Денят започна както обикновено. Този ден обаче Фози беше решил да посети колегите си в Московския офис и на обиколка бяхме само аз и Петя. Качихме се на метрото от станция ВДНХ до станция Коломенская. Целта беше паркът Коломенское и двореца на Алексей Михайлович.
Коломенское е бивша царска резиденция и някогашно село в Русия, днес част от град Москва. Намира се на десния бряг на река Москва, югоизточно от центъра на града, по пътя към град Коломна, откъдето идва и името му.
През 16-18 век там се намира една от основните резиденции на руските царе.
Днес то функционира като обществен парк, в който има няколко музея, действаща църква, старинни руски къщи и множество други атракции. Тук е направеното копие (в реални размери) на някогашния уникален дървен дворец на Алексей Михайлович (бащата на Петър Велики).

Докато чаках Петя пред тоалетната и я снимах, веднага се спря една възрастна жена и почна да си приказва с мен. Стандартно като кажа, че сме от България и веднага „Ооо, Солнечный берег, Созопол“. Всеки, с който съм разговарял ги знае хаха. Голям лаф с тази женица, хората тъгуват по стария СССР, и разбира се за всичко са виновни Американците :). Много лошо впечатление ми направи навсякъде в Русия, хич не се съобразяват с това, че има пешеходни зони, постоянно има автомобили между пешеходците, и в парка не остават по-назад, един Хюндай се шляеше по алеите и между овощните градини.

Бяхме се отправили към кралския конюшен двор.

Решихме да си платим вход и да разгледаме. Оказа се доста интересно. Едно момче екскурзовод ни развеждаше вътре и ни разказваше много интересни неща. Също така ни прожектира едно много интересно филмче за Москва в миналото и как е имало задръстване зимата със шейни в центъра :).

Само руските впрягове са от по три коня. Тези дъги се поставят над главата на средния кон във впряга. Дъгите били украсявани с рисунки, гравюри и дърворезби. Те придавали допълнителна красота на "руската тройка".
Руската тройка, която олицетворява както руската храбра душа, така и руската широка природа, се е превърнала в своеобразен символ на Русия.
През втората половина на XVII век пощенската тройка печели голяма популярност, благодарение на такива предимства като висока скорост, издръжливост, голям товарен капацитет и добра проходимост.
През последната третина на XVIII и началото на XIX век тройката била официално узаконена като транспортно средство за превозване по широките пътища на куриери, поща и пътници. При това тройката се впрягала в шейна, каруца, покрита кола, бричка, понякога в количка.
Особеността на тройката се състои в това, че расовият и силен среден кон тича с широк тръс, с високо вдигане на краката, а по-леките странични коне тичат в размерен галоп, красиво извивайки главите настрани и надолу. Съчетанието между тръс и галоп е хармонично и красиво.

Из конюшните.

Система за водопой.

Грижа за конете.

Шейните и каретите чакат да бъдат изкарани, много красиво са изрисувани.

На края на разходката ни заведоха до ковачницата, където се коват по стар метод подковите. От ляво се вижда меха който раздухва огъня.

Имаше доста интересни предмети от ковано желязо.

Невероятно красива метална роза.

Приключихме с конюшните и се отправихме към дървения дворец. Пътя минаваше през едно дере и трябваше малко да слизаме и да се качваме.

Ето го и него, дървеният дворец на Алексей Михайлович в Коломенское.

Дворецът е бил изграден изцяло от дърво по идея на Алексей Михайлович. Главни изпълнители са майсторът Сенка Петров и стрелецът дърводелец Ивашка Михайлов. В 1667 г. е завършена грубата работа, а през зимата на 1668 г. украсяват всички стаи с изящна дърворезба. През май 1669 г. от далечни страни са докарани специални бои и златен варак, с които са покрити орнаментите. Пак тогава е боядисан в зелено оригиналният люспест покрив и през юни се заемат с изписването на стените отвътре. Работата е водена от най-известни за времето си иконописци като Симон Ушаков и Богдан Салтанов. По този начин се създава неповторим дворец.
След смъртта на Алексей Михайлович и след преместването на столицата в Санкт Петербург дворецът е слабо посещаван и запустява. През 1767 г. императрица Екатерина Велика издава заповед приказният дворец да бъде изцяло унищожен.
През 1990 г. се заражда идеята да се възстанови двореца. Направено е точно негово копие по чертежите, направени по нареждане на Екатерина Велика преди събарянето на сградата.

Една от кулите на двореца.

Детайл от двореца.

Външно стълбище.

Оставихме си багажа на гардероб и влязохме да го разгледаме отвътре, разбира се срещу съответната входна такса.

Думная палата.

Тронната палата.
Кралският трон, изработен от сандалово дърво с облицовка от златни и сребърни плочи и скъпоценни камъни.

Спалня.

Разкошните зидани печки с пъстра украса присъстват в почти всяка стая.

Банята.

Ваната.

Още от вътрешността на двореца ...

Външното стълбище от горе.

Приключихме с дървения дворец, всички снимки от парка и двореца може да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Kolomenskoe/

Хванахме метрото от станция Каширская до станция Царицыно.
Контрастите са нещо често среща в Русия, слязохме на станция Царицыно, излизаме и попадаме в доста мизерен подлез. От там не знаем на къде да хванем. Уж има табелки, но ходихме до единия му край, след това до другия, някакви мизерии най-страшни и не можем да разберем на къде да хванем. Излязохме все пак, след което минахме през една тясна уличка покрай някаква Ж.П. гара май беше бе ужас, и не щеш ли излизаме на нещо тотално различно.

„Царицино“ е държавен историко-архитектурен, художествен и природен резерват, един от най-големите музейно-изложбени комплекси в Москва.
Разположен е в южната част на града и заема над 100 хектара площ, тъй като включва дворцови постройки, Царицинските езера и пейзажен парк. Царицино е най-важният паметник на т.нар „руска готика“.
Построен е в през 1776-1796 година от императрица Екатерина II. За построяването на императорската резиденция на Екатерина Велика в продължение на 20 години са работили последователно двамата най-известни архитекти на своята епоха – Василий Баженов и Матвей Казаков. В музея са представени експонати, като се започне от археологическите разкопки на местните могили и се стигне до ескизите и образците на материи от знаменитите представители на авангардното изкуство на 1920-те г. Л.Попова и В.Степанова, а също така и на фарфор на С.Чехонин, К.Малевич и Н.Суетин.
Гостоприемният парк е отворен денонощно. Очарова с красотата си, аромата от цветя и листа, както и фонтанът който „танцува“ и „пее“. Този фонтан е най-големият в Москва. Диаметърът му е 55 м, а 915 водоскоци могат да изхвърлят водната струя на височина 15 метра с различна сила в синхрон с мелодията.

В ниското се вижда прекрасният фонтан, а на заден план върховете на двореца.

Ето го и фонтанът.

През цялото време звучи музика и водата е в ритъм с нея.

Поседяхме малко на една пейка и позяпахме фонтана. След това се отправихме към двореца.

Кавалерски корпус.

Фигурният мост.

Дворецът.

Хлебный дом.

Църквата.

Хлебный дом и Болшой дворец.

Каляска като в приказките.

Арката между Хлебный дом и Болшой дворец.

Архитектите сътворили Царицино.

Влязохме в големия дворец, и ключа му беше голям.

Родословно дърво на фамилията Романови.

Цар Освободител в родословното дърво.

Експозицията.

Коридорите.

Дръжка на врата.

Тронната зала в Големия Дворец.

Ето я и нея Екатерина II.

Експозиция рисуван порцелан.

Играчка механично пеещо пиленце в клетка.

Актуално във всички епохи.

Галерията към Таврическата зала.

Таврическа зала.

Холограма.

Експозиция сребро и кристал.

Експозиция "Археологически находки ".

Атриум в Хлебный дом.

Експозиция "Този свят е зелено, червено, синьо".

Експозиция "Народно и декоративно изкуство".

Всички снимки от Царицино можете да видите тук.
http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Tsaritsino/

Вече бяхме доста изморени след поредния ден на голямо трамбоване. Следващата точка беше ул. Арбат. Фози беше приключил и се разбрахме да се видим в района на улицата. Хванахме си метрото от станция Орехово до станция Арбатская. Срещата ни с Фози беше на Арбатская площадь.

Тръгнахме по ул. Арбат.

По улицата имаше доста магазини за сувенири, та влязохме в няколко да харесаме подаръци.

Много интересен ресторант имаше на ул. Арбат.

Добра еротична реклама.

Още от улицата.

И как без Хард Рок Кафе на улица Арбат.

Паметник на Пушкин и Наталия Гончарова.

Квартирата на Пушкин на ул. Арбат, сега е музей.

Всички снимки от улиците на Москва може да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Ulicite_na_Moskva/

Беше последен ден в Москва, Петя беше направила списък с най-красивите метростанции в не без известното Московско метро. Част от тях бяхме минали през изминалите дни, но имаше и такива които не бяхме снимали, затова решихме в края на деня да се повозим на метрото и да слизаме да щракаме хубавите станции.
Първата спирка на мрежата със 182 станции е завършена през 1935 г. Колкото по-стара е станцията, толкова по-пищна е украсата – говорим за кристални полилеи, златни листа, мозайки и псевдоримски статуи. Най-красивите и интересни станции са Маяковская, Киевская и Комсомолская. Някои спускания с ескалатор са толкова стръмни, че може да си помислите, че слизате в центъра на Земята. Тук по на долу ще ви разведа на бързо из Московското метро.

Същата станция само, че на друга линия.
“Киевская” (Арбатско-Покровская линия), Открита през 1953 година. Украсена е с голямо количество живописна платна. На сводовете над пилоните, в медальони оформени от орнаменти, се намират фрески представящи работниците в Съветска Украйна.

Може да се види какъв е човекопотока в час пик. Въпреки голямото струпване на хора движението е организирано като всеки се движи вдясно на посоката си на движение.

"Парк победы"

Ескалаторите на станция "Парк победы", няма край.

“Комсомольская” (кольцевая линия), Открита през 1952 г. Носи името на площад Комсомолски, под който е разположена. Оформлението на станцията е посветено на борбата на руския народ за независимост. Украсата включва мозаечни пана от специални камъчета, вкл. и скъпоценни.
На шест от паната са изобразени Александър Невски, Дмитрий Донски, Кузма Минин и Дмитрий Пожарски, Александър Суворов и Михаил Кутузов. Имало е две пана с образа на Сталин, които по-късно са заменени с Ленин.

Ескалаторът “Комсомольская” (кольцевая линия).

"Новокузнецкая", Открита през 1943 година. Оформлението е на тема Великата Отечествена война.

“Площадь Революции”, Открита през 1938 г. Станцията е със статут на обект на културното наследство. Името си получава от едноименния площад. Оформлението включва 76 бронзови фигури изобразяващи съветските хора.

"Арбатская", Открита през 1953 г.

"Смоленская", Открита през 1953 г.Оформлението на станцията е с военно - историческа тематика.

“Белорусская” (кольцевая линия), Открита е през 1952 г. и носи името си от Беларуската гара, близо до която е разположена. Украсата включва 12 пана изобразяващи беларуския живот.

“Новослободская“ (кольцевая линия), Станцията е открита през 1952 г. и носи името на едноименната улица. Най-ярък елемент в оформлението са 32-та ефектно осветени витража.

Всички снимки от Московското метро можете да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Moskovsko_Metro/

Придвижихме се до станция ВДНХ и се отправихме към креватите, на следващия ден ни очакваше пътя М10 или Москва - Санкт Петербург за който бяхме слушали страшни неща и невероятни басни. Гледал съм предаване по Дискавъри за този път, в което един беше вдигнал ръце и крещеше, че е джунгла и не може да се вземе за един ден :). Ще видим утре как ще е. За сега лека нощ.

Към Ден 8