Днес беше рожденният ден на Ади, сестрата на Боби. Трябваше да намерим интернет и да й се обадим, за да й честитим празника. Станахме по-раничко и набързо събрахме багажа, без много-много да го сгъваме - добре, че сме с Докера с огромния багажник. Собственикът на къмпинга тъкмо пристигаше, пожелахме си всичко най-хубаво и потеглихме към селото да си купим от някоя пекарна нещо за закуска. Хората се разбуждаха, децата отиваха с раниците на училище, имаше топли закуски, които хапнахме на едно мостче.
Ефес не беше далеч, но трябваше вече да си купим отнякъде стикер за магистралите. Все отлагах, но стига вече. Сложих най-близката пощенска станция в Денизли, най-близкия голям град до Памукале. Стигнахме след няколко минути, оказа се, че няма стикери за първа категория, само за камион в тази станция, пратиха ме в банката. Там много трудно се разбрахме, че стикер не мога да закупя, само ако имам вече предварително закупен мога да заредя, отне ми 20 мин. От там сложих на GPS-а следващата най-близка пощенска станция. Оказа се забита между поредица от автосервизи, за щастие там имаше вече. Айде още 20 мин докато попълним документите и платим. Малко се е увеличила цената спрямо 2015, но нищо драстично, освен, че първоначалната сума за зареждане е значително по-висока. В крайна сметка нищо не са таксите - имайки предвид какви пътища получаваш срещу тях, направо е без пари. Взехме си стикера и документа и вече бяхме спокойни. Поехме директно към Ефес, пътят бе хубав и спокоен. Излязохме за малко на магистралата за Измир, където Вили подаде стикера на предното стъкло, за да не го лепя и ни отчете на първия тол веднага, което беше добре. Пристигнахме на къмпинг Дерели. Изглеждаше доста обещаващ, много зелен, ама много. Все още бяхме извън сезона и на рецепцията нямаше никой. Вътре в ресторанта имаше хора, казаха, че няма проблем да ползваме, но баните и тоалетните все още не работят. Къмпинга предлага и стаи в малки постройки пред плажа. Стаите са доста прилични: с баня и тоалетна и ни дадоха ключ от една такава стая, за да ползваме банята и тоалетната. Цената беше стандартна: 12,50 лири на възрастен и безплатно за Боби. Къмпингът е впечатляващ и най-хубавото беше, че нямаше хора. Аз останах да разпъвам палатката, Боби и Вили се отправиха към плажа между палмите.
Вече имах тренинг и много бързо се справих
Това всичкото между дърветата са места за палатки. Запътих се и аз към плажа.
Пясъчен и огромен и няма никого. Страхотно!
Навътре ставаше много плавно дълбоко, идеален е за деца
Хванах един рак за Боби :)
Страхотно и кристална вода
Няма хотели, няма навалица перфектен пясък, като си спомня малко по на юг какви камъни стават
Жега и се размазахме
После малко гоненица с Боби във водата, като моторница е :)
Починахме си и се отправихме към Ефес. Беше много горещо, а бе едва април месец, представям си юли и август какво чудо ще е. На входа на Ефес, преди да влезеш с колата, правят проверка с камери отдолу на колата, жандарма с автомати те посреща. От къмпинга ни бяха предупредили да си носим паспортите, защото ще ни направят проверка. Така и стана. Купихме си билети за вход и зле преведен пътеводител на български срещу 20 лири и поехме из комплекса. Древният град Ефес се намира на около 50 км южно от Измир и на 19 км от Кушадасъ, недалеч от турския бряг на Егейско море. Той е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия. В античността Ефес се е намирал на брега на морето, с времето реката е напълнила залива с наноси, брегът се превърнал в блато, блатото довело маларията. Градът бил изоставен.
Ефес е известен още през 2 хилядолетие пр.н.е.
Около X в. пр.н.е. тук започват да се заселват йонийски гърци. В Ефес няма нищо друго освен история: Запазени мраморни улици от 2 в. пр.н.е., храмове, пазари, бани, библиотеки и публични домове. Тук се намира храмът на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят. Някога тук са идвали Цезар, Марк Антоний, Клеопатра и Тиберий. Тук е роден Хераклит, тук живее известно време и Омир. Оттук тръгва и славата на Херострат, същият, който подпалил храма на Артемида, просто така, за да се говори за него.
Сега по-голямата част от Ефес спи под маслинови и мандаринови горички. Сутрин по древните улици има тълпи туристи, а пред входа - позната ориенталска картинка - сергии с локум и халва, препаски с пайети и още куп джунджурии.
Поредните камъни, но този път поне имахме пътеводител да четем какво гледаме, ето и големия амфитеатър
Този булевард е стигал до морето, където е имало пристанище, а хич не е близо морето от там, бая наноси е докарала реката :)
В другия край опира в амфитеатъра
И още камъни
Боби и Вили пред небезизвестната библиотека на Целз
Или това което е останало от нея
Зад стената
Имало е тунел между библиотеката и публичния дом, и така уж отиват да се учат и хоп през тунела :). Жегата беше доста и се отправихме по нататък по камъняците, които излъчваха много сериозно.
Боби разглежда на сянка пътеводителя
Двамата с Боби пред портата на Херкулес
Макет на града, как е изглеждал едно време
Малкият театър
Изглед отвисоко
Пишеше, че тук някъде е къщата на Дева Мария и искахме да я открием, вместо това стигнахме до някаква църква пак нейна
Тук къща, там къща – няма. На изхода на комплекса питахме в едно магазинче, в което говореха английски. Казаха, че трябва да се върнем на главния път и оттам нагоре няколко километра. В пътеводителя така беше описано, че все едно е някъде в комплекса, но не е. Натоварихме се в колата и се отправихме по табелите нататък. По пътя попаднахме на статуя на Дева Мария.
Пътят се вие и се изкачва в планината, гледката е страхотна съм Седжук
Излязохме на едно кръстовище, където отново ни посрещна жандармата с камери, вградени в асфалта, преглеждащи колата отдолу за бомби. Провериха ни паспортите и ни пропуснаха да минем. Явно, често ги взривяват там :). Малко преди паркинга пак бус на жандармата. Паркирахме и тръгнахме по един доста стръмен наклон пеша надолу.
Паметник на Дева Мария в близост до къщата й
Маслиновата гора пред къщата на Дева Мария
Къщата на Дева Мария (на турски: Meryemana или Meryem Ana Evi) е същевременно християнски и мюсюлмански храм, който се намира в планината Коресос (на турски: Bulbuldag - в превод - Планината на славеите) в близост до античния град Ефес, на територията на днешна Турция, на 7 км от селището Селджук.
Според християнските канони Светата Дева Мария, след Христовото разпятие, напуска Йерусалим заедно със Светия Апостол Йоан, който я е скрил в Ефес. В тази къща тя остава до края на живота си. Днес Домът на Дева Мария е място за поклонничество както на християни, така и на мюсюлмани. Според мюсюлманската свещена книга - Корана, Дева Мария е майка на един от мюсюлманските пророци и затова на поклонение тук идват и много мюсюлмани. Вътре не е позволено да се снима, за това само отвън.
Боби пали свещ до къщата на Дева Мария
Свещената чешма, извор с три чучура. Смята се, че водата му има лечебни свойства. Затова хората са й дали име „Водата на Дева Мария“.
Стена с молитви - смята се, че човек може да си пожелае нещо и да го сложи на стената, то ще се сбъдне от 40 дни до 9 месеца след това.
Дева Мария с Исус Христос и Боби
Този ден обяда го направихме в крачка, взимайки си оттук-оттам по нещо за хапване. Времето напредваше и искахме да вечеряме нещо нормално, та се отправихме към град Селджук, който беше наблизо. Паркирахме колата и тръгнахме на разходка.
Седнахме на едно тротоарно ресторантче до автогарата, много приятно и автентично
Аз си взех нещо, за което реших, че е някакъв вид сок
Забележете само ферментирал лют сок от черен морков, така ме подлюти, че ми идваше да излетя. По принцип е доста полезен за имунната система, но ми е беше супер трудно да го пия, в крайна сметка с голям напън ударих половин шише и станах здрав като бик :). Добре, че имаше чай накрая.
Решихме да търсим някакъв замък, който така и не открихме, но за сметка на това уникална гледка
Бързахме, бяхме само за една вечер, а държах да снимам залеза на плажа, няма да го коментирам, но мисля, че ще ви хареса какво заснех
И падна нощта, изгря и луната
Изморени от дългия и динамичен ден, си легнахме.
Всички снимки от Ефес тук: http://www.tonyco.net/pictures/Turkey_Trip_2017/Efes/