Ден 10, Втори ден в Санкт Петербург - 23 Юни 2014 г., температура между 8 и 13 градуса, сутринта постоянен дъжд, а от време на време и силен, следобеда приятно слънце с облаци.

Този ден беше отреден на "Царское село".
В този хотел закуската не беше на шведска маса както в Москва, ами всеки ден различно - повечето пъти тип компле, филийки, нещо за мазане и т.н. Днес сутринта обаче се падна каша хаха. Духай кашата и яж, традиционна руска каша дето Маша я хапва. Реших, че е време да опитам от нея. Не беше много вкусна, но като и добавиш малко захар и става приятна за хапване. Петя твърдо отказа да яде нейната. След като духахме кашата :), се стегнахме и се отправихме към станция Звездная, където имахме уговорка с Фози да се видим и да хванем автобус за Царско село, което е извън Питер, както казват местните на Санкт Петербург. На станция Звездная има няколко спирки на автобуси и маршрутки. Тук е момента да спомена отново високата култура на руските граждани. Спирка на автобуси, подобно на Плиска, но по-дълга. В една част на спирката спират едни автобуси, в друга част други. Гледаме по уличния тротоар една огромна опашка в колонка по един, викаме да не раздават пари хаха. Оказва се, че хората си чакат автобуса. Автобусите качват само от предната врата, като заплащането на билета става при шофьора. Никой не се бута и не се прережда, чакат да дойде автобуса на спирката и в колонка по един се товарят. У нас същата ситуация би изглеждала умопомрачаващо, един през друг лудница и бутаница кой пръв да се качи в автобуса. Опашката се виеше доста надалеч и хората не бяха никак малко, най- вероятно нямаше да може да се качат всички в един автобус. За наше щастие на нашата спирка не беше такава навалица. За сметка на това още като излязохме от хотела почна да вали слаб, но постоянен дъжд и се наложи да се навлечем с дъждобраните още от там. Петя беше проверила, че за гр. Пушкин където се намираше "Царско Село" трябва да хванем автобус №186. Сравнително скоро дойде автобуса и се натоварихме. Питаме шофьора къде трябва да слезем за Государственный музей-заповедник „Царское Село“, но точно до предната врата имаше една жена и тя веднага готова да помогне каза „Аз ще ви кажа къде да слезете“. Аз обаче понеже съм Тома неверни пускам веднага GPS-а и гледам накъде се движим. На вън си валеше дъжд и прозорците на автобуса малко замъглени. Видях де е Царско село, но автобусът криволичеше по вътрешните улички на Пушкин и не ми беше ясно кога точно трябва да слезем. В крайна сметка бабата казва „Сега сте вие“, хаха и съответно изскачаме. Много учтиви хора. Дъждът вали, не спира даже на моменти се засилва. Отправихме се към касата за вход за парка. Междувременно ни звъннаха в автобуса от детската градина няколко пъти, което леко ни притесни и се наложи да им затворя поради безумната цена от 7 лв. на минута. Бабата гледаше децата и не знам защо толкова настоятелно звъняха на нас. Оставих Петя и Фози да се редят на опашка за билети за вход за парка, пък аз тръгнах да търся свободен WiFi, за да се обадя до градината да видя какво става с децата. Имам опция през телефона да говоря на цената на градски разговор с БГ номера през Интернет и затова търсех WiFi. Намерих един доста слаб, но след 4 опита успях да се обадя. Оказа се, че нашите госпожи са отпуска и има други по заместване, които са объркали децата и решили, че нашето го няма днеска на градина и да питат какво става, пък то за друго ставало дума. Успокоих се, че на 2500 км от вкъщи не е оферта, ако има проблем. Понеже се загубих в огромна тълпа от хора между сергии за сувенири, пък Петя се притеснила де съм и почна да ми звъни, хаха бе суматоха. В крайна сметка се намерихме пак и влязохме в парка.
Царское село /Пушкин/ е другото от двете извънградски имения на царската династия Романови. Наред с Петерхоф именно Царское село е това, което като величие и изключителност превъзхожда дори Френския Версай. В Царское село човек може да открие два големи и наистина изключителни дворци, и двата заобиколени от обширни паркове и градини с разнообразна и завладяваща декоративна архитектура.
Екатерининския Дворец е несъмнено най-голямата атракция на Царское село, особено известен с изключителната си Кехлибарена стая.
Дворецът е завършен през 1756 г. и изобилствува с изкусно декорирани синьо-бели фасади с позлатени атланти, кариатиди и пиластри. Вътрешната част на Двореца е не по-малко впечатляваща. Акцентите са т.нар. Златна анфилада, Голямата зала, позната също като Зала на светлината (по-късно ще я видите във видеото за Санкт Петербург), Портретната зала с чудните портрети на Екатерина и Елисавета, Картинната галерия, в която почти всеки инч от пространството по стените е покрит с великолепни платна от 17-ти и 18-ти век и, разбира се, легендарната Кехлибарена стая. За да изпълни тази стая Растрели използва пана от кехлибарените мозайки, подарени на Петър от пруския крал Фридрих-Вилхелм I като ги допълва с позлатени дърворезби, огледала, мозаични пана създадени от флорентински и руски майстори /общо 450 кг кехлибар/, а също така и мозайки от скъпоценни камъни от Урал и Кавказ. Стаята е завършена през 1770 година. През 1941, когато германските войски завземат Царское село, Кехлибарената стая е опразнена за 36 часа, а имуществото и пренесено с кораб в Кьонигсберг. Каква е съдбата му е неизвестно.
През 1982 година започва възстановяването на Кехлибарената стая и продължава повече от 20 години на стойност 12 млн щатски долара. Отворена е през 2003 година в присъствието на президента Владимир Путин и германския канцлер Герхард Шрьодер.
Екатерининския парк е важна част от архитектурния и парков ансамбъл на Царское село. Паркът е особено забележителен с елегантните си павилиони строени през 18-ти и 19-ти век от архитектите, участвали в изграждането на Екатерининския Дворец.

Опашката за влизане в Екатерининския дворец. Естествено не сме очаровани да чакаме на нея под дъжда и решаваме първо да разгледаме градините с тайната надежда опашката да намалее.

Разгледахме парка въпреки дъжда, пък даже успяхме и да се на снимаме. С Петя бяхме твърдо решени да влезем в този дворец, особено след като пропуснахме Петергоф. Фози обаче не беше на нашето мнение и реши, че ще се връща в града да разглежда нещата, които изпусна докато беше в Ермитража и които щеше да пропусне на следващия ден. Ние се наредихме на огромната опашка,а дъждът не спираше. Заговорихме се с едно семейство на опашката с малко дете, които бяха дошли от Москва с кола да разглеждат Питер. Много силно се учудиха, че сме с мотор от Москва до Питер, пък още по-силно се учудиха, че сме дошли с мотора от България, хаха. Разбира се като повечето руснаци, с които разговаряхме знаеха нашето черноморие. По едно време казаха на тези зад нас „Ние сме тук преди Ва“ и забегнаха на някъде. Този метод ни беше много добре познат да си запазваш място на опашката. На Петя и се случи няколко пъти в магазина, идват някакви и казват на Петя, че са след нея, след което идва друг и също казва „Аз съм след вас“, при което се появяват тези двамата и почва лека разправия, но без нерви – „Аз съм след нея“, хаха и другия казва „Не, аз съм след нея“. От там Петя е арбитър и трябва да помни кой след кой е дошъл и да ги подреди в правилния ред, хаха. Тази практика е често срещана и няма караница, при балканския субект тази случка в магазина би завършила с разбити носове. След чакане на дъжда малко повече от 2 часа на опашката, най-накрая влизаме в двореца.

Намирахме се в тясно антре с изключително много хора, касата е вътре на сухо. Трябва да си оставиш раници, дъждобрани чадъри на гардероб иначе няма да те пуснат. За щастие вътре нещата се случват много бързо, купуване на билети гардероб и т.н. въпреки голямата навалица. Ето ни вече из двореца.

Парадная лестница. Парадното стълбище заема цялата височина и ширина на двореца и се осветява от източните и западните прозорци, подредени в три реда. Белите мраморни стъпала се издигат от двете страни на средната част, от които четири други стълби водят към втория етаж и парадната зала. Стените са украсени с орнаменти, поставени декоративни вази и съдове от китайски и японски порцелан от XVIII-XIX век.

Большой зал. Изключително впечатляваща в интериора на Екатеринския дворец е Голямата зала. Тя се е използвала за организиране на балове и пищни приеми. Това е най-голямото и внушително помещение на Екатеринския дворец. Има два реда прозорци, които се нижат по дългите стени. Между тях са поставени високи огледала, които са в красиви позлатени и богато орнаментирани рамки. Многото прозорци и огледалата оптически допълнително разширяват залата. Навсякъде по стените на Голямата зала в Екатеринския дворец има огромни потонни фрески, които изобразяват руските военни победи и постижения в областта на науката и изкуството. Достъпа до тази и останалите зали става с калцуни.

Ако си платиш за гид, ти дават едни слушалки на определена честота, пред групата ходи гид, който на съответния език говори тихичко на микрофон и обяснява кое какво е, като ти го чуваш в слушалките. Ние не си бяхме взели такова чудо, опитахме се първо да се присламчим към една група с гид на руски, но лелята рускиня едвам шепнеше и не и се разбираше. От група на група набарахме един батко, който на английски говореше доста силно и ясно като развеждаше някакви, според мен, американци (поне от акцента така ми се стори), и се понесохме с тях като научихме много интересни неща.

В Кехлибарената стая (Янтарная комната) снимането е забранено, но все пак успях да щракна някоя снимка откъм вратата преди да влезем.
И да припомня, Кехлибарената стая е определяна и като осмото чудо на света. За да изпълни тази стая архитектът използва пана от кехлибарените мозайки, подарени на Петър I от пруския крал Фридрих-Вилхелм I, като ги допълва с позлатени дърворезби, огледала, мозаечни пана, създадени от флорентински и руски майстори /общо 450 кг кехлибар/, а също така и мозайки от скъпоценни камъни от Урал и Кавказ.
Кехлибарът е около половин тон, а цената му десетократно надвишавала тази на златото. Стаята е завършена през 1770 година. През 1941, когато германските войски завземат Царское село, Кехлибарената стая е опразнена за 36 часа, а имуществото и пренесено с кораб в Кьонигсберг. Каква е съдбата му е неизвестно. Издирването на скъпоценностите вече официално е прекратено. През 1982 година започва възстановяването на Кехлибарената стая, което продължава повече от 20 години и е на стойност 12 млн щатски долара. Отворена е през 2003 година.

Всички снимки може да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Tsarskoe_selo/

След като се нагледахме на красотите бяхме изгладнели здраво и в околността намерихме едно кафе със супички на прилична цена. Хапнахме, дъжда беше спрял и се отправихме към спирката на автобуса. По принцип бяхме решили да вземем пак същия автобус, поне знаем до къде ходи, но докато чакахме се появи някаква маршрутка на която имаше надпис от Царское село до станция Московская, което ни устройваше, тъй като точно там отивахме. Качихме се в маршрутката, вътре тъпканица като в нашите в пиков час, но пък се движи не по-бавно от нашите. Стигнахме бързо, цената беше малко по висока от на автобуса. В района на станция Московская има доста интересни неща.

На площада се намираше Монумент героическим защитникам Ленинграда.
Монументът е посветен на героизма по време на обсадата на Ленинград. Състои се от две части - наземна и подземна. Наземната част изобразява животът по време на блокадата. Състои се от 26 склуптури на защитниците с погледи насочени към Пулковските възвишения, където е била линията на фронта. 48-метровият обелиск символизира победата. Изграден е и 124 метров счупен гранитен кръг - символ на разкъсването на обсадата.
Наземната част е тържествено открита на 9 май 1975 г. по повод на 30 годишнината от победата.
Подземната част представлява музей, в който са изложени документи, фотоматериали и експонати разказващи за блокадата.
По дължината на подземните помещения са разположени 900 лампи изработени от гилзите на 76 мм снаряди. Броят им съответства на дните на блокадата.

Беше по напреднал деня и се отправихме пеша по улица Орджоникидзе към хотела, който беше на 2 - 3 км от Площадь Победы. Завихме по улица Пулковская и се озовахме на хотела. Фози на следващия ден тръгваше към Естония та щяхме да сме сами. Взехме си от близкия супер разни хапвания от топлата витрина и се прибрахме в хотела да хапнем и да починем. На следващия ден ни чакаше не малка пешеходна обиколка. Лека вечер от мен.

Към Ден 11