Днес беше един от най-натоварените дни като програма, с доста места за посещение. Станахме към 7 ч. за да може да се оправим и закусим по-навреме. Първо в програмата за днес беше Thingvellir National Park до, който ни беше и къмпинга. С кемпъра нещата се случват бързо, всичкия багаж ти е в "хотелската стая", хотела е милион звезден и не е нужно всеки ден опаковай, разопаковай. След закуската се преместихме 3 - 4 км до паркинга, който е горе долу в средата на парка, така ни препоръчаха стопаните на къмпинга. И от там вече се пуснахме пеша на разходка, която се получи 6 км.
Ето ни и нас
Тръгнахме посока водопада Oxararfoss
Времето беше прекрасно
Боби на скалата
Реката под водопада
Ето ни на водопада Oxararfoss
И самия водопад
Продължихме през един каньон към края на парка
След това за разнообразие завъртяхме от долната страна на Каньона стигайки до църквата
Имахме още доста за разглеждане и пътуване този ден, затова се насочихме към паркинга. За всеки случай реших да вляза да питам дали се плаща, оказа се, че да. Кой и как осъществява контрола не знам, но за да нямам ядове реших да си го платя. Плащането беше технично така да го наречем. На един киоск с тъчскрийн си въвеждаш номера на колата, за щастие го имам висящ на ключовете, тъй като документи за колата не ни дадоха при наема, казаха, че всичко необходимо се съдържа в регистрационния номер. Ако те спре полиция, чрез номера виждат в системата всичко необходимо, дали е минала технически преглед и дали всичко платено, застраховки, данъци и т.н. Платих аз с доста усилия и с дебитната карта и се отправихме към колата. Има камери които снимат регистрационните номера, и нищо, че сме влезли преди началото на работното време на изход пак щяха да ни заснемат и глоба ако не си платим.
Следващата ни спирка беше Kerid кратер, на 43 км от сегашното ни местоположение. Стигнахме там, има такса вход само, за паркинга няма нищо.Обиколката на кратера грубо изглежда така.
И Боби
И двамата
Леко в страни имаше една пътечка, по която хванахме. Ми нищо особено нямаше в края и.
Честно да ви кажа, този кратер не е нищо особено и спокойно може да го пропуснете като дестинация. Тъй като ни беше първия кратер го посетихме, но не бих повторил.
Не се бавихме много и се отправихме към следващата ни точка водопада Bruarfoss на около 37 км. След като стигнахме там, беше време да хапнем нещо, та опънахме масичката на кемпъра.
Трябва да се премине по камъните внимателската
Водата в реката е синя
Имаше и някакви колоездачи по пътеката, макар и да не е за колело, по скоро за трейл тичане. С Боби потичкахме леко.
Попътно за основния водопад има и два по-малки, първия е Hlauptungufoss
Продължихме по пътечката
Достигнахме и втория Midfoss
И накрая до целта Bruarfoss
Времето напредваше, програмата беше гъста, та с лек джогинг се отправихме обратно пътечката към колата. Боби разбира се успя да наджапа в реката
Следваше така не без известния Geysir на 15 км. Там ни посрещна стряскаща табела. Най-стряскащото е, че най-близката болница е на 62 км от там.
Geysir е затихнал отдавна, но неговия събрат Strokkur е доста активен. Аз го чаках да изригне с камерата на видео, пък Боби беше с фотоапарата и го дебнеше, успя да го хване
Честно да ви кажа, не беше нещо впечатляващо и в Сепарева баня си имаме подобен с по малки размери. 😉 Впечатляващи са монстър бусовете и всички монстър МПС, пригодени за терена в Исландия.
Грохота от водата е невероятен
Каньона който е прокопала водата също
На паркинга имаше една Полска Африка, доста добре оборудвана като за пътешествие, живот и здраве някой ден и аз съм се спрял на този модел и се надявам да изглеждам така 🙂
Времето напредваше, въпреки, че какво означава това ? Нямаше да се стъмни, дето се вика постоянно е светло и можеш да си разглеждаш на воля колкото искаш, но това е измамливо чувство. Лесно може да се случи да се преумориш, гледахме така да нагласяме нещата, че около 22:30 ч. най-късно да лягаме и да ставаме към 7 ч. сутринта. В 22:30 ч. пече слънце, сякаш е 16 ч. 🙂
Стигнахме до Uridafoss на 69 км от предишния водопад. Може да видите как си транспортират въдиците местните рибари.
По впечатляващо е рибарите как са стигнали до мястото от, което ловят риба
Реката след Uridafoss
На доста места вече срещахме тези интересни цветя
Отправихме се към торфеното селище Keldur. За първи път, но не за последен излязохме от асфалтовия път и хванахме един черен каменист път, който води до селището. Ограничението по тези пътища е 80 км/ч, но аз избягвах да карам с повече от 60 - 70 км/ч за да не повредим колата. Също при разминаване други коли намалявах значително и минавах плътно в дясно. Не бях направил застраховка за повреди причинени от камъни по купето и стъклата, та пазех колата. Гледката по този път е меко казано забележителна.
Толкова зеленина, чувството е невероятно
Ето ги и торфените къщички и до тях църквата.
В близост се виждаше изворчето на рекичката
Вече минаваше 20 ч. и имахме две точки, едната щеше да отпадне. От ден 2 започваме леко да изоставаме от програмата. Добрахме се и до последната точка за деня Gluggafoss, преди къмпинга за нощувка.
Ето и основния водопад
Водата се провира през тази дупка
Гледка от горната част на водопада, Боби позира
Следваше макадамен път, отново и поле от прекрасните лилави цветя
Макадама ми се стори по-дълъг от очакваното, трябваше да се разминаваме с няколко джипа, което си е леко рисковано, защото са с големи гуми и хвърлят камъни на поразия. Къмпинга на, който щяхме да спим е в подножието на два водопада, които бяха като последна точка за деня, та нямаше да е проблем да ги разгледаме на другата сутрин.
Пристигнахме на къмпинга Hamragar?ar, беше вече около 22:00 ч. Грохота от падащата вода беше оглушителен, но искахме да спим максимално близко до водопада. Боби веднага избра място и аз преместих кемпъра там. Поляната беше голяма и избор имаше предостатъчно, просто се нацопахме по-средата. На този къмпинг имаше затворена отоплена столова, което беше супер. Имаше и електрически котлони вътре, та можеше да не ползвам газовия. Платих нощувката на рецепцията и се заехме с готвенето, тъй като щяха да затворят столовата скоро. Приготвих вечеря, хапнахме и се настанихме на топло да качим някоя друга снимка през WiFi-то. Затвориха кухнята и ни изгониха в едно отворено помещение пред рецепцията, имаше и контакти та позаредихме батериите. На този къмпинг имаше и перални машини със жетони, но бях предвидил така багажа, че да не се перем. Банята беше платена, та я пропуснахме. Стана късно и беше време да се позиционираме в кревата. Измихме си зъбите на една мивка, където е до пералните и принципно е за доизплакване на прането ако нещо се наложи. Къмпинга в 22:46 ч. изглеждаше така, не е за вярване просто, как да си легне човек.
Лека нощ !!!