Положението с фейслука е зле. 🧔 Талибан на балкона на Стойчо. 🤣Айде добро утро, бау!!!
Когато съм в Турция, обичам да посещавам бербер, та бях помолил предварително Стойчо да види къде наблизо има такъв и да се приведа в по човешки вид. Оставихме Гери в квартирата и със Стойчо отидохме да закусим. Той ме заведе в много добра закусвалня с бюрек и баклава, отлични.
След като похапнахме добре, се отправихме към бербера. Беше студио за красота, вдясно за жените, вляво за мъжете. На мен се падна един младеж на около 20, 20 и няколко години. Настаних се на стола.
В началото нещо не се разбрахме какво искам. Първо мислех само бръснене с бръснач, но после се уточнихме, че ще получа пълна програма, включваща доста процедури, както и подстригване.
Следваше да ми тегли един бръснач
И се почна
Започнах да придобивам по-човешки вид, личи си по усмивката на лицето ми
След като приключи с бръсненето, следваше кола маска на скулите и носа
Леле и в ушите ли
Довършително оскубване с конец
Чувствах се като девица, но дойде време и за маска на лице и вече тотално започнах да се зачудвам, къде се намирам 🙃
Айде и един горещ парцал на лицето
Берберите в Турция са големи майстори. Както и друг път съм казвал, в тази държава все още съществува чиракуването и предаването на занаята от майстора на калфата и впоследствие усъвършенстването му. Винаги ми е удоволствие да посетя бербер, когато съм там, но тук разликата беше, че получих пълна програма, в другите случаи обикновено получавах само бръснене и епилация с конец. Последни довършителни дейности и съм готов
Цялата процедура ми струваше около 30 лв, което е направо без пари за около час работа. Хайде и едно селфи със Стойчо за финал
Вече съм нов човек, а ? 🙂 Свършихме всичко и наближаваше обяд, та се запътихме към квартирата, където Гери трябваше да си е опаковала багажа. Очакваше ни доста път и към обяд ми се щеше да тръгнем. Изпълнителна девойка, всичко стегнато и нагласено без моткане. Метнахме в празния багажник всичко и около 12:30 ч. потеглихме от Истанбул към родината. Тъй като се намирахме от външната страна на МОЛ-а, не се налагаше да преодоляваме задръстване и много бързо напредвахме по пътя. Наближихме границата, опашката от камиони беше около 15 - 20 км, горките. За щастие за колите почти нямаше опашка и стигнахме бързо до КПП-то. От турската стана стана доста бързо, паспорти, митница и минахме. От българската страна имаше повечко опашка и се подмотваха нещо. Зачакахме малко повече. След като минахме паспортна и митническа проверка, имаше още една последна проверка преди изхода, нещо като втора митническа проверка от нашата страна. Накараха ме да сляза и да отворя страничната врата. Вътре беше празно като хралупа и колелото хванато от едната страна. Митничарят ме попита дали нося алкохол, цигари от безмитния. Реших да му се сопна, защото беше втора подобна проверка в рамките на 2 - 3 мин и отговора ми беше: "Така, като ме гледате с това колело, дали пуша и пия" последва отговор "Откъде да те знам". 🙂 Минахме и това и последва такса за дезинфекция, да ни напръскат с хлорна вода колата. Вече бяхме на родна земя и се отправихме в посока София. Бяхме поогладнели затова спряхме на Хепито край Пловдив за нещо като обядо-вечеря. Беше неделя и се очакваше трафик към София, но не беше кой знае какво. Някъде около 19 ч. стигнахме до жилището на Стойчо, където жена му очакваше Гери. Самото пътуване Истанбул - София е доста бързо, тъй като е само магистрала. След като доставих Гери, успешно се запътих към дома. В колата беше като бомба, имах доста пране и неща за оправяне и почистване, на следващия ден бях на работа. След като паркирах в гаража, километражът показваше 62 373 км
Тоест изминати 4 167 км с автомобил, според стравата бях изминал 201 км с колелото и за тези километри сумарната набрана положителна денивелация беше 8202 м.
Такъв тип приключение на 2 колела не бях правил никога. Щастлив съм, че мина без инциденти и гладко. Бюджетът, който изхарчих за това пътуване, беше около 1 000 лв за 9 дни. Открих предимството на това да си с кемпeр, може да спираш, където си искаш за спане, без много да се съобразяваш. С мотора е малко по-трудно, тъй като се налага да търсиш място, където да разпънеш палатката. Отново съм очарован от Турция като природа и дестинация, хората са отзивчиви и приятни. Разбира се, изключвам масовите курорти, говоря за провинцията, където можеш да се докоснеш до истинската култура на тези хора. За съжаление последните години Турция се е напълнила с араби, което не е много приятно. Самата държава е доста уредена, пътната мрежа е перфектна и огромна, градчетата са спретнати и доста чисти. Няма нищо страшно да се разходите из вътрешността на Турция, препоръчвам я горещо на всекиго, даже не е нужно да се правят предварително резервации, както в западна Европа - винаги можете да си намерите къде да спите, ако не искате на палатка. До нови срещи!!!
П.С. Всички снимки може да намерите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Turkey_Adventure_2018/