Днешният ден беше отреден за Северния червен тур. Междувременно се двоумяхме дали да не гледаме шоу на дервиши. В крайна сметка имаше няколко опции за около 25 Евро на човек, като за Боби отново беше наполовина. Едната опция беше да гледаме 1 час дервиши, но не беше започнал активният сезон и Ефе ни предупреди, че не е много сигурно дали ще има или няма да има. Втората опция беше Турска вечер за същите пари, включва 15 мин шоу на дервиши и много народни танци, танц с ножове и т.н., също така и вечеря на корем с напитки в скален ресторант. Видя ни се по удачно да си вземем Турска вечер. В тези пари беше включен и транспорт до съседното градче, където е скалният ресторант и обратно. Разбрахме се, че ще я направим като на изпроводяк последната вечер преди да си тръгнем, тоест днес. Беше останало още нещо, което не бяхме изпълнили в програмата си - да посетим крепостта Uchisar. Днешният тур беше по-къс и щеше да остане време да се качим и до нея. Закусихме и бусът дойде отново навреме, както обикновено. Качихме се и подкарахме към първата спирка, музея на открито Goreme Open Air Museum. Оказа се, че този ден има някакъв детски фестивал и пътят към музея беше затворен. Слязохме от буса в центъра на Goreme и продължихме пеша. Днес в групата ни отново беше Наима от Алжир. Останалите бяха нови, но бяхме по-малко хора. Имаше едно семейство от Тайланд с много малко дете. Имаше много жандармерия, телевизия и какво ли не още Боби искаше да ме снима Стигнахме до музея
Музеят на открито в Goreme прилича на един огромен монашески комплекс, съставен от множество манастири, разположени един до друг, всеки със своята фантастична църква. Намира се е само на 15 минути пеша (1,5 км) от центъра на село Гьореме. Той съдържа най-хубавите църкви, с красиви фрески (стенописи), чиито цветове са запазили своята първоначална свежест. Той също така представя уникални примери за техника на изсичане в скалите на различни форми и фрески. Музеят на открито в Гореме е член на Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1984 г. и е един от първите два обекта на ЮНЕСКО в Турция.
Районът, обхванат от този музей на открито, представлява последователно разположени обекти и историческо единство. В рамките на музея има единадесет ресторанта, с маси и пейки с цветя. Всеки от тях е свързан с църква. Повечето от църквите в Музея на открито в Goreme са от 10-ти, 11-и и 12-ти век.
Маса с пейки
В църквите не е разрешено да се снима, Ефе ни заведе в някой от по големите и ни обясни историята за всяка една от тях, както и какво означават стенописите. След което ни пусна известно време да разгледаме останалите свободно.
Боби и той позира между камъните като нинджа
Качихме се в тази скална църква
Охраната каза да снимаме набързо, преди да дойдат други хора хаха
Стъпки в скалата
Това, което ми прави впечатление във всички скални църкви, в които ходихме последните дни, е, че са изтрити очите на хората от стенописите. Явно е пряко свързано с мюсюлманството и трябва да се заличат очите от християнските икони.
Жандарма навсякъде и деца, готвещи се да изнасят представление
По пътя срещнахме кончета и Боби отиде да ги погали
И няколко ретро автомобила:
Бусът ни чакаше в центъра, натоварихме се и продължихме към следващата спирка, бивше селце в подножието на замъка Uchisar. Всъщност това е мястото, където спряхме за първи път, идвайки към Кападокия, и там Боби се качи на камила, но нищо, пак ще го разгледаме. Този път Ефе ни разказа малко за това място. Хората са живеели в подножието на замъка в скалните къщи и при нападение са се качвали в замъка и така са се защитавали.
Всъщност през цялото време си мислехме, че тези скални църкви и къщи са били издълбани от природата, но след консултация с Ефе се оказва, че всичко е направено от човека. Природата е изваяла тези скални комини от лесно обработваема скала и всичко останало е човешко дело. Също така се оказа, че Tuz Golu се е простирал чак до Кападокия и всъщност тя е била дъното му. След като езерото се е отдръпнало, са се образували тези чудни форми. Това, разбира се, е било преди хиляди години.
Време беше за обяд. Ефе ни закара в един доста голям ресторант на шведска маса този път. Имаше доста богат избор. Наима беше рожденичка този ден, както и Мегха от предния ден, как са се уцелили на един и същи ден - не знам. Докато ходехме пеша до музея на открито, Ефе поръчал на шофьора да отиде да вземе една торта и направиха страхотна изненада на Наима.
Трогна се от жеста
След обеда отново в буса и към долината на любовта
Малкото сладурче от Тайланд наднича между седалките
Пристигнахме
Боби се лепна веднага за бинокъла
Защо се нарича долината на любовта, ми сами преценете
Има многобройни такива образувания в тази долина и гледките са уникални отново
Ефе даде на Боби броеницата си да играе
Предната вечер влязохме в едно ателие за кожени изделия. От тавана висеше въртележка, на която бяха закачени всякакви пари от различни държави. Предимно кожени сандали и обувки имаше, но и колани. Огледах се за български пари, в първия момент не срещнах, но после видях едни 2 лв. Жената ни обясни, че който си купи нещо, може да остави и някоя пара от неговата държава и тя ги закача там. Боби имаше нужда от колан, за да не му падат дънките и му купихме един, с който е на снимките по-горе.
Ето ни и нас тримата
Хайде пак на буса и към Avanos
В Avanos посетихме една грънчарска работилница. Имаше какви ли не неща вътре. Първо ни настаниха да ни покажат как се правят нещата.
Първо имаше демонстрация от професионалист, след което попитаха иска ли някой да пробва. Е, нали съм на всяка манджа мерудия, ето ме на грънчарското колело.
И готовото изделие
После се разходихме из магазина, наистина много неща имаше
Типичните комплекти със стомни
Ние си купихме една малка купичка зеленикава за спомен.
Следващата спирка беше Devrent (Долината на въображението).
Камила
Devrent Valley, която също е известна като Imaginary Valley и също като Pink Valley, няма пещерни църкви като другите долини на Кападокия. В Девренската долина няма нито римски замъци или римски гробници. Всъщност никога не е била обитавана.
Devrent Valley разкрива много различни скални образувания и е само на 10 минути път с кола от Goreme. Малките комини в долината образуват лунен пейзаж и имат много странен вид. Долината има и много животински скали. Прилича на скулптура, направена от природата. Някои от най-важните или най-лесните форми на животните са камилата, змията, тюлените и делфините. Ако освободите въображението си, ще намерите и много други. Това е като да гледаш облаци и да виждаш дракон. Има дори един скален стълб, който прилича на Дева Мария, който държи Исус Христос.
Дева Мария, която държи Исус
Вили целува камилата
Дервиши танцуват
Заек
Боби хвана заека
След като си поиграхме с въображението си, се отправихме към последната спирка: Pasabag (Долината на монасите)
Пашабаг в Кападокия е разположен по пътя към Зелве, идващ от Гьореме или Аванос. Тук се намират изключително забележими земни стълбове, сред лозя, откъдето идва и името на мястото, което означава: лозето на Паша. Паша означава "генерал", военният ранг, на турски език и това е много често срещан прякор. Името е произлязло от някои конуси, издълбани в камъни туф, които се разпадат.
Ермитажът на Симеонските монаси също е тук. Параклис, посветен на Свети Симеон (Симон), и приют на отшелник, е построен в един от комините с три глави. Входът на килията е украсен с антични кръстове. Свети Симеон е живеел в уединение близо до Хале през 5 век, когато слухове, че той прави чудеса, започват да се разпространяват. Разтревожен от цялото това внимание, той започва да живее на върха на колона с височина 2 метра, а по-късно се премества на височина от 15 метра. Оттам той слиза само от време на време, за да получи храна и напитки, донесени от учениците му. Отшелниците на Кападокия са се дистанцирали от света, като копаят в комините, вместо да живеят над тях. Те дълбаят комините отдолу нагоре, създавайки стаи на височина 10-15 метра.
Долината Пасабаг съдържа някои от най-удивителните приказни комини в Кападокия с двойни и дори тройни каменни шапки. Този стил е уникален дори и за Кападокия, а тези приказни комини се наричат приказни кошници с формата на гъби.
Като чуете лозе, не си представяйте като нашите лозя, тези са едни мънички такива
Ето и един естествено издълбан огромен отвор
И една леко пострадала костенурка в лозята
Още гледки
Това прилича на глава на някакво изчадие
Това пък животинска глава
Поглед от високо
В ниското Боби видя няколко наредени камъка и веднага измисли какво да направи с тях
Ето ни баща и син на ръба
Боби поиска сладолед, първо се дърпаше за този лепкавия, но като видя, че няма друг се съгласи
Вече беше подготвен, но това не помогна оказа се с празна фунийка хаха
В крайна сметка успя да го вземе
Вили реши и тя да се пробва и го отнесе с фунийката
Всички снимки от тура тук: http://www.tonyco.net/pictures/Turkey_Trip_2017/Cappadocia/Red_Tour/
С това приключи и този тур. Бусът ни върна до хотела. Беше рано, около 16:30 ч. и решихме, че има време, докато дойдат да ни вземат за турската вечер и ще си довършим първоначално предвиденото в програмата, като отидем и се качим на крепостта Uchisar. Качихме се на колата и се разбързахме, тъй като наближаваше краят на работното й време.
Uchisar се намира на най-високата точка в Кападокия, на пътя Nevsehir-Goreme, само на 5 километра от Гьореме. Върхът на замъка Uchisar осигурява великолепна панорама на околностите с планината Erciyes в далечината.
Много от помещенията, издълбани в скалата, са свързани помежду си със стълби, тунели и проходи. На входовете на стаите има входни врати, точно като тези в подземните селища, използвани за контрол на достъпа до тези места. Поради ерозията на този многоетажен замък, за съжаление не е възможно да се стигне до всички стаи. Повечето от стаите, разположени в северната част на замъка, се използват днес като къщи за гълъби. Земеделските производители използват тези пещерни къщи за събиране на изпражнения от гълъби, които са отличен естествен тор за овощните градини и лозята.
През цялата история замъкът винаги е бил основната отправна точка на отбрана за региона на Кападокия. Понастоящем пътят към входа не е изпълнен с войници, а с местни жени, които продават своите стоки като традиционни сувенири.
И по стълбичките към върха
Гледката отгоре е величествена
Планината Erciyes
Боби и Вили на върха на Кападокия
Византийски гробове на върха
Ето и панорама от върха
В подножието на замъка, телефонна кабина под формата на гълъб
Боби държеше да ни снима до Дачията. Малко накриво, но каквото-такова
Прибрахме се в хотела, изкъпахме се и зачакахме да стане време да ни вземат от хотела. Някъде около 19:30 ч. дойде едно такси да ни вземе. Закара ни до скалния ресторант в Avanos.
Доста голям дансинг
Замезихме леко и програмата започна с дервишите
Много са интересни, този с черните дрехи е нещо като водач. Самите дервиши в бели дрехи, започвайки да се въртят, слагат ръце на раменете си, накланят глава на дясно.
10 - 15 мин и приключиха, дойде оркестър и започнаха турските маанета
Дойдоха и професионалистите с турски народни танци, много готино
Тази девойка как се въртеше само
И изпълнение на жени
След това беше време мъжете да покажат какво могат
Започна и церемония по спечелване на булката, съревнование между двама за една булка.
Не й се вижда лицето, ще бъде изненада
Всеки от мъжете си избира подкрепителен отбор, и единия дойде избра Боби, взе го от масата и го заведе на дансинга. Искам да отбележа, че отношението на Турците към децата е впечатляващо. Навсякъде наблюдавам как се държат с децата, някак си винаги се стараят да ги увлекат в заниманията на възрастните и им се отдава доста добре. Още по време на туровете Ефе се занимаваше много с Боби, където отидем навсякъде му се радват, подаряват му разни неща, занимават го. Сега и на Турската вечер изкараха децата да участват в церемонията и така да не скучаят на масите.
Боби вече е на позиция, седнал по турски
Правеха лицеви опори да покажат сила хаха
И след развръзката се почнаха танци, Боби и той се друса под турските ритми
Следващото беше изпълнение на мъже отново
Последвано от жени
И кулминация бели днес, с една пищна танцьорка
Определено начинът, по който танцуваше, тези специални движения така, че дупето и коремът да се клатят в страхотен синхрон, изискват доста тренировки и усилие. Някакси прави странни стъпки с краката и от там се получава този ефект, но беше много впечатляващо. За забавление на публиката изкара няколко мъже да пробват нейния танц хаха, много се смяхме.
Шоуто беше към края си, излезе танцьор с ножове, подрежда ги на рамото си и със специално движение ги забива в дъската, страхотна техника.
И финалният танц
Всички снимки от Турската вечер тук: http://www.tonyco.net/pictures/Turkey_Trip_2017/Turkish_Night/
Не съжаляваме за парите, които дадохме за турската вечер, беше много забавно и особено интересно да се докоснеш до тяхната култура. Храната беше страхотна и обслужването на ниво, просто перфектно. Шофьора дойде да ни вземе от масата и ни закара обратно в хотела. Беше вече около 23:30 ч. и трябваше да лягаме. Аз бях решил да стана в 5 ч. и да отида с колата на панорамата към Uchisar, откъдето ще мога да снимам излитащите балони на фона на изгряващото слънце. Съмишленици не намерих за това начинание, явно сам ще си ставам толкова рано на следващия ден, а и утре се сбогувахме с Кападокия и поемахме нататък към вече по-приключенската част от пътуването ни. Лека нощ.