Ден 8, Монпелие, Пещерата на младите дами, Нарбон 05.07.2015 г

Напускаме Martigues. Жалко, но и хубавите неща рано или късно свършват и предстоят нови :). Събрахме багажа, закусихме, подготвихме сандвичите и поехме по магистралата. Отново през Arles и акостирахме в Montpellier.
Montpellier е осмият по големина град във Франция. Намира се само на няколко километра от Средиземно море и е третият най-голям град на Френската Ривиера, след Marseille и Nica.
Montpellier е един от малкото френски градове, в които няма много свидетелства за римско влияние и култура. Почти няма паметници от това време, нито сгради с типично римска архитектура. Най-известната забележителност в града е Place de la Comedie – дворецът на комедията, където е разположена и операта. В Montpellier се намира и най-старата ботаническа градина във Франция. Там се съхраняват едни от най-редките, застрашени от изчезване растителни видове. Интересен за разглеждане е и кварталът Антигона, проектиран от известния испански архитект Рикардо Бофил.
Колата я оставихме на предварително избран паркинг в центъра на града. Самия град не беше така пренаселен и трафика не беше толкова ужасен като в Marseille. Но и бяхме там сравнително рано в неделя сутрин. Сложих си на POI изхода на паркинга, тъй като се падаше в нещо като заден двор на сграда и не беше ясно дали ще успеем да го намерим в последствие.

Поогледахме картата, пуснахме GPS-а и се оказа, че сме малко далечко от следващата ни точка, аквадукта. До сега не се бяхме возили на трамвай затова решихме да се повозим. До тук добре, но как става закупуването на билетите и в коя посока трябва да го хванем. Почнахме да се лутаме насам-натам и един човек чакащ на спирката ни заговори. Обяснихме му за къде сме и той ни каза да се качим в трамвая от тази страна и ще ни каже кога да слезем на спирката на комедията. :). Заговорихме се и се оплака как бил много спокоен град Montpellier, но след като отворили границите много Румънци дошли и почнали да крадат повечето малолетни и полицията ги хващала, но нищо не можела да им направи. Тактично избяга от българи и спомена само румънци. Аз обаче се опитах да уточня, че най-вероятно става дума за румънски и български цигани :) Разбрахме се, че трябва да си пазим чантите и джобовете в трамвая, за да не ни оберат и зачакахме на спирката.

Всички снимки от Montpellier тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Montpellier/

Нагледахме се на парка и седнахме на една пейка да хапнем сандвичи. На обратно се върнахме пеша. Странните сгради в центъра са малко объркващи и ако не си местен се чувстваш леко дезориентиран. Трябваше да намерим тоалетна преди да потеглим и за това влязохме в един търговски център от тип мол. Тоалетна тук, тоалетна там няма я. Питаме охраната, къде е тоалетната и се оказва, че както обикновено е неделя и тоалетна има, но е заключена и не работи. Ей надвили са си на масрафа тези Французи. В търговския център работеха само няколко магазинчета. Явно тоалетна нямаше да намерим и се отправихме с помощта на GPS-а към мястото, от което излязохме от паркинга. Добре, че го сложих на POI иначе не знам дали щяхме да го уцелим. Паркинга беше силно защитен, когато влизаш с колата има метални щори, които са спуснати, като си изтеглиш билетче да паркираш се вдигат и влизаш. Като излезеш от паркинга, пешеходната врата щраква след тебе и после на връщане с баркода на билетчето си отваряш за да влезеш. Явно много се краде наистина, защото по другите паркинги не сме виждали такова нещо. Слагам аз билетчето в машинката, но вратата не се отваря. Пробвах какво ли не и не иска. За късмет обаче интеркома работеше и звъннах на оператора, изломоти нещо на френски аз му обясних на английски, че не можем да си влезем. Явно ни погледна на камерата и ни отвори вратата. Автоматите бяха долу на самия паркинг, платихме и потеглихме в посока La Grotte des Demoiselles (Пещерата на младите дами).
Пещерата е някъде на около 40 км от Montpellier. Трябваше да намерим тоалетна някъде и спрях на първата бензиностанция извън града, без да казвам мисля, че се досещате и сами, не работи. Теглих им една дълга на целия френски народ, и в храстите около бензиностанцията намерихме работеща тоалетна. Отдалечавахме се от морето и навлизахме в планината. Пътят минава през гори и планини, не много високи, но е приятен.

Пристигнахме на пещерата и паркирахме на паркинга. Беше страхотна жега, вече навътре в континента беше ад, не е като по крайбрежието.
La Grotte des Demoiselles (Пещерата на младите дами) се намира в Южна Франция на 60 км. западно от Ним и е била открита през 1889 година. Много легенди и истории се носят за нея от незапомнени времена. През 1931 г. се прави стълбище и осветление и пещерата става достъпна за обществеността.
Най-известната легенда е за един овчар, който докато търсел изгубеното си агне паднал в отвора на пещерата. Той чувал блеенето на агнето, но не го виждал и затова навлизал все по-навътре в пещерата докато не стигнал до залата известна днес като Катедралата. Светейки си само с едно фенерче той се подхлъзнал и пропаднал 60 м. надолу до дъното на залата между сталактити и сталагмити. Преди да припадне от удара той видял млади дами, които танцували и пеели около него. Когато се свестил бил отново на повърхността с агнето до него. От тази легенда идва и сегашното име на пещерата. Преди това е била известна като Пещерата на феите (Grotte des Fees).
Образувания в пещерата се датират отпреди 700 000 години.

По принцип знаех, че ще влизаме в пещера и очакванията ми бяха като за нормална пещера, каквато си я знаем от България. Единствената разлика беше, че в тази се влиза с влакче. Купихме билети и зачакахме да ни дойде часа за влизане.

Навлязохме през тесен тунел в "Катедралата" и за момент останах без дъх. Не съм очаквал, че може да има такова чудо на природата. Огромна дупка в пещерата, сигурно повече от 50 метра от дъното до тавана, изпълнена с всякакви образувания. Уникална от всяка гледна точка. Все съм ходил по пещери, но такова нещо не бях виждал. Това трябва да се види, няма как да се опише или да се снима подробно. За съжаление не разполагах с широкоъгълен обектив и няма как да пресъздам всичко, но ще ви покажа какво заснех.

Преди изграждането на сегашните стълби и парапети пещерата се е обикаляла за проучване придържайки се за изградени такива метални парапети. Наричали са ги Дяволския път, защото много хора са намерили смъртта си подхлъзвайки се и изтървайки се от парапета.

Групата дърпаше напред, но аз със статива бая се мотах да пощракам колкото мога. А и водачът говореше само на френски и съответно нямаше какво да слушам.

Всички снимки от пещерата можете да видите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/La_Grotte_des_Demoiselles/

Излизането от пещерата става отново с това влакче.
Очакваше ни дълъг авто преход до Narbonne. Върнахме се до Montpellier и от там решихме да не караме по магистралата ами да минем по нещо като лиман между Sete и Agde. Тъй като беше неделя, преминаването покрай големия град ставаше бързо и лесно, все пак никой не работи във Франция по това време. Свършваше ни горивото в резервоара и започнахме да се оглеждаме с място където да заредим и тук започна проблема. Има бензиностанции, но не работят. Спираме на една в Carrefour, която се оказва на самообслужване. На колонките пише само Gazyol. Питам едни младежи, които зареждаха на съседната колонка, това ли е Diesel, казаха това е. Не сме зареждали до сега и не знаем как точно става. Наблюдаваме хората по съседните колонки и пробваме същото, но има едно голямо НО - хората на съседните колонки ползват френски разплащателни карти. Пробвахме всички налични карти, които носихме, 3 бр. дебитни и 2 бр. кредитни и не приема нищо. Загубихме доста време и накрая се отказахме. Лампата обаче светеше и хич не ми харесваше тази работа. Карахме още около 30 км и в Sete гледам от другата страна на пътя една малко бензиностанция със значително по-високи цени на горивата работи и един човек се разхожда на нея. Преди това минахме поне 5 бензиностанции, които не работеха. До този момент си мислех, че само в Гърция можеш да закъсаш за гориво събота и неделя, но във Франция се оказа още по-страшно. Сипах за 10 евро нафта, колкото да има до Narbonne и реших, че ще сипвам някъде на по-евтино догоре. Завъртяхме се пак в нашата посока и се оказа, че след 2 км има бензиностанция ELF с нормални цени и голяма като нашите :) Както и да е спрях пак и нафуках догоре резервоара, разбира се.
Плащането с карта не е проблем, когато има човек на касата да оперира с пос-а. Хванахме по лимана към Agde, като се надявахме да видим хубава гледка подобно на това, което гледах по лиманите в Украйна, но уви оказа се, че нищо не се вижда защото и от двете страни има високи диги. С две думи това упражнение беше напълно излишно и можеше да си хванем магистралата. Пак беше интересно да се завреш по страничните пътища. Стигнахме до Narbonne.
Narbonne е град в Южна Франция в регион Llenguadoc-Rossello. Narbonne се намира на корабоплавателния канал Canal de la Robine и има връзка с канала Canal du Midi и близкото Средиземно море.
Narbonne е първата римска колония извън Италия. Основана е през 118 г. пр. Хр. в тогавашна Галия като Colonia Narbo Martius. През нея минава Via Domitia, първият римски път в Галия и свързва италианските земи и испанските колонии. При Narbonne Via Domitia се свързва с Via Aquitania, която води през Toulouse и Bordeaux към Атлантическия океан.
В Narbonne квартирата ни се намираше в центъра точно до халите. Вече надобрявахме и започнахме да се оглеждаме къде може да се паркира без пари. Спряхме пред адреса на квартирата, точно пред входа имаше място. Петя беше пуснала СМС на хазяйката, че идваме и тя и беше върнала, че няма да е в града и ще дойде нейна приятелка да ни посрещне. Звъннахме и по телефона и вдигна мъж, той ми обясни на супер неразбираем английски, че след малко ще дойде момичето и, че не говорела английски и трябвало да се опитам да говоря френски. Направо ме разби, то това е същото като да му кажа що не се опита да говори български ? На Френски знаех много ограничен брой думи и израза "Le petit pede" който използвах, като ме ядосат :).
Дойде едно младо момиче с бяла рокличка :). Почна нещо да мели на френски неразбираемо, но с жестове и мимики се разбрахме някак си :). Аз говоря на английски, тя на френски, ръкомахаме нещо и се разбрахме. Пощенската кутия е в период на полуразпад, но се разбрахме, че там ще оставим ключа като си тръгваме. Квартирата е голяма, но в доста окаяно състояние, мухлясала и доста занемарена. Имаше пералня макар и в ужасно състояние. В предишната квартира в Martigues също имаше пералня и си изпрахме дрехите. Тук далаверата беше, че има малко балконче недовършено но приятно сутрин да си пиеш кафето на него и вечер да вечеряме там. Имаше си масичка със столчета и малки шезлонги. Точно под квартирата има пекарна, за която в коментарите на Airbnb пишеше, че сутрин като почнат да пекат и се носи из целия вход на сградата миризмата и почваш да огладняваш :).
Не бяхме подготвени с вечеря и след като разхвърляхме багажа се стегнахме и излязохме на разходка да търсим някъде нещо за ядене.
Ето го и площада пред халите, който беше точно срещу входа на квартирата ни, вляво ограденото с колчета е улица за автомобили. Навсякъде из Франция по този начин част от тротоарите са отделени за улици и за Боби това беше доста опасно, тъй като тичаше насам-натам и си мисли, че е по тротоара, а пък то си е улица с коли. Обръщах му внимание постоянно, че това са улици с коли и беше започнал вече да свиква, но все пак е малко дете и не внимава кой знае колко. Петя първо не повярва, че това е улица докато не видя колите как се движат там. Аз го разпознах по плътните черни следи по плочките, които остават от гумите.

Представете си да живеете в сграда която се намира над плавателен канал. Освен сградата, пред нея има нормална улица, която също е над канала, от другата и страна отново има сграда :).

И стигаме мостът до туристическия информационен център. Той минава над един от многото бентове, тип железни врата, с който спускат и изкачват плавателните съдове на различни нива в канала.

На гърба на туристическия център има информационно табло с огромен тъч скрийн. Там има информация и за заведенията за хранене, цъкахме нещо уж да ни ориентира, имаше снимки и си харесахме някакви. В крайна сметка не отидохме на тях и продължихме из тесните улички.

Боби разбира се си поръча пица :). Аз обаче отново исках да ям миди и понеже мернах едни на съседната маса доста атрактивно поднесени, реших че ще си взема миди по нарбонски :). Носят ти ги директно в една метална готварска тенджера сварени с някакъв доматен сос. Такова нещо не бях ял до момента и поднесено по този начин, но бяха супер вкусни и не можах да си изям цялата тенджера :).

След вечерята се прибрахме вкъщи за поредната доза сън :).

Към Ден 9