Този ден беше влизането в Москва, точно поради тази причина бяхме си оставили само 360 км. за деня, тъй като ни беше известно, че влизането в Москва е доста тегаво откъм трафик. Станахме към 7:00 ч. и решихме да се оправим по-бързо и да закусим някъде по пътя. Беше валяло почти цяла нощ. Към момента на тръгването не валеше, но небето напред беше чисто черно и вещаеше сериозни валежи. Затова облякохме дъждобраните предварително и почистихме визьорите от малкото мухи и многото мръсотия (при такива ниски температури почти няма мухи).

Потеглихме и не след дълго започна да вали доста силно, температурата варираше между 8 и 9 градуса. Наближавайки Москва трафика започна да се сгъстява, на места имаше ремонтни дейности по платното и леки отбивки но нищо страшно. Пътят - две ленти в посока, много широки, а не като нашите, светофари, пешеходни пътеки, камиони - въобще забавление и при всичко това порой и 8 градуса :). Спряхме на една бензиностанция малко да починем и да се постоплим. На мен ми беше първи път да дозареждам скотойлера за смазване на веригата, оказа се доста икономичен електронния ойлер и почти никакво масло не харчи, веригата е винаги добре смазана, а нямам допълнителен резервоар. Ходихме до тоалетна, като си направих оглушки за плащането, въпреки че имаше табелка :). Бензиностанцията беше някаква малка и при поредното ми ходене да си измия ръцете един едър руснак на касата ми изръмжа "У нас туалет платная". Е, какво мога да направя освен да оставя някакви рубли примерно на равностойноста на 1-2 лева наши пари :). Потеглихме пак и най-гадното беше, че като спрем виждаме зад нас синьо небе, пред нас черен облак и дъжд. Да но няма време да седим да чакаме да премине. С недоволство гледах в огледалото синьото небе, пък пред мен страшен дъжд и чернилка. Така се получи, че гонехме дъжда, хаха, вместо обратното но каквото такова. При тези температури се налагаше да спираме по-често за почивка и затопляне. Ако не валеше ами имаше слънце, 8-те градуса не правеха впечатление, но при дъжд беше доста кофти. Следващата ни спирка беше на един Лукойл доста близко до Москва. Аз и Петя влязохме вътре на топло и си взехме по един хотдог - доста дребничък на цена около 5 лв. за брой. Фози имаше още наличности в куфарите и реши да ги оползотвори. Положението с гонещите облака се повтори, гледах от вътре на топло в бензиностанцията как назад е ясно и как в нашата посока е чернилка, но какво да се прави - неволята на моториста. Починахме и потеглихме пак, още малко оставаше. Някъде на 50-тина км. преди Москва за наше голямо щастие дъждът спря, облаците вече не бяха толкова черни и температурата се вдигна до към 10 градуса :), направо жега хаха. Спряхме на Минско шосе да сложим камерата, да пикаме и да се настроим психически за влизането в Москва. Какви ли не басни бяхме чували колко е зле, как са се въртяли хора 3 пъти на околовръстното и т.н. По-късно ще видите точно за какво става дума във видео-то, което съм ви подготвил. Маршрута за влизането в Москва месеци преди да тръгнем съм го преговарял десетки пъти. Гледал съм ключовите кръстовища на гугъл стриит вю-то няколко пъти. Общо взето паметта ми беше тренирана за това влизане. На GPS-а няма един нов участък, който свързва директно Минско шосе с МКАД-а ("Московская кольцевая автомобильная дорога" запомнете МКАД ще го използвам често в последствие, това е най- голямото им околовръстно, има още две по малки), на гугъла го намерих къде е, в близост до отбивката за Зайцево и затова поставих междинна точка на GPS-а точно там, където трябваше да е отбивката за тази бърза връзка. Ако не се качим на отбивката означава да се набием още веднага в голямо задръстване на детелината на Минско шосе и МКАД-а. Бях прегледал, че веднага след детелината на Зайцево следва отбивката за МКАД-а, лесно стана GPS-а много точно указа къде е междинната точка, и това което бях гледал се оказа точно така и ето ни на прекия път. Подозрително малко коли имаше на него и ето уловката - бам тол за плащане на такса, даже и за мотоциклети си имаше. Плащаме нямаме избор, това не го предвидих, но както и да е спестява много време и нерви. Подминахме и ето ни вече в предградията.

Посрещат ни огромни ЕПК, ние тук си нямаме такива, доста по-красиви са от нашите и си личи, че са добре направени.

След известно време пак тол за плащане. За коли и мотоциклети сумата е една и съща – 50 рубли на първия тол и 100 рубли на втория. Общо 150 рубли (малко над 6 лв.) за около 18 км. От 24 ч. до 6 ч. цената е почти на половина – 80 рубли общо. Та платихме си за гъзарията да се предвижим бързо до МКАД и да не висим в задръстването. Руснаците не обичат да плащат много за пътища явно, защото този участък не беше много натоварен за разлика от следващите.
В един момент гледам освен, че плащаме и недовършено, то само детелината за връзка с МКАД-а но ти стига да се омотаеш като GPS-а не знае на къде :). Хоп пристигнахме на следната табелка и добре, че бяхме с мотори та да може да спрем по средата без никой да ни отнесе и да почнем да се чешем.

Север или Юг? Грешната посока би означавала едни 150 - 200 км. Горница, колкото е дълъг МКАД-а горе-долу :). Правилната преценка е жизнено важна. Помислих малко, хотела ни се намираше близко до изхода за Санкт Петербург, той е на Север значи би трябвало да хванем Северната дъга на МКАД-а. Преценката ми се оказа абсолютно правилна. Имаше и руснаци, които са се объркали, един бус даваше на заден ход през колите движещи се зад него - лудница, явно беше хванал на север пък му трябваше Юг. Как никой не го отнесе не знам. Качихме се на МКАД-а и вече почна да се усеща лудницата върху 5 ленти в посока :). Както вече споменах ще видите във видеото по-натам. Аз лично почнах да се чувствам в свой води, може би заради това, че карам ежедневно скутер в София съм си изградил едни такива навици и бях доста спокоен. Този мотор е доста по широк с куфарите от скутер, но гледах да се съобразявам с това. Руснаците като цяло карат много по-културно от нас - никой не изпреварва на забранено, държат си лентата, а не като при нас всеки кара където си иска между лентите, на светофарите никой не се предрежда, бе общо взето няма ги тези дребни тарикатлъци, които се прилагат у нас, което спомага за по-спокойно и бързо придвижване между другото. Бях преправил предварително маршрута, така че да минем през Проспект Маршала Жукова, където има уникално съоръжение, което искахме да видим. GPS-а вече се включи с пълна сила. Минахме през един тунел и ето приближаваме съоръжението.

Въженият мост с летящата чиния над р. Москва

Това е вторият въжен мост в Москва след Кримския и е най-високият в Европа. Височината му е 105 метра.
Конструкцията е уникална - има формата на огромна арка, която се явява пилон-опора, за който с помощта на 72 въжета е закачено пътното платно, а под него реката се извива под формата на буквата S. Мостът е на две нива, като горното е за движение на автомобили с по 4 ленти в посока, а по долното минава метрото.
В най-високата част на арката, на височина от 100 метра над реката, е окачена стъклена капсула под формата на летяща чиния с тегло от 650 тона. От нея се открива прекрасна гледка към Москва.
Въпреки че отдолу стъклената капсула не изглежда голяма, тя също е с внушителни размери. Дължината и е 33 метра, ширината 24 метра, а височината е 13 метра.
Мостът е най-големият в Европа с дължина от 1460 метра, ширина 37 метра и височина от 105 метра.

Продължавайки по проспекта пред нас се появяват внушителни жилищни сгради.

Архитектурата лично на мене ми допада, само не знам как ще си намеря вътре апартамента :) Най- вероятно няма и начин да си познаваш съседите в блока, хаха.

На 3-е кольцо задръстването стана вече доста сериозно. Върви, но с 2 км/ч, което за мотор е доста неприятно усещане. Постоянно си на съединителя и подпираш с крака от тук от там, с куфарите няма провиране. По-малките мотори минаваха спокойно между колите, никой не си излиза от лентата и може доста по-спокойно от София да си караш между колите без особен риск някой да кривне изневиделица и да те събори. Като цяло много по-културно и безопасно карат в Русия. Тези клипчета, които се въртят из мрежата с катастрофи в Русия са някакви много единични случай. Тук е момента да спомена, че за многото километри които навъртяхме в Русия видяхме само 4 - 5 много леки катастрофи в градски условия - някой спрял по-рязко и другия го хакнал отзад, най-тежката беше с паднала броня, другите само драскотини. Направи ми впечатление, че карат много бързо и спират в последния момент. Това си им е стил на каране и от там тези леки удари отзад. Въпреки това никой не изкача от пряката и да спре по средата на кръстовището да се огледа, както е при нас и никой не минава на червено, хората си ценят живота и не правят такива кокошкарски простотии.

Следва булевард с 6 ленти в посока, доста натоварен.

Забележете подредбата на автомобилите по лентите, като по учебник. Фози и той е примерен водач :).

Продължаваме в лудницата.

Рядко има неправилно паркирали, но и за тях има лек оцветен в зелено.

Колегите моторизирани руски полицаи ни поздравиха, когато минавахме покрай тях.

Хайде добре дошли на Проспект Мира.

Вече бяхме доста близо до хотела. Имаше едно малко кофти кръстовище на което трябваше да се завие на дясно. Бях го гледал 100 пъти на гугъл стрийт вюто, но разчитах на GPS-а да ни насочи като дойде момента. Изведнъж чувам "Отбийте се надясно след 800 м.". Карам и гледам слизане от Проспект Мира с 2 - 3 ленти в посока и хващам надясно и изведнъж се включва фотографската ми памет и вижда позната гледка, а именно малка уличка която тръгва на 90 градуса надясно точно като започне излаза от Проспект Мира. И понеже в цялата лудница не съм обърнал внимание на GPS-a, че това на дясно след 800 м е за уличката, присветва ми какво съм видял на гугъла, набивам спирачки и криввам в пряката, късмет. Поглеждам GPS-а правилно съм направил, на метри сме от хотела. След още два завоя пристигаме. Пращаме Петя, тя беше нашия парламентьор :) хаха да проверява всичко наред ли е с резервацията. Аз съм нахилен до ушите, пристигнахме.

Пред хотел Золотой колос на ул. Ярославская, Фози се взира някъде.

Вижда се част от Хотел Космос.

Не след дълго Петя излиза - всичко е на ред. Фози обаче си беше запазил хостел наблизо до нашия хотел. Разбрахме се, че отива да се настани в хостела и след това се връща обратно да търсим платен паркинг за моторите. Ние през това време се настанихме. Хотела се оказа доста приличен и за много добри пари, включваше и закуска на шведска маса и като цяло бяхме доста доволни :).

Цени на хотели, транспорт, входни такси и т.н. няма да описвам в пътеписа, тъй като ги има много добре синтезирани, за който се интересува подробно в екселската таблица, към която съм пуснал линк в увода.
След като се настанихме дойде Фози и тръгнахме към предварително подбрани паркинги да търсим къде да оставим моторите. Паркингите бяха общински и се намираха под моста на Проспект Мира. Отидохме на първия и ни казаха, че няма места. Уж огромен, ама и града и той огромен. Казаха да видим на съседния, бяха няколко под моста заградени с високи огради. На следващия питаме и ни казват имаме само за единия мотор место, брех. Гледаме огромен плац разграфен и доста място, включително около будката на пазача, обаче какво се оказва, разпоредбите са такива, че на едно парко място за автомобил може да се поставя само един мотоциклет. И наистина беше така, имаше някакви малки моторчета, които са цопнати по средата на парко място за кола. Беше останало само едно парко място за кола, на което да сложим моторите, примолихме се на човека в будката като се разбрахме да платим като за две отделни парко места, но да ги сложим на едно. Съгласи се за наш късмет. Паркирахме моторите за следващите 4 нощи, нямаше шансове да се налага да ги изкарваме преди това. Паркинга се заключваше към 1:00 ч. през ноща и се отключваше към 5:00 ч.
Беше ранния следобед и решихме, че ще има време да се разходим из ВДНХ и парка на космонавтиката. По план трябваше да отидем да си купим предплатени карти за GSM от местния оператор Мегафон. В Русия малко по-особено стоят нещата, купуваш SIM карта за Московска област и в момента, в който излезеш от нея си в Роуминг. Трябваше ни да имаме връзка по между си, тъй като Фози спеше на различни места спрямо нас и трябваше да се уговаряме къде да се срещнем. Освен това имахме уговорка с Вилиан (Elmarkone от форума) да му се обадим да се видим. Наблизо имаше магазин на Мегафон.

Тук под моста на един от паркингите нощуваха моторите. Снимката е пред офис на Мегафон докато си пазаруваме SIM-карти

Взехме картите за по около 8 лв. (200 рубли), което беше напълно достатъчно. Имаше опция да се активира някаква роуминг тарифа, за да ги ползваме в Санкт Петербург. Обадихме се на Вилиан, и човека реагира светкавично и каза, че ще дойде във ВДНХ до 20 - 30 мин. Ние тръгнахме да се разхождаме.

Вилиан дойде и влязохме в парка на ВДНХ (Нещо като нашия Пловдивски панаир).

ВДНХ (Выставка достижений народного хозяйства) е вторият по големина изложбен комплекс в Москва и се нарежда сред 50-те най-големи в света.
На територията на ВДНХ са разположени различни архитектурни паметници, много от които са световно известни. Създадени по съветско време те се явяват паметници на тази епоха. Към тях се отнасят монументът «Рабочий и колхозница» създаден през 1937 г., фонтаните «Дружба народов СССР» и «Каменный цветок», както и павилионите на тогавашните съветски републики.

Всички снимки от ВДНХ можете да разгледате тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/VDNH/

След разходката във ВДНХ и парка на Космонавтите, изпратихме Вилиан до метрото и се насочихме към хотелите. Оказа се, че в близост има няколко хранителни магазина, и пекарна където приготвяха много вкусни местни тестени специалитети. Аз лично редовно почнах да вземам Самса, останало ми е от Крим като перфектната бърза закуска. Разбира се Московската Самса на фурна няма никаква връзка с Кримската направена в подвижен казан ;).
Първите ми впечатления от Москва бяха много добри. Разбира се тепърва предстоеше голямото обикаляне. Направи ми впечатление, че отново както в Украйна няма ромско население, което допринася за липсата на дребни кокошкарски кражби, като например отмъкнати капаци на шахти или канали. Също така забелязах, че няма никъде графити или нещо драскано. Хората са доста културни и никой не се прережда на опашките, всеки си чака чинно, няма нерви, няма боклуци много е чисто. Има доста бездомници и просяци, една част от тях са от тези, които спят по улиците в картони, друга част са много прилично изглеждащи млади хора. Направи ми впечатление докато чаках пред един магазин на ул. Ярославская Петя и Фози да пазаруват, едно младо момиче прилично облечено с чисти нови дрехи, раница, бе съвсем нормално изглеждаща, но седи и проси пред магазина. Малко в страни гледам един младеж стои пред входа на една сграда, помислих си че сигурно са заедно и се оказах прав. Седя момичето събра някакви рубли, пробва се и при мене :), явно стигнаха парите и хоп завъртя се, мина покрай момчето и без да обелят дума двамата тръгнаха като рязко завиха зад близката сграда. Всичко в тази страна е голямо, доста наподобява на нашето, но в големи размери. Опашките в магазините са големи, хаха и т.н. Хората като цяло са разделени горе долу на нашите групи, много богати, много бедни и нещо като средна класа, колкото ние имаме средна класа толкова и те. Една от вечерите аз влязох в магазина да се редя на опашка. Пред мен имаше една възрастна жена на видима възраст около 60 - 65 години, прилично облечена. Беше си купила съвсем стандартни хранителни продукти от първа необходимост хляб, олио, картофи и т.н. Прекарва касиерката на касата нещата и сметката и излиза около 370 рубли. Жената вади и казва „Имам 300 рубли, нямам повече пари за съжаление“. Разбират се касиерката да отсипе от картофите, сметката става 307 рубли, жената вдига рамене, касиерката се съгласява на 300 рубли и я пуска така. Възрастните хора са на по една пенсия и там явно и е доста трудно. Цените в магазините са по-високи от нашите, но пак трябва да се гледа внимателно от къде се пазарува. Ягодите на едно място са на една цена, на друго може да ги намерите примерно на два пъти по ниска цена. Като цяло плодовете и зеленчуците бяха няколко пъти по-скъпи от България. При другите продукти разликата не е толкова драстична.
Прибрахме се да починем след изморителните 4 дни път. На следващия ден Петя ни беше спретнала приличен пешеходен маршрут, има-няма 20 км. :), редно си беше да наваксаме сили.

Към Ден 5