Ставаме сутринта и установяваме, че синоптиците са познали и времето е все още лошо. За щастие не вали, но е облачно 3 - 4 градуса и нестабилно с лек ветрец. Боби искаше да се откажем от колоезденето, но аз бях твърдо решен да вземем колела и да направим обиколката на езерото Myvatn. Бях проверил, че фирмата която отдава колела под наем отваря в 9 ч. Станахме стандартното в 7 ч. и се ориентирахме към закуска и оправяне.
Отправихме се пешком от къмпинга към фирмата за колелата, бяхме се облекли дебело с полари, якета и якета за дъжд отгоре беше ни топло. Стигнахме до една барака, което и офиса. Нямаше никой, вътре се виждаха колелета и други приспособления за катерене. Звънях на телефона, който беше изписан на една от стените на офиса, но никой не вдигаше. Имаше две баби с една кола, които също чакаха да дойде някой. След многократни опити и около 30 мин загубено време реших да вляза в хотела на Исландеър, който беше в съседство и да попитам дали знаят нещо. Имаше две момичета на рецепцията, които говореха Английски. Обясних, че искаме да вземем колела под наем и ги попитах дали знаят нещо за тази фирма отсреща и как може да се свържем със собственика. В крайна сметка след доста опити момичетата успяха да намерят директно телефона на собственика, като той им каза, че няма да работят днес. Доста несериозно, бях писал e-mail преди да тръгнем и никой не ми отговори. В района друг не даваше колела под наем, освен на нашия къмпинг. След почти час загубено време се върнахме на къмпинга и влязох да се разправям с педантичния дядка. Чаках го доста време да настани някакви хора и се оказа, че съм по-търпелив от очакваното. След това му обясних, как не работят онези и искаме да вземем колела от него. Той пак каза, че нямало като за Боби, но аз настоявах да ги видим и да преценим сами. В крайна сметка ни заведе в бараката където държеше колелетата, имаше много с различни размери, като най-малкото беше с 26 цола гуми и женска рамка. Боби не е толкова малък и такова колело щеше да му пасне идеално. Нещо ни нямаше доверие дядото, обясних му, че сме планински колоездачи и имаме опит, няма да му счупим скъпоценните колела. Боби пробва една 26-ца и му пасна идеално. Аз се метнах на първото хванато колело, бяха почти еднакви и ми беше все тая какво ще карам. Последва сложно, дълго и напоително попълване на документи, взимане на номера на кредитната ми карта и т.н. Момента с плащането, появи се проблем, а именно липсата на кеш пари. Обясниха ни, къде има банкомат на близо и се насочихме на там. Стигаме до банкомата и човека, който беше преди нас на къмпинга и той чака там и казва, че не работи банкомата. От вътре се чува, че нещо го ремонтират та чакаме пак. В крайна сметка го оправиха и човека преди нас успя да изтегли пари. След това и аз успях да изтегля 15 000 крони с 200 крони такса от местната банка и около 10 лв още една такса от моята банка. Върнахме се и платихме кеш, най-после потегляме въртейки педалите. В интерес на истината наема на колела на къмпинга беше по-евтин от колкото бях предвидил по ценова листа на фирмата. Също така можеше да купим билети за Миватънската баня с 500 крони по-евтино, та това щеше да компенсира до някъде таксите за теглене на пари кеш. Въпреки всичко за да вземете две колела под наем за цял ден излиза около 150 лв, което е страшно скъпо, но това е Исландия. Маршрута по, който карахме и ходихме пеша изглеждаше така:
Тук започна и сняг да вали, весело. Боби хич не беше щастлив от седалката на колелото, каза, че му е страшно неудобна. На мен ми беше много удобна и мека, но понеже е малко по-широка и явно за неговото малко дупе не беше ОК, а и краката му стържат повече в този случай.
Заставайки от тази страна на езерото вятъра беше страничен, което до някъде беше добре, тъй като преди това ни беше челен и аз карах пред Боби да му го поря за да върти по-лесно. Пътя върти покрай брега на езерото и е много приятен, само дето не случихме на време.
И после продължавахме пак
Стигнахме Skutustaеagigar, там оставихме колелетата като ни бяха дали заключвалки, малко рехави, но да кажем, че не се краде в Исландия, а и в това време, не вярвам някой да иска да кара колело. Малко пешеходна разходка да разтъпчем.
Пръскаше и си беше гадно, но каквото такова, това е Исландия. Набързо разгледахме малките кратери и поехме към следващата точка на няколко километра от там.
Спряхме да направим някоя снимка на един паркинг преди паркчето за разходка. Parking Hofеi sud
След около 1 км вече бяхме и до паркинга в началото на парка Hofеi. Там отново заключихме колелата и продължихме пеша по трейл пътечки.
Ръмтолеше и хич не беше приятно за разходка. Снимки също не можахме да направим хубави, защото духаше много силно и мокреше обектива постоянно. Продължихме по шосе 848 посока кратера Hverfell.
Бяхме се консултирали с хората на къмпинга, че най-добре е да стигнем до паркинга на Lavafeld Dimmu Borgir, там да оставим колелата и пешачката да отидем до кратера, така и направихме.
Пешеходната разходка се оказа 9 км, не знаехме предварително, и с доста денивелация. Поехме през лавовото поле Lavafeld Dimmu Borgir
Имаше разни табелки и маркирани пътечки, но отправната точка се виждаше ясно стърчаща пред нас и няма как да се объркаш, кратера Hverfell
Ей там горе трябваше да се озовем
Пътечката беше с разнообразна
Стигнахме в основата на кратера, огромно е това нещо. Започнах да се чудя как бихме могли да се качим, доста стръмно и песакливо изглеждаше.
Оказа се, че има оформено нещо като пътека с въже, което не беше много стабилно, но явно това е пътя
Стръмно и дълго си беше, но лека полека напредвахме
Отзад се виждаше цялото лавово поле
Боби се напъва по въжетата нагоре
След като се изкачихме на ръба на кратера се откри гледка към лавовото поле
В далечината се виждаше и паркинга, където бяхме оставили колелата
От другата страна се виждаше дупката на кратера
Обиколката се оказа 3.4 км, на високото духаше страшен вятър, но бяхме решили да се разходим около кратера, и застанах от подветрената страна за да пазя завет на Боби, притеснявах се както е така силен вятъра да не се появи някой порив и да го отнесе по склона надолу. Боби и без това едвам пазеше равновесие и плетеше краката от силния вятър.
Държа го тук да не литне
Гледките от върха във всички посоки са спиращи дъха
Геотермалната зона погледната от Кратера Hverfell
И още гледки
Завъртяхме кръга и се отправихме обратно по пътеката надолу
След това пак през Lavafeld Dimmu Borgir
След 9 километровата пешеходна разходка взехме колелетата, които си бяха точно там, където ги бяхме оставили и потеглихме обратно. Напредна доста времето, а имахме още интересни неща до края на деня. Попътно към къмпинга спряхме да видим от близо така прочутите Исландски коне.
Беше около 18 ч. прибирайки се на къмпинга. Бяхме изминали общо 50.9 км за точно 7 часа. Като изключим лошото време всичко беше уникално. Последва процедура по връщане на колелата и оправяне на документите, около 30 мин !!! Направихме си вечеря на бързичко и без губене на време се отправихме с кемпъра към Myvatn Nature Bath, нещо подобно на Синята лагуна, само дето цената е значително по-ниска, около 70 лв на човек, в случая за Боби е безплатно. След толкова мръзнене цял ден, една гореща баня щеше да ни се отрази много добре. Платихме си входа, носехме в раничка кърпа, сапуни и шампоани. Дадоха ни гривни и ключ за шкафче където да си оставим дрехите и раницата. Набързо по едно душче и се отправяме към лагуната. Тук има тънък момент, навън е 3 градуса и облачно, водата е 37 градуса. С яка засилка и на бегом се изнасяме от съблекалнята към басейна, влизаш веднага и... оооооо рая е тука долу на земята и извира от нея 😁
Има 3 басейна, единия с по-топла вода, другия с леко по-хладка и един с 40 градуса. Когато ни станеше топло в по-горещия басейн се местехме в по-хладния. Тъй като вън е 3 градуса, се налагаше да си топим често главите за да се сгреят. От по-хладния басейн има гледка към езерото.
Не се издържа много и се местим пак в нормална темепература
Когато постоиш повечко навън и по миглите и косата се образуват като малки снежинки
Кеф...
Заслужено се разплухме за 2 часа в лагуната, определено си заслужава да се посети. Наближаваше 22 ч. и решихме, че не ни се кисне повече и ще си ходим. Изкъпахме се с шампоан в банята и бяхме готови за отпътуване към къмпинга, който е на 4 - 5 км от банята. Много странно е, като не се налага в 22:30 ч. да пускаш фарове макар и при облачно време. Отново се зачудих защо мъкна този челник в раницата. 😁 Пристигайки на къмпинга, установяваме, че предишното ни много удобно място е заето и почти няма, къде да се паркира. Намерихме една дупчица забита навътре в едни храсти, гледам все пак да позиционирам колата максимално хоризонтално за да може да се спи без да се свличаш на някъде. Деня беше уникален, динамичен, приключенски със страхотен завършек. Това беше един от дните за, които живея !!!