Това е едно от най-приключенските ми пътувания до момента. Влече си ме на изток и това си е. Не се чудих дълго време накъде да хвана и тази година с мотора. Имах две основни цели, които още от зимата си бях набелязал: Немрут или Нимрод (на турски: Nemrut Dagi) и Kemaliyeliler Tas Yolu (Каменния път). Така или иначе щях да съм в кюрдската част на Турция, в която не съм бил, трябваше да пообиколя и там. :) Това пътешествие не беше съвсем изчистено откъм маршрут, в движение щях да го променям. В първата си част беше начертано горе-долу точно, но втората част беше импровизирана според времето. :)
И така, датите бяха предопределени още от януари месец, когато уточнихме с Петя кога ще вземе Боби, за да го води на море. Това е и моето свободно време, тъй като синът ми живее с мен. Вече имах опит от предната година и не беше толкова трудно да се самоорганизирам. Имаше вероятност още няколко мотора да дойдат с мен, но се отказаха почти в последния момент, което, разбира се, не би ме спряло :) и сам войнът е войн. По-рано през годината покарах моторетката и набелязах какво има да й се прави преди пътуването. Малкият пиньон беше за смяна, маслото беше ОК, гумите бяха на кантар, но имаше още хляб в тях. Притесняваше ме високата температура на турската магистрала, където щяха да се поизхабят, но въпреки това ми се струваше, че имат доста живот. Реших да рискувам и да тръгна, без да ги сменям, което се оказа правилно решение. Смених пиньона и това беше :).
Този път бях решил да не влача излишно много багаж като предната година и се оказа, че се събирам в куфарите, та и остава празно място и то не малко. :) Бях загубил колчетата на палатката при априлското пътуване в Турция с Боби и Вили, на последната нощувка, та се наложи да купя нови колчета - не, че много ги използвам, когато се разпъвам за една нощувка, но току виж задухал вятър и ми потрябвало да си забия палатката. Снимачната техника - отново екшън камерата SJ5000+ и Panasonic TZ-30, задължително статив и малко аксесоари към камерата. Наборът с лекарства си ми седеше неизползван от предната година; изхвърлих тези с минал срок на годност. По-добре да ги изхвърля неизползвани, отколкото да ми се е налагало да ги ползвам. :) Аптечката е задължителен аксесоар, който си седи в куфара; масло за ойлера и масло за двигателя (което този път не използвах). Тук обаче се случи така, че се бях объркал нещо по отношение на зарядните устройства, бях взел предимно за 12 V и само едно за 220 V, което впоследствие се оказа малък проблем. :) Гледам така да нагласям маршрута, че да изкарвам цялата магистрала наведнъж и да не се налага да търся къде да спя, докато карам по нея. Вечерта преди заминаването ми отново с верния ми помощник с чеклиста опаковахме багажа и след това го заведох при майка му. :)
Взех си талисманче от Боби за из път, както обикновено. Този път ми даде една от любимите си играчки, като се разбрахме, че ще му я върна, като се прибера. :)
Но стига толкова, няма да разкривам повече от приключението. Нека нещата си вървят подред :)
Пожелавам ви приятно четене !!!