Лето господне 2008. Аз и семейството ми решихме за разнообразие това лято почивката ни на море да бъде осъществена в Гърция, а именно на о. Тасос. Тъй като бяхме взели 2 седмици отпуска едната седмица беше определена за море а другата за планина. 23.08.2008 година събота отидохме до Габрово да вземем малката от баба и , и в неделя се прибрахме в София. Тъй като бяхме 3 ма за това пътешествие нямаше как да бъде осъществено с мотора и се наложи да ползваме семейния автомобил Renaul Espace V6 2.8 '92 стара но бойна кола много подходяща за случая. Бяхме решили да спим на палатка в Гърция ем за по евтино ем за по фън :). Условията в Гърция позволяват сравнително комфортно пребиваване на палатка на нейна територия аи да си на вън сред природата денонощно си е рай поне за мен :). Тъй като бяхме с миниван имахме възможност да поберем доста багаз и да пътуваме комфортно. Взехме маса, столове, барбекю доста багаж (все пак пътувам с две жени) хвърчило, палатка, чували, посуда, минерална вода девин 10 л (гръцката вода не става за пиене нито минералната нито чешмяната) , чадъри два броя и т.н. това на мотора не е възможно обикновенно пътуваме с ограничено количество багаж с него сега можехме да се поотпуснем само ме е яд, че не взехме газов котлон който щеше да ни върши прекрасна работа но пък взехме хладилна чанта :). В понеделник 25.08.2008 г. рано сутринта потеглихме от София посока Гърция. Решихме да минем през пункта Илинден за да караме възможно най- малко в Гръцко тъй като колата ни е на ГАЗ , а в Гърция няма газостанции. Пътя е по бавен но пък за сметка на това доста живописен и интересен. Минахме през КПП Илинден без проблеми и продължихме надолу посока Кавала. След острите завой и спускането от планината ни спряха за проверка Гръцки полицай. Първото което ми искаха беше зелена карта след това искаха "лицна карта" цитирам полицая какво ми каза хаха. После ни пожелаха приятен път и така. Карах много бавно и внимателно, че глобите са им дебели там. Стигнахме до Кавала след което завихме посока Турция. Целта ни беше да хванем ферибота от Керамоти който е на 30 мин през летния сезон, а и е по- евтин от колкото ако го хванеш от Кавала. За минивана (който го таксуват като голяма кола) двама възрастни и едно дете в едната посока ни излезе 27 Eur. По пътя малката все разправяше лошо ми е лошо ми е и в един момент по завойте на магистралата гейзер :) явно беше хванала стомашния вирус та се наложи да спирам на сред магистралата добре, че не отнесохме някоя глоба. Предвижихме се до Керамоти и се натоварихме на ферибота. Започнахме игра с Чайките много забавно подаваш бисквитка с ръка извън борда и птиците които се движат с кораба чрез виш пилоташ ти я грабват от ръката без да те докоснат (в повечето случай). Острова се виждаше насреща и след дългото около 6 часа и 30 мин пътуване с кола оставаше още малко до установяването ни на къмпинга. Слезнахме от ферито пуснах GPS-а и се насочихме към целта която беше къмпинг Golden Beach най- големия къмпинг на о. Тасос. Излизането от градчето Тасос на което ни стовари кораба си беше лек кошмар много тесни улички и GPS- а трудно се ориентираше но тъй като и друг път съм бил там с мотора обаче горе долу ми беше ясно какъв път търсим за да се ориентирам защото главния път на остров Тасос прилича на квартална уличка в София и лесно може да го сбъркаш. Много приятен и живописен път минаващ през малка панинка (хълмче) след което се спуска на долу към брега с няколко обратни завой като на единия навъртях волана до край чукна в края и нямаше на къде повече и си викам е сега го фтасах хаха не ми се беше случвало в движение да навивам до край волан :). След кратко лутане стигнахме до бариерата на къмпинга. Бяхме точно на края на активния сезон и захапахме един ден на по високите цени и всички останали дни на по ниските. Вкарахме и колата вътре което ни струваше още 3 Eur на вечер но нямаше как багажа беше вътре и беше удобно да си оставяш разни неща вътре, Оказа се, че спането в ненатоварения сезон за всички ни + кола + палатка е 17,80 Eur на вечер докато в натоварения идваше 21,60 Eur на вечер. Такива цени мисля, че няма и на нашето Черноморие. Къмпинга предлагаше доста добри условия няколко големи сгради с душове и тоалетни, кухня с мивки за миене на хранителни продукти, фризери и хладилници, автомат за студена вода (Гръцка не става за пиене но за разреждане на степчета е перфектна) въобще доста добър комфорт на рецепцията дават табла безплатно за игра :) имаше хранителен магазин в къмпинга и в близост до него. Тихо и спокойно местенце ако искаш да се насладиш на почивка. Намерихме между караваните едно много закътано местенце което беше голямо като за каравана та ни устройваше идеално качих колата на него и там установихме бивака. Бях решил да почивам активно и да не вадя колата докато не стане време да се прибираме в БГ. Така ли иначе всяко вадене беше свързано с маневриране между палатките на хората което е досадно за всички по добре да не им преча да си почиват.Разпънахме бивака. Малката още не и беше минало лошото та си излегна на рогозките пред палатката. Първа баня още първата вечер. На жените им беше студено както винаги та само аз се топнах :). Тук се наливам с Tuborg ама сода хаха като заклет трезвени какъвто съм. Ех плажа ... Добре закътан между планини залив с перфектен пясък за какъвто на Черноморието може само да си мечтаем не знам от къде са го извадили но беше много фин. Беше вече на свечеряване и решихме да се разходим до края на плажа което се оказа много далеч :) и по пътя настъпих нещо наподобяващо оса която си остави жилото в крака ми доста ме заболя и почервеня отидохме до една чешмичка в края на плажа да го измия по междувременно малката и тя отнесе една оса :) та на чешмичката една майка с две момиченца нещо се опитва да ни обяснява на Английски относно осите ама не можа добре и пита дъщеря си на Български да и преведе някаква дума хаха и в този момент усетих куриозната ситуация в която изпаднахме Българи в Гърция да си говорят на Английски хехе :).Бързо поправихме грешката разбира се. На плажа имаше волейболно игрище, а в единия край на къмпинга имаше и баскетболно игрище. Както споменах беше сравнително спокойно на къмпинга. Имаше едно голямо количество палатки на някаква Словашка фирма която си закотвя палатките в началото на сезона и ги маха в края явно http://www.fifo.sk от там и ги кръстихме Фифофци и с това име ги наричахме до края на престоя ни. Палатките им бяха големи с предверие и 4 нормални кревата вътре направо тип бунгало :). Имаха си нещо като стол където си взимат ядене освен това имаха и аниматори които им измисляха постоянно някакви игри и забавления въобще готина работа. През повечето дни така ни минаваха дните на плажа. и така във водата Следобедите тъй като беше голяма жега ги прекарвахме на сянка под дървото в бивака. Един следобед се обадиха наши познати мотористи които си обикалят из близка Турция и Гърция и се отбиха да ни видят. Първите дни след като се разходихме из околностите намерихме и Meat shop в който един як батко разфасоваше месо и продаваше сурови Суфлаки(шишче), Суджукаки(нещо подобно на кебабче но съставките са по различни и не е точно от кайма по скоро някакво кълцано месо), Пържолаки (това аз си го измислих), Бифтеки(подобно на татарско кюфте но с по различен вкус на мене ми беше любимо). Съответно почти всяка вечер се хапваше скара на барбекюто на дървени въглища. Лошото е, че това барбекю го разпалвах всяка вечер по 30 мин и отнасяше много по адрес на майка му :) но пък продукцията от него си заслужаваше правихме си и печени зеленчуци. Ех какъв живот 8 дни на открито денонощно голям кеф скара всичко като хората Скарата от близо с пържолакис :) Купихме си маска и шнорхел и още един допълнителен надуваем дюшек защото спяхме на два персона 3 мата и не беше удобно та още един за малката и вече стана по комфортно 3 мата в палатката, реално палатката се използваше само за спане и то вечер тъй като през деня не се дишаше вътре при условие, че не я печеше директно слънце. Някой от дните когато имаше по силен вятър си играех с хвърчилото много забавно добре, че не убих някой хаха. Има и клипче с хвърчилото. http://www.tonyco.net/Video/Tassos_25_08_2008/hvurchilo.avi Следобедите минават безгрижно Пак се наливам с Tuborg този път 330 мл разбира се пак сода. Вечерите обикновенно се разхождахме из околностите да си напазарим нещо за хапване, до магазина за место за барбекюто и т.н. Някой вечери ходихме до по отдалечените за пеша места като например пристанището което беше по близко до нас. Залива имаше две пристанища едното близкото до нас и другото в най- близкото селце което беше на другия край на плажната ивица Skala Potamia. Едната вечер на близкото пристанище забелязах малък катамаран който беше подпрян върху две дъски за сърф много интересно решение. Водата беше кристално чиста и дъното се виждаше перфектно типично за водата на Бяло море. Около къмпинга имаше разлепени обяви за еднодневна разходка с корабчето ZEUS което видяхме акустирало на малкото пристанище близко до нас. Влезнахме в една таверна където пишеше, че продават билети за круйза. Цената беше 30 Eur за възрастен и 15 Eur за дете до 10 години. Разходката обещаваше да е добра и нищо подобно на нашите които просто те возят около брега за подобна сума :). Корабчето тръгваше сутринта в 10:00 ч. и разходката продължаваше до към 17:00 ч. та се съгласихме и си взехме билети за следващия круйз. Ето и поглед към кабината за управление на Зевс. В самата кабина на таблото на уредите пишеше IVECO, а зад руля имаше приятно креватче за мързелуване. Потеглихме на обиколка покрай острова като предварително още в таверната ни бяха предупредили, че в зависимост от посоката на вятъра ще обикаляме от едната или от другата страна на острова. В едно заливче имаше нещо наподобяващо на патици само, че в солена вода. Спряхме в едно заливче и екипажа на Зевс извади една касетка пълна с въдици които ни раздаде за да ловим риба. Имаше олово на края на кордата и по две кукички закачени една след друга по дължина на кордата. Закачиха ни стръв някаква сурова риба но явно вкусна за месните рибоци. Техниката беше засилваш с клатушкане оловото и го хвърляш възможно най- далеч от корабчето след което опъваш леко кордата и с пръста на едната си ръка придържаш кордата с другата я изпъваш леко отзад и на пръста усещаш кога дръпва рибата дръпне ли трябва да я засечеш рязко иначе не се закача :). Аз и още един от спътниците ни успяхме да хванем по една рибка и това беше. Е разбира се екипажа хвана повече от нас :). Поместихме се в друг залив и беше станало време за обяд та хората извадиха скарата :). Скарата беше от свински пържоли и по някоя рибка която „ние” си бяхме наловили :). За гарнитура варени картофки с лук , хляб и безалкохолно. Докато се приготвяше папането се цамбурнахме в кристалните води на заливчето. До сега не бях плувал толкова далеч от брега в толкова спокойни води оказа се, че водата на пипане е като мляко много приятно усещане кристална и гали кожата. За съжаление от нашето семейство само аз плувам и друг не се престраши да се потопи в този рай за съжаление. Имаше и скокове от палубата аз лично скачах тип бомба :) Сновях около корабчето със маска и шнорхел всичко се вижда на много метри под водата направо е суперско. Потеглихме от този залив към друг който беше от страната на континента. Някой го беше шубе май май тъй като имаше сравнително силен вятър и доста големи вълни та ако не се държиш добре за корабчето може да се изтърколиш по палубата. Возехме си спасителна лодка с нас :) Пръските които се образуваха от водата която се изхвърляше от охладителната система на Зевс правеха много хубава дъга. Ох каква синя вода. Акостирахме в едно малко заливче много закътано. На него имаше някаква постройка която ни обясниха, че е била подготвяна за хотел но се оказала незаконна и строежа е бил прекратен. Обяда беше готов и седнахме да хапнем кой където намери :). Аз бях вече доста огладнял което се вижда ясно :) Последното заливче беше като от приказките ако разбира се не бяха се опитали да го застроят. Рибките се виждат как плуват под водата. Гледката от заливчето към Зевс беше като от филм. До този момент не бях виждал толкова фин пясък бял и фин като брашно. Потеглихме обратно към залива на Golden Beach като заобиколихме едни скали в близост до брега където хората си бяха построили параклисче с малко кейче и стълбички. Пак се виждаха патици За последно преди да се приберем спряхме в едно близко мини заливче в близост до Skala Potamia отново имаше Jump Around. Постояхме още няколко дни на къмпинга но дойде време да си тръгваме към България. Времето последните дни се влоши но все пак беше вече началото на Септември което е нормално. Вятъра стана доста силен направо отнася чадъри принадлежности всичко. За наше щастие бяхме добре закътани между караваните и вечер освен свистенето на вятъра не се усещаше пряко върху палатката. Появиха се и дъждовни облаци определено ни подканваше, че е време да си ходим. Тъй като сме пътували доста из Гърция но с мотора и сме забелязали, че е добре да се пътува през работни дни също както у нас тъй като в почивните дни трафика е много по сериозен решихме да си тръгнем в понеделник. От предната вечер посъбрахме багажа и в понеделник станахме по раничко за да имаме време за всичко. Страхотен изгрев ни посрещна сутринта вятъра си беше все още силен но беше издухал облаците на някъде. Събрахме палатки ругозки и повечето багаж. Остана само масичката и столовете за къмпинг на които закусвахме :). Предната вечер си бяхме платили та запалихме и директно към ферибота. Качихме се отново без да се налага да чакаме прекалено много. Вятъра беше толкова силен, че кораба ходеше на една страна през цялото време и постоянно се нанасяха корекции в курса съответно пътуването към континента продължи малко по дълго от обичайното. Чайките използват кораба като прикритие от вятъра и се придвижват покрай него между континента и острова много интересна тактика. Ние разбира се отново се заиграхме с тях. Ето и клипче на взимането на бисквитката. http://www.tonyco.net/Video/Tassos_25_08_2008/biscvitkaPetya1.avi Между временно забелязах, че на ферито се беше качила и една полицейска кола с двама явно престъпници които бяха на задната седалка с белезници явно са сгазили лука и ги караха към ареста на континента. Направи ми впечатление, че полицаите се возеха в колата със колани не ги свалиха дори и на ферибота, докато при нас вместо да служат за пример полицаите се возят без колани. Хоп ето го на заден план и Еспейса слиза с мене от ферибота :) жена ми и дъщеря ми ме чакат на брега предупредиха ни, че само шофьора остава в колата когато се качваш и слизаш на ферибота. Мисля, че се прави с цел по бързо товарен и разтоварване на машината. Разбира се има и изключения имаше една майка с две малки деца и я пуснаха да се качи с тях и с колата след което ги разтовари на място в кораба. Колите така ги нареждат вътре, че едвам пеша минаваш между тях не се губи никакво място, а моторите където може там ги завират :). Всички снимки от о. Тасос http://www.tonyco.net/pictures/Tassos_25_08_2008/ Всички клипчета от о. Тасос. http://www.tonyco.net/Video/Tassos_25_08_2008/ Придвижихме се без проблемно до България следващата ни цел беше Триград. Спряхме на Лукойл-а на Гоце Делчев да заредим газ и да хапнем по една нашенска шкембе чорба хехе така ми се беше прияло писнало ми беше от тези суфлаки муфлаки и т.н. Хапнахме на бързо и се отправихме към Ягодинската пещера :). Пътя от Гоце Делчев се оказа много живописен с много завой перфектен за мотор в сравнително добро състояние няма дупки и изненади. Стигнахме до Буйновското ждрело много красиво пътя се виеше покрай дерето и скалите които бяха изсечени за да може да се направи пътя. Самото платно беше изключително тясно за една кола и зад завоите които бяха от страната на скалата не се виждаше нищо та там скороста ми беше 20 км/ч в буквалния смисъл за голямо мое съжаление имаше местни джигити които явно не се съобразяваха с това, че няма видимост и си караха по бързо "Я го знам бе" :) случи ми се един местен Голф едвам да спре и за малко да ни удари челно аз спрях веднага като се появи из зад завоя но той караше по бързо и вече виждах как влиза в нас абе какво да ви кажа. Стигнахме пред Ягодинската пещера трябваше да изчакаме за влизане около 30 мин тъй като бяхме изпуснали групата. Самата пещера не ме впечатли много както и около нея доста досадно и комерсиално продавачите на сергиите ти набутват разни боклуци и викат по тебе ако не се спреш на сергията. Малко кадри от пещерата от вътре. Известна е с леопардовата кожа което е скално образование наподобяващо това а ето го и тук на снимка. След като разгледахме Ягодинската пещера ни поканиха който желае да се качи по една пътечка до пещерното жилище. Където едно любезно момиче ни показа и разказа как са живели пещерните хора преди много години там. Много интересно беше ползвали са интересни методи за изолация на пода и стените и много интересни сечива. Имаше и камък на който са правили брашно определено си заслужаваше изкачването по една стръмна пътечка. Стигнахме до Триград и се озовахме на центъра спрях там и не след дълго една жена се затича към колата и каза, че предлага квартира. Ние се съгласихме да идем да я видим. Обратно по асфалтовия път след което се минава по мостче над малка река и се тръгва по улички които са черни и няма асфалт. В цялото село се оказа, че само главния път до селото е асфалтов и площада в центъра всичко друго е черно :). Къщата в която отседнахме беше доста прилична на много добра цена някъде по спомен около 13 лв на легло беше. Имаше си дворче механа всичко. Вече беше септември и времето вечер си ставаше хладничко пък и Триград беше на доста голяма надморска височина около 1200 - 1400 м някъде показваше GPS-а което си е доста високо. Самия град е разположен в една дупка до която достига слънце само по няколко часа на ден. Хората казаха, че зимата като се заледи и се размразява чак на пролет което ми се видя нормално при условие, че слънце греенето през деня е не повече от 4 часа на ден и то ако точно в тези 4 часа няма облаци. Хазяйката предложи да ни направи вечеря срещу заплащане разбира се супа, кебапчета с пържени картофи и салата шопска и ние се съгласихме. Всички продукти натурални и пресни картофите ги извади от градината направо приказка. Докато се приготвяше вечерята ние решихме да се поразходим из селото да го разгледаме. От къщата имаше пряк достъп към центъра преминавайки по импровизирано мостче и покрай оборите на хората. Това е една от добрите улици странично от главната. Такава беше атмосферата. След като приключихме с разходката седнахме да хапнем и на по приказка с хазяите които се оказаха много дружелюбни и точни хора. След като се скри окончателно слънцето се преместихме в механата на по уютно. Преспахме и на другия ден се насочихме към продължение на обиколката ни на западни и централни Родопи. Следващата спирка беше съвсем близко до Триград пещерата Дяволското Гърло. Нищо забележително не знам с какво толкова е известна тази пещера може би с историята за това, че каквото пуснеш в рекичката отгоре изчезва безследно. Бих я пропуснал но имаше и там печатче от 100-те обекта та трябваше да си го съберем. Тук на излизане от пещерата пак се засякохме с досадни хора които само ти бутат нещо в ръцете и викат подир тебе много неприятно ми стана казваш им, че не желаеш стоката им ама те продължават да крещят нещо по тебе малко ме изнерви това. На един от завоите на пътя слизайки пеша към мястото където бяхме оставили колата паркира един бус който не беше някои изгнил VW ами си беше бус поне за 15 - 20 000 лв и изкарваха точно от него някакви сладка и мед и викат по нас казах им, че не желаем нищо ама те пак подир нас викат направо нямам думи. Нямахме време но може би си заслужава да идем пак на спускане с рапел в една пещера която се намираше на 10 мин пеша от Дяволското гърло, а именно Харамийската дупка. Следващата спирка беше Широка лъка пак обект с печатче. Нищо особено селце с стари къщи има ги на доста други места. Паркирахме на едно площадче в центъра и отидохме в Туристическия информационен център. Там една жена много учтиво ни разказа за забележителностите в Широка лъка и къде да отидем какво да видим. Тръгнахме пеша да се разходим из търговската им улица поне такава е била на времето сега няма помен от подобно нещо :). Всичко заключено затворено няма жив човек. Според карата която ни даде жената имаше един стар мост и до него една църква пак от забележителностите та се насочихме на там да запалим по една свещичка. За пръв път виждам по средата на седмицата по средата на деня църква заключена чак не беше за вярване. Видяхме и бегло двора от горе Върнахме се при колата и се отправихме посока Смолян. Във Смолян хапнахме на пъстървата и ходихме на планетариума да гледаме звездна приказка. След това трябваше да достигнем съседно село на 5 - 10 км от Смолян където щяхме да се установим за следващите няколко дни. В с. Левочево имаме познати които ни предоставиха къщата най- любезно да я ползваме за престой като изходна точка за няколко дни. Левочево е много приятно и закътано селце ако търсиш спокойствие и липса на хора това е мястото. Построено е на баир та къщата в която ние бяхме нямаше двор реално от входа излизаш на нещо като уличка която води към съседните къщи и към по горните улички но улица не разбирайте по която се движат коли по скоро пътечка колата я бяхме оставили доста по на горе от къщата до където можеше да се стигне. Разпънахме пак барбекюто. Този път беше заредено с Български национални меса :) На другия ден бяхме планували пак да ходим на лов за печатчета и се насочихме към пещера Ухловица която се намираше по на юг от Смолян и в посока Смилян. Рано сутринта тръгнахме и стигнахме до паркинга на Ухловицата. От там на горе ни чакаха доста сериозно количество стъпала и доста стръмна пътека. Привидните усмивки заличават пъхтенето по стръмното нанагорнище. Най- накрая ето го и входа. Гледката от горе беше внушаваща заслужаваше си изкачването на стъпалата. Ухловицата се отличаваше доста от останалите пещери определено имаше доста по интересни образования от колкото в Ягодинската и Дяволското гърло. Екскурзовода ни обясни, че пещерата е спряла процеса на развитие тъй като е пресъхнала реката която е минавала през нея и каквото се е образувало като форми повече нови не се образуват за това не е препоръчително да се чупят образованията. Върнахме се към изхода и там забелязахме интересна обява която беше за влизане във водната пещера Голубовица в местността Гарга Дере със специализирана екипировка. Обадихме се по телефона и се оказа, че към 12:30 ч. ще има възможност да влезем в пещерата, а мястото на срещата беше в една беседка на 1 км от паркинга за пещера Ухловица. Ето и афиша с обявата дано се вижда добре на зуум ако ли не в нета има инфо. Цената беше много добра 15 лв на човек без намаление за децата което е нормално все пак са си един човек :). Събрахме се една малка групичка и потеглихме към пещерата която беше на 400 м в страни от пътя. Пътя преминаваше през въжен мост и козя пътечка :) Тук беше мястото за екипиране в дясно се виждат и стълбичките на една малка ViaFerrata която за съжаление не минах тъй като не бях си взел подходящи обувки за целта, а само сандали и не ми се искаше да рискувам иначе много обичам да се катеря. Започнахме да се екипираме като за малките нямаше подходящ размер гумени ботуши с гащи и изглеждаха много смешно. Подготвихме се и започнахме да навлизаме във пещерата осветление няма освен челници и фенери съвсем се доближихме до диво влизане в пещера което си беше доста интересно. Газехме във течащата река в пещерата докато стигнахме до едно езерце. Тук ни чакаха две лодки Трябваше да преминем през езерцето което е около 2 - 3 метра дълбоко за това използвахме лодките. Преминаването ставаше като един от водачите ляга в лодката и другия човек ляга срещу него и се снижават възможно най- ниско в лодката тъй като процепа освен, че е тесен е и нисък. Тук докато преминавахме през процепа в една по широка част от него успях да заснема няколко кадъра Тук съм пръв и съм от другата страна на езерцето. Хоп ето изкача някой от дупката Доста е тясно а :) Не е за хора страдащи от клаустрофобия. Ако беше някой друг сезон или беше валяло дъжд или заваляло докато сме вътре нивото на водата веднага се покачва и няма нито влизане нито излизане :) за щастие беше слънчево и нямаше изгледи скоро да завали дъжд. Пристигнахме всички от другата страна. Закрачихме из пещерата невероятна красота водата си течеше и си работеше по пещерата ние си вървяхме направо уникално преживяване и като не е облагородена е още по красиво. Момчетата които ни водеха ни обясниха принципа на образуване на пещерите както виждате на по горната снимка тунела изглежда като все едно е дълбано от горе с бургия и се застъпват дупките една с друга, именно по този начин се образуват пещерите като песъчинките биват завъртани в центрофуга от водата и дълбаят скалата. Камъчетата бяха перфектно гладки по гладки от стъкло. Достигнахме дъното на пещерата проходима пеша където имаше един сифон. От там на татък се продължавало със специална леководолазна екипировка и се откривали нови галерии на вътре красота. Бяхме достигнали края на обиколката и се върнахме обратно. По същата схема с лодките и хоп на светло. Ето и едно клипче от тролея. Всички снимки от Гарга дере. http://www.tonyco.net/pictures/Garga_dere_3_09_2008/ Преживяването беше незабравимо и силно препоръчително. Пустееща сграда с огромен двор ако се разровите ще намерите снимки на този същия конак пълен със всички мебели и елементи прилежащи към него, но след като е върнат на многобройните уж собственици това е крайния резултат. Много бях разочарован от паметник на културата който е запустял поради една или друга причина. Подобни са замъците в Румъния но не видях някой от тях да пустее напротив бяха добре поддържани. Както и да е потеглихме обратно към Левочево но бяхме много изгладнели и спряхме в Смилян да хапнем по един качамак и Смилянски боб. Седнахме да хапнем в една кръчма намираща се в двора на етнографския музей където беше и печатчето. Стана един часа но музея не отваряше за това решихме да се поразходим към останалите музей, единия от тях беше на пощите и съобщенията. Там ни посрещна много любезна жена и ни изнесе също така много интересна беседа на историческа тема как се е зародила пощата в този край къде са носили и как пощата заслужава си да се иде и да се види. Имаше и стари телефонни централи :). След това се върнахме към етнографския музей който продължаваше да е затворен, а беше станало вече към 15:00 ч. та питахме сервитьора в кръчмата в която обядвахме дали няма скоро да се появи някой да ни отвори и той се поразходи до някъде по улицата и намери една жена която ни пусна да разгледаме. В една от стайте която явно е била на младото семейство имаше окачена бебешка люлка по много интересен начин, взаимствах идеята за в бъдеще определено ми се стори практично и пестеше доста място разбира се мисля да го приложа в по модерен вариант. Разходихме се още малко из Златоград купихме от един магазин - работилница глинена вазичка към която имаше маслени бои за да си я боядисаш сам и като се прибрахме в Левочево малката я изрисува. Аз не пия кафе жена ми пие но и никой да не употребяваше пак бих си поръчал само за да видя как го върти. Слага кафето или кафетата в един поднос метален с метална рамка и ги върти в кръг без да се разсипва кафето и без да падат от подноса дори са върху чинийките явно има някакъв чалъм но не разбрах какъв е. Дори не се оливат ръбчетата на чашката. Ето и клипче как го върти :) http://www.tonyco.net/Video/Zlatograd_4_09_2008/VartianoKafe.avi След като ни се завъртяха добре главите с въртяното кафе си потеглихме обратно към Левочево. Всички снимки от Златоград. http://www.tonyco.net/pictures/Zlatograd_4_09_2008/ Хапнахме пак пред къщата на прохладно и на прибиране в началото на селото видяхме табелка оказваща, че има конна база над селото. Обадихме се на телефона посочен на табелката и се разбрахме да ходим да направим една планинска езда на следващия ден сутринта :), също така бяхме планували и посещение на обсерваторията на връх "Рожен". Ето я и мама на жребчето. Уговорката беше за около 30 лв не помня точно на човек като за малката беше 15 лв едночасова разходка из гората за начинаещи ни се стори добре. Тръгнахме по една пътечка по билото през гората. Откриваше се хубава гледка аз яздих сам най- отпред на колоната, а конете на Петя и Ади ги водеха хора за всеки случай. Литания моята кобила ме слушаше общо взето освен, че от време на време решаваше да поспре като види нещо зелено примерно надвиснали клони с листа по тях, постепенно се научих как да я управлявам, че да не спира през 2 мин :). Малко снимки в движение малко размазани но стабилизатора не смогваше на друсането :) Тук някак си успях да я накарам да спре и да се завърти на страни, че да снимам. Ето и две клипчета в процес на ездата. http://www.tonyco.net/Video/Zapadni&Centralni_Rodopi_1_09_2008/Tony&LitaniaRide.avi http://www.tonyco.net/Video/Zapadni&Centralni_Rodopi_1_09_2008/Tony&LitaniaRide1.avi След като се прибрахме в базата човека ни разказа по подробно за конете което беше ново за нас и интересно да научим повече за тези животни. Показа ни жребците в конюшните много красиви животни големи и силни. Имаше един тежковоз голям кон много масивен крак с огромно копито това чудо като стъпва трябва да внимаваш да не си му на пътя. По голям кон не бях виждал през живота си на живо много висок и огромен беше на малко години и тежеше 1,3 тона приличаше на онези големи коне които рицарите са яздили едно време по турнирите. Стопанина му каза, че преди да го впрегне в двуколката му връзва трупи и го кара да търчи в кръг докато се измори след това му връзвал двуколката и обикаляли иначе имало опасност да не стъпва по земята тази двуколка :). Оказа се, че на всеки кръгъл час ако се съберат поне 6 човека се влиза и понеже имаше 30- тина минути се разходихме из поляните около нея. Отидохме на входа на обсерваторията но се оказа, че групата която чакаше с нас я нямаше явно това с кръглия час не важеше та изчакахме да се събере още една група и влезнахме с нея. Беше доста интересно едно момче ни разказа и разведе из сградата, уцелихме много специален модел който се случвал на 10 години веднъж, а именно да видим демонтирано огледалото на телескопа и изпратено за ремонт. Ходил съм и друг път но със сглобен телескоп :). Заведе ни и в най- дребните стаички и ни показа всякакви подробности от работата на обсерваторията. Разбира се излезнахме и на терасата която обгражда обсерваторията. Двуседмичната ни отпуска приключи и беше време да стягаме багажа за прибиране към родната София :). Наистина беше пълноценна почивка и доста интересна. След като се прибрахме направихме бързи сметки и се оказа, че сме изхарчили около 1600- 1700 лв тримата за всичко описано по горе и за период от 2 седмици което ми се стори доста добре, най- вероятно при почивка на нашето черноморие без описаните екстри щеше да ни излезе толкова. За догодина ново приключение :). Всички снимки от западни и централни Родопи. http://www.tonyco.net/pictures/Zapadni&Centralni_Rodopi_1_09_2008/
Бийч шоп и Съни шоп на улицата в селцето.
Отидохме малко по рано на пристанището за да не изпуснем корабчето.
Приближихме се до пристанището в Skala Potamia където капитана каза, че който иска може да слезе там и ние решихме, че ще походим пеша за разходка през селцето до къмпинга. Натовариха ни с лодката и ни свалиха до брега. Не знам защо не акостира в пристанището може и да няма право и за това с лодката ни свалиха :).
Потеглихме посока Триград времето беше по напреднало нямаше вече време за забележителности тъй като още не си бяхме намерили квартира където ще останем за вечерта, я бяхме решили да останем тази вечер в Триград. В Триградското ждрело пътя не се различаваше особено от този в Буйновското. На мен лично Буйновското ми хареса повече. Тук също трябваше да се внимава много по завоите за насрещно движение и местни джигити.
Бая стълбички са си обаче.
Тук снимах едни песъчинки които се въртяха в кръг и дълбаеха разбира се процеса е много бавен.
На връщане който имаше желание тоест всички се пуснахме с тролей 45 метра над едно езеро вместо да вървим пак по козята пътечка и по въжения мост.
След като излезнахме решихме да се отправим към Конака в Могилица. Преглеждайки материали преди това звучеше добре и очаквах да видя поддържан конак разказващ за историята ни подобно на замъците в Румъния но какво заварихме там сами вижте.
За следващия ден бяхме планували да ходим до Златоград.
Станахме рано закусихме и хванахме към Златоград. Пристигнахме малко преди обед и се насочихме към стария град. Наподобяваше на Етъра в Габрово отделни къщички по големи от Габровските със съответните занаяти във тях. Тъй като беше почти 12 на обед работеха много малко от музеите примерно тази жървулджийница.
Аз малко се по изхвърлих с количеството на яденето.
Ако ходите в Златоград ЗАДЪЛЖИТЕЛНО не трябва да пропускате ето това:
Ето това се виждаше от една част от пътя между Смолян и Златоград невероятна красота просека в планината.
Станахме на другия ден и се качихме до конната база. Никой от нас 3- мата не беше яздил кон до сега и изглеждаше забавно. Чакаха ни две кобили и едно жребче на което се оказа, че му е 3- та езда ама го разбрахме в последствие него го яздеше жена ми Петя. Аз яздих кобилата Литания като водех колоната, а дъщеря ми пак яздеше кобилка но по малка. Оказа се доста по различно от карането на мотоциклет машината ти се подчинява по лесно коня е живо същество и си има характер :).
Ето я и малката ездачка.
Приключихме с ездата и поехме към обсерваторията на връх Рожен. 
Интересна кристална топка Ади май гадае по нея като и гледам физиономията.
