Искам да започна темата със пожелания за скорошно пълно възстановяване на нашите приятели Ицо и Деси (Shrota) които претърпяха произшествие в началото на пътуването ни в Румъния. Ден 1, 21.06.2008 г. Събота В крайна сметка се оказа, че 3 мотора ще пътуваме със 6 човека. Аз и жена ми Петя (Honda ST1100), Лъчо (Luke) и жена му Веселка (KTM Adventure), Ицо (Shrota) и Деси (Suzuki Vstrom). Подготвихме багажа и го опаковахме на мотора в гаража от предната вечер. Оказа се, че няма място за всичко и затворих куфарите с крак. Обувките нямаше къде да ги сложим за това ги вързахме отстрани на палатката. Срещата беше рано сутринта на Шел-а на Ботевградско шосе. Потеглихме стегнато по магистралата посока Оряхово и стигнахме бързо пътя перфектен кара се бързо и стегнато нямаше пречки. На границата решиха да ни записват не разбрах защо имало европейско и заради това баси отговора :). Закупихме си билети за ферибота за всичко по 6 лв. 6 лв за мотора и по 6 лв на човек 18 лв общо. Оказа се, че точно беше пристигнал ферибота и разтоварваше та не чакахме много и се натоварихме бързо бързо. Пътуването траеше около 20 - 25 мин. Пристигнахме на Румънския бряг и се разтоварихме от ферито. На Румънската граница митничарите бяха по строги освен, че ни записаха питаха дали не носиме наркотици в куфарите и за малко да ни накарат да ги отваряме но ни се размина. Последни приготовления преди да поемем по пътищата на нашата съседка. (Настройка на GPS-а, екипиране и т.н.). Потеглихме по едни жълти пътчета през селата посока Питешти - първия голям град, който трябваше да достигнем беше Каракал. Пътищата доста лоши с много кръпки и дупки. Бяхме на 20 км преди Каракал и между две села прав път отстрани само дръвчета и ниви не му се вижда края и само на право движехме се с около 80 км/ч или поне моя километраж толкова показваше. Аз водех колоната, Лъчо караше зад мен на къса дистанция, а зад него на доста голяма дистанция беше Ицо. Както си карам по този прав и равен път изведнъж виждам огромни дупки на цялото платно - ей така в нищото, няма знак, никакво означение, натискам спирачките много екстремно и вече очаквам отзад някой да ме удари. Криввам в насрещното и виждам пролука между дупките. Минах на косъм, но не уцелих нито една дупка. От рязкото спиране жена ми се качи на раменете почти буквално. Лъчо уцели първата дупка и след това явно влезна в полосата и се размина с останалите. Ицо обаче не можа да реагира своевременно на кратерите и мина през тях с висока скорост. Въпреки високия му мотор преодоляването на толкова препятствия се оказа непосилна задача дори и за VStrom-a или кофти съчетания на късмет и най-лошата част от дупките. Бяха голяма поредица от много дълбоки дупки и явно мотора е прескачал от дупка на дупка като последната такава беше с остър ръб стърчащ от асфалта и издълбано под него. Явно мотора е отскочил от предишната и с цялата си тежест се е забил в този ръб. Лъчо каза, че е видял за миг в огледалото си задницата на мотора във въздуха. Предната гума е блокирала в ръба и мотора се е прехвърлил през предната гума, направо мятане като къч от кон, но с доста висока скорост. Аз след като минах между последните дупки чух трясък и погледнах в огледалото - мотора вече лежеше на асфалта като задницата му сочеше по посока на движението, което не ми се стори добро. Спряхме веднага, даже Лъчо не беше успял да намали достатъчно и ме подмина и спря пред мен. Ситуацията беше много опасна и напрегната - слезнахме от моторите хвърлихме каските и веднага се затичахме към Ицо и Деси. Деси беше седнала на асфалта и се превиваше от болки, но първото което ми направи впечатление беше, че Ицо лежеше по гръб до мотора и не мърдаше което ме притесни много. Докато стигнем до него беше вече в съзнание. Свалихме внимателно каската която беше доста ожулена и устната му беше скъсана леко. Не изглеждаше никак добре явно беше поел удара с глава, което ме притесни да не си е повредил врата. Аз и Петя се заехме с Ицо, Лъчо и Веселка с Деси. Първите коли и бусове които бяхме задминали малко преди инцидента спряха веднага и се обадиха на 112, който в Румъния функционира. Печеше много силно - адска жега. Не ми се искаше да местим Ицо от там, тъй като не бяха ясни какви може да са последиците, но като се поосвести още малко сам се надигна и внимателно ги преместихме на сянка под близкото дърво. Деси не можеше да легне явно нещо я беше ударило отстрани в областта на далака. Линейката дойде сравнително бързо, въпреки че бяхме на 20 км от най-близкия град. Линейката чисто нова VW много добре оборудвана. Направи ми впечатление, че пара медиците бяха много добре подготвени, знаеха точно какво да правят и кое къде се намира в линейката. Застопориха Ицо на специална носилка и му фиксираха главата да не мърда. Казаха на Деси да изчака, че ще дойде втора линейка, но в последствие решиха да я качат в същата и да не чакат. Хората които бяха спряли с коли около нас седяха до последно докато не дойде линейката. Малко по-късно дойде и Полицията. Огледахме внимателно якетата които останаха при нас - на Ицо беше скъсано на лакета и ръката му беше охлузена. Деси беше с ризница с протектори които си бяха свършили работата определено. Една от наколенките на панталона и се беше извъртяла на страни явно е поела удара. Ицо и Деси ги откараха в болницата дадохме им техния GSM и останахме на местопроизшествието. Полицаите останаха при нас и някак си на Румънско – Българо – Английски си комуникирахме. Преместихме мотора встрани и нашите също. Не бяхме сменили още пари и имахме само евра, а нямахме нито вода нито храна. Лъчо носеше малко храна, но нямаше вода или каквото имаше го бяхме изпили. Деси се свърза с брат си в София преди да дойде линейката и му взехме телефона. Той успя да уреди бус да тръгне от Русе и шофьора се обади към 15:00 ч., че минава Дунав мост. Лъчо реши да отиде до близкото село за вода, но нямаше леи. Попитах единия полицай да ни смени пари и хоп изненада човека извади 5 леи и ни ги даде. Исках да му дам евра но каза, че няма проблем. Прояви човечност, което ме впечатли доста. Лъчо отиде до селото, но уви нищо не работеше събота и се върна само с пълен термос който налял в една частна къща. Върнахме парите на полицая и като видя, че няма вода се обади на негов познат, който дойде до мястото с кола и донесе вода. Седяхме няколко часа и ни обясниха, че чакаме следователи. Междувременно както беше страхотна жега рязко се появи силен вятър и дъждовни облаци. Полицая каза ако искаме да се качим в патрулката но решихме, че няма да завали и си останахме навън. Гърмя светка, но някак си ни заобиколи лятната буря и не се намокрихме. Не помня колко часа, но доста беше минало преди да дойдат следователите. Казаха ни, че мотора трябва да го съборим пак на същото място както е бил при катастрофата. Хванахме се и го преместихме легна на мястото но огледаха следите и решиха, че е бил 20 см по назад айде дигай го пак мести назад и събаряне на асфалта. Междувременно докато чакахме при наличието на две патрулки имаше джигити, които се засилваха с колите и влизаха в дупките с голяма скорост, което ги изхвърляше в страни и на два пъти минаваха на сантиметри от моторите. Преместихме ги от едно на друго място и пак за малко да ги отнесат - джигити какво да ви кажа. Следователите сложиха номерца като на убийство и лента за мерене на разстоянието и снимаха от тук от там. След като свършиха беше станало към 18:00 ч. и ни заявиха, че мотора трябва да остане в Каракал за техническа експертиза на другия ден. Обясних им, че буса е тръгнал от Русе и ще дойде днес да го натовари. Хората разбраха и организираха експертизата за същия ден. Мотора за щастие палеше въпреки пораженията си и беше в движение. Решихме с Лъчо да идем с единия мотор и счупения до Каракал и после да се върнем да приберем и третия мотор но полицаите казаха, че единия от тях ще кара мотора от там започна шоуто което на мене специално не ми беше много забавно ами напротив притеснително. Качи се един дребен на ръст полицай на Vstrom-a, който си е тежък и висок мотор V2 1000 кубика и си е доста нервен ама полицая вика - карал съм няма проблеми. Тръгнаха напред патрулките и Лъчо, багажа и жените ги натовариха в едната патрулка, а аз останах с полицая с VStrom-a. Опита се да потегли, но газта му заяждаше, тъй като от удара се беше огънала дръжката за газта. Като подаде газ и му заяде пусна рязко съединителя и мотора се навири на задна гума - комична ситуация VStrom на задна гума с полицай на него, обаче аз се препотих няколко пъти. Някак си го свали и се метна на една страна, но не успя да падне. Излезна жилав тоя човек. Определено и той се поизпоти. Бурята беше отминала и пак печеше страхотно - на сянка беше 30 градуса някъде, смятайте на слънце. Имаше още няколко опита за потегляне този път без задни гуми, но пак подскачащи и всеки път се препотявах и аз викам ще се пребие тоя полицай и к’во ще правим не знам. Потегли и макс скорост 40 км/ч на места 20 – 30 не ме питайте за тези 20 км отслабнах с 5 кг сигурно. Наближи едно кофти кръстовище където трябваше да спре и точно си помислих - сега ще стисне рязко спирачката и бум на земята и то се случи само, че някак си успя да се задържи и не падна но мотора подскочи напред - ей жилав тоя Румънски полцай. Криво ляво го закарахме до управлението, където писахме показания на Български. След това единия полицай ни заведе до болницата с патрулката да видим Ицо и Деси и да им занесем раницата с багажа и парите и документите им, които бяха останали в якетата им. Минахме през единия от двата хотела в малкото градче - оказа се, че има сватба но полицая ни спазари една стая с две спални за 110 леи, което ни устройваше. Докато бяхме в болницата буса дойде пред полицията. Върнахме се там източихме бензина от резервоара с един маркуч през капачката. Трябваше да го качим, но буса много висок и се оказа доста трудно - прекарахме мотора на едни стълби които играеха ролята на рампа и спряхме буса там та ни помогнаха и го качихме. Ето снимки на мотора след катастрофата: Това е въпросния път с въпросните дупки: След като натоварихме мотора на буса и му осигурихме всички необходими документи за преминаване на границата трябваше да се ориентираме към хотела - беше станало 21:00 ч. и започна да се стъмнява. Отидохме до хотела, в който ни заведе полицая и започна мизерията. Покри се жената, с която говорихме и се появи някаква дебела лелка и почна да ни обяснява как стаята за която сме говорили е заета и има две други по 140 леи на двойка. Е това ако не си е работене - вижда, че е късно и нямаме избор и дай да ги изработим - мизерници цигани абсолютни. След кратка разправия поехме към втория хотел в градчето. Този дето искаха да ни изработят приличаше на бардак - супер мизерен (явно първо ни бяха показали стаята с двете спални за групов секс :)). Вторият хотел беше много по-приятен, но се оказа, че и там има сватба и няма свободни места. Мислихме малко и взехме тежкото решение да се отправим към Питещи, за където бяхме тръгнали първоначално. Имаше около 120 км, а скоро се стъмваше като се има предвид качеството на пътищата ни се строи рисковано, но решихме да се пробваме. Нищо не можехме да направим повече за Ицо и Деси - в болницата бяха добре и имаше кой да се грижи за тях. Брата на Деси щеше да дойде да ги прибере с кола, когато са готови за изписване. Мотора пътуваше за София. Затова решихме да продължим. След около 40 км излезнахме на главен път между два големи града, който беше с много добро качество - перфектен асфалт, перфектна маркировка фара като освети завоя всичко светва - мантинели със светло отразители знаци перфектно. Към 0:00 ч. пристигнахме в Питещи. Видяхме един хотел в центъра и там сватба 3-звезден имаше стаи по 270 леи двойката. Решихме, че не ни е по джоба и газ посока Трансфагарашан и хоп към изхода на града хотел – спирам, питаме 120 леи двойката и в него сватба -голяма дандания. Явно тази събота цяла Румъния се женеше - където идехме сватба ужас. Дойде рецепциониската след 10 мин търсене :) и реших да се пазаря за отстъпка та смъкнах двойката стая на 100 леи, което е около 50 лв и ни устройваше. Към 1:30 ч. си легнахме, но данданията си беше порядъчна и въпреки умората ту заспивах ту се будех. Моторите ги оставихме на не много сигурно зад хотела, но то си беше като уличка нямахме друг избор по една верига и това е. Ден 2, 22.06.2008 г. Неделя Събудихме се сутринта не много рано към 9:00 ч. и излязохме за закуска Оказа се , че това е града в който се намират заводите на Дачия и всяка 2 кола беше Дачия. Видях най-различни модели на Дачия каквито не бях виждал никога :). Стегнахме на бързо багажа и се отправихме към Трансфагарашан. Пътя не беше много добър - тесен доста движение нямаше дупки, но много кръпки и друса ужасно. Стигнахме прохода и започнахме да се катерим нагоре. Не след дълго стигнахме язовир Видрару със стена висока 166 м, където имаше и платформа за бънджи. Имаше някакъв образ в далечината - не ми стана ясно каква функция изпълнява. Язовира беше на 877 м надморска височина или поне така показваше GPS-а Полюбувахме се на гледката и поехме към върха на планината - пътя се влоши рязко супер много кръпки много неравен и аз карах много бавно. Лъчо сигурно се изнерви но пак 40 – 50 км/ч то с толкова багаж по този път с повече ако карам най-много да изгубя някой куфар. За сметка на това Петя снимаше в движение и имаше какво да се види и да се покаже. По пътя за нагоре срещнахме голяма словенска група мотористи и разбира се спряхме. Единия от тях се оказа Българин, който живее в Словения и води хората към България. Полафихме си, по снимахме се и продължихме напред, където се разкриваха все по-хубави гледки. Снеговете се топяха и въпреки това имаше доста сняг покрай пътя, но се образуваха рекички и водопади - невероятно красиви. Този беше най-големия и спряхме да се фотографираме. Пътят, след като подминахме язовира, се пооправи и вече беше в по-прилично състояние, но не позволяваше висока скорост – вода, камъни, остри завои. Колкото по на високо се качвахме толкова по красиво ставаше. Стигнахме края на южния склон и спряхме преди да преминем през тунел дълъг около 1 км през планината. Имаше огромни преспи сняг - ставаше за снежни топки Минахме през тунела в който тече толкова много вода все едно вали дъжд На северния склон се откри още по уникална гледка трудно ми е да го опиша с думи неземна красота и същевременно рай за моториста, гледайте само Бяхме на височина 2081 м според GPS-а беше прохладно така да се каже и потеглихме надолу следвайки един местен моторист с CBR. Много мотори имаше нагоре надолу. Таман 3 дни по-рано бяха отворили прохода, който и без това е отворен само 2 – 3 месеца в годината и навалица страхотна много народ имаше. Спускайки се надолу минахме през няколко много огромни преспи явно очистени наскоро с булдозер или и аз не знам с какво слязохме от прохода и спряхме да хапнем по една мамалига А планината отдолу изглеждаше така Всички снимки от Карпатския проход Трансфагарашан може да разгледате тук (заслужава си повярвайте): http://www.tonyco.net/pictures/Transfagarashan_22_06_2008/ След като похапнахме, се отправихме към Бран, където видяхме табелки за къмпинг или по-точно Vampire Camp, което ни се стори добро. Пътят беше главно шосе, но много натоварено с безброй светофари за отбиване в едната лента на движението и много джигити, които те засичат и се опитват да те отнесат. Един изпреварваше колоната с един голям джип и насреща дойде кола и нямаше къде да се прибере и ме стисна до мантинелата - много неприятно беше да ви кажа. Изтощи ме много това движение, а и прохода който ни отне цял ден. Реално този ден само 250 км бяхме изминали, но за целия ден. Къмпинга поне беше на ниво - много спретнат и чист срещу 41 лей на мотор тоест двама човека и палатка. Препоръчвам го на всички пътуващи посока Брашов. Разпънахме палатките под две дръвчета пристигнаха по едно време два мотора с германци и ги поканихме да се настанят до нас. Поканих ги да дойдат с нас на разходка из Бран, но единия каза, че бърза да разпъне палатката преди да са дошли вампирите, а другия, че ще гледа мача :) фенове :). Бяхме решили да се установим за 2 дни и да обикаляме околностите без багажа - ластиците влезнаха веднага в употреба за простор, а жените поизпраха мръсните парцалки. така настъпи ноща и легнахме да се наспим и готови за нови подвизи на другия ден, лека нощ. Ден 3, 23.06.2008 г. Понеделник Станахме сутринта и случайно научихме от хазяите на къмпинга, че днес (Всеки Понеделник) е ден за почистване на замъците и не работят. Първоначално информацията беше за замъка в Бран и решихме да идем до Пелеш. Потеглихме през приятно жълто пътче с не много благоприятна настилка през планината към главния път Букурещ - Брашов. На главния път лудница тясно много завои добра настилка и много камиони и коли трудно се изпреварва - абе въобще отврат. Стигнахме в Синая, където се намираше замъка Пелеш. Малка скрита табелка указваше къде е самия замък. След кратко лутане и питане ни упътиха и се качихме до замъка, като оставихме моторите на паркинга на малко хотелче в подножието. Ей много красив този замък, но и за него понеделник е ден за почистване за наше най-голямо съжаление. Поне успяхме да му се полюбуваме от вънка и да го заснемем, както и да се разходим из прекрасната му градина. Ето ни и нас - снимка тип японски турист аз и ... Петя пипна това куче и някаква аларма се разпищя. Наистина много красив замък и нямаше да е лошо да го разгледаме отвътре, но кой да ти каже, че понеделник не е денят. Помотахме се, позяпахме ето и вие да по зяпате: http://www.tonyco.net/pictures/Castle_Pelesh_23_06_2008/ След като се налюбувахме на гледката се отправихме по натоварения път посока Брашов. Голяма лудница – задръствания, жега, джигити, много кофти за каране. На GPS-а бях му задал да ни води към Черната църква и така стигнахме до стария град. Там леко лутане по уличките и обиколка на църквата с мотоциклет и паркирахме на едно малко площадче. Лъчо си остави мръсните чорапи на КТМ-а да го пазят от ... уруки предполагам :) Много е красиво в стария град Влязохме да разгледаме Черната църква (най-голямата готическа църква в Източна Европа). Имаше уникален орган с 4000 тръби. Нямаше как да го снимам щото вътре охрана на всякъде само входа успях :) Разходихме се още малко напред-назад и седнахме да хапнем нещо в една забита кръчма. След това се поразходихме още малко по центъра. Гледаме в далечината някакъв надпис точно като на Холивуд. Решихме да го видим от близо и срещу 10 леи на човек хванахме асансьора за нагоре. Ей каква гледка се разкри от там - нямам думи. Тази панорамна снимка може да ви разкрие част от нея. http://www.tonyco.net/panoramas/Brasov_Panorama2 Страхотия, правих се малко на планинска коза, но успях да сложа апарата на една скала и да скоча за 10 сек до долу за да съм в кадър. Ето и площада, на който бяхме но заснет отгоре: Тъй като бяхме хванали предпоследния влак за нагоре и в 18:00 ч. беше последния за надолу решихме да се ориентираме към лифта и изведнъж гледам долу където бяхме спрели моторите някакъв бус и ще ги товари май май. Викам леле мале изтръпнаха ми мартинките :) После като се загледахме внимателно се оказа, че е на пътното - правеха ремонт отсреща на улицата ама какво да ви кажа първоначално не ми звучеше никак добре. Всички снимки от Брашов: http://www.tonyco.net/pictures/Brasov_23_06_2008/ Ден 4, 24.06.2008 г. Вторник Станахме раничко към 8:30 ч. за да хванем началото на работния ден на замъка Бран. Беше на 15 мин пеша от къмпинга и за това решихме да опаковаме багажа, но да не се навличаме с екипите и да отидем без моторите. По сгънахме багажа: До колкото е възможно И на прибежки и припълзявания се насочихме към замъка Бран. Той пък ни чакаше с отворени обятия. Вътре беше забавно - доста коридорчета и направо се загубих имаше и един таен изход. Музикалната стая където е свирела шефката на замъка Това предполагам е било спалнята и :) Може да до разгледате замъка тук http://www.tonyco.net/pictures/Castle_Bran_24_06_2008/ все пак платих 10 леи за да снимам с фотото вътре, иначе по 12 леи на човек беше входа. След като разгледахме замъка се върнахме на къмпинга и се подготвихме за път. Хазяина ни каза да хванем друг път не да се връщаме към Плоещ, както беше първоначалния план ами да хванем директно от Брашов за Бузау, като на Берка имало интересни вулкани. Речено-сторено набихме се пак в лудницата в Брашов страхотни задръствания и жега абе като в София. Криво ляво се измъкнахме и хванахме въпросния път. Оказа се много добър 160 км завои през планината - перфектна настилка чат пат имаше камъни по завоите, което е нормално, не толкова високо като през Трансфагарашан но доста приятно. Имаше и готина гледка към язовира. Карайки по дефилето стигнахме до разклонение което го нямаше на картата и пресичаше реката, в дефилето на която карахме, имаше и знак за Берка на 1 – 2 км и завихме. След като пресякохме реката имаше друга табела за вулканите на ляво 14 км, поехме на там. Кофти тесен път не много добър, но поносим и стигнахме до вулканите. Вярно приличаха на вулкани и избълваха сива гъста маса, която се разливаше встрани. И хоп ето ги пак японските туристи Добре, че никой от кратерите не ми глътна фотото, както беше на статива. Придвижихме се до Бузау и продължихме по прав и равен път посока Браила. Спряхме на една бензиностанция, но бяхме карали около 2,5 часа без спиране и пътниците бяха изморени и това им личеше на лицата. На тази бензиностанция продаваха мангали за 10,49 леи ама малки 3 килограмови :). Тамън се бяхме разплули на тревата и гледаме до нас страшна буря се оформя - светкавици, супер рязко се усили вятъра и стана доста силен. Бързо се метнахме на моторите да му избягаме, тъй като в нашата посока беше по-ясно небето, но по пътя ужасен страничен вятър, понеже беше равно и открито и направо едвам се караше. Стигнахме в Браила малко преди да връхлети бурята и спряхме на една бензиностанция. Питахме за хотел - човека първо ни упъти към някакъв спортен хотел, но след това се сети, че само за преспиване може да се върнем в началото на града има зоопарк и до него точно бунгала. Стигнахме до там и влязох да проверя как е хавата. Един младеж не говорещ английски се показа и вадейки пари ми обясни, че бунгалата са по 60 леи за двама което ми се стори добре. Точно започна да вали силно и се настанихме вътре. Имаше и някаква импровизирана баня но с топла вода, тоалетната беше под всякаква критика. Изкъпахме се, а на вън си валеше сериозно. Дойде младежа да събира парите и обясни, че вече е по 60 леи на легло. Нещастници като няма къде да мърдаме и цената стана двойна, много се изнервих. Връчих му 100 леи и му казах това е. Той се опита да ми покаже, че още 20 дължа ама му казах толкова и така се спазарихме на тази цена. Малко ме беше шубе за моторите вечерта имаше само мангали дето се чукат в съседните бунгала и не ми се струваше добро. Нощта беше дълга и безсънна - страшно много комари, аутана действа няколко часа, а и по частите на тялото които нямаш аутан като лице и уши ужасна работа цяла нощ свистят в ушите няма спане имах чувството, че четири комара дигат бунгалото и го отнасят ужас. Ден 5, 25.06.2008 г. Сряда Ставайки сутринта забелязвам няколко неща - първото моторите са си на място и са непокътнати, второ няма и следа от дъжда и пече ярко слънце и трето Веселка е на решето - не се беше намазала с аутан и комарите я бяха нахапали безброй пъти. Искаше ми се да се махнем възможно най-бързо от тая лъжлива дупка. Лъчо и Веселка вечеряха в ресторанта към бунгалата и същия този младеж се беше опитал да ги удари 10-12 леи в сметката, като надписал цените. Добре, че Лъчо сравнява внимателно цените в менюто с това в сметката. Събрахме се много на бързо и газ по GPS-а към ферибота. Карам си аз, гледам навигацията ферибот няма никакви табели. Слязохме както казваше GPS-а и на един бряг лек офроуд и дребни платформи бутани от малки корабчета това бяха фериботите, като бяха няколко и като мост напълни ли се тръгва. Цената поне беше прилична - 5,90 леи за двама и мотор това е около 3 лв направо без пари. Все пак това беше второто пресичане на реката през пътуването ни. Пресякохме и следващата ни спирка беше Тулча. Имахме достатъчно време да разгледаме и да се придвижим до Мюригьол. Пътят беше перфектен асфалт с много завойчета и отстрани само дървета в блата и блата много интересен пейзаж. Стигнахме Тулча - много красив град от него дефакто започва делтата на Дунав. Още на паркинга някаква лелка дойде и ни предлага квартира ама не знае английски и мели нещо на румънски, както и да е отпратихме я. Разходихме се по крайбрежната улица и както си вървим с фотоапарати и камери на врата един дебел чичо туристически агент тича подир нас и говорейки перфектен английски предлага корабче за разходка по делтата, което ни беше една от целите на това пътуване. Искаше по 50 Eur на чоек с малък катамаран до Мила23 през 2 - 3 езера и включен обяд в това рибарско селище. Даде ни визитка, но ние му казахме, че продължаваме към Мюригьол, където да сме на къмпинг. Покани ни да хапнем в заведението, което е на негова територия и се съгласихме. Докато се разхождахме забелязах огромен танкер в реката. Не знаех, че могат да плуват толкова големи кораби в реката. След като похапнахме се опитахме да намерим музея на делтата на Дунав. Намерихме улицата с помощта на GPS-a, но музей нямаше. Питахме хора - никой не можа да ни упъти, абе като в България никой не знае къде е музея и адреса не отговаря разбира се. Екипирахме се и продължихме посока Мюригьол. На картата пътя беше отбелязан с жълто - 38 км всички знаем какво означава това скорост 40 – 60 км/ч макс. Навлязохме в селото и точно в началото гледам вляво табелка за къмпинг и спирам. Спрях - гледам малко дворче на къща излиза човека и ни кани цената перфектна 20 леи на човек на вечер, уютно, малко, китно много се изкефих и се настанихме. Някои почиваха Други по-големи мърльовци перяха :) Имаше навесче с пейки и маси много приятно сядаш си като бял човек. Странни тръстикови покриви имаше на повечето къщи. Явно има доста тръстика, от която си правят покривите много типични за региона и пазят добре от слънцето, а явно и не само от него. Излязохме на разходка в селото. Оказа се, че цените са като в нашите села перфектно символични. Къмпинга се държеше от семейство определено не много богато, но много готини хора. Мъжа говореше френски и руски (тези езици никой от нас не ги владееше), а жената английски - та си комуникирахме с нея предимно. Мъжа е рибар украинец и познаваше определено делтата много добре. Имаше и лодка, с която вози туристи. Делтата съвсем не е малка - огромна площ (2 622 кв.мили) блата езера и канали. GPS-а няма да ти помогне можеш да се загубиш в многобройните езера без никакви проблеми. Та човека ни извади една карта и ни показа различни маршрути. Лодката беше малка, но за сметка на това много маневрена и подходяща за тези места. Най-евтиния маршрут беше 45 евро на човек, най-скъпия 80 евро на човек до един от големите им градчета – Сулина, който е разположен в по северната част на делтата и е достъпен само по вода. Този маршрут беше 10 часа и ни се стори прекалено дълъг минаваше се през голяма част от делтата. Избрахме си малко по-къс маршрут, но също богат на гледки срещу 70 евро на човек и 6 часа пътуване с лодка. Поговорихме си с жената обясни, че работи учителка в съседното село. Тъй като Веселка и тя е учителка в България се поинтересувахме за учителската заплата и се оказа, че е 400 евро там а цените са като при нас определено са по-добре откъм заплащане. Оказа се също, че има огромен къмпинг с много бунгала и много голяма площ, който подобно на нашата държава е занемарен и неизползваем. На другия ден го видяхме и е бил страхотен, но за съжаление изоставен и така хората са си направили дворовете на къщите на къмпинги и така припечелват някой лев, тъй като Мюригьол е една от най-далечните точки, до която има нормален път. При вечерната разходка видяхме вседеход, който явно е най-практичен за придвижване по тези места. Легнахме да спим, защото ни чакаше тежък ден по вода. Комарите свистяха зверски и се чуваха през палатката но вътре нямаше и си спахме много спокойно в сравнение с предната вечер в бунгалата. Свистенето беше толкова свирепо, че мислех ще отнесат палатката заедно с нас докато спим. Ден 6, 26.06.2008 г. Четвъртък Станахме рано към 6:30 ч. защото човека каза, че най- подходящо за екскурзия е да се тръгне към 6 ч. ама ни се стори рано и решихме за 7 ч. да го направим. Взехме единия куфар на КТМ-а като хладилна чанта тъй като е двустенен с възможност да се пълни с вода между стените и поради тази причина държи хладно за по дълго. Взехме предварително добре охладена вода от хладилника в къмпинга, предварително направени сандвичи и сокчета. За да не разкарваме мотора до пристанището което беше на 3 - 4 км от къмпинга се натоварихме в огруханата дачия на хазяйна. Не беше от най- старите модели но приличаше на тях доста укаено състояние лопа тропа от всякъде но там повечето коли бяха така. Стигнахме до пристанището разтоварихме багажите и се насочихме към лодката. лодката приличаше на корито но после разбрахме, че ако искаме да влезнем на повече места може само с такава лодка тъй като каналите са тесни и по голяма нямаше как да мине. Голяма красота трудно може да се ориентираш къде си мене ми изглеждаше всичко еднакво и не знам как се ориентираше човека но беше много в час определено. Препоръчвам на хората които са решили да правят екскурзия по делтата на Дунава да си наемат малка лодка от Мюригьол определено ще се види повече от колкото с голяма лодка която не може да влиза по тесните канали. Ето един от тесните канали като имаше и още по тесни в които надвисналите дървета те удрят по главата :). Стигнахме до едно езеро пълно с водни лилии до където ти видят очите. Езерата бяха плитки около 2 м дълбочина и като се вгледаш във водата се вижда навсякъде растителност като гора под водата. Поради тази причина витлото на лодката много често намотаваше водорасли и двигателя почва да се мъчи при което лодкаря спира включва на задна скорост и дава малко на зад да развие водораслите и после пак напред. Още страхотни гледки. Имаше много разнообразни и интересни птици като тази която крачеше по водните лилии все едно стъпва по земята. Лебед красавец ама само как позираше Пеликан не бях виждал на свобода само в зоопарка Имаше и едно такова не знам как се вика с плосък клюн По пътя срещнахме и една патица която си носеше малките на гърба Щом наближихме и усети опасност веднага ги хвърли във водата да се оправят сами ама и те оправни веднага се гмурнаха и изплуваха след 10 метра. Пътувайки за Сфанто Джордже по едно време ни в клин ни в ръкав гледаме ферибот на самообслужване имаше един чекрък който въртиш и се придвижваш от единия до другия бряг. Явно имаше някакъв неясен път в тази част но не за МПС обикновено със сигурност. Пристигнахме до края на канала и влезнахме малко на вътре в морето. Пристигнахме на пристанището в Сфанто Джордже Много интересно градче с достъп само по вода обградено от море, река и езера улиците бяха от морски пясък Ето това беше градския транспорт хората се качват отзад правостоящи Беше си доста жега и ни насочиха към ресторантче на къмпинг в посока морето та тръгнахме по песакливия "тротоар". Стигнахме до къмпинга много гот пак тръстикови покриви страхотна система компютри в мрежа поръчваш на бара (в ляво) яденето и си взимаш напитките след което отиваш да си ги вземеш в кухнята (в дясно) после под навеса (в средата) сядаш и си хапваш. имаха и открито кино с дървени пейки :) абе готина работа ама да останеш някой друг ден всичко чисто ново кухнята перфектна бани тоалетни перфектни много добре направени имаше и бунгалца. Хапнахме сом пражит :) след като се намууахме се разходихме още малко из къмпинга стигнахме до някаква много странна клетка облицована с ПВЦ прозрачни платна и вътре спалня и компютър и някакъв надпис който не разбрах какво означава но ми приличаше на стая за мъчения на това слънце да се затвориш в тази колиба без въздух няма да изкараш много помотахме се още малко и се върнахме на пристанището. Трябва да отбележа, че това градче беше някъде на 60 км по вода от Мюригьол. Качихме се на лодката и на връщане вече беше по права линия. По пътя срещахме много подобни на нашата лодка лодки натоварени като кервани една тегли други две и в другите матраци, компютри всичко така транспортираха. Имаше една лодка с цял гардероб на нея натоварен ама напреко и стърчеше в страни не знам ако малко вълнение и направи друга лодка и ще се обърне предполагам :). Като наближихме Мюригьол гледаме между дърветата в гората един тир спрял и разтоварват каси бира и безалкохолни и ги товарят по такива малки лодки голям смях :) но явно това е начина да се снабдяват малките градчета в делтата. Прибрахме се в къмпинга и се отдадохме на заслужена почивка. Заслужава си да разгледате снимките от делтата има много които не съм показал в разказа: http://www.tonyco.net/pictures/Danube_Delta_26_06_2008/ Ден 7, 27.06.2008 г. Петък Станахме сутринта по някое време събрахме багажа и се отправихме към следващата ни дестинация, а тя беше Варна. Бях на 440 км от зареждане и оставаха още 60 км до Бабадаг където е най- близката читава бензиностанция. Тези 60 км бяха отбелязани в жълто на картата съответно ги пътувахме около един час и 40 минути. Като пристигнахме в Бабадаг вече отдавна ми светеше лампата за горивото и километража показваше 498 км от последно зареждане а то беше някъде около Бран :). Заредих евтин бензин на ПЕТРОМ бензиностанция за 3,99 леи. Поехме надолу към Констанца пътя беше приличен средно натоварен във Констанца като влезнахме и голямо задръстване километрично и това по някакво околовръстно. Камиони коли не може и с мотора да се завреш после видяхме, че глупав полицай регулира движението същата работа като при нас. Измъкнахме се от тази гадост имам чувството, че ако бяхме минали през центъра щяхме да минем по бързо но това може и само чувство да беше. Наближихме техните курортни градчета много приятни. Мангалия се оказа много готин град неотговарящ на името си. По пътя имаше една корабостроителница която беше много близко до пътя и се виждаше огромен танкер който беше в процес на строеж. Също преминахме и по голям мост над изкуствен плавателен канал на Дунава който завършваше в морето със шлюзове за изравняване на нивото явно. Стигнахме границата на която проверявах само от едната страна в случая от Румънската. Минахме бързо и безпроблемно и поехме за нос Калиакра където да си вземем печатчето. тук беше момента в който се разделяхме със нашите спътници. те щяха да останат в района няколко дни, а ние пътувахме за Варна за по напряко минахме през Добрич да вземем печата в галерията след което се прибрахме успешно във Варна при нашите приятели Suzi DR, Shider и т.н. Така завърши това пътуване изпълнено с емоции и приключения. Всички клипчета са събрани тук: http://www.tonyco.net/Video/Romania_21_06_2008/
Като увод въведение ще опиша някои факти. Местна валута леи (RON), 1 RON = 0,54 лв, 1 EUR = 3,62 RON. Стотинките се наричат бани, но реално рядко се ползват, въпреки че ни връщаха чат пат от тях. Бензина е по-евтин от Българския – от 3,99 леи до 4,12 леи. Една учителка взема 400 Eur заплата за разлика от нашите. По заведения и в супермаркета цените бяха да не кажа точно като нашите, но почти същите с някакви стотинки разлика и то на някои стоки от време на време. Пътища: избягвайте отбелязаните с жълто на картата пътища - много опасни в ужасно състояние, кръпки и дупки, но дупките са минимум една педя дълбоки. Ако се наложи все пак да карате по такива пътища много внимание трябва и скорост под максималната разрешена за такива пътища. Няма знаци и означения на опасностите. Останалите пътища, които не са в ремонт и са правени скоро са перфектни, по-добри от нашите с перфектна настилка и много добре означени. Тези които ги правят в момента са кофти от гледна точка, че има много светофари където е отбито движението в едната лента и е много неприятно за разминаване. Шофьорите са много големи джигити, по-големи от нашите и не внимават въобще. Не се ли пазиш сам няма кой да те пази в сравнение с турските шофьори направо Турците са перфектни. Държавата като природа е невероятно красива и си заслужава да се види - по нататък в разказа и снимковия материал ще се убедите сами.
Междувременно си бяхме поръчали на къмпинга срещу 30 леи на човек барбекю за вечерта, от което нямам снимки защото ми се зареждаше батерията на апарата, но Лъчо снима и може да сложи той. За 30 леи на човек включва огромна купа салата, огромна купа картофи и за всеки човек мешана скара, пържола, 2 бр. мичи (малки кебабченца местен специалитет), шишче и карначе ама не като нашите. Върнахме се на къмпинга и ометохме трапезата. Забравих да спомена, че всичко ти подготвят предварително слагат ти разпалено барбекю до масата и само си печеш нещата колкото си искаш и както си искаш, но се работи с предварителна заявка от предния ден. Иначе голям кеф къмпинга си заслужава. Така на скара на къмпинга завърши и този ден. След кратко съвещание за да не сме капо решихме да променим малко времетраенето ни на престоя в Румъния и да го удължим с един ден, за да може на следващия ден поне замъка в Бран да разгледаме от вътре.
Помотахме се още малко пак жега и подпалихме. По пътя имаше гравиран каменен кръст, на който Лъчо искаше да ги снимам.
На всичкото отгоре не ти дават ключ от бунгалото. Име резе отвътре да се затвориш, но няма как да напуснеш бунгалото, защото всичкия ти багаж остава вътре – достъпен за обикалящите мургави съседи.
Натоварихме се и потеглихме.
Имаше малки селища покрай които минавахме до които има достъп само по вода и вместо коли пред къщите имаше вързани лодки :)
