Събудих се рано. Всичко беше мокро от падналата роса. Размърдах се и излязох от палатката. Слънцето тъкмо се показваше иззад хълмовете. Кучето, което снощи ми създаваше проблеми, спеше сгушено в мократа трева и не мърдаше. Бараката с тоалетна и баня бяха свободни. Аз хич не се бях разбудил. И гледах лошо :) Беше около 6 градуса навън. Прегазих през мократа трева с боси крака и джапанки, за да не си измокря чорапите. Минах сутрешния тоалет и започнах да сгъвам цирка.
Всичко беше мокро, но избор нямах - сгъвам така, друг път ще суша. След като събрах багажа, реших да потърся стопаните. Уви, не намерих никого. Запалих мотора, отворих портата и го изкарах, след това затворих портата и потеглих, никой не ми обърна внимание. Исках да закуся нещо, тъй като надолу бяха 120 км кофти път със завои и трудно можех да намеря нещо за хапване. Отидох до центъра, завъртях се, нищо не работи. Хората все още се надигаха в планината. Един човек ме видя и ме попита какво търся и аз казах, че търся нещо за хапване, той ме прати в една къща малко по- назад по пътя, аз обаче нещо не се ориентирах и спрях пред друга, видя ме и дотича веднага да ми покаже правилната, преместих мотора.
`Влязох вътре - все още нямаше нищо готово. В кухнята цареше голямо движение, поканиха ме да се кача на терасата. Улиците на Местиа са супер прашни и целият прахоляк се вдига на облаци и ръси върху къщите. Съответно масата на терасата, на която седнах, беше много прашна, но гледката оттам беше красива.
И величествена.
Едно момиче дойде и избърса масата, връчи ми меню.
Гледам разни вкусотии, и си избрах Хачапури традиционно с чай и палачинка за десерт. Не след дълго донесоха нещата.
В ляво е Хачапурито, а в дясно това малкото, дебелото е палачинката. Да, местно издание хаха затворена.
И една Кавказка овчарка охранява пред портата.
Хапнах добре, хич не ми се ставаше, тъкмо започна да напича слънчицето и стана приятно. Слязох при мотора и реших да наместя малко батерии да се зареждат по пътя надолу. GPS нямаше да ми трябва, затова на мястото на телефона сложих една от батериите на екшън камерата, включена към microUSB-то, което зарежда телефона в движение. В запалката мислех да сложа друг кабел, който да зарежда батерията на фотоапарата, като зарядното седеше в жабката отдясно на спойлерите. Тъкмо наместих всичко, застопорих добре зарядното с батерията за фотоапарата в жабката, включвам в запалката и - Бау! - късо. Изгоря бушон, ама кой - не знам. Изнервих се малко. Свалих седалката, като преди това трябваше да махна палатката. Реших, че е думнал бушон на запалката. Да, ама не - здрав е. После разглобих куплунга за запалка, който се включва на кормилото. Оказа се, че е стопен и е дал на късо. Разкарах всичко и оставих само батерията на екшън камерата да се зарежда, останалите неща в куфара и друг път щях да зареждам фотото, имах още една изправна батерия, не е проблем. Загубих 20 -тина минути и малко ми стана неприятно, но не беше нищо сериозно като проблем. Събрах всичко и потеглих надолу.
Всички снимки от Местиа тук: http://www.tonyco.net/pictures/Kavkaz/Mestia/
Вече бях наясно с препятствията по пътя и нищо не ме изненадваше. Спрях при язовира, вече на изхода на планината.
Бях си набелязал от интернет един къмпинг на около 45 км преди Батуми, като в нета имаше доста богато инфо за него. Може с кредитни карти да се плаща, на плажа е ала-бала и заложих координатите в GPS-а. Навлизайки в основния път от Тбилиси към Батуми, движението стана ужасно. Започнаха пак да се натискат, засичат, карат в насрещното - бе кошмарно. В едно село колона от коли, изпреварвам ги една по една и застигам първата. Някакво гъзе с БМВ тройка от 2000-дната година с десен волан по подразбиране, кара с 20 км/ч, надул вътре някакъв грузински рап. Съответно го задминах, давам газ ония изведнъж се ентусиазира и натисна и той. Карам с 80 км/ч, онзи за гъза ми, давам газ - 110 км/ч, онзи пак там, изпреварвам една, втора, трета кола, онзи след мене изпреварва и той с риск от челен удар, абсолютни диваци. Не мога да му се откъсна, навлизаме в едно друго село и виждам два легнали полицая, подавам газ 110 км/ч изправям се на степенките и тежкото ендуро ги прелита без да ги усети, поглеждам в огледалото рязко изчезна дивака с БМВ-то, то ако мине с тази скорост ще се разпадне :). Така се отървах от този натрапник. Карам си по пътя и ГПС-ът вика да карам направо. Да, но виждам табела за надясно по някакъв изчукан път за Батуми. Реших да карам по ГПС-а. По едно време ми казва „завийте надясно“, завивам, ама някакъв черен път. Викам „Ааа, не, обратно“ и се върнах до табелата за Батуми. Завих и срещу мен друго тежко ендуро с чужда регистрация, помахахме си и се разминахме. Рядко може да видиш мотор в Грузия, повечето са чуждестранни и масово тежки и леки ендура. Вече карах покрай морето и стигнах отбивката за въпросния къмпинг. Завих, пътят тук-таме останал асфалт. Стигнах до плажа, от там се кара по лек черен път между дърветата, стори ми се много готино място, високи редки дървета, тревичка между тях, каравани и заградени места и плажът е след дърветата. Стигнах до мястото с координатите на къмпинга, но нямаше нищо, само някакви изоставени сламени огради. Подкарах по-навътре до някакво малко заведение. Спрях и заразпитвах на руски, като размахвах разпечатан от интернет лист с адреса и името на къмпинга. Хората се лутаха и не знаеха за такъв къмпинг. Едно младо момче дойде с мен пеша малко назад, защото предполагаше къде би трябвало да е. Оказа се, че тези сламени огради са били някога къмпинг. За оставане на диво не беше никакъв проблем, в същото време пита едни хора които имаха заградено място с малка къщичка дали може при тях да се разпъна и да ползвам тоалетна и душ, казаха, че няма никакъв проблем. Замислих се, че не ми е много изгодно, тъй като исках да си оставя багажа някъде и да ида спокойно да се разходя по къси гащи из Батуми. Попитах момчето има ли къмпинг в Батуми, той каза, че трябва да има. Върнах се при мотора и му благодарих за отделеното време. Реших да карам до Батуми и да търся там къмпинг. Подкарах покрай брега. На 25 км преди Батуми трафикът се сгъсти, започнаха едни остри завои и безброй камиони, задръстване с километри – спри, тръгни, трудно и с мотора можех да ги изпреварвам. Жега страхотна, забелязах знак за ботаническа градина по пътя. На входа на Батуми реших да спра да питам едни маршрутки за къмпинг. Хората ме разбраха какво ги питам, но казаха, че има парк, където може да си разпъна палатката, но къмпинг няма. Това не ме устройваше, казаха върни се до Ботаническата градина и там може да се разпънеш вътре, стори ми се интересно. Беше на 10-тина километра назад в ужасния трафик и завоите. Беше минал обяд и бях прегладнял сериозно. Спрях на една автогара в края на града да хапна.
Влизам е една закусвалня, но се оказа, че има само торти. Добре, взимам една торта и нещо за пиене, разположих се на една масичка отвън и се оказа, че до тази закусвалня има пекарна. Взех едно хачапури от там и ето ти тестен обяд, който не можах да изям.
Хапнах и се оправих да потеглям, нямах излишно време за губене. Подкарах в трафика обратно, стигнах криво-ляво до отбивката за ботаническата градина. Тръгнах по един черен път и не след дълго гледам багер копае траншея по пътя. Питам как да мина, казва ми 1,5 км е изкопано няма как. Така значи, растенията са на фотосинтеза явно, или има друг път, който не знам. Ясно беше, че няма да стигна до ботаническата градина. Светна ми, че попътно в Кобулети срещнах много табели за комната, квартири под наем. Запалих пак натам, кретайки по завоите с 20 км/ч. Влязох в Кобулети и започнах да се оглеждам, харесах си една от къщите, на която имаше табелка, че дават стаи под наем и се отбих. Попитах за стая една жена, явно хазяйката излезе. Каза единични стаи нямат, но имат двойни. Колко струва, 30 лари, около 27 лв, казах добре взимам двойната. Един голям грузинец, доста дебел и висок каза: „Давай, сега ще оправя банята“, хаха и докато си оправях багажа монтира набързо един душ :). Друг, по-възрастен, сигурно дядото, ми помогна да качим куфарите до втория етаж, където ми беше стаята. Имаше и млада жена с бебе и още едно момиченце. Хазяйката ме попита дали мога да я изчакам да ми изглади чаршафите, брех аз в гладени чаршафи не съм спал от малко дете насам :). Казвам добре, няма никакви проблеми. Ето я стаята със зелените изгладени чаршафи.
Банята беше дълга като коридор, зад едната стена на стаята, от тоалетната до мивката имаше поне 3 м разстояние :).
Докато чаках да ми оправят чаршафите, се запознах с комшиите. От Финландия две момчета и едно момиче, големи шемети - само се хилеха като напушени, а може и да си бяха, не изглеждаха адекватни хич. Доста си говорихме, обикаляха и те из Грузия, бяха наели една лада нива и бяха въртели из планината с нея, сега бяха на море. Горките бели като платна и руси, тука им се виждаше страхотна жега може и за това да бяха изпаднали в това състояние. Оказа се, че единият е моторист или по-скоро има мотор.
Взех си едно душче набързо, сложих едни къси гащи, фланелка с къс ръкав и една блуза в куфара за вечерта, като се прибирам. Бях на 25 км. от Батуми и реших да не се навличам много - ще карам уж внимателно, без да падам. Изпразних топкасата, за да мога да си прибера каската вътре, сложих си маратонките и се запътих към мотора, който беше паркиран в двора на къщата. Финландецът, който има мотор чопър, дойде да си приказваме и утрепах 15 мин, не мога да тръгна. Държи в едната ръка бира, в другата цигара и сме на сладки приказки. Разказа ми, че е рентгенолог и често идват мотористи с травми при него. Пита ме дали знам коя е най- честата травма която среща сред мотористите, казвам не. Казва усукано коляно, когато изтървеш мотора на място и ти затисне крака. Видя ме как съм по къси гащи и ръкави и каза, че от негова професионална гледна точка не е добре така да карам :), казах, че знам, но не ми се разнасят дрехи из Батуми после. Разказа ми как дошъл веднъж един рокер с въпросната травма. Когато му намествал крака на рентгена, онзи го заболяло и тръгнал да го бие. Питал го „Защо ще ме биеш, аз ти помагам, а ти искаш да ме биеш“. Аз му разказах, че и в България нападението над медицински лица е често срещано, явно не само у нас се среща това. С много мъка се откъснах и запалих в ужасния трафик посока Батуми.
Един Азърбейджан-ски джип ме пусна да мина.
Ето ги и влачещите се камиони, леко скипване на трафика.
Следва един джигитаец с десен волан, който упорито се опитваше да ме удари, след което мина напред и за малко да се забие челно.
В далечината се вижда Батуми.
Голяма ЖП гара на входа на Батуми.
Лифтът.
Бях задал на GPS-а координати към центъра.
Леко задръстване.
Започнах да се суча по малките улички.
Ей там отсреща до парка си харесах място при кофите да паркирам.
Паркирах и сложих заключвалката за диска, сложих го и на централна стойка, случайно да не се покатери някой и да го изтумби, че от тези диваци може да се очаква всичко :).
Оставих каската в куфара, сложих си POI на GPS-а къде съм оставил мотора и потеглих на пешеходна разходка.
Местния "Шератон".
Много интересен слънчев часовник с календар.
Точно там, където оставих мотора, имаше много готино паркче.
И интересен фонтан.
На края на парка имаше една цистерна с квас, интересно беше охлаждането, прозоречен климатик :).
Трябваше да пресека няколко булеварда, на които имаше пешеходни пътеки. Да, ама не - никой не спира, ще минат през тебе, накрая тръгвам и аха да ме ударят, спирам и подпирам колата с ръка, иначе забрави да пресечеш изобщо. Само веднъж една дама с джип спря и ми показа да мина, чак не можех да повярвам. Стигнах до плажа, само камъни.
Крайбрежната алея, Известна още като "Новия булевард".
Интересна статуя.
Реших да се пусна из централната част, да потърся малко подаръци и магнитчета.
Полицията мие голф количките :) с буркани.
Интересни статуи, накацали на стълбовете.
ООО, и грузински полицейски мотор Yamaha FJR1200.
Продължавам из центъра.
Оглеждах сергиите за сувенири и магнитчета. Харесах някакви магнитчета и взех няколко гривнички с надпис на грузински "бог да те пази". После продължих към театъра.
Фонтанът отпред се оказа доста интересен.
Това си е гавра с малката русалка.
И моя милост там.
На заден фон се вижда интересна сграда с вградено мини виенско колело, предполагам на морската администрация.
Продължих по централните улички, и насреща кула с часовник.
Интересни сгради.
Отправих се пак към морето. По пътя мярках едни пръчки, нещо сладко, пълно с ядки, заляти с някакъв сироп, който е стегнал. Купих за децата.
Вътре има лешници, орехи и т.н. - най-различни видове бяха.
Отново интересна сграда - кълбо върху поставка :).
Статуя с делфини.
Тази сграда беше покрита много красиво със зеленина.
Виенско колело до плажа и часовникова кула.
Отново сградата с виенското колело, но от друг ъгъл.
Моя милост на крайбрежната алея.
Завъртях малко из вътрешността на града, за да поразгледам сградите.
Намерих отново указателни табели, танцуващите фонтани ми се сториха интересни, вече не се доверявах толкова лесно на тези табели, и се оглеждах повече и мислих аджеба къде биха могли да са тези фонтани :).
Освен луксозните сгради има и по-простички с простири между тях :).
Продължих между луксозните хотели, поглеждах указателните табели все пак.
Отново се озовах на крайбрежната. Да, това е луксозен хотел.
Ето и още на хоризонта.
Тази сграда пък прилича на обърната надолу бутилка.
Интересно решение за пиано край плажа.
Вътрешно езеро, от другата страна на крайбрежната и спасителна лодка, хаха :).
Свечеряваше се и реших, че е време да се огледам за ресторант, където да хапна. Искаше ми се да е нещо на плажа и харесах едно заведение, цялото от бамбук. Опитах се нещо на руски да смеля, но питах и на английски и ми пратиха една сервитьорка, която говореше доста добре английски :). Настаних се на една ъглова масичка, усамотена в единия край на заведението. Поръчах си салата и някакво ядене, разбира се започвам поръчката с тарагон :). Ето ме и мен чакайки си храната.
Заведението.
Дойде салатата с тарагона.
На пръв поглед нищо особено, но след като разбърках соса и опитах направо щях да падна, уникално вкусно. Не знам тези грузинци как ги бъркат тези сосове, но от тях идва страхотния вкус на всичките им ястия.
Не след дълго дойде и манджата, месо с картофи, повече бяха картофите от колкото месото :).
Всичко беше уникално вкусно, както обикновено. Имах щастието да се насладя на залеза на слънцето. Реално се намирах на източния бряг на Черно море и тук единствено може да се види как слънцето потъва в Черно море.
Страхотна гледка, напълни ми сърцето. След като хапнах, се запътих да търся танцуващите фонтани. Бяха недалеч от заведението.
Седнах да послушам музиката и да им се полюбувам.
Вече почти се беше стъмнило и потеглих по алеята за някоя и друга нощна снимка.
Ето го и розовото небе в далечината над морето.
Шератон.
Наближаваше 21:30 ч., имах и доста път наобратно, та реших, че е време да се ориентирам към мотора. Пристигайки при мотора, установих, че са ме запушили порядъчно. Не ме учудва това, дивашка история.
Облякох си блузата, която бях скатал в куфара, нахлузих каската и започнах да се боря да изкарам мотора. Беше близко до бордюра и както се вижда на снимката, този, който беше спрял до кофите, ми пречеше да изляза напред и наляво, та нямаше как да преместя задницата на този тежък мотор. Успях някак си с 15 маневри да мина покрай задната кола и да изляза на шосето. Можеше някаква цигания през бордюра да направя, но не исках да се излагам. Междувременно минаха 3 - 4 мотора с някакви гъзета, натоварили по една мацка :), това бяха единствените местни мотори в движение, които видях за целия ми престой. Явно вечер излизат в курорта, за да направят едно кръгче из празния град. Потеглих и аз.
Нямаше особено движение.
Леко запушване към изхода на града.
Довиждане, нощен Батуми.
Отново покрай централната гара.
Стигнах до завоите към Куболети, този път не бяха така задръстени.
Приближих квартирата, оказа се, че портата е отворена.
Наместих мотора под един прозорец така, че да не пречи на хората да си вкарват колите и да минават свободно покрай него. Съседите ми от Финландия ги нямаше, явно на бар някъде и аз се прибрах в стаята си. Навключих всичко да се зарежда, където имаше контакти, даже в коридора намерих допълнителни, в които включих още неща и легнах да спя.
Всички снимки от Батуми тук: http://www.tonyco.net/pictures/Kavkaz/Batumi/