Всичко започна в един прекрасен ден когато с жена ми решихме , че никога не сме ходили на SPA хотел с процедури и т.н. Та след кратко търсене изскочи добра оферта във Велинград за 5 дни и решихме, че палим мотора и отиваме. Взехме си 5 дни от понеделник до петък 6.04 до 10.04.2009 г. Понеделник поехме сутринта от София по стария път за Пловдив леко по завоите и хоп във Велинград сме. Минавайки през циганската махала пристигнахме в **** звездния хотел Велина, какъв контраст само циганите мизерията и **** хотел. Паркирахме се на място което ми се стори много точно като за нашия мотор като, че ли го бяха предвидили за него. За всеки случай една верижка на гумите не е излишна въпреки, че имаше камери на всякъде. Хотелчето беше доста приятно и на много стратегическо място точно над него започваше много хубава гора подходяща за разходки. В хотела на всякъде течеше минерална вода и разполагаше с външен басейн от който излизаше пара. И закрит такъв в който температурата на въздуха беше 30 градуса при външна около 10. До вътрешния басейн имаше и джакузи с много топла вода. Голям кеф, в цената бяха включени също така и парна баня и сауна както и мини басейн с постоянно течаща минерална вода само за киснене много топла. Съответно останалите SPA процедури се заплащат отделно масажи, тангентори и т.н. Както и да е на втория ден от вече не ни свърташе на едно място и решихме за обед да запалим мотора и да идем до Цигов чарк където хапнахме конски кюфтета и се разходихме по пустия бряг на яз. Батак никога не съм го виждал в тази светлина. но пък имаше много минзухари и беше много красиво. прибрахме се в хотела и леко леко в басейнчетата премина следобеда. За третия ден програмата ни беше съвсем различна от SPA- то, а именно 7-8 часа по пътищата реално анти SPA но вече блокирах на едно място. Тръгнахме рано сутринта през Юндула - Якоруда - с. Добърско. Много красив път карали сме го сто пъти но този път беше доста зле ужасни много опасни дупки както аз ги наричам "детски гробчета" дълбоки по над 10 см и с много остър ръб падането не ти мърда ако уцелиш някоя. Имаше и много пясък и на няколко места ми поднесе по завоите тъй като реших да легна повечко на местата където нямаше дупки и това се оказа не добре обмислена постъпка за щастие без последици но трябва да се внимава много. Стигнахме с. Добърско което е известно с църквата си в която стенописите са много на гъсто и изцяло запазени от 300 години на сам също така там е изобразен Исус Христос на фон като ракета, проведоха ни доста интересна беседа и си взехме поредното печатче в книжките. Бяхме между Рила и Пирин и беше много красиво нямаше как да не спра да снимам. Ха познайте сега кое е Рила и кое Пирин. от там се отправихме към Рила по точно към гр. Белица над който се намираше парка за танцуващи мечки. До Белица всичко ОК тръгнахме на горе 5 км много дупки но горе долу се понася но след това 6 км сравнително тежък оффроуд с големи кални локви за моя мотор си е предизвикателство това но нищо страшно и на по тежки места съм го карал, по опрашихме се доста и стигнахме до парка най- на края. Пак беше спокойно нямаше никакви посетители освен нас. Поогледахме се на около приличаше на Джурасик парк, с големи железни огради по които течеше ток. Парка е разделен на няколко сектора както може да се види на картата по долу. Интересно китно местенце в полите на Рила планина тези заграждения като, че ли са да пазят горките животни от хората от колкото хората от животните, по на татък в разказа ми ще разберете какво имам предвид. Решихме да го обиколим покрай секторите където имаше обособени пътеки и ето ги и първите животни. Този палавник ровеше явно да си направи леговище или просто да си поиграе но изкопа голяма дупка за кратко време. Пътя покрай секторите беше доста стръмен и бая се поизпотихме нагоре. На горе по склона тази мечка тъчеше в един участък не много ясно защо може да си е отъпквала територия. Приближавайки се към края на парка попаднахме на това същество което приличаше повече на мравояд от колкото на мечка горкото животно как са го обезобразили циганите може да се види и устата на какво му прилича, на повечето мечки бяха така но на тази просто беше прекалено. Стигнахме до върха от който се открояваше страхотна гледка и една сграда нещо като конферентна зала но с много странна форма. Ето го и горния вход. Тръгвайки на долу ни пресрещна мечо страшник гледайки заплашително като, че ли е пазител на парка. Не след дълго гледане полегна и започна в легнало състояние да се храни. Слезнахме на долу и вече гладни поехме към Белица където се оказа, че няма къде да се яде и за това се отправихме към Юндола но по пътя гледам табелка пъстърва и спирачки обратен завой и хоп в развъдника където хапнахме много вкусна прясна пъстърва. Прибрахме се в хотела и хоп в топлия басейн. Четвъртия ден решихме, че ще го отдадем на пешеходни разходки и SPA процедури. Слезнахме до Клептуза да се разходим и хапнем. Бяхме открили една много хубава сладкарница "Мариям" която посещавахме всеки ден и този ден не пропуснахме въпреки, че се наложи да вървим пеша в едната посока около 50 мин. но ви препоръчвам ако ходите да отидете там всичко е прясно и домашно. Петия ден беше време да си тръгваме за това закусихме леко облякохме екипите и внимателно по завоите слязохме до Пазарджик и от там право на Турците на Шела, най- хубавата турска кухня в БГ поне която аз съм ял. После скучна магистрала до София и това е края на краткото ни пътешествие. Всички снимки: http://www.tonyco.net/pictures/Velingrad_SPA_Dobyrsko_6_04_2009/ http://www.tonyco.net/pictures/Belica_8_04_2009/
