Увод

Преди около две години се зароди идеята за пътуване до великия според мен град Санкт Петербург в Русия. Миналата година осъществихме това с моята жена Петя и вярната ни Хонда Варадеро. Тъй като пътуването отне 2 седмици, през които лишихме децата си от нашето присъствие, още в зародиш на идеята трябваше да решим как ще ги компенсираме и веднага ни щукна, след като през 2014 г. направим една Русия, през 2015 г. да направим едно голямо семейно пътешествие с двете ни деца. Речено-сторено, избора беше направен сравнително лесно и той бе Френската Ривиера.
Тук е момента да изкажа поредните огромни благодарности на моето съкровище Петя за тежката организация, тъй като издирването на местата, които да посетим и отне изключително много време. Основно и само тя се занимаваше с това. За съжаление за интересните не комерсиални места, които посетихме няма информация на друг език освен френски, а дори и да има се оказва, че се разминава с тази която е на френски. От нас никой не знае френски, което усложни доста задачата. Има една поредица по Виасат експлорър "От Ирландия до Сидни: с всички възможни средства", веднага взаимствах идеята и предложих на Петя пътешествието да го направим с всички средства, което усложни още повече вече трудната задача. В крайна сметка така и стана. Е, с почти всички заради присъствието на децата. Ще изброя по-долу какъв вид предвижване използвахме през пътуването.

Не видях никъде да има тролей и не сме се возили. Мотоциклет не сме ползвали заради децата, пък и ползваме ежедневно в България, не е интересно :). Хеликоптер също не сме ползвали поради високата цена, пък нямаше кой знае какво да се види там където кръжеше.
Време е да ви представя участниците в нашето семейство.

Организацията започна около 6 месеца по-рано, Петя вече е специалист и се справя доста умело с подобни задачи. Тук беше обаче с повишена трудност заради френския и мащабността на пътуването. Първата задача беше фиксиране на датите - не искахме да сме в разгара на сезона, но трябваше да се съобразим с ученичката, тоест съвсем в края на юни началото и във времето максимум две седмици, тъй като трудно се взима отпуска за повече. Фактора време беше доста определящ. По принцип когато организираме пътуване се опитваме за минимално време да видим максимално неща. Правим това с цел икономия на средства, за да не се налага да се връщаме пак на същото място, при условие че светът е толкова голям и има много какво да се види. Много хора питаха защо не сме тръгнали с колата. Отново отговорът е в това да се спести време и да не се убием от път. Освен това при ниските цени на самолетните билети не си заслужава особено за такива разстояния да се бъхтиш с кола и е спорно дали ще ти излезе по-евтино. Най- вероятно не.
Начертахме маршрута според това до къде има евтини самолетни билети и най-общо пътешествието, за което ще ви разкажа изглеждаше така София - Милано - Ница - Монако - Антиб - Кан - Ез - Сен Тропе - Каси - Марсилия - Мартиг - Делтата на река Рона - Арл - Монпелие - Нарбон - Грюисан - Безие - Каркасон – Барселона. По-нататък в пътеписа ще изписвам френските имена както се пишат с латински букви, тъй като се оказа, че голяма част от тях ги произнасям неправилно и да не ми се смее някой франкофон докато чете пътеписа. След като маршрута беше ясен, Петя се зае да дебне кога ще изскочат евтини самолетни билети и да набележи места за спане в зависимост от това какви забележителности къде и в какъв ред ще гледаме, което също представляваше предмет на голямо търсене в нета. В първата си част пътуването премина през комерсиалните световно известни дестинации и набелязването на забележителности ставаше сравнително лесно поради големия наличен обем информация. Във втората си част обаче (моята любима част от пътуването) задачата беше много сложна заради информацията само на френски. Там да ви кажа туристите, които видяхме бяха основно французи, чужденци почти не се срещаха.
Купихме самолетните билети, което вече окончателно фиксира тръгването и връщането. Тръгването беше на 28.06.2015 г. от летище София до летище Бергамо (Милано) Италия с Wizz Air по обяд, което беше идеално време за пътуване с деца. Първоначалното ни желание беше за тръгване в събота, а не в неделя, но цените на самолета в събота бяха двойни и така тръгнахме в неделята. Връщането беше на 10.07.2015 г. от летището в Барселона до летище София, като полета беше нощен и така печелихме цял един ден в Барселона. Цената на Wizz Air от Барселона не беше добра, затова издирихме ниско тарифна Испанска авиокомпания с много по-ниски цени Vueling и взехме билети.
Местата, които посетихме ще са изненада и няма да ги описвам в увода, но спането се проектира по следния начин:

За намирането на квартири Петя използва сайта Airbnb, където могат да се намерят квартири за почти целия свят. На хотела в Милано писа директно на мейл и резервира без да ползва сайтове и без предплащане. Квартирите обаче всичките трябваше да ги предплатим, което си беше сериозна сума пари и е известен риск - ако нещо се обърка изгаряме със сериозна сума пари. Тук е момента да вмъкна, че Боби се разболя от шарка (варицела) седмица преди старта за наш късмет. Преди заминаването вече не беше заразен, но имаше доста белези от пъпки на видни места и много се чудихме да не ни направят проблем в самолета та взехме бележка за всеки случай от личния лекар, че не е заразен вече, в крайна сметка не ни направиха проблем на летището.
За колата под наем, аз поех организацията. Оказа се доста засукано и ако нямаш кредитна карта не става, пък ние имахме само дебитни карти. Добре, че това го установихме няколко месеца по-рано и имаше кога да си извадя кредитна карта. Тъй като се налагаше колата под наем да я вземем от едно място и да я върнем на друго нямаше голям избор от фирми, които предлагат тази услуга във Франция. Единствената такава беше Europcar. Имаше много неясноти относно какви застраховки трябват и как става самото ползване на колата, но посетих офиса на фирмата в София (оказа се, че има такъв) и ми разясниха подробно как стоят нещата. Цената обаче не ми хареса и Петя ровейки се по разни сайтове намери един прекупвач на едро на коли под наем Rentalcars който искаше предплащане, но и цената на колата беше значително по-ниска, от колкото при Europcar. Да вярно при тях не се предплащаше, но в крайна сметка им звъннах да питам работят ли с Rentalcars и казаха че няма проблеми и си напазарувахме резервация с около 200 лв. по-евтино от тях.
Има една врътка с така наречената франшиза, нещо като застраховка, за да не дължиш нищо при каквато и да било щета. Нея щяхме да си я доплатим, когато взимаме колата от офиса. В крайна сметка искахме да вземем кола от Ница и след 7 дни да я върнем в Нарбон. Само заради различната дестинация на връщане се наложи да доплатим 96 EUR. В крайна сметка с всичко и пълна застраховка, с която не дължим нищо дори при спукана гума или челно стъкло и при тези условия за връщане колата ни излезе около 1000 лв.
Тук е момента да похваля много Europcar за отличната организация и безпроблемното наемане и връщане на автомобила, както и за малките подаръчета на децата. Забравих да спомена, че ни подариха безплатно ползване на повдигаща седалка за Боби. Като цяло сме доволни много от услугите на Europcar.
За някой от забележителностите си закупихме авансово билети с цел по-ниска цена и избягване висенето на опашки.
Много важно нещо за хората, които пътуват с МПС из Франция е да знаят, че е пълно с камери за средна скорост, тоест като видите камера не намалявате и после давате всичката газ, защото цените на глобите са много солени и може да ви заболи главата после. Друго изключително важно, което не знаехме е за бензиностанциите. Заплащането става предимно автоматично с кредитна или дебитна карта. Хора, които да ви обслужат на каса е много слабо вероятно да намерите през деня, а събота и неделя и през седмицата след 19:00 ч. вероятността е равна на 0. До тук добре, но има още една особеност, на която се натъкнахме случайно и ненадейно, автоматичните бензиностанции не приемат различни от френски дебитни и кредитни карти, което в последствие потвърдиха в офиса на Europcar в Нарбон, но не ни предупредиха от Ница, а може и да не са знаели. Така последния ден, когато трябваше да връщаме колата се оказа, че е след 19:00 ч. и никъде не можахме да заредим и то при условие, че имахме 4 - 5 вида кредитни и дебитни карти. Никоя от тях не се приемаше от автоматите, както тогава така и предходните пъти, когато сме искали да зареждаме. В последствие на следващия ден рано сутринта отидох на една от бензиностанциите, които не ми приемаха дебитната карта и платих на вече работещата каса със същата дебитна карта и ми я приеха, но когато оперира човек с нея. Друго важно е да си носите много и различни видове кредитни и дебитни карти, само с кеш сте за никъде. Магистралните такси се плащат на много места само с карта и то на различните постове приема различни карти. Въобще във Франция почти всичко, на което сме свикнали да ни обслужва човек, там е автоматично и става с помощта на карта, надвили са си на масрафа и нямат черноработници да ти късат билетчето. Дори в метрото не можете да си купите билет от никъде другаде освен от автомат, за което ще стане на въпрос по-напред в пътеписа.
Багажа: Тъй като си бяхме взели билети за ниско тарифни авиокомпании и бяхме доплатили за два големи салонни багажа в Wizz Air, а в Vueling ни се полагаха 4 броя големи салонни багажа и не искахме на нито от двете компании да имаме чекиран багаж, се съобразихме с най-малките размери на салонен багаж, които бяха на Vueling. Пътуването решихме да е с 4 бр, раници, за да може да се носят по-лесно. Две от раниците ги съобразихме да отговарят на голям салонен багаж и две на малък. Оказа се, че събрахме всичко необходимо за 13 дена и едната от малките раници остана сравнително празна, при условие, че носех и голям разгъваем 1.08 м статив за фотоапарата (затова имаме и така наречените семейни "селфита", както и много качествени нощни снимки).
Техниката, която носехме беше ограничена до смартфоните ни с GPS на тях и съответно заредени с програма iGO за навигация, стойка за кола за телефона и зарядно за кола, тъй като искаха 80 EUR горница за GPS в колата, които не ни се даваха. Фотоапарат Панасоник TZ-30, от който са снимките и видеото, таблет ASUS с OTG съпорт и външен преносим хард диск с външно захранване, за да мога да преточвам, чрез таблета на него снимките и видеото и да освобождавам картата на апарата.
И в този пътепис, както и в предишния ми за Русия ще се постарая да пресъздам всичко много подробно и да монтирам кратки видеоклипове за съответните забележителности, за да може да се доближите максимално до това, което ние почувствахме на това пътешествие. Получиха се и много сполучливи 3D снимки, които си заслужава да се видят със съответната техника, както и много панорамни снимки.
Със следващата снимка на всичкия ни наличен багаж за 13-те дни на това приключение ви пожелавам приятно четене.

Към Ден 1