хрумваха и на мене не биха ми дошли никога на акъла.

Стигнахме до магазините купихме разни вкусотии като ми направи впечатление, че касовите апарати не са на мода много в Украйна :). Оказа се, че е свършил хляба на всякъде но за щастие Наско беше скатал малко хляб от Одеса. Върнахме се обратно и седнахме да хапнем:

Наско почти беше преглътнал загуната на ракията и ножа :). Ето това взехме за десерт:

Това пък ми беше моя сок който беше доста истински направо си беше нектар много вкусен. В Украйна още си е комунизъм и нещата са истински домата си е домат краставицата краставица не като при нас ГМО и гадости само да ядем. Всичко при тях е много вкусно. Сладоледа (Марожнае) има вкуса на истински сметанов сладолед с мляко който продаваха при нас преди 20 години в едни колички на улицата и гребяха с едни лопатки който си спомня. До сега си мислех, че Гръцкия сладолед е най- хубав но се оказа, че Украинския е по хубав от Гръцкия. Стана късно и си легнахме.

Ден 5 12.06.2013 г. 220 км

Този ден отново станахме рано към 7:00 ч. за да имаме време. Плана беше да обиколим интересната част на Крим която е очертана на картата. Димата ни каза, че в другия край са курортни градчета с дискотеки което не ни засягаше особено освен ако не бяхме тръгнали на секс туризъм но определено не бяхме тръгнали за това. По принцип Украйна като дестинация изглежда доста подходяща за секс и алкохолен туризъм има доста места където това си е нещо нормално но също така е с много красива природа.

Аз реших да карам тези 200 км по обувки и дънки но с яке не беше за къс ръкав и голи гърди толкова километри. Изпразних топ касата така, че да може да се събират якето и каската в нея и всичко беше наред. Стегнахме се и потеглихме:

Пътя в тази част е доста добре ремонтиран явно заради добре развития туризъм.

Посоката беше Балаклава.

Пристигнахме в Балаклавския залив и оставихме моторите на един паркинг до пристанището. Не бяхме закусвали и се озъртахме да намерим нещо за закуска беше около 9:00 ч. Докато се озъртахме дойде едно момче и ни предложи да направим разходка с лодка из залива като ни разкаже повече за него. Първоначално се дърпахме защото плана беше друг и нямахме време но се разбрахме, че ще направим една бърза разходка за около 30 мин като щеше да струва 30 лв като първо реших, че е на човек но после се оказа, че е за цялата лодка направо без пари. Решихме, че има уловка както става при нас в повечето случай но се навихме.

Ето го и капитана на лодката:

Натоварихме се и поехме:

Имаше делфини около лодката които не можахме да заснемем за съжаление. Водата ще кажеш, че не сме на черно море ами на бяло кристално чиста и се вижда дъното даже Варненци се изумиха колко е чисто.

Момчето започна да разказва за крепостта кое как и кога е построено, как е било военно селище по време на войната и цивилни са нямали достъп до там за ремонтния завод за подводници много интересни неща няма как да ги опиша. Ще ви разходя на бързо из залива пък който реши може лично да иде да го види:

Изхода от ремонтния завод за подводниците:

Патици в залива:

Крепостта:

Морската охрана:

Помнете войната за тези хора това е много важно много са загиналите:

Плажът, бетонен със стълбички все едно влизаш в басейн но с прекрасна вода, все едно да се къпете на пристанището във Варна само, че без да излизате от водата като негри :).

Обелиск:

Изхода на залива към морето:

Входа на ремонтния завод за подводници:

Във връзка с последната снимка струята от лодката която се вижда момчето каза, че ако искаме може да се пуснем има въже зад лодката капитана дава газ и става като джакузи хаха било атракция това но нямахме бански :) лудница просто. Иначе за ремонтния завод за подводници момчето на лодката ни разказа доста интересни неща. По време на войната дошъл на проверка тогавашния им ръководител не знам името точно и понеже завода можел да поеме само 50 метрови подводници пък имало и по големи по онова време боядисали две от по големите подводници еднакво и едната на изхода, другата на входа като дошъл на проверка вкарали едната на входа и я оставили в началото но да не се вижда и след малко изкарали другата от изхода уж, че е минала през тунела което няма как да стане тъй като е доста тесен и е на завой вътре :).
Паметника на матроса:

Слезнахме от лодката и заобиколихме пеша от другата страна на залива за да може да влезем във военния музей който е бивш ремонтен завод за подводници. По пътя на едно кръгово изникна този паметник:

Входа на музея сами може да видите водата в какво състояние е, единия вариант за обиколка беше на тази електрическа лодка, другия пеша по коридорите, ние избрахме пеша:

Ето ги подводниците как са били наредени в залива:

Влезнахме в музея с група и екскурзовод, входа беше някакъв символичен не помня точно но примерно 5 лв или нещо такова. Посрещат те с военен марш който съм заснел на клипче със звук което по късно ще побликувам като линк. Самото убежище издържало атомна бомба като тази над Хирошима и Нагасаки и имаше доста масивни врати в овална форма:

Торпедо:

Лека разходка из музея:

Канала през който са минавали подводниците:

Входа:

В дясно се вижда входа на сухия док където са влизали за външен ремонт, източва се водата и на дъното оставало 2 тона сафрид който се раздавал на местното население, като ги гледам не искаха да чуят за риба :) явно им държи от тогава хаха.

Продължаваме разходката:

Акумулатори на подводница:

Действащ радиоуправляем модел който е участвал във филми:

Изходен люк на подводница:

Стена на подводница:

Електрическо торпедо:

Перископ:

Запорожия:

Всички снимки от музея тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Ukraine/Balaklava_museum_12_06_2013/

След като приключихме с музея беше станало към 12:00 ч и решихме да се изнасям по бързо, че няма да остане време за другите неща. Поехме посока Ялта пътя беше много красив и направен перфектно:

Спряхме да се снимаме от едно място с готин изглед:

На върха едни момчета предлагаха снимки с разни птици срещу някакви пари и веднага ме улепиха та за 3 лв се снимах с птицата не я знам каква е точно за това не пиша :).

Продължихме и малко по на долу по пътя спряхме да снимаме Голубой залив както му викат:

Чак не ти се вярва, че това е Черно море но хората в този район си го пазят много добре и е чисто много. Още от пътя към Ялта:

Стигнахме до Ялта:

Първоначално тръгнахме по пътя за Бахчисарай но в последствие се върнахме и се спуснахме до града за да го разгледаме на бързо и да хапнем нещо. На входа ни посрещна дървения човек :).

Паркирахме моторите близо до центъра:

Седнахме в едно заведение да хапнем:

Ялта си е курортен град наподобяващ доста на Кавала и цените са си както трябва. За съжаление пих отново вода за 5 лв този път Грузинска :).

По един Украински борш което всъщност ни беше редовното ядене със сметана много вкусно:

След като похапнахме слезнахме към крайбрежната улица, имаше голям круизерски кораб:

С водна парзалка на комина:

Крайбрежната улица:

Имаше изложени интересни мотори и срещу 4 лв те обличат в някакви странни дрехи и се снимаш ако искаш но нямаше голям интерес:

Църква в Ялта:

След като разгледахме на бързо хванахме пътя за Бахчисарай около 70 км много тесен много лош с много завой някой направо обратни.

Първо десните ги взимах смело но след като се разминах на сантиметри с един бус почнах да спирам да се оглеждам дали има коли и тогава тръгвам и реално го взимам в насрещното завоя много тегава работа дори за човек с повечко опит на мотор, бяха около 10 - 20 бр такива завой:

Колите на долу едвам ги взимаха ако се пада външен по лесно но вътрешните и колите спираха и се оглеждаха дали не идва някой от горе защото реално при пълен навит волан пак си в насрещното:

Пътя си заслужаваше мъката защото се откриваше невероятна гледка към морето и Ялта:

На един завой бяхме спрели да снимаме и като ни видяха спря една кола народ и стойте с вас ще се снимаме хаха :)

Стигнахме на върха на планината който се извисяваше на 1200 м над морето:

Площадка за наблюдение:

На върха продаваха разни интересни неща, вече бяхме в Татарските райони и нещата станаха доста нестандартни като почнеш от масите в заведенията до хората :).

След кратка пауза на върха почнахме да преваляме планината искахме да стигнем до Ханския Дворец.

По пътя на долу Наско реши да спре за кафе което беше най- умната постъпка за момента.

Спряхме в едно Татарско кафе и легнахме на едни маси които са реално направени легнал да ядеш и да пиеш лудница пълна :)

И няколко минути след като се настанихме като затрещя като се отвори онова ми ти небе порой най- страшен с градушка стана ужас и безумие, аз понеже съм хитър си оставих дъждобрана в бунгалото и бях тръгнал като на плаж по обувки, дънки и кожено яке смърт.

Нямахме голям избор освен да чакаме да спре и да се оттече водата от пътя което отне около 2 часа а вече ставаше доста късно. За мой късмет Наско носеше найлонови торбички които да си вържем на краката носеше си ги от предишно ходене в Гърция та си вързах на обувките от външната част което ме спаси от намокряне и лека по лека тръгнахме към Бахчисарай.

Стигнахме в Бахчисарай към 19:30 ч. Ханския дворец беше затворил и тъй като работи до 18:00 ч. и го видяхме само от вънка.

На входа обаче една кака ни причака отново и предложи да ни води до скалния град Чифут Кале с джипка тип УАЗ. Цената беше 46 лв за цялата джипка почудихме се и решихме да ходим, тя предложи екскурзоводски услуги срещу 30 лв но ние отказахме и завихме, че ще се возим само на горе да разгледаме.

Голям екшън снимал съм на клипчета може да ги видите по на там:

Този младеж беше дребничък и кормилото му бягаше из ръцете хаха.

Тука сме на междинна почивка и оглед на долината в която има много скални градове които са нещо като нашия Перперикон.

Следващата спирка беше един невероятен каньон в който са снимани доста филми. Просто спираща дъха гледка.

Точно до каньона беше скалния град Чифут Кале. Тука явно вече имаше лек капан защото ни чакаше един младеж на входа който събираше такса ма за какво за някакви камъни и питаме колко 10 лв на човек викаме си, а не тръгваме си като видя, че не подаваме свали на 5 лв и ние се навихме. Реално е като нашия Перперикон ако няма кой да ти разказва кое какво е гледаш само камъни.

Всички снимки тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Ukraine/Bakhchysaray_Chifut_Kale_12_06_2013/

Почна да се стъмва и потеглихме обратно на долу с джипката:

Беше пълен мрак като слезнахме долу но никой не беше пипнал моторите. Качихме се и спряхме в центъра на Бахчисарай да хапнем нещо за вечеря. Заведението много приятно с градина много хора и пак маси да ядеш легнал, имаше една свободна и Шидера предложи да легнем на нея хаха само, че с Наско не се навихме щото някак си не ми идва да ми слиза храната в тази поза и за това седнахме на нормална маса. Дойде менюто и почнахме да се чудим какво да изберем от Татарската кухня, до нас на масата седеше един човек и като ни видя какви сме се зачудили ни предложи веднага някаква странна супа и ние се съгласихме но за всеки случай поръчахме и по един шашлик.

Супата се оказа някаква уникална, едно голямо кюфте, половин огромен картоф, огромно парче месо и синя слива за капак :) беше много вкусна :).

След като се навечеряхме зададох на GPS-а координатите на къмпинга Любимовка който беше на 30 км горе долу от Бахчисарай и подпалихме на там, малко кофти, че замръкнахме но дъжда прецака работата. Прибрахме се и се метнахме на креватите, следващия ден предстоеше голям преход.

Ден 6 13.06.2013 г. 595 км

Станахме към 6:00 ч. аз си взех един студен душ поради липса на топъл което ме освежи доста. От този ден на татък хващахме пътя към дома. Целта ни беше да стигнем Затока което е малко курортно селце на един лиман под Одеса. Наско си беше купил някаква Татарска шапка:

Тръгнахме на обратно като бяхме решили да спрем да закусваме в Симферопол така и направихме. Най- на края разбрахме какво е САМСА което през цялото време мислехме за вид КВАС, оказа се питка тесто тънка тип дюнер пълна със някакво накълцано месо във вид на топка и залепена за стената на един нагорещен казан, като за да ти я дадат отваря казана с една шпакла изтъргва питката от стената на казана и ти я дава гореща.

Беше доста вкусна, бяхме спрели на един булевард да закусим и разбира се ни се лепна веднага един човек да ни разпитва какви сме що сме на къде сме хаха, имах случая да го питам тези Татари какви са тука и ми каза, че са Турски Татари.

Хапнахме и потеглихме обратно.

Имаше САМСА на много места по пътя и вече знаехме какво е :)

На връщане пътя същия като на отиване нищо интересно освен, че карах по бързо защото вече знаех за какво иде реч, е по бързо 120 км/ч но за този път това си е бързичко :). По обратния път спряхме да се снимаме до релефната табела на Автономна Република Крим.

Голяма фотосесия :). Следващата голяма фотосесия беше на моста над река Днепър :)

Наско замези на моста, Шидера беше отегчен:

И потеглихме към Затока като този път минахме Херсон на пряко не по околовръстното голяма грешка ужасни дупки и нищо интересно карайте го по околовръстното, Одеса също я минахме по околовръстното.

Масово камионите са с ремаркета което не се вижда отзад и си правиш сметка да изпревариш един камион, а то се оказва двойна дължина :).

По пътя:

Спряхме да обядваме в едно заведение край пътя Автогрил, нещо подобно на нашата верига Хепи и като цени и като заведения :).

Разбира се веднага ни се лепна един Украинец който говореше малко Български и почна да ни разпитва и дали можело да намерим някакъв човек в София хаха викам му как да го намерим то да не е един :) както и да е беше седнал на съседната маса с едно дете и още един мъж и като дойде сметката викна на сервитьорката да дойде при тях с нашата сметка и подаде някаква карта за отстъпка от 15 % да ползваме, за пореден път останах впечатлен от Украинците много хубави хора дисциплинирани и много отзивчиви и учтиви.
След като хапнахме пак поехме на път. Малко преди Одеса точно на мястото при лимана където ни караха на отиване да духаме полицаите спряхме да пием кафе и забелязахме бурята над Одеса та решихме да изчакаме да отмине така ли иначе имахме време и като, че ли по бързо се придвижвахме на обратно.

Докато чакахме минаха няколко гоудуинга които са често срещани в Украйна сигурно заради меката возия и големите гуми подходящи за тези пътища и от единия се чуваше надупена музика от крокодила гена "ААААА крокодилай бегемотай, АААААА ...." знаете го на там но беше много весело като видиш този мотор и тази музика хаха :). По отмина бурята и продължихме.

Този беше като ония таксиджията от сериала Етажна собственост :).

След като се отбихме в посока лимана и Затока нещо стана и се затрих от групата те даваха повече газ аз карах по бавно и нещо разглеждах и в едно село завих на ляво, а те явно бяха на право отпрашили но аз си карах на където ме води GPS-а. И стигнах тази табела :)

След което почнах да карам по крайбрежието и през някакви селца които бяха с много готини малки вилички явно нещо като вилна зона и на места пътя беше бетонни плочи вместо асфалт :). В крайна сметка стигнах до подвижния мост на лимана на Затока и спрях да го снимам но явно бях твърде близо и излезе от една бутка един чичо с автомат и каза, да продължавам, че е забранено спирането. Подминах моста и спрях от другата страна така, че да не се виждам и го снимах все пак, иначе Наско го беше снимал в движение но реално за да се види цялата конструкция трябва да си вътре в лимана иначе няма как.

Влезнах в Затока:

И спрях на центъра. Като видях, че ги няма другите им драснах един СМС , че съм на центъра. Между другото веднага ми се лепна един да ме разпитва и да ми каже, че съм спрял на спирката на рейса и преча. Аз пък го подхванах да ми намери квартира защото не се знаеше къде ще спим :). Човека доста отзивчив веднага звънна и докато уредим работите дойдоха и спътниците ми и една леля с една синя жигулка която ни откара до една квартира. След малко пазарлък тъй като беше дървена недовършена къща се спазарихме 3 мата да спим в две двойни стай срещу общо 37 лв :). Много прилична къща само дето в моята стая мивката имаше само канал, батерията не беше свързана и се налагаше да си пълня вода от душа в едно шише и да се мия с него на мивката :).

След като се настанихме излезнахме на разходка из селото.

Бау много страшно гледа ...

Някакви други си правеха фотосесия на плажа

Някакъв вид бунгала:

След като се разходихме седнахме в една кръчма която ми препоръча човека който ни упъти за квартирата имаше една певица и пееше доста добре някакви руски песни, сервитьорките бяха облечени с някакви носии и на нас ни се падна едно притеснително девойче :).

Айде наздраве с Житнъй дар :)

Къде без Борш Украински разбира се с месо.

Мезета:

Тримата от запаса:

Пак наздраве:

Обаче дойде сметката хаха и тука стана един голям смях:

390 гривни ама ние имаме в нас около 250 гривни и още 70 в квартирата хаха и като ни напуши един смях не можем да си платим сметката :) за това поръчахме още две бири хаха за още 21.40 гривни хаха питаме момичето евро взимате ли щото нямаме гривни и тя като се притесни не взимаме да не си тръгнете сега да не избягате викаме споко има ли банкомат :) не може да разбере какво я питаме, имате ли пос карти няма викам брех излизам аз на вънка да търся бакомат, а то излезли едни огромни бели комари ще ме вдигнат. Питам аз едно момиче дето продава някакви неща на сергия вика ей там и сочи едно тъмно като градинка влизам аз вътре у тъмницата и на среща банкомат на някаква сграда и пак приват банк :) комари от всякъде с едната ръка махам да не ме ядат с другата ръгам у банкомата, за късмет работеше та изтеглих гривни и се върнах да платим хаха :). Прибрахме се в квартирата обаче вътре безброй комари, падна голямо тепане с кърпата и пак не ги избих всичките да ме наядоха, даже ставах в 5:00 да ги блъскам пак с кърпата и после пак легнах до сутринта.

Ден 7 14.06.2013 г. 455 км

Станахме към 7:00 ч. стегнахме багажа зададохме на GPS-а Силистра и се придвижихме до центъра на селото да закусим.

Хапнахме на бързо и тръгнахме, първоначално пътя беше приличен но в един момент стана смъртоносен :) дупка до дука, във дупката дупка и около нея дупка хаха, сега видях това за което бях чел и как са си направили успореден път черен който в случая не беше оферта защото имаше огромна локва и закъсали коли в нея.

И тирове закъсали имаше:

Оказа се , че е само 10 тина километра така и криво ляво се придвижихме като на места се изправях на степенките мотора хлътва целия отпред и излизам с леко газ все едно слизаш от висок бордюр и веднага се качваш на друг такъв :) но се минава с мотор с кола не знам не ми се мисли :). След това се включихме на Е87 където беше добре познато от на идване. Този път бяхме решили да минем през Измаил и Рени за разнообразие. На един разклон бяха спряли Наско едни полицай след което ни спряха и нас със Шидера. Един нахъсан младок почна да се прави на отворен как сме пресекли някаква линия и не знам си колко глоба. Вкара ни в една будка където имаше офицери които надушиха ко става и се изнесоха като бити педераси :) сложи тоя документите на масата ко ще шравим от там се сетихме, че Димата ни беше казал ако се правят на интересни повече от 10 Евро да не даваме и шидера му хвърли 10 Евро ония още иска ние му обясняваме, че нямаме повече гривни щото излизаме от държавата ония дайте левове и Шидера му хвърли още 2 лв :) и ония ни върна документите :) после си разделихме на 3 глобата и всичко е на ред :). Продължихме по пътя и в едно село спряхме за кафе където имаше следния надпис:

Да но музея не работеше :).
Щракнахме някоя друга снимка и потеглихме.

Имаше някакво шествие което не ми беше ясно за какво е:

И статуя на машините дето нещо пръскат в житата пак не знам какво но ги има доста такива на всякъде:

Златен паметник:

Спряхме на един лиман да се фотнем.

И продължихме към Рени. На места беше доста добре пътя на други не чак толкова но реално пътя Измаил - Рени е почти из цяло нов асфалт като на места още го правеха но предполагам до месец ще е нов асфалт на всякъде.

На границата Украйна - Молдова

В участъка от 2,4 км между двете граници Украинската и Румънската

Стандартните процедури нищо особено освен, че някакви Молдовци се ръгаха да се пререждат на спуснатата бариера и една рускиня се ядоса слезе от колата и запречи пътя докато не мине нейната кола :). След като влезнахме в Румъния разбрах що е то мизерията на Евросъюза веднага цигани на хоризонта някакви състезатели се опитват да те блъснат изчезна рязко културата и дисциплината у хората. В Украйна не видях нито един циганин колко и да е странно. Спряхме в Галац да хапнем и веднага някакъв крякащ мангал се залепи за нас и ръкомаха нещо вика смрад ужасна.

Потеглихме за Силистра.

Стигнахме до бака само, че го нямаше и се наложи да го почакаме бая, вместо да се разминават двата вървяха заедно иначе 6 лв струваше та не може да се оплакваме.

Точно се натоварихме и като рукна един дъжд не можем да сварим да сложим дъждобраните. Минахме в Силистра доста лесно на границата и отидохме да видим Адриан в работилницата и да изчакаме да спре дъжда. След като спря се пренесохме на гости е Тихомир където преспахме и похапнахме доволно за което големи благодарности на домакините. Наско даже се опитваше да счупи на малкия мотора :).

А малкия се справяше доста добре

По бърборихме до късно разменихме снимките от апаратите и легнахме.

Ден 8 15.06.2013 г. 435 км

Станахме сутринта отидохме на кафе с Адриан и Анета закусихме и хванахме пътя кой от къде е. Аз за София, Шидера и Наско за Варна. По пътя се наложи само веднъж около Силистра да слагам дъждобран иначе след това не ме валя. Заредих на Русе след което спрях чак преди Златна панега да хапна в едно заведение до реката много приятно. Прибрах се ранния следобед в София за около 5 часа.

Аз лично навъртях за тези 8 дни 3525 км. Искам да изкажа огромни благодарности на компанията и на хората които ни спомагаха по пътя. Шидера, Наско, Димата и Аня, Тихомир, Адриан радвам се, че се познаваме и ще се радвам да се виждаме по често.
До нови срещи приятели !!!

Всички снимки можете да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Ukraine/

Видео клиповете в FullHD формат са тук:

http://www.tonyco.net/video/index.php?dir=Ukraine/

И няколко 3D снимки можете да намерите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Ukraine_09_06_2013/

Инструкции за гледане на 3D снимки тук:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/