Ден 5, Сен Тропе,Каси и Calanques 02.07.2015 г.

Днес напускахме квартирата в Nice и се отправяхме към следващата в Martigues. Отново ранно ставане, нищо ново под слънцето, ще се спи някой друг живот. Подготовка на пресни сандвичи за през деня, дооправяне на багажа, бързо почистване на квартирата и товарене на багажа в колата. Ключа го оставихме на барплота в квартирата и дръпнахме вратата.
Качихме се в колата и всичко изглежда наред, дано не сме забравили нещо. Настройка адреса на паркинг в Saint Tropez. Качихме се на магистралата и сравнително бързо без големи задръствания се добрахме до Saint Tropez. Паркирахме лесно срещу съответната сума разбира се :), и подхванахме малките и тесни улички.

Минахме първо покрай пристанището, имаше толкова много луксозни яхти, имам чувството, че бяха повече и по-луксозни от колкото в Monaco. С някакви дървени ламперии и дървен под по който се ходи. Пред всяка яхта хората си събуваха обувките и се качваха боси за да не повредят интериора. Пред някои имаше мини шкафчета за обувки, където си държаха и меки чехли за вътре, въобще гъзария - снобария, ние не сме по тази част, но е интересно да се види.

До парка имаше паркирано едно Renault Espace точно предишната ни кола, същия цвят хамелеон и същата модификация, само дето беше дълга база и с по новия модел джанти, красавец.

За съжаление в момента течаха ремонтни работи и нямаше достъп до сградата. Реновира се, за да се превърне в Музей на жандармерията и киното. Ще се идва пак може би.

До тука със Saint Tropez. Реално е едно село с луксозни яхти и няма почти нищо за гледане тук, но държах да минем все пак заради филмите. За нещастие не можахме да се снимаме пред бившото полицейско управление.

Всички снимки от Saint Tropez може да разгледате тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Saint_Tropez/

Важно е да отбележа, че с посещението ни на Saint Tropez приключи комерсиалната и общо взето популярната част от пътуването. До тук бяха световно известните места във Франция. От сега на татък навлизаме в дълбокия прованс и за мене специално най-интересната част от пътуването. Следващият комерс ни предстоеше в Барселона, но за там когато и дойде времето.
През следващите няколко дни във Франция почти не срещахме чужди туристи, бяха предимно французи и ние. Може би и не случайно заради оскъдната информация на английски. Отново големи благодарности на Петя за огромния труд, който положи за да разгадае френските писания за останалата част от пътуването ни.

Следваща спирка беше Cassis и Calanques. Разстоянието беше голямо, част от него беше по магистрала друга част по обикновен път. Нямаше голямо задръстване и се караше нормално. Предстоеше ни да минем през Tоulon транзитно, тъй като беше голям град и започна да ми намирисва на гоооолямо задръстване, каквото такова. Бяхме на магистралата и останахме силно изненадани когато наближавайки Toulon GPS-а почна да мрънка да влизам в тунел, разбира се го послушах и като влязохме в един тунел дето няма край, не знам колко сме карали, но е нещо от порядъка на 10 - 15 км минимум под земята и хоп се оказа, че сме минали под града транзитно. Голям кеф, бяхме много щастливи, защото щяхме да имаме повечко време за разглеждане. Стигнахме до Cassis и затърсихме паркинг. Даваше, че има на пристанището, но бях задал някакъв на GPS-а който беше леко встрани. Намерихме го лесно и имаше достатъчно места. Освен това се оказа, че е за някакъв малък плаж, та Боби мрънкайки отново за къпане се разбрахме, че като се разходим ще идем на този плаж до паркинга. Слязохме пеша до пристанището, което не беше далеч от паркинга, но беше надолу, което значи, че после сме нагоре.

Предстоеше ни невероятна разходка на невероятно място.
Calanques (или фиордите на Cassis) са огромни скали врязани в морето разположени между Cassis и Marseille. В подножието на всяка Calanque се намира симпатично плажче. Заради отвесните скали тези плажчета са трудно достъпни откъм сушата. Доста от плажуващите се придвижват до там с лодки и канута. Направихме обиколка с корабче на най-близко разположените до Cassis 8 Calanque. Гледката от скалите предполагам е не по-малко внушителна, но за пешеходна разходка нямахме време, а и по обяд на тези открити скали и при това слънце нямаше да ни е много добре.

След което следваше групов скок във водата от не малка височина.
В последния залив, който посетихме имаше малко селище. Не изглеждаше да има път на вътре, най-вероятно достъпа отново беше само по вода. Но какъв е проблема, имаш си лодка вместо кола и винаги можеш да се придвижиш до най-близкия град.

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Cassis_2.JPG

След като се върнахме на пристанището бяхме изгладнели и седнахме под една сянка да хапнем по някой сандвич и някоя бисквита. Междувременно до нас имаше един класически ситроен '74 от филма "Полицаят и полицайките".

След угощението вече беше време за обещания на Боби плаж, този хубавия пясъчен плаж до пристанището ни се стори неудачен, защото трябваше да ходим за бански до колата и да се връщаме обратно. Решихме да се качим до колата и да слезем на другия малък плаж до паркинга. Да де, но този плаж се оказа само камъни, беше остатък от някакво бившо малко рибарско пристанище и въпреки това беше сравнително населен. Водата беше що годе чиста, не като в Calanque но ставаше за плицикане.

Поседяхме няколко часа и като ни напече съвсем, поради липса на сянка се натоварихме на колата и поехме към Marseille. Стигнахме без проблем и нямаше кой знае какво задръстване, все пак беше края на деня. Целта ни беше Parc Borely.

Всички снимки от Cassis и Calanques тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Cassis_Calanques/

Пътя между Cassis и Marseille минава през изключително живописна местност, малки хълмчета и много завой, хубава гледка към морето и много съжалявах, че не бях с мотор, а не е като да липсваха мотористи по пътя. Предлагам ви в следващото видео да се насладите на гледката в движение.

Marseille е разположена върху крайбрежните хълмове на Френската ривиера. Marseille е най-големият френски пристанищен град и вторият по големина град във Франция. Пристанището му е най-голямото пристанище на Франция и на Средиземно море, както и четвърто по големина в Европейския съюз.
Петя беше извадила отново платен паркинг, който беше до самия парк. Влязохме в града от страната на парка и предполагам затова стигнахме бързо. Гледам на GPS-a ми дава, че остават около 300 м до крайната цел - паркинга и се намираме по една квартална уличка без знаци. Реших да паркирам там, за да не плащаме пак, че ми омръзна, някакви луди пари за паркинг давахме. Паркирах, малко ни беше притеснено да не разбият колата, защото всичкия ни багаж беше в нея в този момент. Като слязох се поогледах за табелки, но не видях. Гледам четирима мургави младежи седят в една кола малко по напред и чукнах на стъклото да ги питам дали знаят плаща ли се тук, казаха, че не знаят, но най-вероятно не се плаща. Оставихме колата и се запътихме към парка, малко сбъркахме посоката в първия момент, но се върнахме и видяхме, че входа в парка е от към пустия платен паркинг. Петя беше гледала за този парк много интересни неща, като например много хубава розова градина и се запътихме навътре да се разхождаме.

Завъртяхме едно кръгче, вдигаха някакви сцени в единия край. Паркът беше доста позападнал, напомняше на Западния и Северния парк в София. Стигнахме до розариума - нищо общо с това което очаквахме от снимките, които бяхме гледали.

Мизерия пълна, спокойно можете да си го спестите. Ориентирахме се към тръгване, тъй като трябваше да стигнем преди 20:30 ч. на квартирата ни в Martigues, където щяхме да нощуваме следващите три дни. Измъкването от града беше през центъра, трафик имаше но вървеше сравнително бързо, нямаше тапи. Луди скутеристи ни изпреварваха от всички страни. Въпреки богатия ми опит с шофиране при всякакви условия, във Франция и по специално в Marseille ми беше доста тегаво, с тези тесни ленти и страхотно объркани кръстовища хич не беше добре, а и постоянно гледах да правя път на мотористите, не е като да ги нямаше. Често се случваше да ми показва нещо на GPS-а и да успявам да реагирам в последния момент, защото примерно са шест ленти в посока. GPS-a ме предупреждава дръж дясната и аз държа, да ама се оказва, че на кръстовището от тези 6 ленти се събират в четири направления примерно едно на ляво, едно на дясно и две различни направо, които отиват на съвсем различни места и докато погледна да не сгазя някой скутер и да си видя в последни момент GPS-a на къде казва на първото дясно или на по правото дясно и аха да изпусна. Лудница страшна и са много такива кръстовища на големи булеварди. В крайна сметка се измъкнахме от града и поехме по магистралата която по първоначални сметки трябваше да е платена, но се оказа безплатна. На едно място магистралата от изхода на града се свързваше с друга основна магистрала и там беше задръстено и кретахме около 10 - 15 км едвам едвам на спри тръгни. След включването беше доста натоварено, но си вървеше горе-долу. Започнахме да се чудим дали няма да закъснеем много за квартирата. В крайна сметка пристигнахме точно 20:30 ч. и Петя се беше обадила предварително на човека, че идваме да има готовност. В тази част Ривиерата е по-индустриална, в далечината се виждаше техния Нефтохим. Беше спокойно и слабо населено местенце този Martigues. Допадна ни именно затова. Самия град е разделен на две части, като през средата му минава канал, който свързва огромно езеро с морето. Магистралата минаваше по огромен мост над канала, който беше на няколко стотин метра от квартирата. Тъй като бяхме леко в края на града паркирането не беше никакъв проблем.

В крайна сметка с голямо закъснение дойде хазяина с две момчета горе долу колкото Боби. Извини се за закъснението и се качихме. Това беше най-добрата ни квартира за цялото пътуване. То не беше квартира ами огромен апартамент. Имаше си кухня, пералня, маса за хранене и диван с огромен телевизор на стената за гледане, спалня и детска стая с двуетажно легло отделно, балкон с колела и много играчки, на които Боби много се зарадва. Хората просто бяха напуснали апартамента и оставили всичко както си е - картини, книги, снимки на децата по стените, посуда, чаршафи. Представете си, че изведнъж ставате и се изнасяте от вас и оставяте всичко, както си е било и почвате да го давате под наем :). Все едно си бяхме вкъщи. Човека много учтив, всичко ни обясни кое къде и как, какво има в околността до колко работи и така на татък, всички бяхме много щастливи :).
Martigues е не голям град във Франция, разположен в област Прованс – Алпи – Лазурен бряг. Населението му наброява около 35 000 души. Местните го наричат „Венеция на Прованса“, заради каналите, които кръстосват града.
Има един отварящ се мост в центъра на града, който свързва едната част с другата, и една безплатна циркулираща само през деня лодка между двата бряга на канала само в работно време в близост до нашата квартира. Тъй като стана много късно, трябваше бързо да се ориентираме някъде за хапване, защото както вече споменах във Франция хората не си дават много зор и хората не работят много до късно, магазините бяха приключили отдавна още към 19:00 ч. Запътихме се към центъра с надежда да намерим нещо за хапване, но беше станало вече към 21:45 ч. Имаше някакви работещи заведения, но с певица и доста шумни, освен това нашите деца са с претенции към храната и трябва да се подбира къде да се седне. Тук - там гледаме това онова заведение, нищо не може да си харесаме. Стана вече към 22:30 ч. и започнаха да прибират. Харесахме едно заведение седнахме, но се оказа, че са приключили с кухнята. Айде на другото и на края едни палачинки. Боби се мръщи защото не иска солена палачинка, ама избор имаме ли. Имаше някаква промоция и за малкия се оказа безплатно. Поръчахме една зелена салата и по палачинка за всеки, моята беше с миди, колкото и да е странно.

Нито Ади, нито Боби си изядоха палачинките. Ние ядохме каквото можахме, но пак остана. Това е положението, който закъснява :). Върнахме се обратно в квартирата, следваше къпане и спане.

Към Ден 6