Денят започна както обикновено - ранно ставане, закуска и приготовление на сандвичи. Днес щяхме да се разходим из Marseille. Града беше някъде на около 20 - 30 км. от нас и се очакваше бързо пристигане. Спестихме някой лев от магистрала, тъй като по сайтовете я даваше платена, а се оказа безплатна. Отново бях пуснал GPS-а като целта беше базиликата Notre Dame De La Garde. Тъй като беше рано сутринта си имаше и трафик към града. Отново на едно от техните смахнати кръстовища се получи драма и не бях застанал в правилната лента, което пък ни вкара в някакъв дълъг тунел и започнах да се чудя дали няма да ни изкара извън града, пък точно преди да влезем в тунела трябваше да хванем на другото дясно :) и след 2 км да стигнем до базиликата. Тези безумни кръстовища направо ме изумяваха всеки път, не е като да нямам опит в шофирането в чужбина, но във Франция определено се оказах без никакъв опит в големите градове. Междувременно от всякъде хвърчат скутери и те задминават като спрял. На хлъзгавия асфалт си взимаха завоите без проблем, особено триколките Piaggio MP3. Карам ежедневно и целогодишно скутер в София и наблюдавайки тези безумци с триколките нямах много избор като се приберем в България освен да си продам скутера и да си купя такова :). То така и стана и определено не съжалявам за избора си. Наистина ги наблюдавам от много време, но сега като участник в движението и като ги гледах как сноват около мене вече реших и взех MP3. Много е стабилно и перфектно за хлъзгавия асфалт в София, спирачния път му е с около 20 % по-малък от на нормален скутер, което е животоспасяващо в много от случаите. На изхода на тунела се оказа, че се плаща и то не беше малко пари. Хвана ме яд, че обърках пътя, защото тези пари бяха напълно излишни, но това е положението. Да но тук поредната греда - спираме на тола, бутаме стандартната карта, с която плащахме на останалите толове и нищо. Почнахме да изреждаме всички карти, които имахме и пак нищо. Стана опашка, започнаха да се изнервят и да свиркат отзад. Да ама не, дупка за пари нямаше. За късмет имаше бутон за интерком, натиснах го и веднага дотърча една кака да види какво става. Добре, че имах дребни защото ресто не връщат. Дадох и на ръка парите и ни отвори да минем. Оказа се, че въпреки минаването през дългия тунел отново бяхме на 2 - 3 км. от базиликата и реално пътят се удължи с километрите на тунела плюс таксата за въпросния, която беше нещо от рода на 2 - 4 евро.
Базиликата се намира на един много висок хълм и предлагам да започнем първо с панорамна снимка към града.

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Marseille.JPG

Ето и изглед.

Сандерото и то наблюдава прекрасната гледка.

Най-голямата забележителност в Марсилия е църквата Notre Dame De La Garde. Намира се на хълм над града и се издига на височина от 154 м. На върха на камбанарията й има близо 10-метрова позлатена статуя на Дева Мария на 12-метров пиедестал. Статуята е висока 9,7 м и тежи 4,5 т. Позлатена е чрез 29,4 хил. златни пластинки.
Няма място в Марсилия, било то по вода или по суша, откъдето да не се вижда великолепната статуя. Пред входа на базиликата има 2 статуи. Едната е на пророк Исая, а другата - на св. Йоан Богослов.

От паркинга се виждаха още няколко катедрали като например Cathedrale de la Major.
Марсилската катедрала или Cathedrale de la Major, е католическа катедрала, съставена от разположени една до друга две църкви.
Така и не стигнахме до нея, но по-късно през деня я видяхме още един път откъм морето връщайки се с корабчето от замъка Иф.

Marseille и морето видяни от базиликата Notre Dame De La Garde.

Замъкът Иф видян от базиликата Notre Dame De La Garde.

И поредното семейно селфи на фона на Marseille.

За да се вижда и града, се наложи бижуто да го направим гугъл-мобил.

Запътихме се към входа.

Вътре е внушително и красиво. За щастие не бяха забранени стативите и успях да щракна прилично добри снимки.

В долната част, мисля, че беше крипта имаше интересна полегнала статуя, може би на Исус.

Приключихме с базиликата и се отправихме надолу към града. Уличките бяха тесни и супер стръмни, направо се набирах на кормилото, за да не се отлепя от седалката. Отново нещо завъртях от където не трябва и се наложи да направим още едно кръгче около катедралата за да уцеля слизането. Колата трябваше да я оставим някъде в центъра на платен паркинг и да продължим пеша и с градския транспорт. Движението е ужасно в града – тясно, натоварено, едвам-едвам с много зор се добрахме до паркинга в центъра. Паркирахме колата, и поехме из мръсните улици на Marseille. До момента си мислех, че Paris е най-мръсния град, но и този не отстъпваше по мизерия и мръсотия. След като излязохме от паркинга щракнахме някоя друга снимка в района.

Нямаше какво друго да правим тук в прахоляка и започнахме да се лутаме къде е метрото. Стигнахме до положение да пускам GPS-а, за да ни заведе до спирката на метрото, която беше на 300 м. от площада. Слязохме в метрото и зачакахме влакчето.

Тук отново ми направи лошо впечатление как хората се отнасят с другите. Една жена с бял бастун чакаща метрото, явно сляпа, горе долу се ориентираше добре, но все пак да уцели вратата не е много лесно. Около нея имаше доста хора и никой не и съдейства. Хванах я за ръката и я насочих, помогнах да се качи в метрото без да се лута по перона. Говорих и на английски и не знам дали ме разбра. Имаше места за сядане, но не пожела да седне и остана права във вагона. Може би щеше да и е по-лесно при слизането. В Софийското метро често съм засичал слепи хора и винаги някой им помага да се качат на влакчето. Всички знаем, че метрото не чака много на спирките и трябва бързо да се натовариш.

Имаше малка будка на която продаваха пържени картофи, и Боби реши, че е гладен. Седнахме и си взехме по нещо дребно за хапване, след което продължихме из парка.

Петя беше чела за някакъв дворец в парка с много хубави водни каскади, и се бяхме запътили да го открием.
Дворецът Palais Longchamp се намира в едноименния парк. Комплексът на двореца се състои от три части. В центъра е разположен великолепен фонтан, истински воден замък, а на север и юг се простират полукръгло колонади.
От северната страна се намира Музеят на Изящните Изкуства (Musee de Beaux-Arts), а от южната Музеят по Естествена История (Musee d’Histoire Naturelle).
На входа на комплекса се намират две симетрични стълбища украсени със скулптори на знаменития Антоан Луи Баро, които изобразяват хищници и тяхната плячка. Към централната част - Водният замък - принадлежи и великолепна Триумфална арка, която е украсена с кошници с цветя и птици с разперени крила. В предната част на свода между две русалки е изобразен герба на Marseille. От арката тръгват две колонади, като всяка от тях се състои от 19 колони, 8 отпред и 11 отзад. Те са разположени така, че да не се закриват една друга. На фриза над колонадата се намират дванадесетте знака на зодиака, дело на Жилбер.
В центъра на целия комплекс е разположен 10 метров каменен фонтан направен от Жул Кавел. Скулптурата изобразява три жени на колесница теглена от волове. Централната, най-висока фигура символизира река Дюранс, двете по-малки пшеницата и гроздето. Зад тях се намират две деца с класове и грозде в ръце.
Зданията на двата музея на Изящните Изкуства и Естествена История са разположени симетрично относно главната ос на двореца и всеки има своя собствена архитектура.
Музеят на Естествената История е украсен с имената на известни учени и барелефи с техните изображения, а в музея на Изящните изкуства е отдадена почит на велики художници, скулптори, архитекти.

За съжаление каскадата и фонтаните не работеха.

Ето и една панорама към двореца.

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Longchamp_1.JPG

И семейно селфи пред двореца.

Видяхме каквото видяхме само отвън. В музеите с малко дете не беше много оферта. Продължихме да търсим зоологическата градина. Еми намерихме я, само дето се оказа с изкуствени животни :).

Явно нямаше нищо интересно в тази зооградина и седнахме да хапнем по един сандвич на една пейка. Приключихме с обяда и се отправихме към пристанището, където щяхме да търсим корабче до замъка If. Хванахме си отново метро в тази посока. На самото пристанище имаше много як навес, който да пази сянка на чакащите. Таванът му отдолу беше огледален и много хора бяха налягали по плочките и се зяпаха в тавана.

Vieux Port.

И една панорама на пристанището.

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/VieuxPort_1.JPG

La Canebiere - улицата срещу пристанището.

Взехме билети и след малко лутане, откъде точно ни тръгва корабчето, се законтрихме на опашката.

Дойде време за качване и се натоварихме. Корабчето заплава из натовареното пристанище.

Ето и две панорами от корабчето към пристанището.

Оригиналите съответно тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/VieuxPort_2.JPG и тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/VieuxPort_3.JPG

Базиликата Notre Dame De La Garde видяна откъм морето.

Palais des congres du Pharo.

Статуя пред Palais des congres du Pharo.

Марсилия видяна от морето.

Cathedrale de la Major.

На излизане от пристанището, видяхме бензиностанция за кораби и яхти. Много интересно съоръжение - накрая на един кей две колонки като на нормална бензиностанция и зареждат лодките, които спират на края на кея. Не я снимах, защото ме беше напекло доста :).

Замъкът Chateau d'If се намира на малкия скалист остров If в Марсилския залив, на около една миля от града. Построен е през 1524-1531 г. от крал Франсоа I, за да защитава града откъм морето. През 16-ти век били построени крепостната стена и наблюдателната кула. В него са били разположени 22 оръдия и 200 войници.
От 1634 г. замъкът-крепост е превърнат в затвор. Първият затворник в крепостта е бил рицарят Анселм, обвинен в заговор срещу монархията, който година по-късно е удушен в килията си. В продължение на три века около 3 500 души са били затворени в крепостта Иф. Не е известно някой от тях да е успял да избяга от острова (освен измисления граф Монте Кристо). Бедните затворници били настанявани в малки килии без прозорци в подземията. Богатите можели срещу солидно заплащане да ползват по-големи помещения с прозорци, камина и дори гардероб. Въпреки че на една от килиите има табела, че там е живял Желязната маска, това не е потвърдено документално.
Островът става известен през 19-ти век покрай романа "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма, издаден за първи път през 1844 г. В него част от действието се развива в крепостта If. Тя е демилитаризирана в края на 19 век и от септември 1890 г. е отворена за посетители. Оттогава е туристическа атракция. До нея се стига лесно с някое от корабчетата, които тръгват от старото пристанище на Marseille. Всички туристи могат да посетят килията на Едмон Дантес.

Зачакахме корабчето да дойде да ни вземе. Беше зададено за определен час, като би трябвало да идва от към другите острови, но закъсня и в крайна сметка се качихме да се возим малко обиколно, до останалите острови и назад към Marseille.

Поне видяхме замъка от задната му страна.

Минавайки покрай един от другите острови, видяхме тази сграда.

На последния остров кораба се натъпка до козирката, като метро в пиков час. Добре че си бяхме взели места на носа. От приятното люшкане Боби и Ади заспаха въпреки жестоката жега и печащото слънце.

Слязохме на пристанището и се запътихме към паркинга, за да си приберем колата.

Това дори да не прилича на улица е такава и вървят коли със страшна сила. Из цяла Франция има подобни улици в пешеходните зони и много внимавахме да не ни отнесе някой, особено за децата, тъй като хич не прилича на нормална улица, по която вървят коли.

Намерихме си колата, но тъй като беше стояла почти цял ден на паркинга се наложи да платим голяма сума, нещо от порядъка на 18 - 20 евро за паркинг. По принцип Петя беше предвидила скъпите паркинги и бяхме подготвени.
Следващата дестинация беше плажа на Fos-sur-Mer. Хазяинът ни го препоръча като добър и на няколко километра от Martigues. От Marseille, беше на около 40 - 50 км. по магистралата, която отново се оказа безплатна и спестихме някой лев. Беше ранен следобед и движението не беше много натоварено, та се измъкнахме сравнително бързо от града. Хич не ни хареса този град, доста мръсен, миришещ и мизерен.

За тази вечер бяхме планували да си приготвим вкъщи вечерята и да е риба. Напазарувахме някаква местна риба и Петя я приготви. Много комфортно се чувствахме в този апартамент, все едно си бяхме вкъщи.

Ето я и детската стая.

Героите бяха уморени, а на другия ден ни очакваше сериозно физическо натоварване и трябваше да сме подготвени.

Към Ден 7