След нощните премеждия успях да се наспя добре. Събудих се не много рано. Около мен нямаше никого. Бях решил да не посещавам пак джамията за тоалет, затова запалих колата и спрях до чешмичката при бунгалата, за да си измия очите и да се освежа. По план този ден бях решил да посетя няколко водопада и една крепост на около 150 км от сегашното ми местоположение с колата. Бяха съвсем близо до мен през планината, но нямаше пряк път до тях и трябваше да се върна до морето и да карам известно време на изток, след което пак да навляза в планината. По пътя исках да хапна нещо извън Узунгьол и директно карах към Чайкара. Ядеше ми се много истинско гьозлеме някъде. След като подминах Чайкара, мернах вдясно табела за гюзлеме и един човек. Спрях веднага, поогледах се и попитах за гьозлеме. Човекът нещо изломоти на турски, явно след толкова пътувания вече съм понапреднал, защото говореше за бейан, което е жена му и за 10 ч. (понаучих цифрите вече), когато щяла да дойде и да прави гьозлеме. Аз обаче нямах време да чакам толкова, пожелах му всичко добро и продължих по пътя. Излязох на главния път покрай морето и малко преди Ризе (родния град на Ердоган) видях до брега едно прилично заведение. Обърнах малко по-надолу и се паркирах при него. Изглеждаше доста прилично и спретнато. Казах закуска, предложиха ми нещо комбинирано - нямали гьозлеме, съгласих се и се настаних на една маса при прозорците до брега. Донесоха ми закуската - няма такова вкусно нещо. Яйца на очи в малко тиганче, току що опечени питки, ролца кашкавалчета и какво ли още не, всичко внимателно подбрано с високо качество. Останах с уникално добро впечатление от това заведение.
На GPS-а в колата предварително бях заложил точките, до които трябваше да стигна. Навлязох в доста голяма планина и стигнах първата си изходна точка на екопътеката към водопада на река Тар.
Пътеката е дълга около 2 км
Хванах нагоре
Река Тар
Продължих, но никъде не се виждаше водопад
Не след дълго се появи в цялото си величие
Водопада на река Тар
Въжения мост, по който се стига да подножието
Красота
Върнах се обратно по екопътеката до колата. Самата екопътека не е много стръмна, но си е само изкачване на отиване, съответно само спускане на връщане. До колата забелязах табелка, че е резерват.
В близост бях набелязал още един дълъг водопад, това беше Гелин Тюлю. На 20-30 км като разстояние, но пък е разположен на лесно достъпен път без екопътека, съответно броят на арабските туристи беше кошмарен, хич не са по спорта и натоварването. На екопътеката покрай река Тар срещнах само една двойка турци, момче и момиче, сравнително млади, тук обаче гъмжеше от всякакви. Беше много трудно да си намеря място за паркиране, сравнително отдалечено от водопада успях все пак да се наместя. Ето го и самия него
И моя милост
Тролеите са доста популярни в Турция и привличат доста от арабските туристи, както можем да видим на следващите снимки
Дано не скъса въжето
Алпийска поляна
Седнах в едно малко заведенийце с типичните ниски турски масички и столчета, за да хапна нещо сладко и чайче
Наздраве
Лудницата не ми е приятна, отбих се на няколко сергии, за да купя дървени сувенири. За Боби поредното дървено оръжие, за мен и майка ми взех дървени бъркалки за мед (кръгли и с вдлъбнатини по тях и навиваш меда, като на рисунките). Качих се в колата и поех към следващата дестинация. Бях видял на картата, че попътно се минава през няколко стари турски каменни моста с голяма арка и спрях, за да ги снимам.
Моста Кале Хала
Поогледах се мога ли да се шмугна с душа някъде, тъй като вече си бях за къпане, но, уви, нямаше къде, а и беше студено. Продължих и започнах да навлизам в гората.
Моста Микрон
Преди да навляза в гората и да загубя обхват, се сетих да снимам тениската на Боби с френския футболен отбор и да му я пратя да я види
Продължих през красивата планина Качкар даг, пътят рязко стана тесен, павиран, с голям наклон и остри завои. Трябва да се внимава, защото насреща изкачат огромните бусове с туристи и хич не обичат да спират, пък разминаването без да се спре е почти невъзможно. След малко пред мен се изправи и замъкът Зил
Паркирах доста далеч от главния вход, на ръба на една пропаст, но нямах избор. Реших, че спрямо останалите коли е прибрана доста встрани от пътя и е безопасно. Поех към замъка
Разположен е на една скала съвсем на ръба.
Зил кале
Гледката е готина, но от замъка не е останало почти нищо освен стените. Разходих се набързо, долу в кафенето си взех две сиренки и един чай, като едната не можах да я изям и я прибрах за после. Отправих се към колата, върви се по ей този тесен път и е доста трудно да не те смачкат.
Време беше за последната точка за днешния ден, малко след замъка имаше интересна табела
Помня как, когато бях дете, вуйчо ми работеше в Ирак и като се прибираше, ни носеше армагани, та в моето съзнание срещу тази дума армаган стои подарък, донесен отдалеч.
Пътят стана съвсем като джунгла
Отново се наложи да спирам в дерето до една скала. Тези дестинации са доста натоварени, макар и да не са кой знае колко известни и да са навътре в планината. Има ли нормален път, е пренаселено. От колата до водопада се върви 5 - 10 мин, но е страхотно, има път, но няма място за паркиране отгоре. Ето го и водопадът Паловит
За първи път виждам водопад с кафява вода, какви ли не съм виждал, но никога с кафява вода
Съседен по-малък водопад с нормална на цвят вода
Слизането до долу става по ето това мостче - стълбичка
Пътят покрай водопада - отвесни скали, по които тече вода и висят зелени растения, уникално е
Слязох по стълбичката долу, скалите са покрити със зеленина
Грохотът е страшен
Този водопад беше последният в програмата ми за деня. Исках да се изкъпя и ми хрумна една щуротия. Тъй като в студената планина явно няма да стане със соларния душ, реших, че на връщане бих могъл да се изкъпя в морето. В планината беше около 15 градуса, докато на 40 - 50 км към морето вече си беше лято с 28 - 30 градуса външна температура. Метнах се в колата и внимателно се измъкнах от джунглата и поех към морето. Не след дълго слязох от планината и какъв контраст, вече беше слънчево и топло! Плажове да искаш: във всяко населено място имаше плаж, но аз търсех нещо по-откъснато. В началото на едно малко градче видях коли, наспрели в аварийната лента на главния път, който си е тип магистрала и реших, че и аз трябва да спра тук. Имаше едно малко заливче с плаж и не беше много пренаселено. В колата си свалих всички дрехи и си сложих банския. В едно найлоново пликче взех сапуна и шампоана, налузих чехлите, банските и се отправих към водата. Това е нашето Черно море, но от южната страна. Водата беше като чай, накиснах се и хич не ми се излизаше. Много приятно!
След като се разкиснах добре, взех шампоана и си насапунисах главата, после излязох на пясъка и със сапуна се натърках добре, хората в съседство ме гледаха доста странно. После се накиснах пак в морето и се изплакнах, чувствах се супер и тази естествена баня ми се отрази много добре. Като излязох миришех на чисто. Върнах се при колата, която беше на главния път.
Изкарах едната туба с вода, в колата са си загрени добре от слънцето и жегата, директно се полях с нея, за да измия солената вода. Отново събрах погледите на околните. Този тип баня е по-бърз и значително по-удобен от соларния душ, ограничението е, че трябва да имаш море в близост. След което направо ей така на тротоара с кърпа на кръста си свалих банския и си обух боксерки и се дооблякох на пътя. Денят беше към своя край и беше станало време за вечеря. Реших, че ще посетя отново заведението в Ризе, където закусвах сутринта. Попътно ме спря пътна полиция, зачудих се дали някъде не са ме снимали. Полицаят погледна документите, обади се по радиостанцията и после каза бай, бай, комшу, размина ми се. 🙂 В Турция залагат цивилни коли, които снимат и след около 1 км те спират и получаваш глоба, но тук явно не беше такъв случаят. Научил съм се да ги разпознавам отдалеч и внимавам много, до този момент около 20 000 км навъртени в Турция и нямам нито една глоба. Наближих Ризе и започнах да се оглеждам за ресторанта, не исках да го изпусна. Беше ми попътно, в края на града. Видях го почти в последния момент и веднага кривнах в паркинга. Имаше едно момиче - салонен управител, много симпатично. Когато закусвах, точно идваше на работа и сега беше там. Беше на залез слънце и седнах пак до прозореца. Започнах да се занимавам с телефона и да прехвърлям снимки от камерата и фотоапарата. Междувременно ми донесоха вечерята. Аз продължавах да си човъркам нещо и момичето дойде при мен силно притеснено, обърна се към мен на английски, "Господине, нещо не е наред с храната ли?" Как да не е наред, това е най-вкусната храна, която съм ял някога! В това заведение готвачът е невероятен майстор, но явно не е само той, защото продуктите са много внимателно подбрани.
По-добра храна не съм ял никога и отново топлите, току-що изпечени хлебчета. Залезът беше прекрасен
След като хапнах, си измих зъбите и се качих на колата, имах пак да изкачвам планината, преди да стигна до Узунгьол и отново нощно. Пътят вече ми беше познат, но е с много завои и се кара бавно на тъмно. За тази вечер бях решил да паркирам кемпера на друго място, за да няма пак земетресение. 🙂 Бях мернал една равна площадка, нещо като горната част на стена покрай реката и мислех да се пробвам там. Вече знаех откъде се минава вечер и се измъкнах лесно покрай езерото. Стигнах до площадката и се оказа, че не съм единствен. Имаше един голям кемпер и няколко коли с палатки там. Казах си: „Това е моето място!“ Паркирах се на удобно място, беше просторно и не си пречехме един на друг. Междувременно бях набелязал и друго място за паркиране като изходна точка за следващия ден, когато щеше да е най-тежкото каране. Не се бавих, трябваше да отпочина и да съм готов за следващия ден.