Събудихме се сравнително рано отпочинали. Аз се чувствах перфектно, когато пътувам някак си не чувствам умора, без значение колко спя и какво правя. Тонизирам се и се зареждам с енергия. В хотела имаше закуска, той е на няколко етажа, като стълбищата и площадките са външни, много хубаво. Ресторантът е на високото и има доста приятна гледка за сутрин. Навън ставаше доста студено вечер, пада до към 0 градуса, и в стаите имаше парно. Ето малко снимки от стаята.
Ако посещавате Кападокия, не пропускайте спането в скален хотел, то е част от духа на това място. Имаше и къмпинг, но първо, че беше студено, все пак е в планината, а и не е същото изживяване. Ето ни и на закуска.
Беше си хладничко, бързо се затопляше, но въпреки това с по-плътни връхни дрехи беше добре. Страшен ветрилник беше, чак си викам как ще летят тези балони утре, не знам. Бяхме говорили, ако се оправи времето на следващия ден, да летим, ако не - да има резерв за по следващия ден. Не беше удачно и днес, тъй като не бяхме спали предната вечер и пак да ставаме по нощите, някак си не беше добре.
След като закусихме, се натоварихме на колата и цъкнах на GPS-а една от точките, които бях заредил от София, подземния град Каймаклъ. Потеглихме, вече се бях ориентирал кое как и къде се минава, чувствах се като у дома си в Goreme. Не след дълго пристигнахме. Входа се намира в някакво село, все едно по средата на автогарата, хаха. Наместих колата някак си така, че да не я отнесат бесните шофьори и се запътихме към входа. Имаше доста туристи, но не чакахме дълго на опашка. И ето ни вътре.
Каймаклъ (Underground City) (Turkish: Kaymakli) се намира в цитаделата на Каймаклъ в региона на Централна Анатолия в Турция. Първоначално отворен за туристи през 1964 година, селото е на около 19 километра от Невшехир.
Къщите в селото са построени около близо сто тунела в подземния град. Тунелите все още се използват днес като складови площи, конюшни и мазета. Подземният град в Каймаклъ се различава от Derinkuyu по отношение на структурата и оформлението му. Тунелите са по-ниски, по-тесни и по-стръмно наклонени. От четирите етажа, отворени за туристи, всяко пространство е организирано около вентилационните шахти. Това прави дизайна на всяка стая или открито пространство зависимо от наличието на вентилация.
Конюшните се намират на първия етаж. Малкия размер може да показва, че в секциите, които все още не са отворени, съществуват други конюшни. Отляво има проход с врата към воденицата. Вдясно от конюшните има стаи, евентуално жилищни помещения.
На втория етаж е разположена църква с коридор и две апсиди. Разположен пред апсидите е кръщелен шрифт, а отстрани по стените са разположени платформи за сядане. Имената на хората, съдържащи се в гробовете тук, съвпадат с тези, разположени до църквата, което подкрепя идеята, че тези гробове принадлежат на религиозни хора. Църквата също съдържа някои жилищни пространства.
Забележителна блокова формация от андезит (вулканична скала) с няколко дупки, използвана в Каймаклъ за студена обработка на мед.
Третият етаж съдържа най-важните части на подземния комплекс: складови площи, винени или маслени преси и кухни. Нивото съдържа и забележителен блок от андезит с релефни текстури. Наскоро беше показано, че този камък се използва за студено оформяне на мед. Камъкът е изсечен от андезитен слой в комплекса. За да се използва в металургията, петдесет и седем дупки са издълбани в камъка. Техниката е да се постави мед във всяка от дупките (около 10 сантиметра в диаметър) и след това да се чука рудата на място. Медта вероятно е добита между Аксарай и Невшехир. Тази мина е използвана и от Asilikhoyuk, най-старото селище в региона Кападокия.
Големият брой складови помещения и площи за керамични буркани на четвъртия етаж показва известна икономическа стабилност. Каймаклъ е едно от най-големите подземни населени места в региона. Големият район отделен за съхранение на храна в такава ограничена зона, показва, колко многобройно е било населението там. Понастоящем само част от комплекса е отворен за обществено посещение.
Носех си статива както обикновено, за по-качествени снимки
Църквата
Олтара
Помещение
Вили и Боби
И още тунели
Винарната
Боби
Приготвям се в кухнята
Вентилационна шахта
Коридор
Помещение
Стълбище
Ку-Ку
Вили и Боби
И аз
Следвай стрелките хахаха
Всички снимки от подземния град тук: http://www.tonyco.net/pictures/Turkey_Trip_2017/Cappadocia/Kaymakli/
Натоварихме се на колата, следващата спирка беше селото със скалните църкви Соанлъ. Подкарахме натам, супер силен вятър, колата се клати постоянно и ходи, накъдето си иска. Вили по едно време вика „Нещо ми свисти и духа“ - през страничните уплътнения на вратата влизаше вятър, толкова силно биеше странично в колата. Ето и пътя към селото.
Нямаше никой, само ние бяхме в този ветрилник, поне не беше студен вятъра.
Стигнахме до входа на селото.
Беше станало време за обяд, за това се ориентирахме към единствената кръчма
Местенцето беше уютно, но седнахме вътре заради вятъра
Боби трябваше да си вземе дневната доза таблет :)
Донесоха вкусното ядене
Soganli е известен с кукли, превърнали се в символ на селото. Soganli Dolls са ръчно изработени и са създадени за пръв път, когато учител поискал от децата да направят ръчно изработена кукла. Една от майките представила първата кукла, която представлявала опаковано в дрехи парче дърво. В долината има много скални църкви и изоставени къщи на хора. Започнахме обиколката, първа спирка скални къщички за гълъби.
Селото е разделено на две, от дясно и от ляво, хванахме първо десния път, стигнахме до края и паркирахме колата.
Първо посетихме църквата със змиите
Вятърът беше уникално силен
Слязохме и се отправихме към скритата църква
Минава се по това мостче
Междувременно се отбихме до един заслон на местните
И рекичката
После решихме да видим какво има по тази стръмна дървена стълба
Нищо няма
Айде надолу
Хванахме по една тясна пътечка
Ето я и куполната църква
И отвътре
Гробове
Боби се настани удобно до едно прозорче
Ето какво виждаше от него
Параклис до църквата
Ето и църквата от друг ъгъл
Продължихме по пътеката
От другата стана на пътя, по който дойдохме, имаше друга църква
По пътечката минахме от лявата страна на възвишението и стигнахме до изоставеното село. Хората са изселени сравнително скоро от домовете им тук, тъй като не са безопасни вече, и са им построени малки бараки в близост до селото, където живеят сега.
Тук са живеели съвсем доскоро
Най-вероятно и сега идват от време на време, тъй като си личат следи от ползвани наскоро скари
Кюнецът не е изгнил, значи е нов
Вили на терасата на къща
И Боби се присъедини
Разходихме се още малко и се върнахме по същата пътечка до колата. Натоварихме се и се придвижихме до църквата, която видяхме срещу куполната. Спрях колата пред църквата, съвсем не съобразих, че силният вятър който духаше насреща и заради който с голямо усилие си отваряхме вратите на колата, сега е отзад, както отварям вратата така ми я изтръгна от ръката, че за малко да я обърне. Ограничителят на вратата е пластмасов и как издържа на удара не знам, тези румънци здраво да я направили колата. За пръв път ми се случва така вятърът да ми изтръгне вратата от ръцете. Качихме се в църквата, имаше много добре запазени във времето стенописи.
Това е входът на църквата
От нея се виждаше куполната църква
След като разгледахме, се придвижихме от лявата страна на селото и в дъното стигнахме до едно мостче, по което се стигаше до църквата с гълъбите
И едни от най-запазените стенописи са тук
По пътя към изхода на селото имаше още една църква, църквата с Елена. Боби не пожела да слезе: много духало, изморен бил, та само с Вили отидохме, той остана да чака в колата.
По едно време ми се счува, че някой вика: „Тати“. Не ми се беше счуло, въпреки че ми свистеше вятърът в ушите. Боби излязъл от колата и се бори с вятъра. Питам го защо е излязъл, той казва, че много се клатела колата и се уплашил да не се обърне. Казах му да не се притеснява, че е достатъчно тежка :). От една баба в селото купихме парцалена кукла ръчна изработка, типична за това място, като подарък за каката. Тръгнахме обратно към Goreme. По пътя безброй интересни гледки като този камък върху камъка, как е застанал да се чуди човек.
И скален гараж
Всички снимки от Соанлъ тук: http://www.tonyco.net/pictures/Turkey_Trip_2017/Cappadocia/Soganli/
На връщане бяхме решили да спираме да снимаме на панорамата над Goreme, но този път от другата страна. Междувременно спряхме да качим Боби на камила, кога ли ще му се отдаде друг път възможност.
И се изнесохме на панорамата - отново спираща дъха гледка.
След като се наснимахме, се прибрахме до хотела, да оставим колата и част от багажа
Входа към стаята
Изглед от една от терасите на хотела
Разходихме се пак из градчето и спряхме в едно заведение с турска пица, решихме да я пробваме като едно от любимите храни на Боби.
Беше късно, от хотела ни казаха, че на другия ден ще летим с балон и трябва 4:30 ч. да сме готови и да чакаме да ни вземе бус пред хотела. Не се моткахме много и след вечеря се отправихме към хотела, баня и по креватите.