Този ден станахме отново рано, както всеки един друг ден около 7:00 ч. Трябваше днес да вземем колата под наем, която щяхме да ползваме през следващите 7 дни. До момента не бяхме вземали рент-а-кар и не знаехме точно как се процедира на практика. Внимателно бях проучил всичко, но теорията е едно, а практиката съвсем друго. Знаехме, че офисът на Europcar се намира някъде на гарата, но не знаехме къде. Стигнахме до гарата и започнахме да обикаляме да търсим офиса. Имаше някакви табели в посока един охраняем паркинг, но там не ни се вярваше да е офиса. След доста лутане го открихме в една залепена постройка до гарата, само дето указателна табела нямаше там. Оказа се, че в едно общо помещение се намират всички известни фирми за рент-а-кар. Нямаше хора, което ни спаси от сериозна загуба на време, тъй като процедурата по наемане на кола беше мътна и кървава и времеемка. Показах разпечатаната резервация от rentalcars и момичето каза няма проблем. Обясних, че искам да закупим допълнително франшиза, за да не дължим нищо в случай на някаква повреда по автомобила, и тя каза добре. Бях проверил цената в интернет, като към момента на запазване на колата беше по-ниска, но точно преди да тръгнем бяха сменили тарифите и се беше повишила. Казах на момичето какво покритие искам и тя ми каза колко ще струва. Да де, но това което ми каза се оказа с около 30- 40 евро нагоре, уж някакви допълнителни застраховки на хората имало. Ама аз и обяснявам, че искам само на колата щото хората си имат здравни, но не можело. Както и да е съгласявам се, има ли избор. Смята тя нещо казва, ще ви блокирам по картата еди колко си пари което е с 50 евро над сумата която дължим и ми обяснява, че тези пари са блокирани и няма да се теглят, при връщане на колата ще ми ги разблокират и ще ми дръпнат колкото трябва, отново се съгласявам. Това ми се видя някаква глупост, защото си плащам нулева франжиза, което ме освобождава от всякаква отговорност по автомобила, дори и от дребни драскотини. Както и да е въпреки дългата процедура, всичко е наред и децата получават по една зелена хартиена торбичка с лакомства. Уговаряме се, че ще върнем колата с пълен резервоар, както я взимаме, тъй като искаше да и плащам и някаква застраховка, ако върнем колата с не пълен резервоар, което пак не ме устройваше. Каза ни да вземем документите и да отидем на последния етаж на паркинга отсреща, където имаше табелки. Запътихме се ние към паркинга и какво да видим ескалаторите в ремонт, огледахме се за стълбище няма, имаше само някакъв асансьор който не изглеждаше да ходи където трябва, в крайна сметка се оказа, че ходи до последния етаж и след малко лутане стигнахме до паркинга с колата. Дадохме документите и един човек ни даде ключовете. Трябваше да опишем и щетите от предишните поулзватели в протокола, за да не ни ги търсят като връщаме колата. Оказа се, че колата която ни дадоха е Дачия Сандеро Stepway с почти всички екстри за модела, бинго. Първо предстоеше ни сафари, тази кола беше подходяща защото е повдигната по-високо от земята, второ личния ни автомобил беше Дачия Докер с едно ниво по-високо оборудване, но като цяло голяма част от копчета, и разположението на детайлите е подобно, което ни улесняваше много. Двигателят беше същия като на нашата кола и имах представа как се държи и какво да очаквам като разход 1.5 dCi 90 к.с. Разполагаше и с автопилот, който функционира точно като на нашата и който ползвам постоянно и с навигационна мултимедийна система точно като нашата, която пък знам наизуст. След като описахме всичко по колата с качихме и запалихме, оказа се, че мултимедията седи в режим търсене на код против кражба, слязох да питам момчето, което ни я издаде за кода, той каза да питаме в офиса. Сега ми светна, че за навигация се изискват допълнително около 70 Евро наем и за това е на код, като седи в това състояние и музика не можеш да си пуснеш обаче, силно неприятно. Аз си бях подготвен и носех стойка за телефона и захранване за запалка и мислех така ли иначе да си ползвам GPS-а на телефона. Не след дълго обаче следваше жокера "обади се на приятел" и кода беше генериран по номера на рамата и воаля имахме си вградена навигация и мултимедия без пари. Ей, опасно нещо са това Българите, особено ако са технически грамотни и се ръчкат, където не им е работа като мене :). Понеже много съм се занимавал с тази навигационна система на личния ни автомобил я познавах като петте си пръста :). За да не ни хванат като върнем колата трябваше да се откачи акумулатора за няколко секунди, за което нямах инструменти или да се намери бушона, който е за мултимедията. Книжката беше само на френски, но когато дойде момента набързо намерих бушон номер 13 и айде отново сме на код, изтриване на цялото хистори и ни лук ял, ни лук мирисал :). Междувременно при вече активно устройство му работеше bluetooth стрийминга и Петя през цялото време пускаше от любимата ни музика през телефона, директно на мултимедията на колата. В крайна сметка се оказа много добре това с вградената навигация, тъй като е доста по-удобна за работа, с по-голям дисплей и въобще си беше къде къде по удобно, вместо да се взираш в онзи малък дисплей на телефона. Като цяло бяхме супер доволни от попадението ни в рент-а-кар-а и с това малко бижу се чувствахме в свои води. Да, не е просторна като нашата, но за 7 дни и около 1300 км навъртени ни устройваше напълно. Предимство е във Франция да си с малка кола, по-лесно се намира място за паркиране и самите пътища навсякъде из прованса където карахме се оказаха с толкова тесни ленти за движение, дори и магистралите. Такова чудо не бях виждал - сандерото се събираше почти точно между маркировките в лентата за движение, автобус или камион леко ги застъпва или му остава по 1 см от двете страни. Не знам с кой акъл са ги правили тези пътища, но са спестили доста пари така :). Бяхме си правили предварително някакви сметки и планове за магистрали, къде ще караме по тях къде не, колко пари ще ни излязат и т.н., но в последствие не всичко се върза по плана и карахме както преценим на момента, къде магистрала къде нормален път. Трябваше да се придвижваме максимално бързо, за да имаме повече време за разглеждане. Магистралите им се плащат на някои места само с кредитна или дебитна карта, а на други имат едни големи фунии - хвърляш вътре парите и то си ги прибира някак си и ги смята стигат ли. Ние плащахме предимно с карти, като на един изход не работеше това за картите и се оказа, че само номера с фунията става. Добре, че имах достатъчно монети в мен, защото с банкноти не става номера. Или монети, или карта - това е, ако искаш. Както споменах и в увода това с картите е много относително, някоя приема друга не. По магистралите почти навсякъде ни приемаше една VisaElectron с пинкод.
Този ден имахме няколко цели, Cannes, Marineland, Eze.
Предварително бяхме наясно, че в Cannes няма какво да се гледа, но държах да отидем да видим поне червеното килимче, по което минават актьорите на филмовия фестивал. Хванахме магистралата за по-бързо и за нула време се озовахме в Cannes. Не много малък град, доста натоварен и никакво място за паркиране. Петя беше извадила предварително платени паркинги по точките, на които трябваше да оставяме колата. Самото влизане в Cannes ни отне много време поради голямо задръстване в централната част, а ние търсехме крайбрежната улица. Докато висях в задръстването нацъках на GPS-а някакъв близък паркинг около мястото където Петя беше гледала, че има платени паркинги. POI на GPS много често ни вършеха работа и не губехме излишно време в лутане къде сме и на къде да хванем и къде е това къде е онова. Почти всичко което ни трябваше го имаше на POI, а когато го нямаше го имахме като адрес. Преодоляхме задръстването и се набихме по крайбрежната улица и с някакъв много тегав обратен завой се класирахме между сградите, където беше входа на паркинга. Тук обаче както при нас не се съобразяват много-много къде спират въпреки, че гледах отнасяха глоби много често от полицаи със скутери. Един бус беше паркирал да разтоварва на входа на паркинга и шофера го нямаше. При условие, че са толкова кът местата и така го зарязал там. Стана опашка след нас като се намирахме на тясната крайбрежна улица, която е силно натоварена и трафика беше много затруднен. Чакахме го поне 10 мин, а като дойде трябваше цялата колона да се разместим някак си, за да може да излезе. Кошмар абсолютен. В крайна сметка се напаркирахме в подземния паркинг и си взехме талонче, с което щяхме да си платим на излизане в зависимост от престоя.

Бяхме паркирали някъде зад този хотел.

Тръгнахме по крайбрежната La Croisette към Фестивалния комплекс.

И се започна с интересните статуи и саксии.

Ето го и червеното килимче.

Започнахме да разглеждаме отпечатъците на звездите на тротоара пред Фестивалния комплекс.

Отпечатък от ръката на Жан Пол Белмондо.

Боби пробва коя ръка му пасва най-добре.

А на Ади идеално и пасна ръката на Анджелина Джоли.

Петя си хареса отпечатъка на Джоди Фостър.

Баницата на Силвестър Сталоун.

Назяпахме се на ръце и продължихме набързо с разходката.

На високото се вижда Musee de la Castre.

Сградата на кметството в Cannes.

Пристанището.

Полицейски мотори и скутери, отново Honda.

Фестивалният комплекс от друг ъгъл.

И едни мототуристи, незнайно защо си носеха пън :).

Статуя на прожекционен апарат с намотана лента около него.

Петя от "Карибски пирати".

Боби от "Карибски пирати".

Анджелина (Ади) Джоли.

Нямаше какво друго да се гледа тук. Имахме предварително закупени билети за парка Marineland в Antibes и според програмата шоуто на косатките беше в ранния следобед, а ние не искахме да го изпускаме и затова се отправихме на там. Не беше далеч около 10 - 20 км. Пристигнахме на огромния паркинг, което улеснява паркирането. Ето и малкото бижу с което щяхме да се возим следващите 7 дни.

Паркинга.

Направо влязохме, Петя беше прочела, че е хубаво да се плати паркинга в началото, за да не се чака на опашка на излизане. Да ама се оказа, че машината за плащане на паркинга е извън входа, пък ние бяхме вътре и остана за плащане, когато си тръгваме. Имаше време до шоуто на косатките, затова решихме да разгледаме парка.
Маринеленд един от най-големите в света паркове с водни животни. В него може да се наблюдават шоута с делфини, косатки, тюлени и морски лъвове. Има тунел с акули, може да се разгледат костенурки, полярни мечки и пингвини.
Басейнът на косатките е най-големият в света с обем 42 000 куб.м., диаметър 64 м.
Започнахме от детските площадки, които за нещастие бяха на слънце и порядъчно нагряти.

И Ади реши да се пробва на площадките.

Имаше и една играчка пръскалка и едно като душ, та децата се наместваха директно с дрехите там и ставаше голямо веселие. След 5 мин в тази жега бяха отново сухи. Това беше единствения начин да се задържат на горещото слънце по-дълго време. Повече ще видите на видеото по-късно.
Паркът е доста голям и решихме да намерим басейна на косатките, за да го знаем къде е като дойде времето. Ето го и него.

И една перка на плуваща косатка в басейна.

Направихме едно кръгче около басейна.

Поглед към трибуните.

И се отправихме към белите мечки. Все си мислех, че са в някаква хладилна камера, но уви бяха под лъчите на парещото слънце. Явно и те като всички живи организми с времето се адаптират към външните условия.

След белите мечки се върнахме обратно към тунела с акулите. Имаше доста интересни информационни табла, на френски разбира се :).

И влязохме в тунела, където над нас и около нас плуваха акули, костенурки и всякакви други морски същества. Много приятно усещане.

Повече от тунела ще видите отново във видеото, което съм ви подготвил малко по-късно. В края на тунела имаше челюсти от косатка.

Също така и части, които акулите са дъвкали.

Като излязохме от тунела, отпред имаше една костенурка, Боби :).

И разбира се няма да остане по-назад другата костенурка, Ади :).

Разходихме се и до басейна с пингвините, които също би трябвало да са на студено, но си се разхождаха на адската жега без да се притесняват.

След което продължихме из парка.

Установихме, че има няколко арени за демонстрации - косатките, тюлените, морските лъвове и делфините. Не бяхме много на ясно кое шоу кога е, програмата е само на френски и малко трудно се оправяхме.

Очакваше се всеки момент според програмата да започне представлението с косатките, затова се ориентирахме да си хванем хубави места на трибуните. Междувременно посетихме тоалетните, които бяха с много интересни плоски мивки :).

Върнахме се на трибуните. Брех, остават 20 мин до началото, няма никой - 30 човека сме. Това шоу е световно известно и няма как да няма хора. Помислих си, че има нещо гнило. Имаше група деца с оранжеви жилетки и учител с тях, който им обясняваше нещо на френски. Понеже не се ориентирахме добре в програмата не бяхме сигурни тренировки ли са или шоуто. Накарах Ади да отиде да разпита на английски дали сега ще е шоуто. Оказа се, че наистина ще има шоу в часа, за който беше предвидено, но пак беше странно, че няма хора. Оставихме Петя и Ади да вардят местата, въпреки че имаше бол от тях и ние с Боби тръгнахме на жегата да обикаляме парка, за да видим къде всъщност се намира народа. И какво да видиш, всичкото кеч на делфините гледат шоу. В този момент почнах да навръзвам малко нещата от френската програма с която разполагахме и се оказа, че преди косатките има шоу с делфини. Веднага щом свършат делфинтие почват косатките и след това по същата схема са морските лъвове и тюлените. Хванахме края на шоуто, но имаше какво да се види. Повече от шоуто ще видите във видеото, но ето и няколко извадки във вид на снимки.

Този младеж беше доста смел, беше се гмурнал под вода, при което делфините го подеха за стъпалата и последва силно изхвърляне над водата. Успяхме да го заснемем на видео и ще го видите след малко.

Наистина впечатляващо изпълнение от негова страна. Не бях виждал такова нещо до момента, страхотен баланс се изисква.
Непосредствено след като свърши шоуто, цялата сган започна да се изнася със страшна скорост към басейна на косатките. Ние с Боби не се бутахме в тълпата, защото имахме вече запазени места на централно място. Добре, че Петя и Ади останаха, защото се нагъчка страшно в централната част на трибуната. Аз застанах някак си на стъпалата, за да мога да разположа статива и да снимам на спокойствие, освен ако някой не ми се завираше пред обектива. Шоуто е отново по подразбиране само на френски, започва с един огромен монитор на който излизат въпроси на френски от рода, колко тежи косатката, колко и трае бременността, колко ражда, къде живее и с възможни по няколко отговора. След това брои няколко секунди да се опиташ сам да си отговориш и показва верния отговор. Като цяло е супер измислено и много забавно, но ако знаеш френски :). Отново във видеото съм монтирал дадени моменти от шоуто, както на косатките така и на останалите животни. Ще ви покажа кратка извадка във фотоси.

В един даден момент децата с оранжевите жилетки слязоха точно под басейна на косатките и си взеха душ.

Тези 6 тонни животни дълги почти 8 метра, правеха такива грациозни движения в и над водата, че чак не е за вярване. Като се има предвид, че са хищни, имат огромна уста и страхотни зъби, спокойно биха глътнали един човек без да им мигне окото :). Най-изненадващото първия път като отидохме до басейна на косатките беше, че Боби като ги видя и каза „Я, тука има Орки“, което е латинското им наименование. От многото детски филмчета, които беше гледал успя сам да ги разпознае без да му казваме. Преди това му бяхме говорили, че ще ходим при косатките, което нищо не му говореше, но като ги видя веднага каза - орки :).
След като свърши шоуто на орките, беше време за шоуто на морските лъвове, съответно цялата тълпа замина на там. Нямахме запазени места този път и се наложи да побързаме. Трибуната беше малка и на слънце. Мернахме две свободни места, всичко друго беше заето и Петя с Боби и Ади се наместиха там, а аз се качих най-отгоре на стъпалата за да разположа статива. В интерес на истината не бяхме виждали морски лъвове наживо и на мен специално това шоу ми хареса повече и от на косатките. Приличат на огромни тюлени, но си личи, че са диви и агресивни и трудно се поддават на дресура. Не случайно басейна им е ограден с кабел, по който тече ток, за да не могат да изскачат. Огромни животни с масивна дебела кожа. Наживо всяват страхопочитания. Рева, който издават много наподобява на истински лъв, плътен и силен. Част от шоуто, както обикновено ще видите във видеото, а сега малко снимки.

Както сами виждате дресьорите стоят зад огражданията с ток. Боби междувременно заспа още преди да започне шоуто, много му дойде. Кофти беше, че нямаше никаква сянка и под лъчите на жаркото слънце се спеше трудно облян в пот, но умората си казва нейното. Аз имах чувството, че вече почнахме да се темперираме и жегата да не ни прави кой знае какво впечатление. Дори след 30 - 40 мин на жегата без сянка не се чувствах много зле.
След приключването на това шоу отново с цялата тълпа се метнахме при тюлените. Там вече имаше навес и места къде да седнем. Боби се събуди и вече не му се спеше. С риск да се повторя, отново повече във видеото и кратка фото презентация по-долу.

Децата можеше да пипнат тюленчето ако желаеха. Ние не се доредихме обаче.

След приключване на шоуто на тюлените се оказа, че отново има шоу с делфини за не разбралите като нас, но вече се бяхме настояли и минавайки през тоалетната се запътихме към изхода. По принцип в този парк има и аква парк за малки и големи, цената обаче беше доста солена пък и май само аз и Боби сме любители на подобен тип забавления, а да плащаме на двама само да гледат ни се видя неразумно и затова се ограничихме само с морските животни. На изхода се оказа, че работи само един автомат за паркинг и имаше малка опашка. Не чакахме дълго и след борба отново с N на брой карти, накрая успяхме да платим. Дупка да мушкаш пари нямаше :), прие последната карта, с която пробвахме и вече се чудех дали няма да се прецакаме и да не можем да си платим.

Следващата стъпка беше Eze. Хванахме магистралата и се добрахме до там бързо.
Eze е средиземноморски град в регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция. Той е най-високо разположеното кацнало върху хълм селище в Прованс и едно от най-посещаваните. Намира се на 12 км източно от Nice, на 6 км югозападно от Monaco.
Името му произлиза от богинята Изида. Едни от първите заселници по тези земи – финикийците, издигнали там храм в нейна чест. По-късно кръстили и града на църквата, която станала негова визитна картичка.
Основна туристическа забележителност в Eze е ботаническата градина. В нея са изложени предимно кактуси. Интересна за разглеждане е и старинната улица Eze, която носи духа на миналото – сградите са типично древно-римски.
Паркингът се намира в подножието на селището, а в самото селище не можеш да се движиш с кола, просто не е предвидено. Тук се очакваха отново нещо от рода на 7 евро за паркинг, но се оказа, че сме извън работното време и паркирахме безплатно.

Поехме към входа.

Вече бяхме доста високо и започна да се открива гледка.

Магазинче за сувенири в една от многото малки тесни и стръмни улички.

Тези стълби всъщност са част от уличките.

Много уютно и китно, само не знам живеейки там ако имаш деца къде ги пускаш да играят :).

Всичко е облечено в зеленина.

Ръчно бродирани възглавнички.

Вървяхме нагоре към ботаническата градина.

Оставаха около 20 мин до затварянето на градината и я хванахме в последния момент. Много се чудехме дали да влизаме, защото отново кактуси като в Monaco, но все пак решихме да платим отново доста пари за вход, и добре, че го направихме.

Градината се намира на най-високото място в Eze и се открива страхотна гледка във всички посоки.

Мост, по който щяхме да минем на връщане.

И още изгледи.

Ето и паркинга, където бяхме оставили колата.

Семейното селфи на върха се оказа проблем защото Боби се лигавеше и се криеше точно когато щрака апарата.

Накрая го убедихме някак си.

На върха от плочки беше изработена панорама на околността.

А ето и две мои панорами.
Една с изглед към морето.

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Eze_2.JPG

И една с изглед към планината.

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Eze_3.JPG

И беседка в градината на ръба.

По този път щяхме да слезем надолу към Nice. Много жалко, че не бяхме с мотор.

Слънцето беше започнало да се скрива и се ориентирахме към прибиране.

Всички снимки от Eze тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Eze/

Монтирах телефона на стойката на челното стъкло за видео по пътя надолу и ето.
Мостът, който снимах от горе. Ей така благодарят мотористите за направен път - не могат да пуснат ръчката на газта и махат с крак. Тази практика ми хареса и мисля да я ползвам и аз. Страшно много мотори и като моторист постоянно им правех път, но карат много лудо и някой път е трудно да съобразиш откъде ще ти изскочи. Често благодаряха, но почти никой от французите не се мести настрани, за да им направи път. В България, колкото и да прозвучи странно, много по-често правят път на мотористите.

И по пътя надолу към Nice, красота.

Стигнахме в Nice и по принцип бяхме набелязали паркинг, който щеше да ни излезе около 20 евро нощувката, но платеното паркиране в прованса се оказа че е до 19:00 ч. във всички градове. Проблемът беше в местата за паркиране. Много е натоварено даже и мотор няма къде да спреш, въпреки че си има обособени паркоместа специално за мотори. Решихме, че пускаме GPS-а да ни води до квартирата и на късмет, като ли не - на платения паркинг колкото толкова. Минахме по нашата улица и чак да не повярваш – свободно място точно пред квартирата.

Малкият убавец ще преспи пред нас и на другата сутрин ще стане лесно товаренето на багажа. Приятна количка, и от вътре изглежда добре и е удобна като за малка кола.

Решихме да се разходим като за последно в Nice, прощално така.

Базиликата Notre Dame de l’Assomption.

И една интересна хонда с V4 двигател, не бях виждал този модел и ми стана интересно.

Отново си спретнахме вечеря с неща закупени от магазина. Багажът беше стегнат горе-долу. Сандвичи за из път се правеха сутрин, за да са свежи.
И лека нощ.

Към Ден 5