Денят на прибирането ни по домовете. Пътят вече ни беше добре познат, перфектна настилка, две ленти в посока и прилично количество ТИР-ове състезатели из Румъния. Станахме рано за да може към 7 ч. да потеглим. Успяхме всичко да стегнем бързо и потеглихме към изхода на Дебрецен.
Не след дълго бяхме на Унгарско - Румънската граница, минахме доста бързо без голямо моткане и се спуснахме по Румънските пътища.
Минахме отново покрай гарата приличаща на църква.
Стигнахме до Оршова, където започваше красивата част от пътя покрай река Дунав.
Ето ги и Железни врата.
Вижда се и канала, в който влизат корабите за изравняване на нивото при преминаване през бента.
Ето и границата със Сърбия.
След като подминахме и Турну Северин следваше поредицата от безбройни села с ограничение 60 км/ч в тях. В едно от селата двама роми вървят голи до кръста и по джапанки, единия както си върви си сваля джапанката и посяга да я метне по нас. Късмет, че не го направи. Стигнахме Дунав мост 2, на границата отново стана бързо проверката, Фози беше решил да мине през Видин, ние по околовръстното и така там си взехме довиждане, той щеше да кара за Габрово направо пък ние за София през Петрохан.
Нов, нов колко да е нов моста вече със затворени ленти за движение. Така е като мотористите минават безплатно :).
О, мила родино.
Спряхме да заредим за кратко отново на Лукойл-а, на който заредихме на отиване. Сега се падаше малко преди Монтана. Там се засякохме с един велосипедист, който беше тръгнал от Швейцария за Китай :). Обменихме по някоя приказка и потеглихме за дома.
Мотора беше за основно почистване разбира се.
На връщане същия маршрут го взехме с час по-бързо, но вече ни беше познат.
Като цяло пътуването мина без съществени проблеми, за всичките тези километри не са ни спирали никъде полицаи.
До нови срещи, приятели.