Ден 2, от Унгария до Полша - 15 Юни 2014 г., разстояние за деня 686 км., изминати за 13 часа, температура между 8 и 20 градуса

Този ден решихме, че имаме 100 км. по-малко от предишния и няма да е проблем вземането на разстоянието за по-малко време, още повече имаше само един малък проход в Словакия и само Шенгенски граници, които се взимат без да спираш да те проверяват. Станахме пак към 6:00 ч. и към 7:15 ч. потеглихме към следващата ни цел в Полша, Бяла Подласка. Предлагаха ни закуска в хотела, но беше от по-късно и нямаше време да се мотаме. В хотела имаше кафе и чай на самообслужване, от които все пак се възползвахме за разсънване. От Дебрецен по нашия път имаше 115 км. магистрала, от която решихме да ползваме за по-бързо придвижване. Единственото място където имаше нужда от винетка за мотоциклет беше Унгария в случай, че искате да ползувате магистрали. Отбихме се в най-близкото ОМВ според GPS-а в Дебрецен да заредим, закусим и купим електронна винетка (5 EUR), която прилича на касова бележка точно като Румънските. За закуска нищо не си харесахме и решихме, че по пътя все ще намерим нещо за хапване като слезем от магистралата. Качихме се веднага на нея и газ. Магистралата е за Будапеща и се отклонява на едно място за Мишколц, Фози караше напред и понеже сме на магистрала подремваше :), както и аз, но по едно време чувам в ухото "Отбийте се надясно след 2 км.", което ме събуди и си погледнах GPS-а. Съответно Фози отпраши посока Будапеща, явно не му се ходеше в Русия :). След като завихме към Мишколц спряхме да пробвам да му звънна, тъй като и той е с блутут слушалка в каската. Звъня аз ма ниц да ми вдигне. Викам си ще караме, пък ще се чакаме на края на магистралата. Подкарахме и по едно време получавам обаждане в каската, хаха усетил се, че пере за Будапеща и се разбрахме да се чакаме на края на магистралата, така и направихме.

Не чакахме много, по една пиш пауза и Фози дойде. Междувременно един тир спира на кръстовището, гледам на ремаркето едното колело задържала спирачката и пуши, махнах на шофера, горкия отби след кръстовището, беше с чужда регистрация, кой знае каква е процедурата от тук на сетне. Потеглихме пак, беше неделя и се оказа, че в "Европа" мързела е на ниво, и не работи нищо, от където да можеш да си вземеш нещо за закуска. Тук спряхме, там спряхме - няма нищо. Едни малки бензиностанции дето само ядене за МПС-та продават :). На края спряхме на една подобна бензиностанция и избомбихме остатъците от храна в куфарите. За щастие Фози се беше заредил добре. Ей голям мързеливец тоя европеец, нямам думи, не е като при нас :).

Словакия ми се виждаше доста спретната малка държавица. Ние минавахме доста транзитно през нея, предварително бях проучил, че глобите са доста солени за превишаване на скоростта и доста внимавах. След като минахме покрай другия голям град Прешов, започнаха едни хълмчета и леки завойчета малко да се събудим от безкрайните прави пътища.

Военно гробище от Чехословашката война, Вишни Комарник.
Това военно гробище се намира на границата между Полша и Словакия.То съдържа 1265 гроба. Всички войници и партизани, които са погребани тук са паднали по време на операцията Dukla през 1944 година.

Спряхме в планината от към полска страна да обядваме на една отбивка. Имаше заведения за бързо хранене със WiFi. Това в гората в планината :). Имаше и други мотористи, явно това е единственото място с малко повечко завойчета, където може да се кефят.

След като похапнахме и починахме потеглихме отново. Не споменах, че минахме покрай Жежув, тъй като на околовръстното нямаше нищо интересно. Следващият голям град беше Лублин. В неделя е доста спокойно, почти нямаше движение, видя ми се екстра. На връщане обаче вече мислех тотално различно. Явно ако не си събота и неделя положението не е толкова добре в Полша, но за това ще ви разкажа на връщане и повече снимки от Лублин тогава. Карахме стегнато, времето напредваше, стана студено и се появиха черни облаци температурата около 8 - 10 градуса, не повече. Още едно кратко спиране и газ към целта Бяла Подласка. Точно на влизане в Бяла Подласка където ни беше хотела се изсипа страхотен дъжд буквално на километър преди да стигнем до хотела направо ни удави, то нямаш време да спираш за дъждобрани пък и няма смисъл. Добрахме се до хотела разтоварихме всичко и след има-няма 15 мин. дъждът спря. Междувременно се настанихме, резервацията беше ОК отново. Проснахме дрехите и излязохме да се поразходим малко около хотела. Проверихме един Лидъл, но беше затворил. Предишния ден сме се сетили, че на следващия ден освен очакваното висене на границата ще загубим и 2 ч. от часова разлика (нещо, което до момента не ни беше дошло на ум). Затова искахме да си купим закуски за сутринта, за да не губим време. Да, но не намерихме нищо работещо. Този ден не бяхме губили или печелили часове от часовата разлика, но явно се бяхме мотали повечко защото 100 км. по-малко разстояние пък пак 13 часа. Вярно спирахме да обядваме, а предния ден карахме на сандвичи. Слязохме в ресторанта на хотела да хапнем нещо за вечеря. Една лелка се занимаваше с всичко. Казвам и, че искам традиционно ядене за Полша – бигос, а тя се прави, че не може да ме разбере. Викам си - брех Бигос, ако не знае какво е. Както и да е ядохме някакви други мизерии които бързо се приготвят, защото явно и в този хотел нямаше кой знае колко хора и не бяха заредили с храна. На следващия ден ни предстоеше голямо пътуване с доста висене на границата, вече нямаше да пътуваме така лесно като в ЕС и трябваше да лягаме да почиваме, колкото по-рано станехме, толкова по-добре за нас.

Към Ден 3