Историйката е следната :). Потеглихме точно в 7:30 ч. както обикновено каране до 120 км/ч бързо стигнахме до с. Гинци безпроблемно каране по завоите с прилично лягане след това обаче играта загрубя (Петрохански мъгел) който минава често от там знае за какво говоря влага сигурно 99 % щото пътя и мотора ми бяха мокри все едно ме е валял дъжд каската кондензира от всякъде отвътре от вънка страшна работа и никаква видимост не само заради мъгела но и заради кондензиралия визьор. Тази цялата драма за около 5 км само иначе 10 км някъде беше мокрото. Слезнахме в Бързия и там имаше кратко спиране за почистване на визьорите от вътре. После газ пак и в 9:05 ч. бяхме в Монтана което ми се стори доста бързо OZA по магистралата пак е хванал мъгла ама за повече км и е пътувал с 20 мин повече от нас. В Монтана времето беше перфектно. По едно бързо кафенце. и подпалихме за Видин където ни чакаше go6o. Това което се вижда пред нас са огромни запустели полета обработваема земя колко хляб може да даде но уви никой не ги работи. Спряхме в първия малко по голям град Неготин да източим пари от банкомата :). За градче от такъв калибър изглеждаше много спретнато Подпалихме на татък по пътя който минаваше през планина и с прилично завой. Не след дълго достигнахме до един огромен ръкав на Дунава през който минахме по един мост страшна гледка не знаех, че Дунава минава през каньон обграден от високи скални масиви. Невероятно просто. Продължихме още 5 км по надолу до с. Долни Милановац където спряхме да похапнем вече беше минало обед. Седнахме в малко крайпътно кръчме хората много ни се зарадваха и веднага побързаха да ни приготвят плескавици. Мале мале колко вкусни бяха тия плескавици някой хапнаха по две по вкусни от най- вкусния хамбургер който съм ял. Мляно месо сплескано със някакъв сос сметанов зеле и малко люта подправка като за шкембе чорба страхотия потекоха ми лигите като се сетих. Хапнахме и потеглихме към целта, а именно крепостта преди Голубац. Пътя се оправи и почна да се вие в дефиле покрай Дунава представете си Искърското дефиле само, че много по красиво скали тунели и огромна река пътя върви буквално на 2 м от реката просто няма как да се опише с думи трябва да се види. Стигнахме до крепостта която се оказа изостанала но много интересна разположена до реката и качвайки се по един хълм. Реално няма много какво да се гледа по нея , а и няма как лесно и безопасно да се качим до горе. Тунелите бяха толкова тесни, че камионите се заклещваха вътре и остъргваха тавана. Помотахме се още малко и Софиянци решихме да се прибираме през магистралата, Goshi и go6o през по долния път и пак през Брегово. Покарахме заедно още малко до Велико Градище където спряхме за кафнеце и да се разделим със част от спътниците. там се отделихме и Софиянци хванахме към магистралата която беше на 50 км от Градище. Беше станало пълен мрак и потеглихме по дефилето стегнато без повече спирания до границата. Пътя е много красив и перфектно направен асфалт маркировка всичко тунелите ги карах със 100 км/ч през нощта без проблемно много добре означени и маркирани. При Пирот обаче беше изрязан асфалта по дължина супер гадно за моториста целия мотор играе постоянно 5 - 10 км така неприятна работа но като цяло перфектен път. Приближихме границата и опашка около 2 км от тирове и ня тях не им е лесно. Минахме бързо през границата и след още 50 км се прибрахме в София. 22:00 ч. си бях вече в къщи прибрал мотора в гаража. Навъртяхме към 790 км този ден но си заслужаваше трябва да се иде за повече време и да се обиколи Сърбия на длъж и на шир заслужава си има какво да се види определено. Ето и моите снимки: http://www.tonyco.net/pictures/Golubac_28_09_2008/
Две седмици по рано се чухме с Goshi и той ми каза за намерението им да ходят до Голубац - Сърбия. Разбира се ако не се бях включил щеше да е жалко, та речено сторено. Агитирах няколко човека от София и стана заварката. Уговорката беше 7:20 ч. да се видим на Шел-а на бул. Европа преди околовръстното и да тръгнем през Петрохан за Монтана където ни чакаше Goshi. Станах рано в Неделя закусих и тръгнах към гаража да вадя мотора в 6:50 ч. получих SMS от единия от участниците OZA, че ще кара през магистралата Ботевград, Враца,Монтана та на Шел-а ме чакаха Венци и Елена (kawaman).
Сипахме бензин на Шел-а и се запътихме към границата на Брегово. Минахме бързо хората много дружелюбно настроени радваха ни се много. Подкарахме напред много лош път трябва да се внимава ако се кара от там някъде 30 км така след това се оправя. Първото село Кобишница много лош път и много красиви къщи направени с нови дограми измазани покриви всичко перфектно над вратите венци от цветя супер. Минахме през гробището то е до главния път и всичко поддържано един гроб запустял не видях както при нас. Спряхме за малко пиш пауза.
На качване взехме билетче като в Турция и се качихме на магистралата. Доста добра магистрала перфектен асфалт, широка с отбивки на които имаше химически тоалетни културна работа. Бензиностанции през кратко разстояние. Стигнахме до Ниш и спряхме на toll pay-а където ни обръснаха двете глави (горна & долна) и хубаво ни епилираха до кожа по 20 лв на мотор платихме и като се има предвид, че се качихме 50 км след Белград на магистралата мотори и коли се таксуват еднакво. Спряхме малко след това да хапнем преди да слезем от магистралата по дефилето на р. Ниш. Хапнахме в един ресторант до Еко бензиностанция пак порции плескавици но нямаха връзка с онези които бяхме яли по рано през деня тези бяха ужасни.
Благодарности на Goshi i go6o за чудесния маршрут и благодарности на всички участници в мероприятието.