Първия ден трябваше да се придвижим от София до Милано със самолет. Станахме навреме за да може да се придвижим до летище София без да си изтървем самолета. Тъй като полетът на Wizzair беше на Терминал 1 сметнахме, че е хубаво да тръгнем малко по-рано, за да не закъснеем. Облякохме се, сложихме раниците и беше време за първото ни семейно селфи пред цветната градинка на блока ни.

Запътихме се към метрото, което ни е близо и ползваме често.

Ето ни вече и в първото ни превозно средство Метро София.

Стигнахме бързо до Терминал 2 на летище София, слязохме от метрото и се запътихме да търсим къде е Шътъл буса, който ни беше второто превозно средство за деня. Оказа се, че има добре маркирано парко място пред терминала и не можеш да го сбъркаш. Самият бус е безплатен и минава на 30 мин.

Оказа се, че сме около 2 часа по-рано на Терминал 1, въпреки че бяхме само с ръчен багаж. Повъртяхме се малко и решихме да влизаме навътре. Минахме проверка на багажа без проблем, не ни направиха проблем и за статива и за Боби. Седнахме до колкото е възможно на пейките да си чакаме полета, с Боби сядането е трудна работа и обикаляхме из вътрешните части на терминала да разглеждаме. Дойде ред и за нас да се качим в самолета за Милано и ето ни вече в полет.

Пухените облаци се стелеха под нас, на Боби му беше интересно да лети със самолет, тъй като последния път когато летя беше на малко повече от годинка и няма никакви спомени :).

Тук сме вече някъде над Италия.

Кацнахме на Bergamo - летището за нискотарифни компании до Милано. Сравнително бързо се изнизахме през терминала и веднага се натоварихме на следващото ни превозно средство за нашето пътуване - междуградски автобус, който щеше да ни отведе до централна гара Милано.

Пристигнахме на гарата, която е нещо огромно.

След полета бяхме огладнели и решихме да похапнем по някоя друга закуска на гарата.

Следващата стъпка беше да намерим хотела. За целта трябваше да се повозим на Миланското метро.

Оказа се, че в един момент става надземно като влак, няма покриви като при нас, просто си върви отвън. Хотела ни беше в кварталче не много далеч от центъра с метрото. Самият квартал не беше толкова лош.

От метрото до хотела се ходеше пеша околко 15 - 20 мин., намерихме го лесно. Там резервацията беше без предплата и платихме всичко на място. Хвърлихме си багажа и се разсъблякохме, тъй като за полета се бяхме облекли с дебели дрехи за да не заемат място в багажа. Без много да се мотаме, се отправихме обратно към центъра с метрото и вече без големите раници.

Първата спирка беше Duomo di Milano - огромна катедрала.

Миланската катедрала (Duomo di Milano) се издига на централния площад Пиаца дел Дуомо. Тя е най-голямият готически храм в света и втората по големина католическа катедрала. Катедрала е забележителна със своите 135 шпила, осеяни с красиви скулптури, каменни чудовища и легендарни герои. Височината на основния шпил е 108,50 м. и върху него през 1774 г. е разположена 4-метрова позлатена бронзова статуя на Мадоната. По фасадана са разположени над 3 000 статуи.
Строителството на сегашната катедрала започва в 1386 г. и е завършено окончателно едва през 1805 г. Първите архитекти на катедралата са Марко Солари и Джовани Солари да Карона. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт. Катедралата е изградена от бял мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които е била строена - от готиката през барока и нео-класиката до нео-готиката. От покрива се открива гледка към целия град.
Невероятна е !!!
Имаше голяма опашка за влизането в нея, както повечето от вас се досещат децата не търпят на чакане на опашка. Оставих Петя с децата да се нареди и отидох да проуча как стоят нещата с билетите. Оказа се, че работното и време свършва след 5 мин, а за това време нямаше как да мине цялата опашка, макар и да вървеше доста бързо. Като цена не беше никак евтина, тъкмо се върнах да кажа на Петя, че ще я изтървем и някакви хора почнаха на Английски да обясняват, че ще работи още няколко часа защото имало някакъв празник и има служба, също така е безплатно, късмет. Оказа се, че не може да се влиза с голи рамене и на жените долните дрехи трябва да са не по-къси от два пръста над коляното. Петя беше с едни къси дънкови панталони завити в долния край и не и достигаха 1 - 2 см. Един от охраната и направи знак да си ги развие надолу, но се оказа, че са зашити и не може, аман от модата :). Пуснаха я и така, аз си наметнах голите рамене с едно яке и така влязохме.
Тази катедрала ме впечатли много, не бях влизал в по-голяма до момента. За късмет огромния орган свиреше и беше прекрасно.

Ето я и службата.

Боби и Ади до една огромна колона.

След като я разгледахме от вътре излязохме да огледаме площада пред нея.

Монумент на Виктор Емануил II на Пиаца дел Дуомо.

На върха на кулите се издигаха страхотни статуи.

Ето и катедралата фронтално в цялото и величие.

И първото семейно селфи извън България.

Още от площада.
Галерия Виктор Емануил.

Решихме да се качим горе и да погледнем от високо. Солено ни излезе почти 80 лв за всички с асансьор, по стълбището излизаше по- евтино, но Боби вече мрънкаше че е изморен (не беше спал през деня).

Наслаждавайки се на гледката от към Боби се чува "Ака ми се" !?! 80 лв да се качиш горе и точно две минути си разглеждал и трябва да слизаш е това се казва "с деца на море". Разбрахме се да стиска колкото може и потеглихме по-бързичко в обратната посока.

Попътно още някоя снимка от другата страна.

Много детайлна тази катедрала.

Изглед към града от другата страна.

Слязохме пак с асансьора надолу и Петя беше мярнала тоалетна отстрани на , та се запътихме натам. Да, имаше тоалетна ама 2 евро вход, какво да правим плащаме и Петя влезе с Боби. Някой път казва ака ми се и като седне нищо не прави, та само си мислихме сега за 4 лв ако не свърши работата не знам какво ще го правим :), това беше най-скъпото ходене по нужда за целия ни съзнателен живот :). В крайна сметка свърши работата за голямата сума и не беше на празно.

Беше време да опитаме прехваления италиански сладолед за крупна сума пари. Сладолед като сладолед, при нас се среща и по-добър, пък го взехме от изискано заведение и от количка с различни видове, не беше опакован. В интерес на истината сладоледа, който ядох при пътуването ни до Украйна през 2013 г. беше най-хубавия който бях ял от години. След като се върнах и разказах на Петя, тя започна да купува от "Берьозката" продукти и да прави домашен сладолед с руски продукти и от тогава само такъв ядем и определено е по-хубав от италианския. След като се омазахме прилично със сладоледа продължихме до долния край на улицата.

Времето напредна, започна да се стъмва и беше време да се ориентираме за вечеря. В Италия разбира се вечерята както се предполага е пица или спагети. На Боби любимото ядене е пица и му обяснихме как италианците са майстори на пицата и това е мястото където ще яде много вкусна пица. До тук добре, но трябваше да намерим къде ще ядем много вкусна пица. Започнахме да се лутаме по улиците, имаше много малки заведения с по 2 - 3 маси изнесени на тесния тротоар до малките улички, изглеждаха доста уютни. Оглеждахме се тук там нищо не можем да си харесам където да е подходящо за сядане с деца. Започнаха да ни стържат коремите от глад и изведнъж гледаме едно сравнително голямо заведение, доста разчупено но с места само вътре, пък ние искахме отвън да седнем. Имаше меню на входа с много пици и спагети и доста хора вътре, също така постоянно излизаха хора с торби за вкъщи и решихме това е правилното заведения макар и с възможност за сядане само вътре. Влязохме, настаниха ни на една маса поръчахме за пиене и започнахме да разглеждаме менюто за храна. На децата пици, Боби си яде най-простата възможна шунка и кашкавал, ние с Петя си поръчахме спагети, нейните с риба тон, моите с миди. На пръв поглед моите изглеждаха доста постни, с жълти спагети, миди и тук таме някоя подправка, на Петя изглеждаха доста по добре и реших, че съм се прецакал. След като започнах да ги ям обаче осъзнах всъщност колко бяха вкусни, не знам точно как ги приготвят, но въпреки, че изглеждаха като само сварени самите спагети си бяха поели аромата от мидите и подправките с които бяха готвени и си облизах пръстите, не можах да повярвам чак. Боби както обикновено хапна две парчета пица и заряза останалото и Ади не яде много, но аз се нахвърлих на Боби на пицата и се оказа много вкусна. След като се разочаровахме от италианския сладолед, направо се очаровахме от италианските пица и спагети, няма две мнения много са добри наистина в тази сфера.

Реших да ходя до тоалетна и отивам аз бутам врата не мърда, казвам си има човек и чакам, да ама никой не излиза ръгам пак нищо по едно време идва една от персонала и бута вратата ама настрани - плъзгаща била. Викам си леле майко колко съм зле, но си изглежда досущ като нормална врата, която се отваря на вътре.
След като се натъпкахме порядъчно беше вече тъмно и беше време за нощни снимки и по интензивно използване на статива. Първа спирка разбира се катедралата.

И площада пред нея.

Набързо приключихме около катедралата, защото започнаха да ни ядат комарите. Хванахме си метрото и се отправихме към хотела. В квартала, в който ни се намираше хотела имаше един канал и там се получи не лоша нощна снимка.

Докато ме чакаха да разпъвам статива Петя забеляза, че правят закуски точно до мястото където бях застанал да снимам и веднага го набелязахме за сутринта тъй като хотела ни беше без закуска. Прибрахме се в хотела, там обаче имаше един по възрастен човек, а не момичето което ни посрещна. След като се регистрирахме следобеда тя ни взе паспортите и ни въведе в системата, този човек не говореше английски и пак ни поиска паспортите, не можахме да се разберем и преписа всички данни на един лист отново най-вероятно да ги даде сутринта на рецепционистката, малко ни забави това. Изкъпахме се и както бяхме изморени като за първи ден заспахме бързо-бързо.

3D снимки от цялото пътешествие можете да откриете тук: http://www.tonyco.net/pictures/3D/Family_Trip_2015/

3D снимките от Милано се казват Duomo1.MPO, Duomo2.MPO, Duomo3.MPO.

Как се гледат 3D снимки съм описал тук: http://www.tonyco.net/pictures/3D/

Всички снимки от Милано тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Milano/

Към Ден 2