Предната вечер легнах в хола около 23:00 ч., Боби го пратих с майка му в спалнята, това беше една от последните ми вечери в това жилище. Точно загасих лампите, легнах и Боби дотича ревящ при мен и се хвърли върху мен, като през сълзи ми казваше, че ще му липсвам. Tрудно го успокоих и го върнах в другата стая при майка му, след което легнах и не можах да заспя до 1:00 ч. Бях много силно психически натоварен, но връщане назад няма, по-рано вечерта прегърнах дъщеря ми за последно и я закарах да спи при приятеля й. Часовникът звънна в 3:00 ч. и беше време да се раздвижа. Не ми се ядеше и просто си измих зъбите и навлякох кожения екип. Отидох до гаража, където ме чакаше натовареният мотор, само закачих страничните куфари и го изкарах. Днес беше 40-тият рожден ден на Петя, майката на децата ни, бях й купил една роза, която криех в гаража и сутринта я взех и оставих в кухнята. Написах й на ръка една бележка с послание, което изразяваше чувствата ми към този момент. В 3:55 ч. бях пред входа на блока, доста напрегнат от цялата ситуация.
Изключих си GSM модула на телефона и пуснах GPS-а. Улиците на града бяха тъмни и пусти, чувствах се носталгично. Спуснах се бързо по празните булеварди до изхода на София. Поех по тъмната магистрала, но не бях сам в този ранен час, беше пълно около мен с турски гастарбайтери, пътуващи в моята посока. Първото спиране беше след около 200 км на едно ОМВ за закуска. Хапнах един сандвич със сок и Сникърс, взех литър и половина вода и я прелях в термоса, който е 1 л, изпих останалото. При такива пътувания е много важно да си добре хидратиран, та бях решил да пия колкото се може повече вода. Часът беше около 7:30 и на бензиностанцията имаше доста българи, тръгнали към морето. Гледах ги как са по джапанки, потници и къси гащи, представях си ги след 2 часа на плажа :), а аз имах още много, много тежки километри за изминаване :). Нямаше време за мотане и запалих. Следващата спирка беше на Лукойл-а, който е на границата. Слязох от магистралата, за да заредя. Бях от първите клиенит, след което се върнах обратно на магистралата и приближих ГКПП Капитан Андреево. На пункта беше лудница, около 8 колони с поне по 20 коли, избрах си най-дясната колона и я скипнах сравнително лесно, мушнах се отпред пред гастарбайтерите съвсем спокойно. Откъм турската страна нямаше навалица, тъй като повечето бяха на Freeshop-а, за да си пазаруват. Цялата граница я преминах доста бързо, за 20 мин. Поех по магистралата, на стотина километра преди Истанбул спрях една бензиностанция, за да си взема нещо сладко. От предишното пътуване с мотора до Истанбул миналата година имах стикер за магистралната такса с достатъчно налични пари в него и не се налагаше да се прави нищо, просто карах. Започнах да наближавам Истанбул, движението се сгъсти, вече имах опит и не ме притесняваше - просто си изострих вниманието и започнах да внимавам повече, за да не ме отнесе някой. Движех се сравнително добре с трафика през града (100 - 120 км/ч) и стигнах до моста над Босфора Fatih Sultan Mehmet.
Кратка спирка за снимка и после поех по моста.
Вече карах през азиатската част на Истанбул, всичко беше чисто и подредено.
Извисяваха се огромни сгради.
Преминах през поредния тол.
Вече наближавах изхода на града.
Спирах през 2 часа този ден, постоянно изпитвах глад. Може би, понеже бях станал рано, ми се беше объркал режимът. Беше около 11:30 ч. и реших да спра на едно крайпътно заведение да хапна нещо за обяд. Оказа се, че е рано още и няма никаква манджа, та ядох някакви боклуци, колкото да залъжа глада. Продължих по магистралата. Беше топло с температура около 30 градуса и се успивах доста често, като се има предвид, че бях спал само 2 часа предната нощ. Спрях за малко, да се разсъня и да пия вода.
Продължих, отново ми пристърга и вече беше минало 12 ч., та реших да спра да хапна нормална храна някъде. Избрах едно заведение и си взех някакви меса. Докато седях навън на масата, наблюдавах какво правят турците: колите паркирани пред заведението и един с маркуч минава и полива стъклата, после ги почиства от мухите с една гъба и му дават пари. Един даже спря само за това, без да слиза от колата :). След като хапнах порядъчно, продължих към Анкара по виещата се магистрала.
Достигнах Анкара.
Движението отново се сгъсти, но не беше нищо страшно. Хванах околовръстното и слязох от магистралата. Спрях на една бензиностанция да заредя и да хапна сладолед. Дотук бях изминал 1000 км, а беше ранен следобед. Тръгнах към град Yozgat, пътят е с перфектна настилка и по две ленти в посока, разделени по средата.
Градче по пътя.
Часът беше около 18:30 и достигнах град Yozgat. По план трябваше да спя тук някъде около него, но беше рано и реших да спра да хапна някъде. Бях направил вече 1200 км.
Видях едно заведение с барбекю отпред и спрях.
Седнах в заведението. Беше ми трудно да комуникирам в Турция, тъй като много малко хора знаеха английски език и да си поръчаш ядене в заведението не беше лесна работа. Обикновено махам нещо с ръце, зяпам из менюто, те ми предлагат нещо и аз се съгласявам. Не съм претенциозен към храната, ям почти всичко, а в Турция храната е страхотна според мен. Традиционно в Турция, като седнеш на заведение, ти дават безплатно водата, хляба и някакви зеленчуци, в този случай имаше и макарони с някакъв сос.
Поръчах си айрян, донесоха ми го с пяна, извираща от чашата, такова нещо не бях пил. Пяната си я изядох с лъжичка :)
Яденето беше някакво месо между арабски хлебчета.
Ето я цялата трапеза.
След като хапнах, по традиция пих ЧАЙ.
Докато си чаках чая, видях интересна масичка в заведението.
Хапнах и реших, че ми е още рано за спане. Запалих мотора и продължих по пътя. По принцип човек, като хапне, му се доспива, при мен обаче се получи обратният ефект - чувствах се доста по-свеж, отколкото по-рано през деня, имах сили да карам още дълго време. Наближаваше 20:00 ч. След 16 часа на мотора реших, че е време да се ориентирам къде ще е първата ми нощувка на живо. Имах сили да карам, но знаех, че адреналинът ме държи в това състояние и е добре да спра. Бях подминал град Sorgun и малко след село Melikli следях встрани от пътя за място, където мога да се отбия. Исках да съм по-далеч от главния път, за да не ме притесняват. Покрай шосето се виеше малка рекичка, по едно време мярнах мостче и черен път, кривнах по него. След точно 1 км стигнах до една чешма, спрях мотора и реших да се огледам за подходящо място. Имаше една полянка, оградена от дървета, идеално за разпъване на палатка. Вкарах мотора вътре, все пак да не е насред черния път. Разпънах катуна, бързах, защото се стъмваше. GPS координатите на мястото са: N39 45 4.7 E35 56 17.1.
Ето го и залезът.
Чешмата беше с някаква огромна тръба и водата течеше доста силно, миенето на зъби хич не беше лесна работа и се измокрих целият :). Бързах да свърша и някои работи по голяма нужда, преди да стане пълен мрак :).
Луната беше във формата на полумесец, доста тематично, като се има предвид турското знаме :).
Бях на 1200 м надморска височина при ясно небе. Звездите се виждаха прекрасно. Няма нищо по-хубаво от това, да спиш на такова място под безброй звезди. По едно време, малко преди да се стъмни, един дядо с една баба дойдоха до чешмата с една баничарка, завъртяха и тръгнаха обратно, като спряха до мен и нещо ми говориха на турски, като се усмихваха, аз направих знак, че ще спя, тъй като нищо не разбирах и те ми се усмихнаха пак и заминаха. Разпъването на палатката стана за 20 мин с минимално вадене на багаж. Надух с електрическата помпа, свързана към запалката на мотора, дюшека и възглавницата, извадих зимния спален чувал, тъй като очаквах ниски температури през нощта. Екипът и каската в палатката, аз се мушкам с термобельото директно вътре в чувала. Беше към 21:30 ч. и нямаше какво да правя в тази пустош, затова си легнах. Въпреки, че бях на няколко километра от най-близкото село, пак се чуваше в далечината ходжата и глъчка. Този ден поставих личен рекорд за най-продължително дневно каране на мотор - 1342 км за 16 часа. Заспах веднага, като легнах, което е нетипично за мен.
