Спокойствие, къмпингът е празен, няма никого. Чува се само морето, страхотно! Изнизахме се от палатката с Боби, без да будим Вили и се преоблякохме в колата. Решихме да се разходим в и около къмпинга. Наистина много зелен и приятен къмпинг.

Това е входът с рецепцията:

Заведението към къмпинга, с жив покрив :)

И палмовата горичка на плажа, вместо чадъри :)

Излязохме от къмпинга и се отправихме на север. Има един канал, който свързва малко езеро с морето и по който минават малки лодки

Запътихме се към мостика навътре в морето, където отрано имаше рибари. Ето и изглед към плажа, на който беше къмпингът:

Слънцето беше вече високо и обещаваше да стане горещо

В близост имаше стари галери

Върнахме се в къмпинга, Вили беше се събудила. Започнахме да събираме багажа, тъй като имахме доста километри до Троя. Отново не се стараехме да опаковаме всичко плътно, само палатката всеки ден я сгъвах и навивах, всичко друго на две на три. При условие, че се местим всеки ден, няма смисъл да се навиват чували, което си отнема време. Багажникът е голям, няма проблеми. Събрахме всичко и се отправихме към Селджук. Там спряхме за малко, за да си вземем закуски и продължихме. Качихме се на магистралата, където отново Вили вдигна стикера на челното стъкло и си взе пари. Магистралата минава покрай Измир и реално стана бързо, тъй като не влизаме в града. След края на магистралата, която не е много дълга, отново продължихме да караме по широките и хубави пътища през много спретнати градчета. Всичко се поддържа, градинки, цветя - радост за окото. По едно време пътят слезе до бреговата ивица и недалеч навътре в морето се виждаше остров. Пуснахме радиото и започнахме да ловим Гръцки радия, о. Лесбос :). Започнахме да огладняваме и си харесахме едно крайпътно китно заведение.

Храната, която се предлагаше, не беше много разнообразна, но имаше кюфтеци, значи всичко е наред :)

Тоалетната беше изрязана от стар търговски кораб и беше доста готино, вътре всичко си е както е било на кораба: тоалетната чиния, мивката, чешмата. Аз съм влизал в търговски кораб и знам как изглежда, но на Боби му беше интересно, тъй като не е влизал.
След като хапнахме и поотпочинахме, се отправихме отново на път. В едно градче настигнахме колона колоездачи с ескорт, носеха си на багажниците палатки и къмпинг оборудване, явно някъде на поход бяха тръгнали, страхотно :)

Наближихме град Burhaniye, на входа ни посрещна самолет

Явно има нещо свързано с авиацията в този град, защото на много места имаше авиационни апарати и паметници. На мен ми е голяма тръпка летенето и небето като цяло и настроението ми се повдигна рязко. Точно на излизане от града в далечината гледам един огромен Airbus, викам: „Брех, к‘о прави до пътя тази машина“. Приближавайки, щеше да ми падне ченето, машината е ресторант и има масички на крилата. Спираме, край!

Не след дълго си пиехме чайче на крилото на огромен Airbus

Даам, готино беше :). Наслаждавахме се на гледката отвисоко. След като си починахме, се разходихме вътре. Направен е с масички като ресторант, пилотската кабина е доста запазена. Кога ли Боби ще има възможност да се докосне свободно до уредите в пилотска кабина на такава голяма машина :).

Не пипай изкуствения хоризонт

Забелязах, че дроселите са 4 бр., пък двигателите само два. Самата машина е от по-големите модели и не ми се вярваше да е с два двигателя само. Огледах внимателно крилата и установих, че е имало по още един двигател на всяко крило. Останала е само стойката, на която се закрепва :). Впечатляващо е направен този самолет.
Продължихме нататък по пътя, отново спретнати градчета, как да не им се радва човек, не като при нас - всичко изоставено.

В един момент пътят стана по една лента в посока и започнахме да се изкачваме с остри завои около Adatepe. Гледката отвисоко е впечатляваща.

Не бързахме този ден и спирахме по-често, общо взето се моткахме и така пристигнахме вечерта в Троя. Къмпинга го бях видял предварително. Посрещна ни собственикът, настанихме се под една палма.

Нас ни пазеше един голям Хектор :)

Собственикът бе доста сговорчив. Разказа, че води групи в Троя като екскурзовод, освен работата в къмпинга. Живее в Чанаккале и не спи там. Има и заведение, в което решихме да вечеряме. Каза, че майка му е постоянно там, в една къщичка малко по-нагоре. Има и стаи под наем. Топла вода, тоалетна - всичко чисто и спретнато, доволни останахме. Цената както навсякъде: 12,50 лири на човек за Боби безплатно.

На масата в заведението имаше Троянски кон :).

Попътно спряхме на едно място, където продаваха ягоди. По това време на годината в БГ няма още, но на юг имаше. Бяхме купили две кутии. Едната я изядохме като десерт след вечерята, много ароматни.

След вечерята, преди да си легнем, реших да се разходя със статива и да щракна някоя и друга нощна снимка на къмпинга, ето и какво се получи.

На следващия ден планът беше да разгледаме Троя и да отидем до Чанакале, след което да преминем с ферибота от другата страна при Галиполския полуостров и да търсим някой див плаж, където да се разпънем на свободно с палатката :), така, че лека нощ за сега и до утре.

Към Ден 9