Последният ден от нашето пътуване. Станахме отново рано и стегнахме багажите. Закусихме и се запътихме към гарата. Петя беше извадила, че има място където можеш да си оставиш багажа за 24 часа за около 4 - 5 евро. Гарата е огромна и вътре трудно се ориентира човек. Намерихме в крайна сметка къде се оставя багажа, има си пазач който гледа какво внасяте и следи да не се краде. Пускате стотинките и шкафчето се отключва, получавате ключ автоматично. В едно от големите шкафчета успяхме да набутаме двете големи раници и на Ади по-малката раница. Другата беше с нас, както обикновено. Нямаше как да обикаляме цял ден с всичкия багаж и това беше чудесно решение. Влакът за летището тръгваше от същата гара и багажа щеше да ни е под ръка.
След като оставихме багажа се заехме да се оглеждаме от къде тръгва влака за летището, за да сме подготвени за вечерта. Знаехме, че цената му е на цената на билетче за градския транспорт. Доста объркано и с разписанието, но горе долу ни беше ясно през кой изход се минава и решихме, че ще дойдем час по-рано на гарата, за да може всичко да е наред и да не си изпуснем влака.
Петя ни беше подготвила пешеходна обиколка из Barcelona, която включваше минаване през повечето обекти на Гауди. С метрото се занесохме до центъра и подхванахме пеша.

Създаден от барселонската сладкарска гилдия, музеят се намира на територията на бившият манастир „Св. Агустин“. Историята на сградата е пряко свързана с шоколада – през 18 век в него се помещавали войници, които били известни с голямата консумация на шоколад. Според военните разпоредби от онова време шоколада заемал голяма част от менюто на войниците: “ За закуска на всеки кадет и съпътстващ офицер се полага една и половина унция шоколад с четвърт хляб“. Шоколад се полагал и когато войската била в гарнизон. Войниците били известни като „чоколатерос“(chocolateros) и много хора им завиждали заради статута им на елитни части, глезени с големи количества шоколад.
В наши дни музея предлага интересно пътешествие в шоколадовия свят: от произхода му, пристигането му в Европа, хранителната и медицинска стойност до връзката на традициите с бъдещето и формиращата му роля в колективното вдъхновение. Освен с историческите и художествени персонажи изляти от шоколад музея е известен и с невероятните си скулптори, изработени от майстори на шоколадовото изкуство, принадлежащи към испанската гилдия на сладкарите. Повечето от произведения са правени в продължение на 10 дни. За някои от тях са използвани са повече от 7 вида шоколад. Направата им изисква изключителен професионализъм - всеки вид шоколад се отлива с определена температура в противен случай скулптурата ще претърпи провал.
Купихме си билети, ето ги на снимката по-долу.

Да, точно така тези шоколадчета са билетите ни за вход, с техния баркод се чекираш, за да ти се отвори турникета.

Ето как изглежда какаото.

Шоколадов варан.

Доста прецизно а?

Шоколадова горила.

Ами тези от астерикс, да ги схрускаш.

Шоколадов Меси.

Шоколадов дракон.

Гущерът от парка Park Guell, но от шоколад.

Шоколадови Дон Кихот и Санчо Панса.

Шоколадов макет на Василий Блажени.

Инструменти за шоколад.

Шоколадов макет на чешма от Barcelona.

Имаше и много фигури от детски анимационни филмчета.
Тинтин на луната.

Шоколадови смърфове и Гаргамел.

Шоколадов Литъл Чикън.

Машина за мелене на какао.

Форми за шоколад.

Шоколадово лего.

Тук имаше и помещение, където децата сами могат да опитат да направят нещо от шоколад, разбира се ако говорят Испански.

Шоколадова Бамби.

Шоколадов макет на La Sagrada Familia.

Разгледахме шоколадите, нищо не си купихме :) и продължихме из уличките на El Barri Gotic.

Ето я и въпросната чешма, която видяхме на шоколадова фигура вътре.

На едно място имаше натоварено за ремонт колело с верига.

Започнахме да огладняваме и се заоглеждахме за заведение, където може да хапнем.

Трудна работа при тази архитектура :).

Както си крачехме и търсехме заведение попаднахме съвсем случайно на ретро парад на Placa Sant Jaume.

Ето така се кара с чадър.

Изчакахме ги да потеглят. Две от колите не искаха да запалят, единия беше със стартер, но другия с манивела. Ей, голямо въртене падна на тази манивела и най-накрая запали, всички му ръкопляскаха.

Другият обаче нямаше такъв успех и се наложи да го откарат.

Продължихме по уличките на El Barri Gotic да търсим ресторант.

Placa Reial, тук имаше доста заведения, но нищо не си харесахме.

Ето още едно заведение, но и тук нищо интересно.

Продължаваме из уличките на този интересен квартал.

Catedral de Barcelona.

В един момент, не знам точно как го уцелихме, но решихме да седнем в ей това заведение на ъгъла.

Беше разположено на голям булевард.

Поръчахме си две различни менюта, като едното за мен включваше гаспачо :).

Много вкусно готвиха в това заведение и останахме супер доволни. Гаспачото много ми хареса и Петя после в София ми прави редовно цяло лято от него :). Доволно похапнахме, за вечерта си бяхме направили сандвичи за летището. Продължихме с разходката из Barcelona.

Краката ни се бяха изморили вече и се настанихме на една детска площадка в парка да починем. Освен гълъбите, свободно летящи птици из парка имаше и папагали.

Стояхме каквото стояхме, имаше още много време до самолета, а бяхме разгледали всичко интересно за нас в Barcelona. Чудейки се какво да правим се запътихме към пристанището. Решихме да убием още час време като се качим на лодка, която ще ни разходи из огромното пристанище.

Ето го подвижния мост, който ще видите по късно в клипчето.

Спасителен кораб.

Много странна мостова конструкция над товарното пристанище.

Огромен круизерски кораб, най-големия който сме виждали.

Рибар на пристанището с докер :).

Разминахме се и с един голям ферибот.

Сух док, където ремонтираха луксозна яхта.

Интересно решение за носа на яхта.

Върнахме се на пристанището.

Всички снимки от Barcelona можете да видите тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Barcelona/

Беше време да се отправим към гарата. Хванахме метро, което ни закара точно на гарата. Взехме си багажа и отидохме на информация да питаме за влака към летището. От там ни казаха, в колко часа има влак и, че на турникета минаваме с картите за градския транспорт, които си бяхме купили. Влаковете тръгваха като метро под земята от тунели. Имаше около 20 мин до влака и слязохме на пероните. Хич не е добре измислено. Долу при наличието на много влакове е страхотна жега - локомотивите бълват охлаждане, климатичните системи по вагоните също и направо не се диша, едвам изкарахме 20 мин. После като се качихме във влака вече беше добре и климатикът вътре си работеше. Влакът ходеше до основния терминал, пък нашия полет беше от второстепенния, тъй като бяхме с ниско тарифна местна авиокомпания Vueling. Влакът беше претъпкан и се наложи да пътуваме правостоящи. Намери се едно място за Ади и Боби и съответно дремнаха малко.
На основния терминал имаше безплатни бусове, които ни откараха на второстепенния. Летището е огромно и флотилията на тази нискотарифна авиокомпания е огромна, сигурно имат най-много самолети от всяка друга местна авиокомпания, всеки втори е техен. Отново бяхме само с ръчен багаж, но за нашия полет не се позволяваше онлайн чекиране и трябваше да се чекираме на място на летището. За да стане багажа в размера, който позволява салонен багаж си облякохме дългите дрехи (дънки и яке), които не бяхме обличали въобще през цялото ни пътуване. Пробвахме в клетките за измерване раниците и всичко влизаше. Оставихме децата да ни чакат, а ние с Петя се запътихме към гишетата за информация на авиокомпанията. Бяхме си закупили само две места в самолета, така че да не се падне Боби сам. Останалите две бяха както се случат, аз и Боби да сме един до друг поне. Изчакахме си реда и точно заговорихме на английски с човека на информацията и като ни видя документите и обърна на български, явно беше наш човек. Обясни ни, че трябва да идем на еди кои си гишета с билетите да се чекираме. Завъртяхме се на там, и какво да видим на всичките гишета огромни опашки от руснаци, с едни големи куфари направо ужас. Оставих Петя на една от опашките и реших да се върна да питам като нямаме багаж не може ли да не се редим. Нашия човек беше зает с някакви хора и се опитах да обясня на колегата му, но когато ме видя ми обърна внимание и каза, че щом сме без багаж да ида на приорити чек ин или бизнес се води, където щял да се обади на колежката си и да не чакаме. Тук е момента да изкажа огромна благодарност на Българина на гишето, който ни съдейства и ни спаси от минимум 2 часа чакане на безсмислена опашка. На бизнес чек ина-а имаше малко хора и за около 15 - 20 мин дойде и нашия ред. Подадох билетите и жената явно знаеше за какво иде реч та се обади някъде и до колкото можах да разбера от испанския, който говореше нещо обясняваше, че сме семейство с две деца от които едното малко. В крайна сметка ни даде втори ред в самолета като бяхме тримата един до друг и четвъртото място от другата страна до прозореца. Уникално без нищо да плащаме, благодарение на колегата и българин. Всичко беше наред и оставаха около час и половина до полета.

За тази авиокомпания ни беше казал колега на Петя, като беше споменал, че те като са летели самолета не искал да стартира двигателите, та трябвало да отстранят проблема и ги забавили малко :), колко успокояващо. Натоварихме се, климатичната инсталация хич не беше добре настроена и вътре си беше жегичка, пилотската кабина си стоеше отворена до последно и се виждаше как пилотите правят предполетна подготовка с дневника. При останалите авиокомпании винаги вратата е заключена при товарене на пътниците. В крайна сметка излетяхме с малко закъснение, полета мина гладко и бързо. Боби заспа и хич и не разбра какво става, беше доста уморен пък и все пак му беше време за сън. Приближихме София, кацането беше изключително гладко, не се разбра даже как самолета докосва пистата, след което самото спиране беше много плавно и внимателно без излишно напрежение, майстори пилоти. Напоследък се бяхме возили предимно в уизеър с български пилоти, не искам да кажа нищо лошо за тях, но не ми се беше случвало някой от тях да приземява толкова плавно машината, всички натискат здраво спирачката след като се опрат колелата в земята. Разтоварвайки се от самолета, витлата на двигателите все още се въртяха от инерцията и от едното витло се чуваше как стърже в нещо докато се върти и то доста ясно. Не знам дали имаше нещо вътре чуждо тяло или просто беше криво и стържеше, но в крайна сметка по време на полета не е имало проблеми, машината си беше в изправност.

Пътешествието ни приключи успешно, плана се изпълняваше на 90 % и почти нямаше изненади. Беше едно незабравимо приключение и за нас и за децата, което ще помним винаги. Благодаря за отделеното внимание и до нови срещи !!!