Ден 5, Първи ден в Москва - 18 Юни 2014 г., пешеходно разстояние за деня около 20 км., температура между 8 и 15 градуса, слаб но постоянен вятър.

Първи ден в Москва,
Закуската в хотела започваше към 7:30 ч. и се постарахме да я хванем в началото, за да не губим излишно време. Имахме среща с Фози около 8:00 ч. попътно за метрото. Срещнахме се и отидохме да си купим карти с предплатени пътувания за метрото подобни на нашите. Имаше няколко варианта като се спряхме на карта, в която се зарежда сума по избор и при всяко пътуване с метро се вземат по 28 рубли. Взехме картите и тръгнахме да влизаме в метрото. Понеже съм си изградил от нашето метро навик - бутам картата отляво на четеца и влизам през входа вдясно на апарата, правя същия номер и на Московското метро. Турникети няма има просто коридорче и аз си влизам смело, защото сутрешната навалица ме подпира отзад с всичка сила, тогава се случва това.

БАМ - така ме изтрещя в близост до средния крак, че ми се изви свят :). Пробвам и аз пак като вълка леко се опитвам да се промъкна и точно като на филмчето почват леко заплашително да се подават преградите. Петя междувременно минава до мене без проблем. Идва лелката, която варди на входа и казва, че Петя минала с моята карта пък аз реално се опитвам да мина без да се таксувам :). Оказва се, че е на обратно на нашето – таксуваш се вдясно и минаваш от ляво. Прекараха ме през служебния вход, защото ми изтече времето за влизане докато се чудя какво става. Въпреки навалицата никой не дойде да ме псува и да се ръга заобикаляйки ме, което би се случило у нас. Напротив, хората най-внимателно ме заобикаляха и отиваха на съседен вход гледайки как се мъча като вълка от „Ну, погоди“ :). Метрото го хванахме от станция ВДНХ до станция Охотный Ряд.
Тук е мястото да напиша две думи за метрото. Влакчетата през деня са на 36 сек., да няма грешка 36 сек., дълги са два пъти повече от нашите, иначе са като нашите старите сините. Самите влакчета се движат с адски висока скорост, не съм вярвал, че тези вагонетки може толкова бързо да вървят, софийските направо се влачат, ще ги караме 100 години сигурно за това. Самото придвижване с метрото е уникално бързо из целия град и невероятно удобно. Има навсякъде указателни табели на кирилица обаче :). В сравнение с Лондонското и Парижкото метро Московското е 10 пъти по-добро и по-бързо.
След като пристигнахме се озовахме съвсем близо до Болшой театр.

За да влезем в мавзолея се наложи да се върнем обратно до Историческия музей, от където започна опашката за входа му, която не беше никак малка. За щастие входа е безплатен и опашката върви сравнително бързо.

Изтеглихме се бързо до входа на мавзолея, не даваха да се спреш и за секунда, само проверка на раниците и давай. Вътре покрай чичко Ленин се минава пак без да спираш, ако някой се спре за малко го подканват на момента да се движи. Разбира се снимането е забранено. Ленин си е там, прилича малко на восъчна фигура, но си мисля, че все пак е мумията :).
Около мавзолея нещата изглеждаха така.

След като приключихме с мавзолея влязохме в най- луксозния МОЛ, в който съм влизал :). Нещо като нашия ЦУМ, но в Москва.
Представям ви ГУМ - Государственный универсальный магазин.
Малко търговски центрове могат да се похвалят с над 100 годишна история. ГУМ продължава да бъде най-големият универсален магазин в страната.
Прекрасната сграда на ГУМ и изградена в края на 19 в. и загражда едната страна на Червения площад с дължината си от 250 метра. Освен красивата фасада, сградата впечатлява със стъкления си покрив и красивото вътрешно оформление.

Всички снимки от ГУМ-а можете да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/GUM/

След ГУМ се насочихме към Храма Василий Блажени. Катедралата на застъпничеството на Богородица за Ров (Собор Покрова пресвятой Богородицы, что на Рву) или известна повече като Катедралата Свети Василий Блажени се намира на Червеният площад в Москва. Построена е в периода 1555 - 1561 г. от Иван IV. Тя маркира геометричния център на Москва. До построяването на камбанарията Иван Велики през 1600 г. катедралата била и най – високото здание в града. Архитектурата на Свети Василий Блажени претворява пламтящ огън, който се издига към небесата. Няма друга подобна построена сграда в Русия. Архитектът, построил катедралата е бил ослепен от царя, за да не може да построи никога повече толкова красива църква. Катедралата е отворена като дивизия на обществения исторически музей.
Храмът е станал символ на Русия, както Айфеловата кула за Франция, или Статуята на свободата за САЩ.

Платихме си входа и влязохме да я разгледаме отвътре. Много интересно е направена като лабиринт и се губиш вътре, едни тунели едни чудеса. По-късно в краткото видео можете да видите част от разходката из лабиринтите.

Всички снимки от Храма Василий Блажени може да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vasilii_Blajeni/

След като отметнахме забележителностите на Червения площад остана основната – самия Кремъл. Тъй като вече бяхме заобокилили стените от към Александровския сад, покрай Историческия музей до Храм Василий Блажени, решихме сега да обиколим откъм реката.

Един от седемте Сталински небостъргача.
Повече от половин век в руската столица се извисяват 7 еднотипни небостъргачи. Те и до днес са неизменни вертикални доминанти на архитектурния лик на Москва. Строени са по заповед на Сталин и стремително са поели към небето със стъпаловидната си форма. Легендата гласи, че трябвало да играят ролята на пирамиди, които да усилят магическата сила и власт на Йосиф Висарионович. В една от кулите се помещава руското външно министерство, друга е приютила легендарния хотел „Украйна”, трета – Московския държавен университет „Ломоносов”, в четвъртата е хотел „Ленинград”. Две са жилищни сгради, обитавани от елита на Москва, а една е административно здание.
(това на снимките е една от жилищните сгради - Жилой дом на Котельнической набережной)

Завъртяхме около стените на Кремъл, което си беше един сериозен преход :). Входът се оказа от съвсем друго място, точно обратно на реката. Както вече споменах всичко е голямо в тази държава и опашките също. За влизане в Кремъл има вход, който не бяхме предвидили (очаквахме, че чак зад стените се плаща за отделните музеи) и съответно опашка на касите. Имаше и автомат за билети, но от него не можеше да се купят билети за оръжейната. Аз се наредих на опашка за каса, а Петя и Фози мъчеха автоматите, и без това не държахме на оръжейната. Входът за нея беше отделен и той, както всичко останало, доста дебел. Докато чакаме на опашката да ви запозная малко с Кремъл.
Кремъл най-голямата крепост в Европа, запазена и функционираща до днес.
Кремъл е наименованието на обширният коплекс от внушителни сгради, нямиращ се в центъра на руската столица. На неговата територия са разположени редица важни структури на държавната власт: президентството, правителствени и други органи. Най-общо преди време Кремъл са се наричали старите укрепени руски градове или укрепена им вътрешна част, заобиколени със защитни стени с кули и бойници. Днес, когато се спомене нарицателното Кремъл, най-често става въпрос за Московския.
Московският Кремъл представлява крепост с формата на неправилен триъгълник. Съществуващите крепостни стени и кули са построени през 1485 - 1495 г. Общата дължина на стените е 2235 м, височината е от 5 до 19 м, а дебелината - от 3,5 до 6,5 м.
По стените са разположени 20 кули; 3-те кули, стоящи в ъглите на триъгълника, са с кръгло сечение, останалите са с квадратно. Най-висока е Троицката кула с височина 80 м. Най-известна е Спаската кула със Спаските врати и Кремълските куранти (4 стенни часовника), често използвана за символ на Московския кремъл.
Червеният площад е получил името си от древноруската дума „красний”, която означава красив, прекрасен (сега тази дума означава червен). Той е централният, най-големият и най-старият площад на града. На запад от него се разполага Кремъл. В южната му страна, пред Спаската кула се намира Катедралният Храм Василий Блажений (Покровский събор канонически). Пред храма е паметникът на Минин и Пожарски и в близост е историческото Лобно място, където в Средновековието се произнасяли и изпълнявали смъртните присъди. До кремълската стена е Мовзолеят на Ленин. По протежение на стената е некрополът на държавни и военни дейци от съветската епоха на държавата.
Дължината на площада е 330 м, а ширината - 70 м.
В крайна сметка Петя и Фози успяха да набавят билети от автоматите и напуснах опашката. Входът за Кремъл е строго охраняван явно защото се ползва от високопоставени личности активно. Има арки за проверка на оръжие, скенери за багажа, изсипваш всичко като на летище, нищо не остава по тебе. Оказа се, че раницата ни е голяма и трябва да я оставим на гардероб. Фози нямаше раница, но пък имаше ножка и го върнаха обратно и него. Едно малко прозорче под стълбите за входа на Кремъл беше гардероба, оставихме раницата и ножката и хайде обратно да се редим на опашката. Фози го бяха запомнили и го преровиха отново щателно за хладно оръжие :). В крайна сметка успяхме да се озовем пред входа.

Вече сме зад стените на Кремъл, порядките тука са строги. Върви се по точно определен маршрут, не може да се шляеш където си искаш, полицаи на всеки ъгъл и следят хората да не се пръснат из Кремъл, вероятно защото си е работещо звено на държавната администрация. Все пак поне не ни спирахме да снимаме от далеч.

Реално вътре в Кремъл има две неща, които си заслужава да се видят - Цар Пушка и Цар Камбана. Останалите са някакви църкви, които лично на мен не ми харесаха кой знае колко.
Цар Пушка в Москва е една от забележителностите на Кремъл. Това е най-голямото оръдие, което никога не е стреляло. Намира се в района на Иваново. Огромното оръдие е паметник на древноруското артилерийско и леярско изкуство и е най-голямото в света. През ХVI-ХVII в. се е намирало пред Спаските порти, като е трябвало да осъществи защитата на Кремъл от посока на Москва река.
Оръдието е излято от чугун и бронз през 1586 от руския майстор Андрей Чохов по време на царуването на Цар Фьодор Иванович. Масата му е 40 тона, а дължината – около 5,3 м. Днешният лафет е декоративен. Донесено е с помощта на 200 коня върху дървени трупи. По-късно, дървените трупи са заменени с каменни. Оръдието е местено на различни места в Кремъл, докато накрая решават да го поставят в Иваново до катедралния площад на Дванадесетте апостоли. Въпреки че се смята, че това е тежко оръжие, предназначено за защита на Кремъл, много изследователи смятат, че е малко вероятно да се справи с тази задача.
Най-голямото оръдие в историята е записано в Книгата на рекордите Гинес (дължина 5,34 м, диаметър в долната част на цевта 1200 мм, диаметър на изходната част на дулото 1340 мм, калибър 900 мм, тегло 39,312 кг).

След като разгледахме Цар Пушка се насочихме към съседния цар :).

Цар Камбана е най-голямата камбана в света, отлята за Успенския събор в Кремъл (Москва). За отливането на камбаната лично императрицата на Русия Анна Йоановна подписва указ на 26 юли 1730 г. Целта на императрицата е да надмине рекорда на предишния управител – цар Алексей Михайлович. Тя е искала изработването на камбаната да се възложи на френския кралски механик Мосю Жермен, но той отказва, понеже счита, че е невъзможно да се направи камбана с такива размери. Поръчката е възложена на руските занаятчии - Иван Моторин и Михаил Моторин. Камбаната е отлята от бронз в голям ров, изкопан на Ивановския площад през нощта на 25 ноември 1735 г. Самото отливане продължава малко повече от час, но разтопяването на метала става за 36 часа. Украсата и портретите по камбаната са извършени от известни за времето си руски художници.
Общото тегло на камбаната е близо 202 тона. Една част от бронза, ползван за отливането на Цар Камбана, е от друга камбана, известна със същото име, отлята през 1654 г. с тегло 130 т. и разбила се по време на пожар през 1701 г.
Две години след отливането, през лятото на 1737 година в Москва избухва страшен пожар. Изгарят почти всички къщи, в това число и дървените сгради на Кремъл. Запалват се и дървените конструкции, на които е окачена Цар-камбаната, и тя пада. Върху нея се изсипват горещи греди, и работниците, изплашили се, че те ще разтопят камбаната окончателно, започват да я поливат със студена вода. От нея се отчупва отломък с тегло 11,5 тона, което я изважда от експлоатация. По наредба на управляващия, камбаната просто е закопана и за нея временно е забравено.
Едва при император Николай Първи през 1834 година отново си спомнят за нея. Той нарежда тя да се откопае, да се изчисти и да се сложи на постамент край камбанарията „Иван Велики”. От тогава Цар-Камбана стои като символ на ненадминатото руско леярно изкуство.

Камбанарията “Иван Велики” е най-високата постройка в кремълския ансамбъл. Първата камбанария на това място е издигната през 1329 г. През ХVІ в. при царуването на Иван Велики, тя е заменена с нова постройка, откъдето идва и името и. Днешният си облик камбанарията получава по времето на Борис Годунов. През 1600 г. главната кула е престроена, увенчана с купол като луковица и покрита с мед и злато. Години наред това е била най-стратегическата наблюдателна кула на Кремъл, от която се вижда на 32 км. далечина. Камбаните са общо 52 на брой, като най-тежката от тях е с маса 70 тона.

Всички снимки от Кремъл може да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Kremal_i_Chervenia_plostad/

След Кремъл тръгнахме покрай река Москва до следващата цел за деня - Храм Христа Спасителя.
Храм Христос Спасител (на руски: Храм Христа Спасителя) е най-високата православна църква в света. Намира се в Москва, на брега на река Москва. В храма действа църковен музей. Изграден е по идея на император Алексъндар I като благодарност на руския народ към Бога след приключването на Наполеоновите войни.
Строителството приключва през 1860 г. Изрисуването и продължава 20 години.
След октомврийската революция обаче започват репресии срещу църквата. Така през 1931 г. Сталин дава нареждане храмът да бъде разрушен и на негово място да се изгради Дворец на съветите. През декември същата година храмът е взривен с динамит. Строителството на Двореца започва, но не успява да бъде завършен.
През 1980 г. сред народа се заражда идеята за възстановяване на катедралата. Възстановяването започва през 1990 г. В края на 1999 г. новия храм Христос Спасител е завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г., на прага на 2000 г. от Рождество Христово, храмът е отворен за вярващите и за обществеността.

Преди да влезем в храма, на една будка отпред продаваха скъпи сандвичи, за сметка на това малки. Бяхме гладни, та хапнахме по един, нямахме избор. Нещо ми се върти в главата около 12 лв. за хамбургер :). След като ги хапнахме видяхме в съседство и по-евтини на павилионче от веригата Крошка-Картошка (цените са на половина). Влязохме в храма, в който е забранено снимането. Вътре е нещо огромно, но много красиво, няма как да го опиша освен злато, злато и пак злато, което е нещо нормално за Русия :). Наредихме се на една доста дълга опашка за свещи. Забелязах, че хората пишат на листчета имена и когато си закупуват свещите оставят листчето. Пресмятат им колко имена са и даваха доста сериозна сума, за да се молят за здраве за тези имена в последствие. Запалихме две свещи за живите, но не намерихме къде се пали за умрелите, малко по-странно е разпределението на църквата отвътре спрямо нашите. Оказа се, че под земята има още толкова за разглеждане и е нещо грандиозно. След като приключихме излязохме от църквата. Входната врата е нещо доста масивно.

Всички снимки от Храм Христос Спасител можете да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Hram_Hristos_Spasitel/

Спуснахме се по Якиманская набережная до Паметникът на Петър I.
Паметникът на Петър I в Москва е дело на Зураба Церетели и бил издигнат в 1997 година, по заповед на правителството на Москва в чест на 300-годишният руски флот. Общата му височина е 98 метра и освен че е най-високия в Русия е и един от най-високите паметници в света.

По крайбрежната улица стигнахме до парк Горки.
Паркът на културата в Москва, известен и като парк Горки е най-посещаваният парк на руската столица. Всеки ден паркът се посещава от над 15 000 души.
Паркът Горки се простира на площ от над 108 хектара в централната част на града покрай река Москва. Паркът е отворил врати за посетители през 1928 година. Идеята на създаването му била да се повиши културната дейност на работниците и служителите и да се създаде място за отдих.
С тази цел в парка са били изградени изложбени павилиони, декоративен басейн и дори специално детско градче. По това време парк от този вид не е бил изграждан никъде. Паркът е получил името Горки през 1932 година, на името на известния руски писател.

Указателната табелка гласеше, че тече процес на преместването на Буран във ВДНХ, така че не се притеснявайте, когато отидете ще можете да я видите във ВДНХ, където и е мястото всъщност.

Не можахме да разгледаме целия парк, горе-долу по средата му се качихме на Пушкинский мост. Следващата дестинация беше Музея за ретроавтомобили Автовиль.

Всички снимки от Парк Горки тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Park_Gorki/

Музеят е разположен в Комплекс "Автовилль". На площ от 2000 кв. м. е събана уникална колекция от стари автомобили, като всички те са в движение и участват в изложби и ретроралита.
В комплекса има и кафе "Волга", ресторант "Москвич" и бутик "Чайка"
http://www.autoville.ru/index.php/retromuseum

Фоайето.

Заснети са всички експонати, като всичко прилича на току-що излязло от завода, без овехтяване. Който има интерес може да разгледа всички снимки тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_Avtovil_retro_avtomobili/

След като приключихме с Автовилль, решихме че ще ходим до МГУ-то с метро, защото километрите от сутринта вече бяха сериозни. За целта се върнахме малко назад и хванахме метро от станция Фрузенская до станция Воробьевы Горы. Там излязохме от метрото в нещо като гора :) - много странен изход в нищото :). Всъщност това беше Парк Воробьевы Горы.

Воробьовие гори е едно от най-високите места в Москва, откъдето се открива хубава панорама към града и съответно е изградена панорамна площадка за наблюдение. В самия парк пътеките са пръст (кал) но отъпкани и вечерно време сигурно не е здравословно да се минава от там. То реално все едно вървиш между дърветата в гора. Най- интересното беше, че по дърветата през 15 - 20 м имаше закачени камери за видеонаблюдение, предполагам за сигурност на постоянно преминаващия поток от хора.
Ето какво се виждаше от горе.

Точно на обратната страна се издигаше величествената сграда на университета.
Сградата на МГУ (Московский государственный университет) е един от седемте Сталински небостъргача (кули). Построена е в периода 1949 - 1953 г. Централният корпус е с височина 240 м. и 34 етажа.

Интересно ми е как си намираш залата за изпит, хаха, в това чудо - отзад имаше още доста разклонения :).

Всички снимки от Воробьовие гори и МГУ можете да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vorobiovie_Gori_MGU/

В крайна сметка решихме да ходим до друга станция на метрото и да минем покрай университета. Да, но това отне около 30 мин. пеша бърза крачка :).
Хващаме метрото от станция Университет до станция Парк Победы. Решихме да разгледаме само входа на парка, тъй като ни се видя безсмислено поредното трамбоване из парк, пък си бяхме изморени вече и гладни :).
Мемориалът Поклонная гора е посветен на победата във Великата Отечествена война 1941 - 1945 г. Открит е през 1995 г. в чест на 50-годишнината от победата.

Точно на входа на парка е Триумфалната арка.
В първоначалния си вид Триумфалната арка била дървена и била издигната на Тверския площад в средата на 1814 г. за посрещане на връщащите се от Западна Европа победоносни руски войски. Паметникът обаче бързо овехтял и 12 години по-късно било взето решение дървеното съоръжение да бъде заменено с каменно. Проектът бил възложен на архитект Осип Бове, който създал ярък образ на непокорна Москва, въстанала от пепелта и развалините, както се казва в един от надписите на арката.
Построяването на арката отнело 5 години. Тържественото й откриване се състояло на 20 септември 1834 г. Един век по-късно тя била разглобена. Решението за построяването й на Кутузовския проспект в Москва било взето по инициатива на народния архитект на СССР Йосиф Ливейко и архитект Владимир Гелфрейх през 1966 г. Монументът бил открит на 6 ноември 1968 г.
Скулптурната композиция е уникална - отлята е от чугун. Става въпрос за едно от първите произведения на художественото отливане в Европа.
Статуите били монтирани на Триумфалната арка още през 1836 г. и са се съхранили в оригиналния си вид до наши дни.

След като приключихме с парка и арката, хапнахме на бързо на място и се качихме на метрото от станция Парк Победы до станция Краснопресненская. Целта беше да намерим ресторанта Клод Моне от сериала Кухня, който ние много харесваме. Пуснах за пореден път GPS-а и зададох адреса. По едно време гледам след 100 м. надясно и там е си викам, не ми трябва повече тоя GPS. Да но завиваме, вървим 500 м. няма го ресторанта. Срам - оказа се, че сме го подминали и айде пак GPS-а и този път го уцелихме. Баси бяхме минали покрай входа и да не го познаем.

Пред ресторант Золотой Козленок.
Фасадата му е използвана за ресторант Клод Моне от сериала Кухня. И ние като фенове забавлявали се с комичния сериал нямаше как да не отидем да се снимаме.

За днес ни стигаше :) въпреки, че можеше и още. Върнахме се до станция Краснопресненская и си хванахме метрото за вкъщи до станция ВДНХ. Взехме по нещо за хапване от нашите приятели със закуските, малко плодове и бам в креватите.

Към Ден 6