Историята започна още от миналата година когато Шидер-а беше пуснал тема за Формула 1 но никой не се нави и решихме тази година да го осъществим. В крайна сметка се оформи групата. От София бях само аз без половинката от Варна дойде Владо (Shider) и той единак като мен, също и Жоро (Suzi DR) със Рени. От Бургас Калоян с Милена (kalopan). Тръгването за Истанбул беше във Петък 9.05.2008 г. за това се разбрахме да се съберем в Четвъртък вечерта на селото на Калоян до Бургас, Съдиево. Четвъртък, 8.05.2008 г. Тръгнах Четвъртък към обед от София за Съдиево на излизане гледам в ляво огромен облак и светкавици гръмотевици викам са ми се разказа играта и газ към подбалкана та се разминах с този облак но се оказа, че друг ме пресрещна на Камарци едни огромни капки почнаха да капят но за мое щастие продължи само няколко минути та не спирах да си слагам дъждобрана. На завоите беше мокро за това карах внимателно. Някаква шкода реши да се състезава с мене и ми дишаше във врата през цялото време. Бях решил да не спирам до Съдиево но се оказа, че някъде към Казанлък небето стана много плътно черно и нямах избор спрях на Лукойл-а след Казанлък за кратко да си облека дъждобрана. Навлякох всичко гумени калцуни, дъждобран за 11 лв от магазин за работно облекло и GoreTex ръкавици от Мотобум. Потеглих и веднага започна да вали доста силно и така чак до след Сливен. Там вече бях преминал през облака и реших да спра да махна водозащитната екипировка която се оказа много сполучлива и бях абсолютно сух отдолу. Това беше пред мене: А това беше след мене (през него преминах): Голям дъжд ме валя или поне така ми се стори. Събрахме се и Калоян беше взел едно казанче за кенефа което трябваше да се смени та с него се заехме с тази задача която се оказа не толкова проста тъй като се наложи модифициране на устройството тъй като фабрично не функционира :-). В гаража имаше много приятно реставрирано: Ето го и самото него: По едно време се появи една малка сладурана :) Ще я правим моториска като порасне :). По късно дойде и един роднина на Калоян с една двутактова Ямаха скутер 50 кубика. Човека имаше проблеми с карбуратора и реших да се заема мотора глъхне нещо. Разглобих го на бързо вътре мътилка с една ръчна помпа издухахме всичко но се оказа,че го няма и винта който е за празния ход някъде изпаднал и дърпа въздух от там, а той е един специфичен защото има пружинка против развиване и на края е конусовиден. Разрових в гаража и намерих подходящ винт с подходяща резба, сложих му една пружинка от химикалка и хванах Шидера да ми държи флекса и го заоблих край да стане подобен на оригинала лек конус, че да може да регулира прания ход. Сглобих въшката и се оказа, че вече работи перфектно и дори се регулира празния ход :). Човека беше много благодарен и извади една домашна ракия от мазето в знак на благодарност :) аз обаче не пия алкохол но за сметка на това останалата част от компанията и се из радва. Шидера реши да почне с приготовлението на салатите. Малко по късно вечерта дойдоха и Морските братя от Бургас но без Бат Димо с който мислех, че ще се запозная най на края след толкова години но уви не успях пак :) нищо следващия път. В мене и в Шидера се таеше едно леко притеснение относно трафика в Истанбул и коментирахме често този въпрос. Хапнахме "пийнахме" и по креватите ставането беше рано в 7:00 ч. Петък, 9.05.2008 г. Станахме сутринта в 6:30 ч. малко по рано от уречния час и каква изненада показвам се на терасата и изненада: Вали като из ведро и цяла нощ валя кошмар няма какво да се прави на бързо се събрахме и се изнесохме към Бургас. Там се събрахме на OMV-то на входа на града от към София и изчакахме Калоян да вземе жена си щото беше останала при бебето предната вечер. Хапнахме на бързо по една баничка заредихме бензин и дъжда междувременно се засили навлякохме пак противо- водната екипировка и потеглихме към Малко Търново от къде щяхме да влезем в Турция. Валеше си с различна сила но постоянно за това не сме спирали никъде чак в Малко Търново да заредим от нашия евтин бензин преди да минем границата. Стигнахме до границата там много ни се радваха митничарите къде сме тръгнали в това време, а си беше и студено горе. Минахме без проблем през нашата граница и то доста бързо. От към Турската страна беше малко по кофти за късмет имаше едно Турско - Българско семейство с джип които ни казваха къде да ходим и какво да показваме 5 гишета някъде и на всякъде нещо пишат мажат в паспорта ужасна история. Както и да е минахме от там и продължихме към магистралата пътя минаваше през гората но имаше някакъв дзифт по целия асфалт много хлъзгав, а и валеше дъжд та карахме много много внимателно. На 20 -тина километра преди магистралата времето изглеждаше да се оправя и спряхме да махнем дъждобраните. Тръгнахме пак и съвсем скоро се качихме на магистралата оказа се, че е доста по добра от Гръцката. При качването на магистралата спираш на един пункт и си взимаш билетче след което на излизане в зависимост къде излезеш и колко километра си карал цената е различна което е много добро направено за да не плащаш повече пари от колкото трябва. Примерно ние се качихме малко след Одрин и до Истанбул 4,25 лири ни струваше. Подкарахме по магистралата и срещу нас се изпречи много голям и черен облак ама не му се виждаше края и захладя рязко та спряхме да се екипираме преди да е почнало да вали. Малко след това започна да вали доста силно викам бива горе долу но 50 км по на татък започна невероятно силно да вали и замириса на град но си валеше дъжд но толкова силен, че се наложи да свалим доста скороста поради простата причина, че нищо не се виждаше. Турците обаче са супер луди шофьори и явно не много интелигентни дават си газ в това време карат без запалени фарове и не можеш да ги видиш в огледалото поради намалената видимост. Минахме покрай един който явно се беше завъртял и се беше ударил в мантинелата между двете платна но беше върху тревните площи и си говореше по телефона та не представляваше заплаха за останалите участници в движението, а и той изглеждаше добре без контузии. Наложи се да спрем под един мост защото беше толкова силен вълежа, че ми се стори опасно да караме по добре да го изчакаме малко да намалее. Имаше остатъци от град и парчета лед които плуваха в канафката направо страхотия. Започнахме да се приближаваме към Истанбул и някъде 50-тина километра преди града трафика започна чувствително да се натоварва. Започнах леко да се притеснявам, предполагам всички сте виждали как Турски тир засича в България ами това там всеки един шофьор го прави без да му мигне окото. Влезнахме в града и първото впечатление което ми направи е силния трафик и големи 12 - 15 етажни блокчета които изглеждаха далеч по добре от нашите подобни. Всички спретнати боядисани в ярки цветове, а не като нашите пред разпад. 3 от 4 мотора бяха оборудвани с GPS-и аз и Шидера бяхме с PDA + GPS (по добрия вариант), Калоян беше с Garmin GPS който работи само с Гарминския софтуер и карти. Тъй като Калоян беше проучил къде е къмпинга на който трябваше да спим го пуснахме на пред да води обаче нещо се обърка и след няколко обиколки в ужасен трафик се наджипиесихме в някакви задръствания и се забихме в 6-та глуха. От там реших да се включа аз с моя GPS с iGO-то тръгнахме по него имаше пак леки отклонения в маршрута но се оказа, че е изменена малко една важна за нас отбивка на магистралата та не можахме да влезнем точно където трябва и оставих да ме прерутира по друг маршрут който се оказа, че слиза чак до една отбивка преди единия от мостовете над Босфора. От там ни прекара през някакви кварталчета и по една много красива улица покрай Босфора по брега. За сметка на това объркване се откри страхотна гледка която не можеше да не се заснеме. Излезнахме от града и се насочихме към малко градче Кюмкьой или нещо такова където беше къмпинга Мистик. Той се намираше от долната страна на Черно море много приятно местенце като изключим, че ходжата крещеше редовно най- неприятното беше в 5 сутринта :). Спираме пред къмпинга и се зачудихме как ще се разберем и идва някакъв човек към нас и ние викаме Hello и do you speak english ? и отсреща се чува даже и Български говоря хахахаха. Оказа се Българин който живее в Турция и е женен там работи на къмпинга. Цените които бяха обявени бяха доста дебели. 10 лири на човек, 10 лири на палатка, 4 лири на мотор и 60 лири двойна стая без баня и тоалетна. Банята и тоалетната бяха външни във всички случай. Казахме на Българина, че е скъпо и да се пазарим за по- малко пари. Оказа се, че чорбаджията е един дядка 80 годишен и с него трябваше да върви пазарлъка. Та стигнахме до 100 лири на вечер цена за всичките. Настанихме се и почнахме да разпъваме катуна :) Разпънахме и се насочихме към банята. Както и предишния път когато ходих на Гьокчеада и тук мизерни условия. Един душ и един кенеф за мъжете и същото за жените това за целия къмпинг водата едвам царцори абе мизерна работа но не съм очаквал и да е по добре. В близост до Истанбул това се оказа единствения къмпинг за съжаление но и другите нямаше да са по добри. Слезнахме в магазинчето в селото да си напазариме за хапване. Не е много скъпо но не беше и крайно евтино като извън Истанбул. Беше вече късно и пред стъмване та приготвихме хапнахме и си легнахме да почиваме. Събота, 10.05.2008 г. Станахме рано пак към 7:00 ч. за да имаме време да слезем в центъра на Истанбул да го разгледаме. Направихме закуска кафета и се огледахме на къмпинга. Трябваше да кача на Шидера новите карти за iGO и помолихме Българина да ползваме лаптопа му последен модел. Оказа се с Windows Vista на Турски голяма веселба докато уцеля кое е копи кое пейст :) но в крайна сметка свършихме работа и оеднаквихме картите :). На къмпинга колкото и да беше мизерен имаше безплатен WiFi интернет. Общо взето никой в града не си заключваше мрежата и почти на всякъде може да се закачиш на частни мрежи без проблем. Имаше едни англичани мъж и жена с уникален камион ръчна изработка обикалят света. Бивш военен камион върху шасито имаше монтиран контейнер и в него направено като каравана със кревати кухня музика всичко. Отзад си беше направил мини кран с който си качваше един кросов мотор и резервните гуми. Парно газ всички екстри генератор каквото се сетите. Това им е сайта ако някой му е интересно как протича пътешествието им. http://www.travelling4x4.com/ Понагласихме се и тръгнахме към центъра направихме маршрути на GPS-ите да ни прекара по крайбрежието на Босфора за по интересно. Много приятно пътче обаче задръстванията са уникални няма такива просто, а и там стила на каране е много нагъл и опасен и тръпнахме през цялото време. 37 км от къмпинга до центъра 3,5 часа с едно кратко спиране как ви звучи :). Много ми беше странно тези Турци които живеят като абсолютни мангали как могат да сътворят такъв прекрасен град. Спряхме на една алея за спортуване покрай Босфора много добре измислено чист въздух пътека за тичане зеленина и фитнес уреди за свободно ползване. Това ако беше у нас до сега да са ги предали за старо желязо :). Въпреки, че улицата минава непосредствено до алеята въздуха е чист тъй като става течение от Босфора. Продължихме към центъра лудницата стана тотална. Спряхме при някакви мотористи да ги питаме къде може да оставим моторите за 5 - 6 часа и ни ориентираха към платен паркинг който беше претъпкан но ни настаниха на тротоара Заключихме двете Европи така, че да се скрие V-Strom-a зад тях а BMW-то беше с заключвалка на диска. Говорихме с тези на паркинга да ги пазят първо казаха 30 лири за 2 часа или 50 лири за 5 часа. След това Жоро отиде нещо да се пазари се върна с чудесна оферта 30 лири за колкото искаме време :). Така се падна по 7,50 лири на мотор което беше добро :). Аз си носих веригата за заключване но беше само за тежест щото ключа ми беше в София и беше реално неизползваема :). Оказа се, че сме спрели в близост до уличката с магазините за мотори. В самия център си беше скъпичко дюнера беше 2,50 лири ама няма връзка с нашия само една питка с месо и салата зелена, нашия е къде къде по добър. Гевреците бяха 0,75 лири две малки баклавички ама супер дребни 3 лири ми взеха. Тръгнахме през центъра към двореца на Султана. Оказа се, че в целия град няма нито едно кошче явно заради атентатите са ги махнали, че да не залагат бомби в тях. Полицайте се предвижваха с Honda Varadero и BMW GS предимно като се возят по двама и единия слиза да върши работа другия седи на мотора :) много бяха интересни. Влезнахме в парка на двореца. Много приятно местенце за да влезеш в самия дворец имаше вход 10 лири но е доста голям и решихме, че нямаме време, а за 1 час не си заслужаваше да плащаме толкова може би като имаме 3 - 4 часа да отделим за разглеждане на двореца ще влезнем. Трамвайте им бяха много интересни и за да застанеш на спирката минаваш отстрани където като на метро се таксуваш и преминаваш през въртележка. Иначе нищо не пречи да минеш през линиите и да не плащаш но никой не го правеше. Насочихме се към синята джамия като преди това спряхме в едно магазинче да си купим сувенири. Имаше много интересен шах с Хитлер и реших да го снимам Стигнахме до синята джамия страхотно паркче пред нея самата джамия имаше 6 ракети и двор вътре в нея. Мъжете преди да влезнат в джамията си мият краката задължително и влизат боси вътре. Купихме си печена царевица и след като я изядохме нямаше къде да си хвърлим остатъците и гледам точно на входа на джамията някакви кошове и в тях пликчета найлонови и хвърлям вътре и някакъв идва нещо се развика и бърка в коша и вади царевицата оказа се , че тези пликчета са като си събуят обувките и си ги слагат в тях :) голяма излагация та си взех отпадъка и го занесох до истинският кош който беше под охрана хахаха. Крайбрежната уличка беше не толкова приятна като по горната с уредите за спорт но пак си беше удоволствие и се виждаше долния мост от там. Мостовете бяха с леко дъгообразна форма като по средата са нагоре мисля, че се вижда добре на снимката. Решихме цялата група да си направим фото на фона на Босфора и Азиатската част. Пуснахме се пак към центъра. Оказа се, че има ферибот през Босфора който е по евтин от мостовете, а и е удобен за преминаване от центъра към Азиатската част тъй като до моста са ти 50 тина километра задръстване и спестяваш доста време и нерви. Ферибот Харем :) Имаше доста навалица но той е голям и гълта по много превозни средства от веднъж също така са няколко и се застъпват почти няма дупка между два. Тук вече някой се поизмориха и решихме да се разделим ние със Шидера да пообикаляме още другите да ходят да седнат в някое кафенце. Решихме да се пуснем по моста който е над златния рог. Видяхме много малки корабчета които са като градски транспорт един шофер и спирки отпред има гума и забива носа на спирката слизат хората отпред качват се другите и после на заден се измъква, за да не го връзват с въжета за по бързо дава пълен напред и така го държи до брега :) Уцелихме се в някаква уличка където имаше много инструменти и други железарски пособия на улицата ама направо пълно все ниско качествени каквито и тук се продават. После на изхода на един подлез един продаваше влакчета и Шидера се заинтригува :) Този подлез изглежда спокоен а вижте във какъв попаднахме една идея по късно Тълпата ме носеше за това не можех да спра на място да снимам и малко се размаза снимката. Този път направихме по пряк маршрут през града уж да караме по по големите булеварди и да се мушиме между колите защото по крайбрежната промушване беше невъзможно. GPS-а пак ни прекара през някакви малки улички дето хората живеят като нашите цигани но това явно там е нормално схлупени къщурки прането виси вънка абе кошмар но така живеят всички там :). Стигнахме на къмпинга напазарувахме хапване лягане и така. Неделя, 11.05.2008 г. Станахме рано 6:30 ч. за да може да си пакетираме багажа а пистата беше на 70 км от къмпинга и при тези задръствания сметнахме, че ще ни трябва доста време, а и през моста трябваше да минем. Зададохме маршрута през горния мост тъй като ни казаха, че там можело да се плаща на ръка а през долния само с карти било. След кратко лутане се озовахме пред моста да ама не и там само с карти няма гише за плащане. Има два вида пропусквателни пунктове единия OGS с нещо като винетки само намаляваш и минаваш и друг KGS който е с карти допираш картата до устройство отчита нещо заминаваш. И какво да правим слизам от мотора и отивам до гишето да ги питам онзи как да платим. Маха нещо дудне там соча му 4 мотора, че сме ония вади една карта и ми вика 20 лири за всички и ми показва с едната карта 4 пъти да мина на апарата. Тругнах да минавам ама не гледам, че на картата пише KGS и минавам през клетката на OGS и некви сирени се разпищяха след мене ама вече съм минал не знам ко става ходи разбери на Турски ко ти дудне ония. После слезнах пеша и допирам картата и другите да минават ама пак свирят сирени камери снимат викам аре караме имаме бележка, че сме платили ко да правим сега. Минахме по моста който е невероятен и се вижда Босфора и се насочихме към пистата тъй като беше рано нямаше голямо задръстване, а и магистралата я бяха отворили да не се плаща за да не се бави колоната. С моторите ни пуснаха доста на вътре до самия вход на пистата и ги оставихме на един охраняем паркинг където ни обясниха, че не се плаща. Българското знаме задължително Набутахме се да си купуваме билети оказа се, че само за неделята е 90 лири билета за 3 те дни е 100 лири, а ако си го бяхме купили от тук щеше да ни е 123 лири. Наредихме се и някакъв вика имам тука два билета за по 100 лири ви ги давам. Викам луд ли си тука са по 90 лири той вика, че водил туристи и тези му останали и ги продава реших да ги взема на 90 лири разбира се не ми дойде на акъла да се пазаря на 80 лири :) но ги взех бяха за 3 дни но това нямаше значение за нас в крайна сметка :). Проверки за оръжие билети и т.н. стриктно всичко голяма организация вътре голяма лудница и много скъпо една фланелка между 50 - 80 лири струва един дюнер 10 лири викам си няма да се яде тука. За щастие си носехме вода с нас не се наложи да си купуваме, че и тя не беше евтина. Насъдихме се на тревната площ която гледа към първия завой след старт - финалната права и изхода на бокса. Оказа се, че има две състезания преди Формула 1. Снимки от GP2: Второто състезание беше Porsche CUP там беше голямо блъскане много лудо караха и се блъскаха редовно направо като блъскащи се колички и никой не отстъпва бутат се един в друг и каквото стане. Снимки от Porsche CUP: http://www.tonyco.net/pictures/Porsche_Cup_Istanbul_park_11_05_2008/ Формулата започна в 15:00 ч. определено имаше голяма разлика между предните две състезания. Шума се увеличи чувствително. Стана голяма катастрофа веднага след старта на нашия завой и успях да я заснема на клипче :). На пистата след като замине колата зад хълма и леко се приглуши свистящия звук от ауспусите се долавя буботещия звук на V8 двигателя на формулата което определено по телевизията не можеш да чуеш. Нямахме монитор пред нас но имаше един пред съседната трибуна който се виждаше слабо и горе долу получавахме някаква информация но слабо. По телевизията определено можеш да следиш по точно развитието на състезанието но пък тръпката на пистата е невероятно заслужава си да се усети. Редовно си махахме на хеликоптера но не е ясно какво точно се е виждало вероятно нищо. Времето беше много променливо на пистата и аха да завали след това напече слънце и на тези тревни площи ни почерняха лицата. Пистата е с два вида огради първата пази маршалите от катастрофите а втората тип затворническа с наклонена бодлива тел пази публиката да не изкача на пистата. Въпреки това след края на състезанието най- маститите фенове и фенки прескачаха през бодливата тел. Даже стана блъсканица и по 3- ма минаваха и някой с главата надолу :) Ние си заобиколихме от външната страна и слезнахме на пистата по нормалния начин вече бяха свършили награждаванията и събираха боксовете та не можахме да видим булидите от близо но поне стъпихме на пистата. Някой седнаха даже :) Разходихме се към старт - финала и нямаше как да не заснема това: Тук сме под светофарите: Направи ми впечатление, че всичко както беше определено по програмата се случваше точно в определения час без минутка закъснение. Беше станало вече към 17:30 ч. и трябваше да се ориентираме за измъкване от града тъй като бяхме планували да спим някъде към Чанакале но незнаехме точно къде затова се насочихме към паркинга. Определено имаше голяма навалица на изходите. Всички снимки на Formula 1: Натоварихме се на моторите и се насочихме към изхода. Страхотен трафик много голямо натоварване качихме се с голям зор на магистралата и там трафика ужасен 3 ленти в едната посока кола до кола и пъплят. Аварийната лента празна никой не кара там само полиция и линейки през 2 - 3 км седят полицай там за да следят някой да не кара там. Забелязахме, че моторите карат също там и се пуснахме и ние което ни спести около 2 часа ако бяхме с кола. Аз карах последен да събирам групата другите караха напред. По едно време ги изгубих някъде и карах сам и както си карам някъде 100 - 120 км/ч в аварийната лента а колите пъплят с 30 км/ч и някакъв мотор ме изпреварва и гледам полицай и ми маха с ръка да се махам от аварийната лента точно намалих и се дръпнах и минаха покрай мене 3 - 4 полицейски коли и сигурно 20 полицейски мотора с над 140 км/ч след което си продължих в аварийната лента и като наближа полицай се мърдам за кратко в нормалната лента да ги заобиколя и пак обратно в аварийната много време си спестихме. Настигнах групата в някаква тапа преди моста на Босфора. Този път минахме за разнообразие по долния мост от там пак с голяма клизма се придвижвахме, а времето напредваше и слънцето беше в процес на залязване ние не знаехме къде ще спим точно. Вече в европейската част на едно място магистралата се разделяше на Y образно кръстовище което не беше отбелязано като завой н iGO-то и Шидера който водеше не се усети въобще и отцепи на ляво вместо на дясно защото на там си водеше главния път та се наложи да обиколим от долната страна в европейската част с леко отклонение от основната магистрала което ни забави допълнително но пък разгледахме още една част от големия Мегаполис. Почти се беше смръчкало и вече бяхме извън Истанбул давахме малко повече газ 140 - 160 км/ч по магистралата. Стигнахме отбивката за Чанакале и слезнахме от магистралата оказа се, че за този участък само 2,25 лири трябваше да платим което не беше никак зле. Минахме още 20 км уж търсейки някакъв къмпинг ама ниц. Спряхме в едно село да напазаруваме нещо за хапване. Извън Мегаполис-а се оказа доста по евтино 3 хляба малко по малки от нашите за 1,50 лири което е доста по евтино от при нас. Опитах се да питам хората за къмпинг на Турско - Български обаче не можахме да се разберем. Решихме да пробваме да се доверим на GPS-a и цъкнах POI (Point Of Interest) като му зададох за ключова дума да ми търси Camp. Изкара два къмпинга на 29 км от местоположението ни, а вече се беше стъмнило както и да е насочихме се към UNAL Camping. Това беше на пътя за Гърция по който бяхме тръгнали. Не беше магистрала ами път с две ленти и разделението между платната беше канафка което вършеше работа но беше в определено по лошо състояние от магистралата им. Стигнахме до къмпинга който не изглеждаше да работи явно беше в ремонт. Видяхме, че има някакви хора в една колиба и решихме да ги питаме дали може да преспим хората като ни видяха как сме замръкнали на пътя и чак се притесниха веднага извадиха лампи да осветят поляната където ще разпъваме палатките на Турско-Английски-Български се разбрахме, че става дума за Four Chadur (Четири палатки) и, че струват bir five на chadur (петнадесет лири на палатка) :-) :-) :-) :-). Та за 60 лири общо спахме на този къмпинг имаше само тоалетна и студена вода но пък за една вечер не ни трябваше повече. Бяхме поизмръзнали вече определено си беше студено особено като се скрие слънцето хората бяха много любезни и гостоприемни и веднага ни донесоха чайчета в едни много сладки чашки :) Разпънахме се в тъмницата на една лампа която изкараха и на челници. Питахме ги дали може да влезем на светло при тях да хапнем и хората ни отстъпиха тяхната маса. Бяха набримчили печката на дърва и страшна жега вътре което беше добре за нашите поизмръзнали тела. Пак някаква безмислица ми се стори вместо да слагат по малко дърва нашите отворили вратата щото много жега никаква мисъл в тези хора :). Колкото и строшен и избушен да беше къмпинга имаше WiFi :). Насъдихме се да хапнем: Имаше много интересни чайници на печката: Това са нашите домакини: Без Шидер-а и Калоян де :) Легнахме си бяхме доста изморени. Понеделник, 12.05.2008 г. Станах рано рано към 6:00 ч. не знам от емоцията ли но всеки ден се будих рано преди всички и се моткам 2 часа докато се събудят. Имах си компания едно игриво кученце. Реших вече на светло да се поогледам къде сме попаднали нощеска. Оказа се наистина много избушен къмпинг в ремонт определено. Плажа беше също в отвратително състояние: Поогледах се на пътя цяла нощ бръмчат коли не може да се спи и как няма той къмпинга на самото шосе. Чудейки се какво да правя събрах багажа преди да се събудят другите. Останах с много добри впечатления от Турците приютиха ни и се държаха много дружелюбно с нас въпреки условията и пристигането ни през ноща. Ако бяхме в същата ситуация в Гърция нямаше да се развият така нещата определено. Разбуди се компанията аз отидох до близкия супермаркет да напазарувам нещо за хапване. Тук беше мястото на което Жоро и Рени се разделяха с нашата група и поемаха за Варна тъй като Рени беше на работа на другия ден. Ние продължихме посока Гърция. Кратко спиране за зареждане: След което спряхме, чак на границата. По пътя застигнахме група немски мототуристи с Голдуингове и BMW-та туристически. На границата нямаше голяма опашка но се наложи да почакаме митничаря който някъде беше заминал това от Турската страна без никакви проблеми преминахме. От Гръцката страна не беше толкова добре. И друг път съм минавал тази граница без проблеми този път обаче не разбрах защо Гръцкия митничар реши сигурно, че съм контрабандист и ме накара да отварям куфарите и ми ровеше из мръсното бельо сигурно не му е станало много приятно :) На последния къмпинг в Турция установихме, че на Калоян Паневропата има луфт в предния лагер на колелото и то не много малък за това карахме 100 - 110 км/ч за по безопасно да не стане някоя беля. Безкрайната магистрала в Гърция ми се стори цяла вечност въпреки, че 110 не е малка скорост все пак. Бяхме се насочили към един къмпинг малко преди Кавала казваше се Александрос. Намерихме го лесно сравнително и се оказа, че е на 12 км от Кавала. Настанихме се и Шидера реши, че трябва да обтяга веригата та се наложи да вадим инструментите. Къмпинга беше в ремонт все още и спахме на много ниски цени 7 Eur на мотор значи Калоян и Милена им се падна по 3,50 Eur което е перфектна цена. Имаше достатъчно налягане на душовете и топла вода което беше много добре въобще много по добър от Турските мизерни къмпинзи. Проблема беше, че хората си гледаха Пауни и постоянно надуваха някакви свирки подобни на тези от мачовете :). По съвзехме се и решихме да се разходим до Кавала. Имаше стачка заради скъпата нафта и много камиони паркирани на магистралата явно и хората не работеха, тъй като Кавала беше необичайно спокоен. Оставихме моторите на улицата съвсем спокойно. Беше невероятно спокойно и след лудницата в Истанбул ни дойде доста добре. След разходката в центъра решихме да се качим на крепостта която беше на един хълм тръгнахме по някакви много стръмни улички и тесни. Непосредствено преди входа на крепостта имаше един завой под голям наклон с невероятен вираж който го взехме на някаква магия не знам как не се плъзнахме там но успяхме да паркираме пред входа за крепостта. Входа се оказа 1,50 Eur Невероятна гледка се откри от горе. Направих и една панорамна снимка но не се получи много добре заради слънцето: http://www.tonyco.net/panoramas/Kavala_Panorama.JPG Слизането на долу не беше много лесно, този завой който взехме нагоре на долу нямахме много шансове и за това пуснахме малко на право моторите и с маневра ги обърнахме в другата посока. На прибиране към къмпинга спряхме да напазарим. В едно магазинче където купихме хляб човека беше истински търговец понеже се чудихме за козунак и извади един малък козунак отвори го и ни даде да си опитаме след което подари остатъка на Милена :) нямаше как да не купим един голям козунак за 2,80 Eur. Прибрахме се на къмпинга хапнахме пак и легнахме да спим. Вторник, 13.05.2008 г. Станах пак рано сутринта и реших да се огледам в какво състояние е плажа не останах очарован. Но пък цената си беше добра все пак. Опаковахме багажа и се отправихме към България. Решихме да минем през Драма и от там през ГКПП Илинден. След Драма карайки по селата на изхода от едно село както си караме с около 70 - 80 км/ч виждам полицай с радар. Двама с кола и радар с бели униформи и един с мотор и с черна униформа. Тук беше момента в който разбихме мита, че в Гърция не спират мотористи. Излезе на пътя този с черната униформа и махна да спрем викам си ей сега с едни 200 Eur изгоряхме. Спряхме слизаме човека ни видя явно, че сме туристи и идва и се здрависва и се представя по име един усмихнат такъв пита къде сме ходили от къде идваме на къде отиваме, поразпита ни за формулата и каза да си ходим някакъв късмет извадихме определено. Внимавайте хора нещо са се напушили полицаите там и не е много добре да караш с нарушения дори и с мотор явно спират и мотори. Минахме през ГКПП-то без проблеми и там беше момента в който се разделях с Варненската и Бургаската моторетки. Те поеха през Доспат - Батак, аз поех през Гоце Делчев. Всички се прибрахме благополучно за щастие. Всички снимки от Съдиево: Всички снимки от Истанбул: Всички снимки от Кавала:
Тъй като само аз бях от София, а останалата част от компанията беше от морето през годината комуникирахме през форума или по телефона обсъждайки разни варианти за преспиване билети и т.н. Седмица преди тръгването се събрахме на моето село Златарица да обсъдим окончателно какво ще правим. Ето така се обсъждаше на маса :)
По спомен Съдиево се намираше между Карнобат и Айтос и след като подминах първия град почнах да се оглеждам за табелки в ляво за селото обаче ниц. Наближих Айтос и викам нещо не е уред спрях извадих GPS-а гледам няма Съдиево на картата на iGO брех зачудих се викам дай да пусна Garmin-a гледам и там няма викам има нещо гнило бутнах след Айтос картата и гледам Съдиево си е там но явно аз съм се заблудил, че е между двата града, събрах на бързо и се придвижих до селото. Пристигнах гледам няма никой звъня викат са идваме :) както обикновенно става този който е най- далеч пристига пръв :). По едно време дойдоха Жоро и Рени, а Домакина се обади, че пристига всеки момент.
Следващата спирка беше крайбрежната улица от долната страна на Босфора. Между другото се се сещам да спомена огромните мостове над Босфора минахме и под двата огромни съоръжения не съм виждал такова нещо до сега. По пътя за крайбрежната уличка минахме покрай два обелиска единия стар другия явно нов.
Времето напредна и трябваше да се ориентираме за връщане към къмпинга.
Натоварихме се на моторите обаче ниц около 40 мин 200 метра изминахме в уличката която бяхме паркирали докато стигнем големия булевард. Седят и не мърдат по 5 - 6 мин гасим моторите пак палиме и така :)
Първото състезание беше GP2 със някакви формули малко по малки от нормалните и малко по слаби. Няма кой знае какво да описвам относно състезанията тръпката е невероятна шума е непоносим носете си тапи за уши ще ви трябват.
http://www.tonyco.net/pictures/GP2_race_Istanbul_park_11_05_2008/
Клипчета от GP2:
http://www.tonyco.net/Video/GP2_race_Istanbul_park_11_05_2008/
Клипчета от Porsche CUP: http://www.tonyco.net/Video/Porsche_Cup_Istanbul_park_11_05_2008/
http://www.tonyco.net/pictures/Formula1_GP_Istanbul_Park_11_05_2008/
Всички клипчета на Formula 1:
http://www.tonyco.net/Video/Formula1_GP_Istanbul_Park_11_05_2008/
Мотора беше натоварен палатка чувал всичко събрано.
Искам да внеса някой уточнения 1 лира = 1,08 лв . Бензина 95 в Турция беше 3,37 лири за литър. Нафтата 3,00 лири за литър. Аз лично със всичко изхарчих 500 лв включително и ядене в България.
Искам да отбележа също, че пътуването беше много натоварващо и шофирането в Истанбул не е шега работа човек трябва да има доста опит и въпреки това е много рисковано.
http://www.tonyco.net/pictures/Sudievo_8_05_2008/
http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_10_05_2008/
http://www.tonyco.net/pictures/Kavala_12_05_2008/
