Идеята за това пътуване възниква съвсем спонтанно, както в повечето случаи, почивайки на село през лятото на 2013 г. и разглеждайки антикварните книги на покойния ми дядо. Случайно открихме ето тази книжка.

Книжката е от 1988 г. и в нея е представен един от най- красивите дворци в света, а именно Петродворец или също така известен като Петергоф. Така този прекрасен дворец се превърна в цел на нашето пътуване през лятото на 2014 г. Есента на 2013 г. започнахме лека подготовка за въпросното пътуване и запознаване с неизвестните неща по пътя и евентуални маршрути. Оказа се, че в българското интернет пространство няма много информация относно дестинацията Русия и по точно Москва и Санкт Петербург (извън представянето на тур програмите на туристическите агенции). Така или иначе щеше да се ходи до Русия и да се инвестира в скъпи Руски визи, решихме че с едно пътуване ще посетим двата най-големи града Москва и Санкт Петербург. Решението беше да отидем до там с нашият мотоциклет Honda Varadero XL1000VA '10.

Самото пътуване изискваше доста подготовка, особено що се отнася до местата, които са хубави да се посетят по пътя и в градовете. Предишни години сме ходили на подобни екскурзии, но със самолет - в Лондон и Париж. Жена ми Петя организира всичко, като предварително прави план по дни и места какво и кога ще се посещава, също така и разучава подробно пешеходни маршрути, нощувки, градски транспорт, входни такси и т.н. Задачата и за Лондон и Париж беше сравнително опростена, тъй като и двете дестинации са посещавани от доста Българи и има сравнително подробна информация за туристическите обекти, транспорта, квартири и хотели и т.н. За Русия обаче се оказа доста по-сложно, тъй като не е много често посещавана от Българите дестинация (особено самоорганизирано) и информацията е доста оскъдна. Петя положи доста къртовски труд месеци подред, за да синтезира и събере подробна информация за обектите, които посетихме, градския транспорт, местата за преспиване и т.н. От мен беше съставянето на маршрута, подготовката на машината и безаварийното шофиране, тъй като имаме две деца за гледане и не можем да си позволим инциденти. През зимните месеци всеки си работеше по задачките. Аз лично по машината се наложи да правя колове на предницата, смяна на акумулатор, гресиране на предна зъбчатка на веригата, куп проверки, смяна на гуми и задни накладки, както и в последния момент на масло. След поредицата от ремонти и проверки навъртях пролетта едни 1500 км., за да се уверя, че с машината всичко е наред. Последната седмица преди да тръгнем смених маслото на двигателя, тъй като то се сменя на 6000 км., а нас ни очакваха горе-долу толкова. Първоначалният маршрут включваше преминаване през Украйна за Москва, но това беше преди да станат размириците, затова маршрутът претърпя промени и го промених така, че да избегнем Украйна, което се оказа доста сполучлив избор (известно потвърждение на приказката „Всяко зло – за добро“). Маршрутът включваше преминаване през Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Беларус, Русия, Латвия, Литва, като първоначално бях включил и Естония, но се отказах в последствие. Интересното на това пътуване се оказа и часовата разлика, която осъзнахме по пътя, че е лек проблем, който преди това не бяхме отчели. За часовите разлики ще научите по-натам последователно в пътеписа. Окончателно маршрутът изглеждаше така:

Падна и значително разучаване на документите нужни ни за пътуването. Като за начало започнахме от руската виза. След разпитване и проучване се оказа, че за да ви издадат руска виза трябва да имате покана от руска страна, подобно на американската (а може би и за всички визи, но до момента не бяхме вадили). Тази покана може да се поръча по интернет като преведете 20 EUR на руска туристическа компания и тя ви покани фиктивно или ако имате резервация в скъп хотел, който ви изпраща такава покана. Евтините не го правят. Направихме сметката, че ако си поръчаме покана и висим по различните институции като визов център и консулски отдел в посолството на Руската федерация в гр. София и платим съответните такси при тях ще спестим едни около 20 лв. на човек спрямо възлагането на ваденето на визите на туристическа агенция. Така предоставихме това удоволствие на туристическа агенция Аеротур ММ, която има богат опит в тази част. Визите през агенцията струваха на човек към датата на пътуването 180 лв., което не включва застраховките, които трябва да са за целия срок на визата и струват 38,50 лв. на човек (здравна застраховка за цяла Европа, вкл. Русия с покритие от 15 000 EUR). Самото подаване на документи за издаване на руска виза може да се случи най-рано около месец преди пътуването и се издава за максимален срок от 15 дни, въпреки че на сайта на посолството пише 30 дни. Освен Руската виза трябваше да си извадя международна шофьорска книжка срещу 15 лв. в СБА (за 6 000 км. Не ни спряха нито един път, та не стана ясно дали беше необходима). Също така направихме и застраховка асистанс при пътуване, който важеше на територията на ЕС, Беларус и европейската част на Русия. За мотоциклета беше около 15 лв. за 30 дни валидност. Много важно нещо, което ни бяха предупредили е да имаме стикери BG отзад на мотоциклета, защото имаше случаи на българи отнесли глоба от 100 долара за липса на такъв стикер на колата отзад, затова купих два за 3 лв. и ги лепнах на куфара отзад, за всеки случай, ако падне единия :) .
За преминаване транзитно през Беларус се изисква да имате транзитна виза, която е със срок на действие 48 часа, който започва да тече от момента на влизането в държавата. Като основание за издаване на транзитна виза служи предварително издадена Руска виза. Беларус и Руската Федерация имат митническо споразумение подобно на шенгенското и реално Беларус се явява външна граница. Преминаването между Беларус и Русия става транзитно и няма проверка. Реално транзитно освен за Русия няма за къде да се наложи да се минава през Беларус. Самата еднократна транзитна виза струва 20 EUR и се издава и получава в посолството на Беларус в гр. София, като процедурата е малко засукана. Първото нещо което трябва да се направи е да си вземете паспорт с валидна виза за Русия, след което отивате в посолството на Беларус в гр. София и вземате въпросник, който попълвате на място. Подавате въпросника с паспорта за проверка на гишето в консулския отдел, след което ако всичко е попълнено както трябва ви подканват да си платите таксата. Тук е уловката, на мен лично ми трябваха около 5 мин. да осъзная какво ми обясняват за въпросната такса :) . Таксата се плаща в клон на точно определена банка (Уникредит), като най-близкият клон се намира на около 1 - 2 км от посолството. Ако не отидете в този клон, а в друг таксата за внос на въпросните 20 EUR на човек ще ви бъде около 10 - 15 лв. Беларуското посолство има споразумение с банката за такса от 3 лв. при внос на пари за издаване на виза, но в повечето клонове не знаят това и ви таксуват по дебелата тарифа. Ако не сте със собствен транспорт се налага да вземете такси, за да отидете до клона и да се върнете навреме. Аз лично бях със скутер и успях много бързо да се оправя. Клонът е на бул. Шипченски проход и там спирането с кола е почти невъзможно. Въпреки че на сайта на посолството пише работно време от 9:00 ч., се оказа че почват да приемат документи за визи в 9:30 ч. (от понеделник до петък) и по спомен всичко приключва в 12:30 ч. Тоест за този период трябва да ви е дошъл реда на опашката, да сте си взели въпросник, да сте го попълнили, да ви е дошъл пак реда на опашката, да са ви го проверили и да отидете на 2 км. да платите таксата от 20 EUR, след което да се върнете обратно с вносната бележка и да ви дойде пак реда на гишето (което е само едно за всичко), да подадете паспорта, въпросника и вносната бележка и да ви връчат едно малко картонче, на което пише точен ден и точен диапазон от 2 часа във въпросния ден, в който да отидете да си вземете визата. Бяхме предупредени, че часовия диапазон и дата за получаване трябва да се спазят много точно иначе има вероятност да не получите виза изобщо. Срокът за издаване наистина е една седмица и при получаването се наложи да повися на гишето, защото нещата стават толкова бавно, че нямам думи. Имаше двама човека преди мен за подаване на документи, а аз бях само за получаване, но си отвисях 40 мин. докато приключат с тях. За щастие няма голям наплив от желаещи да ходят в Беларус и чакането е сравнително малко. Другото важно да се знае, че не е нужно лично да се ходи, а може друг да ви подаде и вземе документите като е хубаво предварително да сте попълнили въпросника, който можете да изтеглите от сайта на посолството и да го разпишете. Тъй като Фози е от Габрово и не си заслужава да бие пътя два пъти само за тази виза, попълни си въпросника, разписа го и ми го прати на мейла сканиран с висока резолюция, аз го пуснах на цветния принтер така, че да излезе подписа и го подадох така все едно е разписан наистина. Нямаше никакви проблеми в това отношение. Транзитната виза се издава за срока на Руската, като може да се издаде така, че да важи два дни преди и два дни след срока на Руската виза. На нас ни трябваше да важи два дни преди Руската, което ни устройваше и така записахме във въпросника.
При посещението в Беларус е добре да носите няколко вида кредитни или дебитни карти, ако имате и от различни банки, тъй като се оказа, че на някои места в Беларус не всички карти вървят и имаше проблем. На нас на бензиностанцията не ни приеха карта Маестро например, но с Виза електрон нямаше проблем. На Фози обаче и двете карти не бяха приети.
Плана за самото пътуване беше следния: 4 дни пътуване София - Москва, 3 пълни дни или 4 нощувки в Москва, 1 ден пътуване между Москва и Санкт Петербург, 3 пълни дни или 4 нощувки в Санкт Петербург и 4 дни за пътя Санкт Петербург - София. Въпреки че сме палаткаджии, този път поради голямата натовареност на пътуването се спряхме на хотели. Реално на ден щяхме да изминаваме много сериозно количество километри и то няколко последователни дни, тоест нямаш време за палатки и моткане. Резервациите, които правихме бяха предимно през www.booking.com. За Москва и Санкт Петербург се наложи да резервираме предварително хотели около месец по-рано, тъй като сайта започна дава че някои от набелязаните хотели вече са запълнени. По пътя на отиване резервирахме предварително хотели, като имаше възможност да се отмени резервацията безплатно до 18:00 ч. на деня на пристигане, което ни устройваше. За нощувките на връщане направихме резервациите през телефона от Санкт Петербург. Самото намиране на хотелите също не беше лесна задача, защото трябваше да имат собствен заграден паркинг или охраняем платен паркинг в близост - моторите не можеше да нощуват безнадзорни. Освен това хотелите трябваше да са на поносими цени, със собствен санитарен възел в стаята, а за Москва и Санкт Петербург и в близост до спирка на метрото.

Навигационна техника:

От наша страна:

- Телефон Samsung S4mini с водозащитен калъф на кормилото, захранване от запалка на кормилото (носех и едно резервно и двете изпукаха и купувах трето по пътя, явно не издържат на вибрациите)
- TCM много стара навигация, която ползвам от 10 години, има стойка за кормило, захранвания, водозащитен калъф - всичко, но е много стара и дисплея се вижда доста трудно когато пече. Носех я за БЕКЪП, но така и не се наложи да я ползвам. Телефонът се справи перфектно.
- Навигационен софтуер, аз лично ползвам само и единствено iGO. За мен е най- добрата навигация и всичко е безплатно, стига да знаеш от къде да го свалиш. Преди тръгването свалих Q4.2013 карти, които на 99 % от пътя ни водеха абсолютно точно. Има всички камери по пътя и знаци, както и всички POI. Много доволно и в градовете ни ориентираше пешеходно страхотно бързо.

От страна на Fozy:

- Фози ползваше вградена навигация на БМВ-то Garmin - много зле, няма карти, за нищо не става. От време на време ползваше на телефона.

Видео техника:

От наша страна:

- Два смарт телефона единият е гореопоменатия S4mini, другия HTC Radar
- Фотоапарат Panasonic TZ-30, от който са и повечето снимки
- Екшън камера SJ1000 - от различни позиции, от ръка, закачена на моята или на Петя на каската

От страна на Fozy:

- Panasonic TZ-10
- Nikon D5000
Комуникационна техника и пренос на данни:

- Таблет 7 инча Privileg MID-7A + OTG кабел
- Преносим HDD 320 GB с двоен USB кабел за включване към външно захранване

Вместо да разнасяме обемист лаптоп носихме малък таблет като, чрез OTG кабела може да се включва външен хард диск като разбира се таблета не може да го захранва и се налага да се включва към външно USB захранване. По този начин на края на всеки ден източвахме информацията от екшън камерата и фотоапарата на диска за бекъп и за да освободим място за бъдещи видео записи.

Всичко касаещо пътуването, е описано най- подробно в ето този екселски файл:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Russia.xlsx

Има подробно разбити всички разходи по пътуването, както и по дни какво се разглежда и къде се пътува, както и с какъв транспорт, хотели, входни такси по музеи, валутни курсове към момента на пътуването и т.н.

От тук на татък ви пожелавам приятно четене.

Към Ден 1