Полета ни от Лутън за Рейкявик беше с easyJet в 5:55 ч. сутринта. Разбудих Боби 2 ч. по-рано за да може да чекираме багажа без навалица. Излетяхме на време.
Ето я и Исландия там долу някъде.
Приземяването на летище Кефлавик беше драматично. На метри от полосата, мина на втори кръг и кръжахме 50 мин над летището заради гъстата мъгла, която изненада пилота в последния момент. В един момент каза, че ще направи втори опит за кацане и ако не успее ще ни кара на друго летище на север. За щастие успя да кацне втория път и ни спести много време, нерви и пари. На слизане от машината, минах през пилотската кабина и стиснах ръката на пилота на еasyJet, лицето му изразяваше напрежение и страх. Добре запознат съм с авиацията и ситуацията в която попаднахме хич не беше весела, предполагам са се включили и аларми в кабината, но в крайна сметка се справиха отлично.
Кацнахме с повече от час закъснение. На летището ни чакаше една руса кака с табела в ръка. Кемпъра го бяхме наели от KuKu campers и в цената беше включен трансфер от летището до централата от, където щяхме да го вземем. За KuKu campers бяха добри отзивите от други България, които ги бяха ползвали, а и докато търсех кемпър из интернет, тази компания ми допадна най-много и колите им бяха много весели всяка с различна рисунка отстрани. Качихме се в един бус с още един мъж и жена и потеглихме към централата. Аз седнах отпред до жената да си приказваме. Оказа се, че е полякиня и се е пренесла наскоро да живее в Исландия, все още не беше преживяла първата зима. Казали са и, че първата зима не била чак такъв проблем, по-скоро втората, защото вече знаеш какво е. Стигнахме при кемпърите, трябва да спомена, че кукувците са много коректни. Бързо ни оправиха документите, купихме от тях и една малка бутилка газ за котлончето. Кемпъра който бях резервирал беше товарна Дачия Докер, направена с мек и удобен креват отзад и над краката в задната част имаше рафт с кутии и масичка за хранене, която се изтегля навън. Същата масичка за хранене имаше и от вътрешната страна в случай на лошо време. Бяхме си платили и наем за два спални чувала, възглавници надуваеми си носихме нашите къмпингарски. Нашата лична кола също е Дачия Докер и се чувствахме доста комфортно в тази.
Програмата която бях подготвил беше доста сложна и гъста, трябваше да се опитваме да я спазваме точно ако искаме да видим всичко за краткото време което имахме. Бях проверил, че съвсем близко до кукувците има супермаркет за пазаруване и това беше първата точка. Момента с пазара е важен, тъй като супермаркетите са през има няма 300 км един от друг, същото важи и за зареждането с гориво.
В Магеланския форум ни бяха подготвили списък с местни продукти, като още първия ден го изпълнихме почти целия:
Skyr Млечен продукт(стана ни любим и ежедневен в последствие)
Кleinur Пържено сладко тесто
Hangikjot Пушено агнешко месо, продава се нарязано като шунка
Raekjusalat Салата със скариди и яйца (тази салата ми стана любима само на мен)
Flatkokur Ръжен хляб на сач
Падна ни се Косатка нарисувана на кемпъра 🙂
Тъй като бяхме прекарали цялата нощ в полети и дремене по пейките на летище Лутън програмата за първия ден беше сравнително кратка.
Месеци предварително бях нанесъл всички точки до, които трябваше да стигнем с кемпъра в навигация iGO на телефона подредени по дни, по този начин бързо и без лутане можех да задавам следващата ни дестинация и да се отправяме натам. Първи срещи с Исландските пътища.
Кухнята
Спалното
Пилотската кабина с втория пилот
Отправяме се към първата точка, моста между континенталните плочи Европа и Америка.
Ето го и паркинга с нашия кемпър
И моста
С единия крак дет се вика си в Америка с другия в Европа 🙂 , а по някое време бяхме и в дупката между двата континента.
Вятър прилично силен тип Исландски.
Отправихме се към следващата точка, Gunnuhver Geothermal Area. От далеч се виждаше пушека от горещата вода.
Тази точка не беше далеч от предишната ни, та бързо стигнахме до нея. Парата, която излизаше от земните недра минаваше точно през дървените платформи по които се движехме.
На около 4 км от там се намираше лагуната Brimketill lava rock pool.
И невероятните скали около нея.
На 15 км беше Синята лагуна, нея щяхме да я посетим само за да я разгледаме отвън, цената е много висока за да се къпеш там и бях подбрал друго място за къпане.
Имаше и плаващи патици в нея
И двама патоци около нея 😁
Красота
След като разгледахме лагуната се отправихме към къмпинга на, който щеше да ни е първата нощувка. За целта трябваше пак да минем покрай Рейкявик и да се отправим към националния парк Thingvellir.Започнаха и гледките по-пътя.
Къмпинга е в непосредствена близост до парка, за съседи имахме още едни куковци 🙂
Бях взел картофи да сваря, това добре, само дето с този постоянен вятър няма варене. Наложи се да правя завет на котлона за да стопли по-бързо.
Разположихме се на масичката, така царски, цялата я заехме 🙂
Това са мивките, външни и масичките на този къмпинг.
Банята
Боби ми изкрънка при първия полет с WizzAir да му взема едно моделче на А321, та го сглоби на къмпинга.
Температурите бяха около 20 градуса и беше приятно, ветреца лек, но постоянен. Сготвих вечерята, салатка си направихме с техните пластмасови домати и краставици. Пробвахме местните специалитети, които бяхме купили от магазина сутринта. Взехме и по едно душче, и стана около 22 ч., макар по нищо да не личеше. Ако не си гледаш часовника, може да си откараш и до 3 ч. през нощта докато се усетиш какво става. Късно беше, и трябваше да си легнем, навън пече слънце все едно е обяд, как да се набуташ в спалния чувал ... но все пак го направихме.
