Добро утро !!!
Поредния невероятен къмпинг на невероятно място. Все още изоставахме с една забележителност, но и този ден спахме на мястото, където беше последната забележителност останала от предния ден за следващия. Стегнато сутрешно оправяне, закуска, зъбите и поемаме на разходка в обещаващото време. Разходката в днешния ден беше отново планинска, като стигаше до водопада Svartifoss и гледчера Skaftafellsjokull.
В далечината се виждаха снежните шапки обвити в облаци
Времето беше що годе тихо и сравнително топло
Пътеките са добре маркирани и не след дълго наближихме водопада Svartifoss
По пътека с мостче може да се слезе в подножието му
Базалтовите скали малко наподобяват на играта Майнкрафт
Продължихме по пътеката за гледчера
Облаците се сгъстяваха
Върха на близката планина, не се виждаше
В далечината се виждаше част от глетчера
Пътеката ни водеше право към края на ледената река
От ръба на скалата се откри една от най-невероятните гледки, които съм виждал.
Невероятната замръзнала река Skaftafellsjokull идваща някъде далеч от планината
Намирахме се в края, където се топеше леда и се превръщаше в река пътуваща своя път към океана
Виеше се далеч, далеч...
Полюбувахме се на невероятната гледка и поехме по пряка пътечка надолу към къмпинга
Тъй като сме с кемпър багажа ни беше стегнат както се казва, и само се натоварихме и потеглихме. Имахме да посетим една торфена църква на около 20 км от къмпинга.
Беше заключена, но през прозореца успях да снимам интериора
Покрива е уникален
Точно до църквата имаше много хубаво зелено гробище и с Боби го разгледахме с интерес
Силно впечатление ни направи, че хората погребани в това гробище са били дълголетници. Ето пример за един човек живял 109 г.
След църквата се отправихме към ледената лагуна Jokulsarlon. Там имаше лодки амфибии, които можеха да ни разходят из лагуната. Беше въпроса дали ще успеем да си купим билети без резервация. Лагуната беше на 38 км от църквата. Пристигайки там се оказа, че има доста хора, но пък и доста лодки амфибии. Лесно си купихме билети, и се оказа, че сме за лодка която тръгва след 15 мин. Заредихме се покрай брега за някоя друга снимка.
Освен амфибиите имаше и каяци плуващи из лагуната
Температурата на водата е много ниска, и ако някой изпадне случайно от амфибията във водата, за няколко минути ще получи хипотермия, поради тази причина, след всяка амфибия плува по една надуваема скоростна лодка Зодиак, която може много бързо да се добере до паднал във водата човек.
На всеки се раздават спасителни жилетки, имаше и детски размери
Имаме си и гид, който обясняваше за лагуната и за глетчера, колко е голям, от колко години е и т.н.
Приближихме водата и бяхме готови за отплаване
Вече сме в лагуната
Така изглежда края на глетчера, където се откъсват парчета лед и се понасят из лагуната
Ето и спасителната лодка, която ни охранява
Цвета на ледените блокове е син
Планината в далечината, от където започва и ледената река
Нашия гид изкара едно парче лед, за да ни покаже и обясни за образуването му
На плаващ айсберг се беше излегнал един тюлен
След като гида натроши леда, ни даде парчета да си опитаме
Боби ближе като сладолед 🙂
Имаше айсберги е най-чудни форми
Разходката не беше дълга, около 45 мин. След като ни изкара на брега, беше време да хапнем нещо, та разпънахме масичката на кемпъра и замезихме. В близост до нас имаше един доста приключенски чешки кемпър.
Гледки да ви видят очите, от планината се стелеше мъгла като пелена
Пътя беше невероятен
За да се стигне навътре с кола в полуострова Stokksnes, трябваше да се плати такса, в последствие установихме, че това не е нужно и колата е можело да я остави при бариерата и да се разходим пеша, както и направихме в последствие само, че от другия край. Тук се намираше и плажа с черните дюни. Разходката се получи горе долу така
Разходката по черния плаж и дюните беше много забавна, вятъра носеше пясъка по плажа, Боби тичаше от дюна на дюна
Пуснахме се по плажа да видим до, къде може да стигнем
Вятъра беше навял черния пясък в чудни форми
И още две чудни сенки, на кой ли са ? 😉
Пясъка носещ се от вятъра над плажа
В далечината се виждаше изоставен декор, който е бил подготвен за снимане на филм. Целта беше да стигнем до него, но уви трябваше да се пресече нещо като река и нямаше как да стане.
Ето и реката, която трябваше да се пресече, не беше дълбока, но все пак щяхме да се измокрим прилично
Обърнахме обратно, в далечината се виждаха хора в маранята от пясъка
Ето ги и дюните от друг ъгъл
Определено черните дюни, с черния плаж и невероятната планина ни станаха едно от най-любимите места в Исландия. Тази комбинация прави мястото невероятно. Следващата дестинация беше на 111 км от тук. Имахме на връщане около 10 - 15 км по черен път докато излезем на главния. Пътувахме близо 2 ч. до Fossardalur. Оказа се водопад, който спокойно можете да пропуснете, не е нищо особено, освен табелката в близост до него 🙂
И реката в края му
Имаше и езеро
Боби на една скала и докера спрян под наклон, нямаше друго място като пристигнахме
Този ден успяхме да наваксаме с програмата и да влезем в график. Водопада беше последната ни точка за деня. Бях избрал да спим на един къмпинг в края на фиорд, до там бяха 165 км. Основно се кара по шосе 1, като при град Egilssta?ir трябваше да се отклоним. Спряхме в градчето да заредим с гориво и се огледахме за голям супермаркет за пазар следващия ден, тъй като храната ни намаляваше. Набелязахме един, и поехме през планината посока края на фиорда. Пътя се изкачваше доста високо и се виеше като змия, като имаше не много гъста мъгла. В момента в който се изкачихме в планината се озовахме над облаците и се откри невероятна гледка.
Започнахме да се спускаме отново в мъглата към фиорда
Стана толкова гъста мъглата, че виждах само пръскалките на чистачките на предния капак. Помолих Боби да ми помага и да следи отдясно да не излезем от пътя, аз се опитвах през страничния прозорец да виждам маркировката под мен, пред мен нищо не виждах. Лошото беше, че пътя се спускаше с наклон сигурно от 12 % и остри завои. Скоростта беше около 20 км/ч и ни отне доста време да се спуснем в потъналия в мъгла Seydisfjordur. Навигацията ни закара точно при къмпинга. За късмет се оказа, че има затворено помещение за хранене, отоплено и с електрически котлони. Денят беше Неделя 16.06.2019 г. човека на къмпинга каза, че този ден бил деня на бащата в Исландия, това по повод, че сме баща и син на това приключение сами. Доста ни се радват хората като ни видят в тази комбинация. За вечеря този ден спагети си бяхме приготвили и салатка.
След като хапнахме и качихме порцията снимки от днес, се насочихме цепейки мъглата към кревата.