Съседката ми спеше и беше безопасно, хаха. Всяко хубаво нещо си има край. За съжаление, трябваше да се прибера по навреме, не знаех какво ме очаква в Истанбул. Миналата година на връщане от Кавказ попаднах в страхотна блокада, свързана с опита за преврат на Ердоган и се чудех за тази година какво ми е подготвила съдбата. Сгънах палатката, изкарах чувала навън и го вързах на седалката пред палатката. Предната вечер бях напазарувал две огромни торби с локуми, пишмание и т.н., та ги подредих по куфарите. Общо взето, така събрах багажа, че е готов за разопаковане направо вкъщи. Съжалявам, че пак трябваше да събудя всички, но запалих мотора и набързо се изнесох през поляната, преди онази лудата да е станала и да ме подгони с метлата. :)
Излязох от къмпинга и започнах да се оглеждам къде мога да закуся. Карах бавно по главната крайбрежна улица на курорта и мярнах едно отворено заведение. Един баща и двете му дъщери работеха там. Бащата миеше с маркуча, дъщерите обслужваха масите, та с усмивка си поръчах закуска.

Нищо особено, гаврътнах и едно чайче, настроих GPS-а към пристанището на ферибота и потеглих. Не след дълго бях и на уреченото място. Фериботът беше почти пълен и цената беше около 10 лири или 5 лв, нищо работа в сравнение с моста. Казаха ми да сложа напреки мотора, че да има място за още една кола и потеглихме без никакво забавяне.

Ето го в обратната посока

Близката кораборемонтна база

И скъпия мост, по който минах предния ден

Фериботът беше пълен до козирката и моторът само напреки се събираше

Кораб, напускащ пристанището

Не след дълго бях в Гебзе

Слязох от ферибота и подкарах към Истанбул. Малко след табелата за входа на града спрях на един OPET за последно зареждане на скъпо гориво. Направих си сметката колко ще ми трябва, за да стигна до БГ бензиностанция и сипах само толкова с малко запас. Трафикът си ставаше оживен, реших да мина пак по долния мост, както миналата година, когато стана превратът. Ама знаете ли какво е глупост. Глупост е когато човек прави едно и също нещо и очаква различен резултат. Отново ужасно задръстване и трафикът спря на километри преди моста, аман бе. Започна ръганицата.

Аз не се давам, по турски се натискам оттук, оттам, откъдето мога; жега, разкопчано яке, бе знам си го вече как се прави, хаха

Хайде между загражденията пред полицейската кола

Пусни ме, бе, не виждаш ли, че се натискам, хахахаха

Благодаря

Със сетни сили си проправям път с 350 килограмовия мотор между колите и достигам 15 Temmuz Sehitler Koprusu

Карам в заграждението, ама са го измислили за такива като мен и има напречни прегради тук-таме.

И пак

Причината за задръстването - ремонт, целият трафик минава в едната лента на моста. Кошмар!

На моста съм вече

Едно нещо не мога да разбера: винаги, когато пътувам от Европа към Азия, няма никакви проблеми и се преминава светкавично бързо през Истанбул. Когато обаче се прибирам от Азия към Европа, е нещо страшно. След моста трафикът се нормализира, стана вече истанбулски, хаха.

Излязох от града и спрях на заведението с бензиностанция малко след това - където си спирам всяка година, това е класика :)

Ями, ями, като за последно вкусотии. Боби много обича техния ориз и затова му взех в кутийка за вкъщи една порция и я метнах в куфара. Дойде една Хонда Африка от новия модел и човекът, като ме видя, веднага предложи да ме черпи чай и седна да си приказваме. Оказа се сравнително начинаещ моторист, малко е карал друг мотор и сега Африката. Не знаеше доста неща за моторите, та го осведомих технически за някои работи. Интересуваше се какво прави като спука гума. Да, но Африката е с вътрешни и фитили, каквито аз си нося, не биха му свършили работа. Посъветвах го спрей да си вземе, не съм сигурен какво ще стане, но по-добре от нищо. Разпитва ме за централната стойка за багажа. :) Ето и Африката до Варадерото.

Беше ми приятно да си бъбрим, но ме чакаше път. Потеглихме заедно и карахме около 20 км, след което той се отдели. Стигнах границата, нямаше кой знае каква навалица, прередих се, разбира се :) моторите не чакат по границите и за има-няма 15 мин вече бях на българска територия. Първа спирка на Лукойла за евтино гориво, температурата навън беше 37 градуса.

Моторът изглеждаше доста чист за 5300 км пробег. Заредих горивото и се оказа, че им е блокирала системата. Аман, егати и бензиностанцията. Бори го, рестартира, какво ли не прави, не можах да си използвам отстъпката, взех си една вода, оставих пари, колкото пишеше на колонката и за водата. Няма да чакам там цял ден, някъде около 30 мин висях, айде да почина поне, ама вече бях заредил, няма как да върна горивото обратно, та като си оправят системата да си осчетоводят нещата. Потеглих към София по магистралата. И се радвах, че се прибирам и ще си взема Боби и ми беше мъчно за приключението, но пък преживях много интересни неща, което ми дава сила за следващите приключения. Направих едно кратко спиране за сладолед и след това хоум, суит хоум.

Заредих си на Марешки догоре, разтоварих мотора, измих го и си оправих багажа. По-късно същия ден отидох да си прибера Боби от майка му, усмивката грееше на лицето ми. Чувствах се щастлив от преживяното.
В заключение ще кажа, че кюрдите са изключително дружелюбни и сърдечни хора, които винаги биха помогнали в случай на нужда, също както и турците. Проблемите се създават от шепа хора. На територията на Кюрдистан има изключително интересни места, които човек трябва да посети и да се докосне до духа на съответното място. Отново бих пътувал в тази посока някой ден. Турция е необятна, с безброй планини и там се чувствам като у дома си. Не мога да кажа, че липсва риск из Кюрдистан, но и не е безпорядък и беззаконие, просто може да се случи момент, в който да има нападение, тогава няма да ви е приятно да сте там, но всичко е въпрос на късмет.
До нови срещи !!!

снимки от пътуването можете да намерите тук: http://www.tonyco.net/pictures/3D/Kurdistan_2017/