Ден 12, от Санкт Петербург до Латвия - 25 Юни 2014 г., разстояние за деня 549 км., изминати за 9 часа, температура между 8 и 14 градуса

След успешно приключване на планираните посещения на Москва и Санкт Петербург е време да поемем обратно към вкъщи.
Отново 4 дни и 2 614 км. Преминаваме през Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария и Румъния. След втория ден и нощувката в Лублин пътят ни се припокрива с изминатия в обратната посока.
Станахме по-рано за да може до към 7:00 ч. да сме излетели. Искахме да стигнем по-навреме в Даугавпилс. Закуската беше от по-късно и щяхме да закусваме по пътя. Оставих Петя да стяга багажа, аз се заех със задачата да се завлека до паркинга и да докара мотора пред хотела. Това са си 20 мин. бързо ходене пеша. Мотора си беше там, където го бях оставил и в състоянието, в което го бях оставил. Взех го и се придвижих до хотела. Петя беше стегнала куфарите, щракнахме ги набързо, сложихме раницата в топкасата и готово. Общо взето това беше най- бързия вариант за разтоварване и товарене на багажа в рамките на 1 - 2 мин. Сложихме си дъждобраните защото беше мрачно и аха да завали, в последствие не ни валя но пък пазеха топло. Потеглихме преди да са се събудили Питерци :). Пътя общо взето спокоен и в перфектно състояние. Насреща се виждаха огромни колони от коли които идваха на работа явно от съседни градчета. След като се отдалечихме на около 100 км. от Санкт Петербург движението понамаля значително. Пътя беше само на право докъдето ти видят очите, доста скучен, но с перфектна настилка и маркировка. Спряхме за кратко в едно селце да починем, обезлюдено.

В гр. Остров имаше Лукойл и бяхме решили там да заредим преди да излезем от Русия. Не бях слагал GPS защото както се вижда от по-горната снимка пътя е ясен :) само направо хахаха. Бях гледал на гугъл стрийт вюто къде е точно този Лукойл, но някак си така се завъртяхме, че го пропуснахме. Айде слагай GPS-a, то пък се оказа, че съм влязал в града по-рано, пък той бил на главния път, айде през града обратно около 2 км. Заредихме, хапнахме по някой сандвич и този път с GPS-а посока границата. От Остров към Латвия имаше надпис Платная Дорога, викам ко е пък това ама караме на там сме. Караме около 30 км. няма кьорава кола, това явно щото не обичат да плащат за пътища Руснаците. Пътя отново перфектен и само направо, придвижването по такива пътища става изключително бързо, не усетихме кога стигнахме Остров от Санкта. Както си караме към границата и остават още 10-тина километра, от двете страни високи дървета и не щеш ли на около 300 м. пред нас изскача иззад десните дървета един боен хеликоптер, който лети настрани с насочени пушкала точно срещу нас, направо ми изскочи сърцето. Както дойде така изневиделица така и изчезна зад дърветата вляво. Почнах да надничам между дърветата да видя дали не се разби щото мина буквално на метър над короните им. Най-интересното беше, че зад дърветата беше равно поле и тази машина изчезна и повече даже силуета не и видях, явно някакъв бръснещ полет правеха ама трябва да са големи майстори така да минат и да се скрият без никой да ги види. Колите бяха доста оскъдни по този път, да не кажа, че ги нямаше и почнахме да се чудим дали има граница и защо е толкова празно. GPS-а казваше, че има още 2 км. до границата и в този момент гледам Лукойл от ляво. Бяхме минали около 50 км. от предното зареждане, но си викам на 1,36 лв./л. ще тъпча до горе колкото толкова. Сипах 3 литра и нещо, купих си някаква вафличка и издумках рублите точно на време :). Стигнахме границата, която беше на едно хълмче и изглеждаше като от американски филм, безлюдна, тишина само вятъра се чува как свисти, направо лудница. Гледаме една бариера, където явно се плаща такса за платната дорога, човека обаче вдига бариерата, вероятно за мотоциклети е безплатно. Изсипваме се единствено возило на пункта от руска страна. Петя носи всички онези документи, които ни бяха дали на беларуската граница и ни бяха казали, че без тях няма да можем да излезем. Даваме и малкия талон, никой не ни иска голям, въпреки че го носим. Митническата декларация за временния внос на мотора е формат А5 и онзи митничаря казва „Не, дайте А4“ и показва друг формуляр. Обясняваме че нямаме, ония поглежда тази А5 и се хваща за главата. В последствие се оказва, че ако влизаш през руска граница митническия формуляр е друг с други полета и е формат А4. Беларуския е А5 и по-различен. Бърка онзи в едно чекмедже и вади някакъв пищов, който явно казва къде какво да въвежда от Беларуския формуляр, да ама не му се получава. През това време се събраха 3 - 4 коли, и митничаря вече видимо изнервен от нашите документи казва "У вас проблем", наблюдавайки го какво прави през цялото време хич даже и не се притесних защото у нас нямаше проблем, по-скоро в смотаната им система беше проблема и отидох спокойно да си седя при мотора. Принципно такова изказване на изход на Руска граница би трябвало силно да ме притесни, хаха, но бях спокоен защото точно видях какво се случва и наистина нямаше проблем при нас, имахме си всички документи, миграционни карти и т.н. Докато оправяше колите извика друг негов колега, който беше явно в час и се оправи сравнително бързо с процедурата. Излиза нашия човек доста изнервен, че сме му нарушили спокойствието със нашата Беларуска митническа декларация и намръщен идва и казва "Откройте" всички куфари :). Викам е са ни разнищи багажа. Отварям аз всичко и за мой невероятен късмет Петя е сложила магнитчетата, които си носим за подаръци между дрехите, за да не се счупят в левия куфар. В момента, в който го отворих те изпадат и най- отгоре се озова едно магнитче, което си бях купил лично за мен с облика на Юрий Гагарин. Както мисля, че ви споменах и преди за руснаците Гагарин е идол, бог или нещо такова. При вида на магнитчето митничаря много рязко си смени изражението на лицето, усмихна се силно, набута ми в ръцете документите и каза "Закройте“ и си замина. Малко бях като втрещен щото се готвих са пълно тарашене на мотора, а то даже не погледна багажа. Гагарин ни спаси от сериозни проблеми си мисля :). Минахме урааааа, наредихме се в Евроколоната на Латвийската граница. Посрещнаха ни с усмивка. Чакахме малко да дойде някой да каже какво да правим, дадоха ни по една на всеки митнически декларации, в които се декларираше абсолютно всичко без долните ти гащи :). Трябваше да се опише колко пари имаш, колко скъпоценности, бензин в туби, бензин в резервоара колко (най-вероятно, ако някой напише, че не е пълен резервоара ще бъде обискиран подробно, хаха при двойна разлика в цената на горивото), алкохол, какъв и какво количество бе всичко. Попълнихме и ги връчихме, процедурата беше сравнително бърза и от стъпването ни на границата от към Руска страна до излизането ни от към Латвийска ни отне точно един час и пет минути, сравнено с влизането беше точно на половината време. Вече бяхме на територията на Европейския съюз в република Латвия. Отправихме се към Даугавпилс, който не беше далеч, някъде на около стотина километра. Започна обаче да вали, но за кратко. Пътищата в Латвия бяха под всякаква критика, една идея по-добри от Украинските. Добрахме се до хотел Дуетс. Не беше лош, даже мога да кажа добър, единствения недостатък беше, че е до гарата.

Фози го нямаше още въпреки, че би трябвало да има по-малко километри за деня от нас. Свързахме се по някое време по телефона и се оказа, че е на около 100 тина километра. Ние се бяхме настанили и изкъпали и понеже беше раничко излязохме на разходка из градчето. Даугавпилс е разположен в Югоизточна Латвия на река Западна Двина (Даугава) и е вторият по големина град в страната. Въпреки това не е особено голям с население 115 хил. жители (2000 г.). Намира се в близост до границите с Беларус и Литва.
Централната част е спретната с паркчета и пешеходна улица със стари сгради.

Една от забележителностите на града е т.нар. Църковен хълм - близо един до друг във високата част на града са изградени четири храма на различни християнски течения.
Православна катедрала Свети княз Борис и Глеб е построена през 1905 г. Това е основната православна църква в град Даугавпилс. Катедралата побира до 5000 поклонници и е най-голямата православна църква в Латвия.

Започнахме да търсим място, където да вечеряме, което се оказа не лесна задача. Влязохме в едно заведение, но хич не ни хареса и си излязохме, лутахме се напред-назад - нищо само някакъв МОЛ, ама хич не ни се щеше да вечеряме там. Имаше едно като бързо хранене с пелмени ама и там не ни хареса. Пуснахме GPS-а да каже ресторанти на близо. Посочи един и тръгнахме да го търсим. Стигнахме до точката ама ресторант няма там, гледаме един безистен и влизаме ама доста криминален. В дъното малко дворче и група младежи нещо се карат ще почва битка, хаха бе като по филмите, забелязахме стълби по средата на безистена които водеха по-нагоре в сградата и надпис за ресторанта който GPS-a казваше, явно все пак имаше там такъв ресторант, но ни се стори доста криминална цялата работа и се отказахме. Продължихме по улицата, небето беше черно и всеки момент щеше да се изсипе със страшна сила, трябваше скоро да се ориентираме. Видяхме някаква табела за ресторант в една сграда. Слязохме по стълбите вътре и имаше ресторант с малко дебели цени, ама като няма друго това е. Междувременно Фози се обади, че идва към нас от хотела и трябваше да се намерим някак си. Докато поръчвахме се изсипа страхотен дъжд и Фози не можа да ни намери веднага преди да се изсипе дъжда. За щастие валя само около 30 мин и се намерихме. И тук порциите бяха подобно на руските, салата едно мъничко такова по средата на чинията като на филма Кухня и доста скъпа, 4 парченца домат и малко краставица. Часа беше около 20:00 - 21:00 и хората в ресторанта ни помолиха да се преместим на маса в другия край защото почвали да боядисват от нашата страна. Понесоха се едни бояджии с найлони страшна работа. Реално трудно можеш да си намериш къде да ядеш навън някаква нормална манджа. След бурята навън беше доста свежо и потеглихме за хотела, като трябваше да пресечем железопътните релси по надлез до гарата. По пътя някакви малки полянки между къщите с обрасли линии, от там минаваше трамвая :). По пътно за хотела имаше още интересни неща.

Паметник на загиналите войници от Първа бригада на полския легион. Кръстът е издигнат на мястото, където преди това е имало братско гробище на загиналите полски войници в Латвия, паднали в боя за освобождение 1919-1920 г.

Хотела предлагаше закуска във време, което ни устройваше на другата сутрин затова си поръчахме. За съжаление нещо съм забравил да ползвам този ден камерата и няма видео клипче но всички снимки от Даугавпилс можете да разгледате тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Daugavpils/

Към Ден 13