Позастояхме се през последните дни в пленителната Кападокия. Време беше да минем едни 620 км до следващата ни спирка - Памуккале.
Тази сутрин бях решил да стана рано и в 5 ч. да се кача на панорамата над Goreme, за да заснема излитането на балоните по изгрев. Съмишленици от останалите участници не срещнах, както можете да се досетите. Станах към 4:45 ч. и тихо се изнизах с предварително приготвена техника от предния ден. Запалих колата и, о, изненада -1. Нахлузих шапката, дебелото яке и потеглих към панорамата. Учудващо или не, нямаше никого освен мен горе. Позиционирах се на подходящо място, разположих статива с камерата, поогледах се как и къде трябва да застана и зачаках момента.

Насладих се на гледката, след което започнаха да прииждат пикапи с ремаркета и балоните да кацат близко до мястото, където се намирах. Този ден такъв им беше късметът с вятъра, но и късмет за мен, че дойдоха по-наблизо, за да ги снимам. Изживяването за мен беше неповторимо и уникално, на такова място с толкова много балони и изгрева. Заради гледки като тази живея. Събрах си техниката и се отправих към колата, която бях спрял до пътя, тъй като паркингите бяха заключени със синджир и катинар, за да не могат такива ранобудни като мен да ги превземат :). Пътят гъмжеше вече от бусове и пикапи с ремаркета. Прибрах се до хотела, моите хора още спяха и аз се качих на балкончето пред ресторанта да позяпам като за последно.

Наближи време за закуската и слязох в стаята да ги разбуждам. Станаха, пооправихме се и отидохме да закусим. След това събрахме багажа, натоварихме се в колата, която ставаше все по-разхвърляна и потеглихме.

Наближихме с. Памуккале, бях заложил на GPS-а Tepe Camping. Оттук нататък продължавахме на палатка, стига толкова хотели. Не след дълго пристигнахме на къмпинга, който се намира над Памуккале и го препоръчвам на всекиго, пътуващ в тази дестинация. Гледката отгоре е невероятна. Бях писал мейл на къмпинга предварително и ми бяха отговорили, че работят и ще струва по 12,50 лв на човек, като за Боби е безплатно. Имаха и стаи, но ние не искахме. Къмпингът има и басейн, към този момент все още не работеше с пълния си капацитет и правеха дребни ремонтчета по него. Ние бяхме единствените гости по това време. На място бяха собственика който говореше идеално английски и още един мъж, който го раздаваше готвач и сервитьор. Собственикът веднага ме извика по име, явно беше запомнил по мейла кога ще дойдем. Тук по план имахме две нощувки, но в интерес на истината, като видях мястото, ми се искаше да останем още. Вили днес щеше да и е първото спане на палатка в живота :). С Боби щяхме да я учим как се прави :).

Поръчахме някакви общи неща, месо, картофи, салата, беше ОК. Наслаждавахме се на невероятната гледка, докато не се стъмни напълно. Бяхме си поизморени от пътя и беше добре да си легнем. Имахме един зимен чувал тип мумия, който дадохме на Вили - като жена винаги й е студено и най-дебелият е за нея. За нас с Боби имаше два малки летни чувала пак тип мумия, които се съединяват. Тази вечер реших да ги съединя и да спим заедно като в един общ, което всъщност се оказа грешка, тъй като цяла нощ отнасях ритници и удари с ръце, хахаха. В хотела спахме пак заедно на един креват, но някак си по-отдалечени и беше по-спокойно. Обясних на Вили, че трябва да се закопае догоре и да си стегне около врата чувала, за да не й излиза топлото, като след това си стегне и качулката, така че да й остане само една малка дупка за въздух. Тя обаче каза, че имала клаустрофобия :).Разбрахме се, че ще й измръзнат носът и ушите, ако не се опакова добре. Опаковах и Боби и след това мен, загасих лампата и лека нощ.

Към Ден 6