Ден седми - преполовихме пътешествието, но оставаха още много предвидени приключения по маршрута. В днешния ден ни предстоеше обиколка по делтата на река Rhone. Поради отново обърканата информация на френски в нета, Петя беше решила да отидем първо до Arles, където да намерим туристическия център и да ни ориентират. В нета излизаха много маршрути, част от тях велосипедни, други за автомобил и трети за пеша. Маршрутите са с различна дължина от 5 - 10 км. до 30 км. и нагоре. Човек може цял ден да си откара в тази делта ако има време и желание. Ние както обикновено не разполагахме с толкова време, иначе желание не ни липсваше. Аз още от България бях за маршрут с колела, докато Петя беше малко скептично настроена. В крайна сметка щяхме да го решим на място. Тъй като маршрутите са по черни пътища, и Боби не би издържал дълго време да върти сам педалите, си мислех да вземем колело под наем с детско столче отзад и да го возя. Имаше един основен проблем обаче и той беше липсата на поне едно облаче и страхотната жега. За целта решихме, че разходката по делтата трябва да се състои колкото се може по-рано сутринта. Рано, рано колко да е рано като трябваше да ходим до Arles, за да търсим туристическия център. В крайна сметка тръгнахме към 7:30 ч. от Martigues, като Arles беше много близко на 10 - 20 км., а от там делтата право надолу към морето на около 40 км.
Arles е град в Прованс, Южна Франция. Разположен е на река Rhone, която в близост до града се разделя и образува делтата Camargue.
В Arles могат да се видят някои римски руини, които са включени в списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство. Това са римския театър, амфитеатъра, римския некрополис и обелиска. Това са само част от забележителностите в града.
В селището има най-много съхранени паметници от римската епоха (след Рим, разбира се). Но факт е, че 20 века по-късно два от тях още функционират по предназначение – амфитеатърът и днес побира около 12 хил. зрители, а разположеният недалеч античен театър и до ден днешен е лятна сцена за фолклорни веселия и церемонии.
В него се организират много интересни събития, като например борбите с бикове и надбягванията с колесници на римската арена, наречена Ле-з-Арен.
Градът се свързва и с Ван Гог. Ван Гог се мести в Арл на 21 февруари 1888 г., където създава над 300 картини и рисунки. Много от най-известните му произведения са завършени в Арл, включително „Нощното кафе”, „Жълтата стая” и, разбира се – „Арлезианката”. В Арл здравето на твореца се влошава и той си отрязва ухото.
По-късно ще ви разведа из Arles по-подробно, но сега е време бързо да намерим туристическия център, преди да е напекло. С много зор паркирахме на един ъгъл на паркинг. Оказа се, че е съботен пазарен ден и улиците бяха затворени и пълни със сергии.
Започна се едно лутане. Според адреса туристическият център се намираше точно на тази улица, на която е и пазара. Да, ама от сергиите можеш ли да видиш отстрани какво има. Лутане насам, лутане натам, питам в едно заведение, сочат ми някаква посока. Питам в друго, казват ей го ей там :). В крайна сметка някак си минавайки между сергиите го открихме. Хората, както обикновено са любезни и говорят английски. Обяснихме им каква ни е идеята и че искаме да се разходим по делтата. Също, че сме с две деца, от които едното по-малко и ни трябва подходящ маршрут. Изборът е доста голям - около 10 - 15 маршрута има и така гледайки го на картата е много трудно да се ориентираш кой да хванеш. Човека ни препоръча два маршрута и каза, че ако искаме колела можем там на място да си наемем. Това също не ни беше много ясно и беше добре, че го изяснихме. Нямаше време за губене и се запътихме към колата. Arles щяхме да го разглеждаме по-късно през деня. По някакво чудо не ни беше издрана колата, въпреки паркирането на един край на паркинга с уж разчертано парко място, ама не знам за какво беше, сигурно за смартче :). Във Франция избягвам да спирам където ми падне, защото глобите са солени, гледам да съм на разчертаното винаги.
Пътят към делтата беше много приятен, минаваше през гори и полета и неусетно стигнахме до Saintes-Maries-de-la-Mer. Намерихме на късмет едно парко място точно на крайбрежната улица, чист късмет. Едни с кемпър ги гледахме после се мотаеха напред-назад поне едно 30 мин. и няма място. Това ни спести отново сериозна сума пари за платен паркинг. В Saintes-Maries-de-la-Mer имаше отново туристически център и се запътихме към него да питаме за колела под наем. Казаха ни, че по главната улица има на няколко места, където дават. Запътихме се и спряхме на първото място. Имаше опция да се вземат за цял ден или за четири часа, питах какво ще стане ако ги върнем на петия час, казаха, че няма проблеми ще пресметнат парите и няма да ни взимат за цял ден. Наема хич не беше малък 39 евро за четири часа за всичките. Попитах ги да ми дадат едно колело, което е със седалка отзад, за да возя Боби, обаче ми казаха, че не е удачно защото е много голям, пък седалката е предвидена за по-ниски деца и ни предложиха колело с ремарке. В момента, в който го видях им казах „Вземаме го“ без да се замисля. Ремаркето представляваше детско колело с 16 цолова гума отзад, седалка и кормило, което не се върти, но верига и педали като на нормално колело. Предната част обаче е закрепена за колчето на седалката на моето колело вместо предна гума. На Ади и дадоха обикновено колело, а на Петя подобно, но с кошница отзад, което ни улесни в пренасянето на раницата, която си беше тежка с вода и сандвичи. Оставих си личната карта в залог и взехме колелата. Искахме да направим два маршрута, единият започваше на 5 км. от селото, а другият беше покрай морето. Хванахме първо по-далечния, който беше извън селото. Като обща дължина беше 30 км. и решихме да въртим по него първо защото е по-дълъг. Предстоеше ни да наблюдаваме множество птици, основно розово фламинго. Това ми напомни за едно старо наше пътуване през 2008 г. по делтата на р. Дунав, където имаше отново изобилие от животински видове и страшно много пеликани, пътепис за което можете да намерите тук: http://www.tonyco.net/patepis/Romania_21_06_2008.html
Camargue е обширна област с блатисти земи, образувана под влияние на делтата на реките Голяма и Малка Rhone преди вливането им в Средиземно море. В тази защитена територия е пълно с диви животни и красиви гледки. Предполага се, че наименованието произлиза от името на римския генерал Гай Марий, собственик на големи владения в този край.
Тревните площи и лагуните (етан) са дом на известните черни биволи, които скитат на воля и за които се грижат гардиани - френския еквивалент на каубоите, яздещи уникалните си камаргски коне, които се смятат за потомци на стара порода. Те са кафяви или черни при раждането си, но побеляват през четвъртата си година и подобно на биволите също живеят на свобода.
Тук има много диви животни: бобри, язовци, глигани и множество птици. Като цяло могат да бъдат открити 337 пернати вида, а най-известно е фламингото - символ на областта. Езерото Етан Фангасие е единственото в Европа, където фламингото се размножава, като годишният брой на гнездящите тук птици достига 13 000 двойки.
Жените ни следват неотлъчно.
Ето и първа снимка на розовото фламинго, крачещо свободно из резервата.
Беше интересно как ще уцелим отбивката за началото на черния път през резервата. Тук отбивка, там отбивка, някакви малки отиват в нищото и се чудя дали не сме я изпуснали, но накрая я открихме. И едно семейно вело-селфи преди началото на маршрута.
Подпирането на нашето колело с Боби се оказа невъзможно на степенка и за да го подпрем използвахме някое от другите колела. Гледаме идват чат-пат коли от черния път, явно става и за кола. По едно време гледам отсреща един боклукчийски камиона кара към главния път, веднага си помислих „Ей, и тези като в България ходят да изхвърлят боклуците от камиона, където има падне из затънтени места“, иначе какво би правил боклукчийски камион в нищото. В последствие установих, че много се лъжа и просто са ходили да прибират боклука от кофи за смет разположени в нищото :). Явно все пак само в България има такава цигания и нерегламентирани сметища.
Избрахме този маршрут, тъй като в края му трябваше да има свободно живеещи черни биволи и искахме да стигнем до тях и да ги видим. Жегата беше сериозна, и слънцето печеше здраво, пък още беше сутринта.
Попътно, огромно езеро с розово фламинго.
Спирахме от време на време за кратки почивки.
Бяхме заобиколени от безброй езера.
Пълна дивотия.
Жените взеха преднина.
При една от почивките реших да погледна в канала до пътя какво има, и бобър плуващ между тръстиките. За съжаление докато мина на ръчен режим да го фокусирам и замина. Остана ми само една снимка с тръстиките на фокус.
Стигнахме до полето, където бяха маркирани биволите. По-скоро бяха бикове за корида.
Бяхме се установили под една от много малкото сенки, за да хапнем по сандвич и да пием вода и сок. Нямаше да продължаваме по-натам, тъй като оставаха около 500 м. от маршрута, а нямаше какво друго да се види в тази посока.
След кратката почивка поехме на обратно, първо сме ние с Боби в тандем.
По-късно във видеото ще ви покажа точно как ставаше придвижването по делтата, а сега по обратния път отново грацията.
С Боби дръпнахме доста по-напред от жените, но се наложи да ги изчакаме, защото Боби се измори. Иначе върти и той с мен и ми помага и се движим с доста добра скорост в тандем.
Боби искаше да види на картата до къде сме стигнали.
Придвижването с колело междуградско във Франция е много удобно, поради обособената лента за движение на колела в края на платното. В някой участъци със задръстване я ползват и скутерите и моторите.
Успяхме да върнем колелата в рамките на 4 часа и не сме доплащали нищо. Не успяхме да направим маршрута покрай морето. Стана много топло и всички се измориха след 30 км. по черен и не само път. Боби трябваше да получи обещания плаж и тъй като бяхме паркирали на крайбрежната улица, лесно стигнахме до колата, за да извадим плажните принадлежности. На плажа имаше паркирани малки катамаранчета и Боби се настани върху един от тях, с пиратска тениска.
Поседяхме около 2 часа на плажа да поиграе Боби и да се поохладим във водата. Бяхме му обещали да се вози и на влакче, и решихме, че ще е готино да обиколим в района. Влакчето и то не беше без пари, 26 евро за всички.
Маршрутът му беше интересен обаче. По-късно във видеото ще видите и повече.
Първа спирка - бикове за корида.
И извадки от клипове на розово фламинго в полет, голяма грация ще го видите малко по-късно във видеото.
На обратно минахме по уличките на Saintes-Maries-de-la-Mer.
Коне за езда на водопой. Между другото в този район имаше доста конни бази и определено има къде да се разхождаш с кон.
Влакчето ни вкара в нещо като вилна зона, тясна уличка и различни частни къщи отстрани.
На едно място спря до един обор с много коне, които познаваха влакчето и знаеха, че ще има манджа. Шофьорът мина и раздаде на пътниците моркови, с които да храним конете. Беше много забавно.
Боби го беше страх и кака му му помагаше.
До арената в Arles.
Един от входовете.
И уличките около арената.
Взехме си по едно сокче от тези замръзналите, Боби искаше да опита, но не му хареса много.
И хоп едно ретро рено.
И тук, както на всякъде из Франция, е пълно с малки тесни улички и тротоарите липсват.
Стигнахме до Place de la Republique, където имаше сватба.
Обелискът е римски обелиск от ІV в. и се издига на Площада на Републиката в Арл. Част е от културното наследство на ЮНЕСКО.
Църква Paroisse Saint Trophime.
Улицата с чадърите, която ви показах сутринта, но от друг ъгъл.
И улички отново, където минават коли редовно.
Лятната градина в Arles (Jardin d'ete).
Паметник на Ван Гог.
След тази градина се запътихме към колата. Наблизо, извън Arles се намираше дървен подвижен мост, който искахме да видим. Имаше го като POI на GPS-а даже.
Pont Van-Gogh е подвижен мост в Арл, който е възпроизведен в няколко картини на Ван Гог през 1888 г. Като един от единайсетте подвижна моста построени от холандски инженери над канала свързващ Arles с Port-de-Bouc, той вероятно е напомнял на художника за родината му.
Ето го и канала.
В близост до известния мост има изграден нормален мост, и една Dacia Lodgy караше ремарке с интересна дървена лодка.
Семейното селфи пред моста.
Около моста се моташе самотна японка, щракаше от тук, от там снимки -типична японска туристка. Но чудното беше как е стигнала до там, нямаше друга кола наоколо освен нашата, а мостът си е извън населеното място и то не на пеша разстояние.
Този изпълнен с приключения ден не можеше да свърши просто така с един мост :). Качихме се на колата и се отправихме към Martigues. Спретнахме набързо вечеря, по едно душче и тъй като ни беше последния ден тук, трябваше да излезем на вечерна разходка из прекрасния Martigues.
Разхождаме се и след мъртвилото предишните вечери се чудим колко много народ има по улиците. Но е събота вечер и решаваме, че просто всички са излезли.
Изглед и към моста на магистралата.
И съседния бряг на канала.
Ето и поглед от вдигащия се мост към моста на магистралата.
Навалицата става все по-голяма и попадаме на лунапарк.
И втори мост след първия.
Боби си хареса новото Рено Туинго, което и на Петя и се стори много симпатично и както любимата и кола Фиат 500, та почна да се замисля за това тунинговано туинго :).
Отидохме до фонтаните на островчето, които се виждаха от нашия блок. И късмет - приближавайки стана 22:00 ч. и те спряха да работят. Затова семейно селфи в края на фонтаните.
Църква от към нашия бряг.
Големият отварящ се мост.
Връщайки се към моста забелязваме, че буквално целият град се е събрал на и около моста. Стоят и чакат. Поогледахме се и ние какво ли става и започна заря. Толкова продължителни и разнообразни фойерверки не бяхме гледали до момента. Над 30 минути придружени с музика. Оказа се че нея вечер има Венецианска вечер. Това обясняваше събирането на целия град около езерото.
Сърце.
Езерото през нощта.
Martigues ми хареса страшно, най- доброто място на което сме отсядали до момента, много романтично и приятно, въпреки че се намира в сравнително индустриална част и в близост до рафинериите. Препоръчвам го на всеки, дори и ако искате просто да е място за почивка и да обикаляте из околните плажове.
Всички снимки от Martigues тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Martigues/
Всички снимки от делтата тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Rhone_River_delta_Camargue/
Всички снимки от Arles тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Arles/