Този ден трябваше да тръгнем от Полша, да минем транзитно през Беларус като спрем да разгледаме замъка в Мир (http://www.mirzamak.by/) и да стигнем малко след Смоленск, където беше следващата точка за преспиване. Денят предвещаваше да е един от най-натоварените, тъй като разстоянието което трябваше да изминем беше доста голямо, една тежка граница за влизане от ЕС в Руската Федерация, и като за капак не бяхме предвидили часовата разлика, а именно тръгваме от Полша сутринта и до края на деня в Русия губим 2 часа (Беларус е +1 час от Полша, Русия + 1 час от Беларус). По план трябваше да станем в 6:00 ч., но тъй като биологичният ни часовник си беше още с българското време, се оказа че към 5:00 ч. и тримата сме будни. Станахме и към 6:15 ч. бяхме готови за тръгване от Хотел Zlota Rybka, Бяла Подласка, Полша.
Бързо изминахме 39 км. до границата с Беларус. На Полската граница минахме сравнително бързо, след което приближихме Беларуската граница, където имаше няколко коридора. На единия пише "Нищо за деклариране" и е зелен, а другите са ако имаш за деклариране и са червени. Наредихме се на зеления и зачакахме, а докато чакаме четем табелките наоколо, където е указано кое подлежи на деклариране и кое не. И изведнъж гледаме за деклариране е МПС, брей прецакахме се, добре че бяхме с мотори и ги избутахме лесно на съседната опашка на червения коридор. КПП-то е стандартно с будки и коридори между тях с тази разлика, че са разположени на 45 градуса. Опашката стои пред бариера, след като се освободят коридорите се вдига бариерата и почва луда надпревара, като един Беларуски полицай насочва превозните средства по каналите, за да има някакво що-годе правилно разпределение. След 30 - 40 мин. на бариерата успяхме да се доберем до каналите и будките (добре че се бяхме наспали по-рано, защото след нас на бариерите се натрупа доста опашка). Мина един човек от гранична полиция и ни събра паспортите на куп на голямо количество хора. Как ги познават кой на кой е, не знам. Връщайки ни паспортите ни пита човека "Имате ли здравни застраховки", ние казваме "Имаме" (Предварително си бяхме направили за цяла Европа + Беларус и Русия, иначе не ти издават Руска виза). Пита пак с недоверие "Сигурни ли сте, че имате?" ние потвърждаваме, и тогава казва "Я да ги видя". Вадим ние застраховките във Виктория, гледа полицая "Что такое Виктория, у нас нет такое страхование". От опита ми при миналогодишното пътуване из Украйна през Молдова знам, че не се спори на такава граница и се прави каквото ви кажат, иначе ви грози опасност да посетите халето за разфасоване под предлог, че може да има скрити наркотици :). Казваме "Добре нямаме" и той сочи будката отсреща с надпис "Страхование". Хайде бързо на бегом :), не беше страшно 2 EUR на човек за 4 дни минималната застраховка. Тук като каза, че не важат никакви чужди застрахователни компании из Беларус, си припомних, че докато висях да взема визите в посолството, една жена пред мен се караше нещо с лелята на гишето и и обясняваше, че няма застраховки защото са я посъветвали на място да си направи, сега разбрах какво е имала предвид. Та в Беларус важат само местните застрахователни компании що се отнася до здравни застраховки, които са задължителни. За моторите признават зелената карта. До тук добре - едно отхвърлихме, но тепърва предстоеше таможенный досмотр (митническа проверка). Дойде една руса мацка митничарка и най-учтиво ни обясни как стоят нещата, а именно мотора се декларира като временен внос, като за това можем или ние да си попълним декларации или да отидем вътре на гишето и срещу 5 евро (цената на услугата разбрахме чак на гишето) да ни ги попълнят. Не знам на вас как ви звучи :), но на мен ми прозвуча като "ако си ги попълниш сам ще висиш тука още поне 3 часа, ако платиш да ти ги попълнят ще минеш по бързо" :). Петя и Фози отидоха да попълват, пък аз останах да вардя моторите и багажа. Беше пълно с поляци, ама някакви големи селяни, въртяха някаква кокошкарска търговия в Беларус явно щото какви ли не вехтории мъкнеха в колите. По едно време мина някакъв човек и се спираше при поляците и сменяше пари, явно местния подвижен чейндж. Навсякъде табелки "Забранено пушенето" и гледам си пафкаха здраво. Една полякиня даже след като си изпуши цигарата я хвърли на земята, огледа се да не я видят, стъпка я и я ритна под колата да не се вижда. По принцип има глоба за изхвърляне на боклуци, но явно им е все тая. Петя и Фози се върнаха с попълнени декларации и русата митничарка излезе да сравнява номера на рами. На нашата Хонда бързо се оправи, защото има видна табелка от външната страна. След като направи проверката и оправи документите ми връчи декларацията и каза така: С този документ мотора може да пребивава до 3 месеца на територията на Беларус и Руската Федерация, никой освен мен няма право да го кара, при излизане от територията на Руската Федерация трябва да го представя задължително на митницата, иначе мотора не може да излезе. Междувременно граничния полицай беше оправил паспортите и миграционните карти, които попълнихме по рано. Тези имиграционни карти са жизнено важни, тъй като без тях не можете да излезете от Руската федерация. Дойде време да оправят митническата декларация на Фози на БМВ-то и проблем - не се знае къде е номера на рамата. Гледахме го отвсякъде няма номер, брех ко става. Междувременно забелязах в зеления коридор, където няма какво да декларираш, същото БМВ като на Фози само, че с двама руснаци - мъж и жена. Отивам при тях и ги питам знаят ли къде е номера на рамата. Човекът се разрови веднага и в рамките на една минута го намери. Оказа се, че номера на рамата на това БМВ се намира близко до трипътника на кормилото, точно там където свършва резервоара една ламаринка с набит номер на нея и заварена върху рамката :). Доста несигурно и лесно за манипулиране ми се видя с тези заварки. Не го бяхме видели защото Фози имаше раница на резервоара, която го скриваше. В крайна сметка оправиха и неговите документи и след 2 часа и 10 мин. от стъпването ни на границата успяхме да навлезем на територията на Беларус. Тъй като времето напредна доста се отказахме от посещение на Брестката крепост, за което съжаляваме, но в крайна сметка целта беше Русия, а Беларус ни беше бонус. Все пак спряхме за малко в Брест, тъй като цената на бензина там е около 1,30 лв. и както всеки се досеща резервоарите ни бяха почти празни идвайки от ЕС при цена 2,60 лв. примерно :). Още с влизането се вижда колко е чисто и каквиса им шарени ЕПК-атата (не от разноцветни изолации) :).
Сменихме и Руски рубли, за да не се чудим как да си платим в хотела в Смоленск. Беларуските рубли бяха горе долу за 1 лев получаваш 7084 беларуски рубли, докато при Руската рубла положението беше малко по-добре, за 1 лев получаваш 24 руски рубли.
Беше станало почти обяд по Беларуско време, пък ние бяхме минали само 40 км. и оставаха още 728 км. до хотела в Смоленск и загуба на още един час. Принципно от Брест до Москва е само двулентов път в посока, като в Беларус е магистрала (има и аварийна лента), но от руската страна ограничението е 90 км/ч. (няма аварийна лента). Мотелът, в който щяхме да спим малко след Смоленск, беше на самия път и нямаше да се лутаме из някакви градчета, което си беше предимство. За мотоциклети магистралата в Беларус е безплатна, а за всички останали превозни средства е платена :).
Потеглихме през Брест посока магистралата.
Вече сме на магистралата. Малко по-различно изглежда от нащата представа за магистрала - пътят е равен, без завои и не му се вижда края, лентите са разделени без мантинела, само с голяма ивица трева, няма защитни мрежи отстрани за животни, има аварийна лента и почти не се срещат мантинели. За сметка на това на доста места има знаци за диви животни и да се внимава, автобусни спирки и съответно пешеходни пътеки, около селата в аварийната лента баби са наредили кутии с горски плодове и ги продават. Пейзажа се редува постоянно - полета и гори. Много е приятно, когато се кара през горите, но пък има вероятност да ти изскочи някоя сърна :). Магистралата е чиста, няма никакви боклуци никъде. Имаше на няколко места хора, които вървяха по средата на магистралата и събираха на ръка малкото боклук, който имаше. Постоянно се косеше отстрани от едни трактори с големи рамена и косачки на края. Карат по тревата отстрани на аварийната лента и косят в ниското под ъгъл, също така имаше и такива, които са слезли в деретата и косят там. Въобще поддръжката беше на ниво.
Следенето на това дали си си платил таксата става чрез камери, които сканират номера на МПС-то и стикера - нещо като винетка е предполагам, който се слага на предното стъкло. Имаше инструкции точно как да се залепи, за да го сканира системата, но не сме се задълбочавали, тъй като за мотоциклети беше безплатно и не сме търсили кое как става. Камерите за следене на скоростта са буквално през 10 км. Самата магистрала от Брест до Русия е около 600 км. и се преминава доста бързо.
На тази отбивка имаше две момчета, явно доста под пийнали, че лъхаха отдалече. Интересното беше, че приличаха много на Бивис и Бъдхед от МТВ. Единия, по-високия, много разговорлив, а другия по-ниския (русия) не обели нито една дума, само се смееше "хъхъ" като Бъдхед, големи образи. Разговорливият почна нещо да обяснява как нямали пари за електричката и ако можело да им услужим с 10 рубли, предполагам 10 000 имаше предвид като се сещам какво е съотношението на тази валута :). Обяснихме му, че нямаме и сме само с карти и, че отиваме в Мирския замък. Имахме, разбира се бяхме сменили, но и знаехме, че доста просят пари по Русия и Беларус и затова се направихме на луди, пък и явно си бяха изпили парите за електричката :). Интересното е, че седяха на отбивка на магистралата в гората в нищото :). Поискаха една цигара, пък ние не пушим и ги пратихме при Фози. Аз реших, че с тези двамата трябва да се снимаме, хаха, на всяка цена и ето:
Стигнахме до замъка, който е в началото на градчето Мир. Много исках да имам снимки и видео от пристигането при замъка, но се оказа, че поради някаква причина камерата се беше изпотила и записа е доста мътен, та нямам от момента на пристигането нищо.
Ето кратко представяне на Замъка Мир:
Замъкът Мир (Mir Castle) е един от безценните исторически забележителности в Беларус. Разположен в малкото градче Мир, което се намира на около 85 км. в югозападна посока от Минск.
Красивата сграда на двореца Мир, оцветена в топли кафяви и розовеещи цветове, е издигната през 16 в. от княз Илич и първоначално фасадата й се е отличавала с готическия си стил. Малко по-късно дворецът преминава под владение на фамилията Радзивил, които решават да прибавят към готическата архитектура ренесансов привкус. Те решават да издигнат покрай източната и северната стена на замъка още една триетажна внушителна кула.
Царската крепост е изградена в правоъгълна форма, като на всеки ъгъл има издигната кула. Освен четирите кули, в централната част на западната стена има построена оше една, която се свързва с подвижен мост. Всяка от кулите се различава от останалите, навярно защото всички са били моделирани самостоятелно през различните етапи от историята й.
Около замъка Мир има изграден защитен ров, а веднага след него е построена и отбранителна стена с укрепления. Тя е дълга около 75 м, като на височина достига до 13 м. Защитните съоръжения обаче, не са успявали винаги да предпазят замъка, в резултат на което той е бил разрушаван на няколко пъти. Най-големи щети замъкът в Мир претърпял по време на Наполеоновите войни.
През 19 в. реконструирането на зоната около двореца е превърнала околните земи в красив парк. Днес беларуският исторически паметник е обявен за част от световното културно наследство на Юнеско.
Платихме си входа, бяха хиляди беларуски рубли някакви - има ги на сайта, за който му е интересно точно колко е било, но нещо от рода на 7 - 8 лв. беше. Замъкът отвън изглежда по-добре отколкото отвътре, но е интересно да се види.
След като приключихме с обиколката, бяхме утепали едни около 2 часа и на бързо се подготвихме и отпрашихме посока Русия. Подминахме Минск доста отдалеч и почти не се видя нищо от него. Правихме почивки през около 150 км., доста досадно е да се движиш с мотоциклет по безкрайно права магистрала, но в нашия случай при такова натоварено пътуване си беше предимство. Отново се редуваха гори и поля.
Наближихме самата граница, където двама руски полицаи стояха от двете страни на пътя и спряха един бус пред нас, пък на нас ни махнаха да продължаваме без да спираме и просто дадохме газ. Явно избирателно се спира, но като цяло просто намаляваш и продължаваш. И ето ни вече в Русия.
Забележете ограниченията - градско 60 км/ч, извънградско 90 км/ч, магистрала 110 км/ч. Важно е да се запомнят, тъй като по-нататък по пътя в Русия знаци за ограничение на скоростта почти няма и трябва да се съобразяваш дали си в населено място или не.
Оставаха ни сто и няколко километра до мотела след Смоленск, като ограничението въпреки двулентовия път е 90 км/ч. Подкарахме и започна да вали слабо, но колкото да разкашка пътя. Започнах да гледам GPS-а, който ми показваше когато се сменят ограниченията, тъй като лисваха знаци и трудно можеш да се ориентираш кога трябва да намалиш. Започнаха поредици през има - няма 20 км. пешеходни пътеки през четирите ленти и съответно табелки за населени места. Хора нямаше на пътеките, но пък явно трябваше да се намаля до 60 км/ч, тъй като имаше камери на всяка табелка за населено място. Това го знаеха и руснаците, тъй като даваха много газ извън населените места и в населените намаляха. На едно място даже присветна една камера срещу нас и ни снима, но отпред което не е страшно в нашия случай, тъй като нямаме номер отпред. На едно спускане с лек завой намалям аз до към 70 км/ч и Фози мина пред мен, отзад един бус ме натиска нещо, гледам си GPS-a и по едно време поглеждам буса дето се е лепнал зад мен в огледалото и рязко спира, викам си "Какво става?". Поглеждам напред - светофар в нищото и свети червено. Малеее, Фози набива спирачките ,изсвирват леко гумите и ABS-а задейства. Аз решавам, че няма да стане със спирането и криввам и газ покрай него. Чист късмет, че нямаше коли на кръстовището да ни отнесат. Направо изтръпнах, но кой да очаква на две ленти в посока, главен междуградски път да има светофар. Е, вече се научих, защото по-натам из Русия това със светофарите на главните пътища е нещо нормално. Продължихме като дъжда почна да се усилва и температурата падна до 8 градуса. Петя поизмръзна, но и на нас не ни беше хич приятно при дъжд и такава ниска температура. Добрахме се до мотела (Гостиный Двор), който се оказа не лошо място за междинна нощувка. Въпреки че бяхме загубили още един час, не беше станало прекалено тъмно, явно защото бяхме на север и се стъмваше доста по-късно.
Платихме с карта за нощувката без проблем и слязохме да вечеряме в кафето. В Русия, ако видите надпис "Кафе" има и ядене в него - супички, манджички, всичко което има в нашите ресторанти. Докато ако влезете в място с надпис "Ресторант", тогава ви падат главите. Това са места за хранене по-висока категория и цените са доста дебели. Бяхме изморени и леко премръзнали, та след топлия душ и вечерята се метнахме по креватите.