Днес напускахме Франция за наше най-голямо съжаление. Бяхме напазарували от предния ден и Петя направи сандвичи за изпът, бяхме си взели вода и сокове. След като закусихме, аз излязох по-рано да се пробвам на бензиностанцията, която бях набелязал от предния ден. Бях ресетнал GPS-а на колата, и нещо не ми се занимаваше да правя маршрут на телефона, та реших да се пробвам да стигна до бензиностанцията по спомен. То след толкова обикаляне предната вечер да търся къде да заредим, вече го бях научил Narbonne наизуст. Стигнах до бензиностанцията и вече имаше човек на касата, заредих и без никакъв проблем с картата, която автоматът ми отхвърляше предния ден, успях да платя на касата. Странна система имат с тези бензиностанции обаче, как така не приема автомата картата, пък на пос-а няма проблеми. Наближаваше 9:30 ч. когато трябваше да върнем колата, и за това след като заредих до горе бързо се върнах до квартирата. Натоварихме багажа и се запътихме към гарата, където трябваше и да върнем колата.
Намерихме я лесно, и тъй като предварително бяхме намерили Europcar, не се лутахме изобщо. Жената в офиса беше супер учтива, говореше си английски без никакви проблеми, но не беше хич запозната с автомобила. Никакви проблеми не ни е правила за външния и вътрешния вид. Не беше много мръсна, но все пак след 1300 км пробег все се беше изцапала. Странното беше, че нямаше мухи за този пробег. Навсякъде другаде, където съм пътувал всичко става в мухи за нула време, но тук във Франция за 1300 км имаше 2 мухи и то съвсем незабележими размазани по колата. Жената започна да се чуди как да види километража, та и съдействах, също така и други неща и показах и тя възкликна, ооо вие знаете повече от мен за тази кола хаха. Оказа се, че вече ми имат данните на кредитната карта и всичко се оправя автоматично, махнаха ми блокираната сума и ми добавиха това, което дължа, като то се оказа по-малко, от това което ми казаха при вземането на колата. Тоест ми излязоха сметките, които аз бях правил относно това колко ще струва наема на колата. Отново децата получиха зелена хартиена торбичка с лакомства, което си е жест малко или много :). Бяхме си оставили толеранс, защото не знаехме колко време ще ни трябва да върнем колата. Жената в Europcar също обясни, че има проблем със зареждането с чужди карти не само от български, но и от други държави различни от Франция, даже говорила със собственика на бензиностанцията, която е точно пред офиса да направи нещо за този проблем, и че ще печели клиенти така, които връщат колата и пълнят резервоара, но и казали, че не можело да се направи. В крайна сметка много по-бързо от очакваното се оправихме с колата и се запътихме към гарата, която беше на 3 мин пеша от там. Оказа се, че имаме близо час време до влака и се настанихме в чакалнята. 
Имаше интернет безплатно, затова и децата се забавляваха - кой с фейсбук, кой с ютуб :). Бяхме си закупили предварително билетите за влака и реално ни оставаше само да чакаме. Този влак беше от тип TGV високоскоростни влакове, на какъвто до момента никой от нас не се беше возил. Разстоянието от Narbonne до Barcelona 250 км го взимаше за час и петдесет минути, което е доста бързо, при това имаше няколко спирки по пътя. Докато чакахме на гарата, разхождайки се по перона пристигна една влакова композиция, на която не и се виждаше края само с опели.
Наближи време за качване на влака и се отправихме към перона.
Боби беше въодушевен, тъй като знаеше, че ще се вози на влак с над 300 км/ч и стискаше здраво торбата с лакомствата.
Ето го и нашия влак се задава.
Качихме се на влака и започнахме да си търсим местата. Оказа се, че са ни ги заели някакви префърцунени момичета и като ги помолихме да се преместят защото това са нашите места се нацупиха и почнаха да пъшкат и охкат нещо. В крайна сметка си седнахме на нашите места, които си бяха безкрайно удобни и с масичка за хапване и пийване.
Влакът потегли и за нула време се ускори доста. Вътре не се чува звук, по-тихо е от всяко друго превозно средство, на което съм се возил, никакви вибрации и можеш да се разхождаш прав без да се държиш за нищо. Пуснахме GPS-а и го следяхме през цялото време на картата къде се движи. Скоростта, която поддържаше, беше между 280 - 300 км/ч като на места вдигаше над 300 км/ч. Отново бяхме по пограничните райони и се разхождаха тежко въоръжени полицаи. Разходих се до кафе вагона, да видя как е там :). Не след дълго изминахме 250-те км и пристигнахме в Barcelona, слязохме от влака и се чувствахме все едно не сме пътували, ами сме седели някъде на тихо и спокойно място и сме си пили кафенце. Ако всички влакове бяха като този, нямаше да се кача никога на самолет. Просто слизайки от този влак се чувстваш прекрасно и никаква умора от пътуването, няма лашкане, няма вибрации, няма шум все фактори, които участват при самолетите и те натоварват допълнително.
Пристигнахме в Barcelona. Искам от началото да кажа, че бяхме с много по-големи очаквания за този град. Посетили сме различни големи градове в Европа,но за този град май рекламата му е в повече от колкото това, което предлага да се види. Дали така ни се е сторило, защото идвахме от уникални и прекрасни места или защото наистина е само реклама, не знам но ще ви оставя сами да прецените в следващите 3 дни.
Квартирата ни беше съвсем близо до гарата. Умишлено беше избрана така, защото искахме да разнасяме минимално багажа. Освен че там пристигахме с влака от Франция, от същата гара тръгваше и влака за летището, от където щяхме да си хванем полет за вкъщи. Стигнахме до квартирата и хазяйката вече ни чакаше. Качихме се горе, но все още почистваха и трябваше малко да изчакаме. Докато момичето, което почиства си довършваше работата, я чух да говори на български по телефона, и като влязохме вътре и казах "Добър ден" :). Зарадва се, че вижда българи. Беше много учтива и да не се мъчим на английски ни съдейства с превод на испански. Квартирата беше добре почистена и сравнително нова, на прозорците които гледаха към вътрешен двор обаче бяха поставени допълнително резета и ни предупредиха, като излизаме да пускаме резетата задължително. Междувременно долу във входа монтираха охранителни камери. Явно си се краде здраво и това си беше чудесна идея с резетата на ПВЦ дограмата.
Настанихме се, преоблякохме се и нямаше време за губене веднага се насочихме навън. Имаше голям площад пред квартирата и голям супермаркет наблизо.
Уличката на която ни беше квартирата.
Метрото ни беше супер близко, което си е предимство. Натоварихме се и първа спирка ни беше Placa de Catalunya.
Лудница най-страшна навсякъде, отправихме се по Les Rambles.
Пресичането беше сравнително трудно или свързано с голямо висене по светофарите, цигания страшна само някакви тъмни субекти навсякъде и кражбите са нещо често срещано, затова и хората си носеха раниците и чантите отпред, както направихме и ние. Вече имахме информация от познати с откраднати багажи на летището и т.н., та си бяхме с едно на ум.
И продължихме по въпросната улица Les Rambles.
Гигантски фигури на една витрина, по-късно ги видяхме и на друго място.
Стигнахме до Mercado de La Boqueria с помощта на GPS-a.
Купихме си от тези чашки по 1 евро с разни плодове вътре.
След пазара продължихме надолу по улицата към пристанището. По улицата се срещат типичните със странна архитектура сгради.
Casa Bruno Quadros.
Placa del Teatre.
Palau Guell.
Масово такситата се оказаха Dacia Lodgy. Близо до пристанището видяхме и този Seat 600, нещо като Fiat 500 :).
Срещу нас се извисяваше колоната на Христофор Колумб (Mirador de Colom).
Лифтът към пристанището.
Сградата на митницата (Palacio de la Aduana).
Сградата на пристанището.
Решихме да се качим в колоната и да погледнем от високо. Към билета имаше опция за чаша вино, и взехме една такава за Петя. Виното се взема след като приключиш разходката. Раницата я оставихме долу, тъй като горе е доста тясно.
Ето и какво се виждаше от горе, а то не беше никак малко.
Пристанището.
Montjuic.
Кръговото под колоната.
Града.
И какво интересно кръгово.
Някаква странна изгъзица от тръби.
Огледахме на бързо и се спуснахме долу във винарната.
Щракнахме някоя друга снимка и отдолу.
И се запътихме към пристанището, където ни очакваше огромен високоскоростен катамаран.
Ето я и колоната от друг изглед.
На там, да на там :).
Този мост се отваря много интересно за да могат да излизат платноходките. По-късно във видеото ще ви покажа точно как.
Сградата на пристанището, впечатляваща е.
Rambla de Mar.
Тук сме вече в края на пристанището.
Отправихме се към Parc de la Ciutadella. Паркът е получил името си от бившата военна цитадела, изградена на това място.
Седнахме на една пейка да хапнем по някой друг сандвич.
След което тръгнахме на разходка.
Имаше езерце с лодки, и решихме, че ще е забавно за Боби да поплаваме там.
И аз като млад гребец :).
Боби реши, че ще ми помага :).
Островчето по средата на езерото.
Езерцето иначе е приятно.
Смешна палма.
Боби напълно ме замести :).
Тази палма пък излиза от водата.
Ето я и каскадата в парка.
И семейно селфи отпред.
Мамут с маймунки на хобота.
Ето и по-близък план на каскадата.
Езерцето пред каскадата.
Имаше още време до свечеряване, и като едни ударници решихме, че ще успеем да стигнем и до още една забележителност този ден. Поехме към най-близката спирка на метрото според GPS-a.
Влязохме в станцията и зачакахме метрото.
Бързо се придвижихме до La Sagrada Familia. Тази забележителност се оказа по-интересна като я гледаш в интернет на снимки, от колкото на живо. Замисълът е бил добър, но само фасадата и показва какво всъщност е трябвало да се получи. Вътре, отзад и отстрани положението хич не е добро, и не се връзва по никакъв начин с първоначалния замисъл. Наслагват се различни стилове от различните периоди на строеж и стои някак като „кърпена“. Сега е един паметник, от който събират пари.
Вечният строеж.
Фасадата отпред е най-интересното нещо в цялата сграда.
Отвътре е много далеч от катедрала.
Тавана има интересно окачване.
И колоните са яки.
Стълбище.
В крайна сметка, след огромната и красива катедрала в Milan, това нещо ми се видя като пълна боза. Рекламата отново ни изигра лоша шега, снимките в интернет на фасадата ни бяха впечатлили много и това беше едно от нещата, които много искахме да видим наживо, но се оказа пълно разочарование.
Върнахме се в квартала и започнахме да си търсим някъде да вечеряме нещо типично испанско. Имаше доста заведения, аз исках паеля да пробвам, Боби пица и т.н. направо не знам как щяхме да намерим такова нещо. Тъй като бяхме в района на гарата имаше много арабски заведения, което не ни устройваше. Не че нещата, които предлагаха не изглеждаха супер вкусни, но търсехме нещо местно. В крайна сметка след около 30 мин лутане по уличките седнахме на едно малко заведение, в което готвеха някакви с дръпнати очи, но предлагаха паеля и пица :). Масите бяха буквално на тротоара.
Хапнахме там, но не беше нищо особено. Цените си бяха като на всякъде, вече бяхме свикнали и не ни се струваха високи, а по-скоро нормални за чужбина.
Квартирата ни беше много наблизо и се прибрахме бързо.