Заобиколени от толкова много очарователни плавателни канали нямаше начин да пропуснем да се повозим по тях и отново да минем през уникални по рода си съоръжения. Петя отново с много мъка беше извадила от къде и в колко часа тръгва корабче от Beziers. Имахме адреса на пристанището и часа на тръгване, бяхме сравнително близко, но искахме да стигнем поне 30 мин. преди потеглянето на корабчето, тъй като не беше много ясно как точно ще стане товаренето. Информацията беше най-оскъдната за цялото ни пътуване. Имаше няколко варианта за маршрути, като цените бяха строго неясни. Повечето варианти бяха пакетни с обяд и за цял ден. Ние не искахме цял ден и обяд, а и цената беше доста солена на човек. Имаше един вариант, който трябваше да ни закара до пристанище на 8 км от началната точка и после да има осигурен автобус за връщане.
Хапнахме набързо и тръгнахме. Пристигнахме на пристанището и се оказа отново, че има проблем с паркирането. Гледах някакви се бяха напаркирали в тревните площи и реших да се мушна там. Не ми беше много приятно, само си мислех как ще ми цопнат дебела глоба, но и местните там спираха. Слязохме до пристанището и междувременно се освободи едно нормално парко място, сложих Петя и децата да го пазят и изтичах да преместя колата. Така вече ми беше по-спокойно. На снимките от интернет имаше извадени няколко корабчета, които обслужваха туристи. Едното беше паркирано точно в началото на пристанището. Когато пристигнахме нямаше никой и започнахме да се чудим дали сме на правилното място. В един момент започнаха да се раздвижват, показа се екипажа и започнаха да си подготвят корабчето. Насъбраха се хора и решихме, че няма грешка. Малко е затънтено това място и туристите бяха 100 % Французи, като изключим нас :). Повечето държаха някакви ваучери от туристически агенции и започнахме да се замисляме ще може ли да се качим свободно като си платим.

По едно време изкараха една маса на кея и сложиха една много интересна кутия, тип детски сейф :). Застанаха две жени, едната се оказа капитана на кораба, другата и помагаше. Почнаха първо да привикват тези с ваучерите. Няколко човека си платиха пари и останахме ние и тук проблем. Не говорим френски и почнах да плещя на английски. Нищо не можахме да се разберем. Запоказвах им това, което Петя беше разпечатала от нета и се опитвах да им обясня, че искаме краткия курс. В крайна сметка капитанката :) извика някаква жена която говореше развален английски и някак си се разбрахме. До тук добре, но ни обясниха, че това го няма вече в програмата и може само пълния курс с обяда, цената обаче хич не беше добра, а и не разполагахме с толкова време. Вече си мислихме, че няма да може да се возим, което щеше да е провал, защото тези канали са изключително интересни и изживяването да плаваш по тях е неповторимо. Казахме, че искаме все пак до първото пристанище ако е възможно. След преговори между англоговорящата и капитанката все пак се съгласи да ни вземе на нейния кораб. Ако капитана казва не, няма как да се качим. Обявиха ни някаква сума пари, която ни устройваше и се натоварихме.

Огрян от слънце през почти цялата година, проправяйки си път сред безкрайни лозя и романтични крайбрежни вили, Canal du Midi е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Изграден от Пиер-Пол Рике през 17 в., този стратегически канал съкращава търговския път, свързвайки Атлантическия океан със Средиземно море. Du Midi е част от най-дългия плаваем канал във Франция, първият в света минаващ през тунел (Malpas) и първият в Европа, построен на този шлюзов принцип.
Canal du Midi представлява 360-километрова мрежа от плавателни водни пътища, свързващи Средиземно море и Атлантическия океан чрез 328 структури. Това е едно от най-забележителните постижения на гражданското инженерство в модерните времена.
Построен между 1667 и 1694 год., той проправя пътя за индустриалната революция. Техническо постижение всъщност е и едно истинско произведение на изкуството.
Комисията на ЮНЕСКО решава да впише обекта като част от световното културно наследство заради голямата му значимост. Мястото е с изключително световно значение поради това, че е едно от най-големите инженерни постижения на модерната епоха.
Предоставя възможност за разцвет на технология, която води директно до индустриалната революция и модерният технологичен растеж. Освен това се съчетава с технологични иновации за висок естетически, архитектурен и ландшафтен дизайн, който има няколко паралели. Комитетът на ЮНЕСКО одобрява наименованието Canal du Midi като изключителен пример за проектиран пейзаж.
Canal du Midi има пет компонента. Общата дължина на водния път е 360 километра. Проектът е много мащабен, затова е признат и за най-великото дело на гражданското строителство за времето си. Това е един от символите на властта на 17-и век във Франция, а освен това осигурява функционална водна комуникация.
Качеството и архитектурата на канала са на много високо ниво. Свързващите структури са били проектирани с монументално достойнство и простота. Постигната е и хармония с пейзажа по време на преминаването.
По изпълнението на проекта са ангажирани две хиляди работници през януари 1667 год. В процеса на работата броят достига дванадесет хиляди, включително шестстотин жени, наети, за да компенсират недостига на работници от мъжки пол. Работниците са разделени в дванадесет дивизии, всяка от които се контролирана стриктно.
Проектът претърпява много перипети и финансови кризи в следващите години на изпълнението му, но през 1681 год. до голяма степен вече е завършен. Крайните елементи на цялата система са завършени през 1694 год. Неговата обща стойност е над петнадесет милиона ливри, надхвърляйки първоначалните прогнози с около 70% поради множество неочаквани проблеми.

Ето го и първия шлюз, през който трябва да се качим едно ниво нагоре. По-късно във видеото ще видите как се плава по канал.

Вече сме вътре, няма помпи, има само врати и малки шлюзове, които се отварят и пълнят големия на гравитационен принцип. Съоръжението е направо уникално и на времето си е работило точно така без нужда от ток, просто всичко се е отваряло ръчно, а сега е с хидравлични бутала.

Ето ги и пътниците.

Има малка къщичка с оператор, който следи издигането или спускането и отваря шлюзовете.

Както и преди споменах, във Франция жените изпълняват мъжките задължения. В случая екипажа на кораба беше смесен, няколко мъже и няколко жени. Мъжете ги видяхме в началото и това беше, те си седят в кабината и управляват кораба от вътре, жените тичат скачат, връзват въжета и направляват кораба. Капитанката, хърбава но жилава на всеки шлюз изскача, връзва кораба с едно въже и по начина показан на следващата снимка държи целия кораб да не ходи назад докато се пълни с вода шлюза. Разбира се от вътре помагат и малко с двигателя. Мъжът, който си говори с нея е оператора на този шлюз и не и помага, просто разговаря докато се напълни достатъчно за да преминем, а пък женицата си се напъва като глист на сламка да удържа кораба :).

Изравнихме се и потегляме.

Има много спрени яхти тип кемпър отстрани и чакат да преминат през шлюза.

Плавайки по канала се откриват и първите гледки към града.
Beziers Cathedral.

След първия шлюз ни предстоеше да преминем по уникално по рода си съоръжение, което ще видите по-късно във видеото и на снимки на връщане. Съоръжението представлява каменен мост, но не си представяйте обикновен каменен мост над река, а такъв по който върви вода и корабите преминават по него. Да точно така, мост над реката от редени камъни и тече вода по него, и не само тече, но и е достатъчно дълбок за да преминават големи плавателни съдове. Такова нещо не бяхме виждали до момента и не бяхме чували даже, че съществува, докато не започнахме да подготвяме пътуването ни из прованса. Някой ден трябва да си наемем лодка и да плаваме по тези огромни канали, французите го правят много и с целите си семейства. Първоначално, преди да дойдем не бяхме наясно, но Петя беше попаднала на сайтове които предлагат лодки под наем и се чудехме можем ли да си наемем, сега разбрахме за какво точно става дума :). Предполагам, че трябва да имаш някакво свидетелство за правоуправление, защото хич не бяха малки и не е като да караш в язовир и да има достатъчно място, а в същото време гъмжеше от такива водни кемпъри.
След като преминахме по моста ни раздадоха по един френски кроасан и едно сокче.

Тук обаче явно важи правилото, по-големият е с предимство. Като се поотпуши малко и веднага тръгнаха водните кемпъри да се завират в кръстовището. Да, но капитанката нададе вой със сирената на кораба и нещо ги скастри на френски, при което всички дадоха заден ход и се вързаха пак на изчакване отстрани за да мине нашия кораб.

Това дето прилича на кръгло езеро е кръстовището Ecluses de Foncerannes :).

В ляво ни очакваха поредица от 9 шлюза, с помощта на които в продължение на 300 м. плавателните съдове преодоляват денивелацията от 21,5 м. Вече имаше един кораб преди нас и трябваше да го изчакаме.

Ето на дясно на къде води :).

Отстрани на перилата на кораба бяха закачени малки чадърчета които служеха за предпазване от слънцето ако желаете, Боби се възползва :).

Дойде и нашият ред.

Навлизаме в първия шлюз.

Вратите зад нас хлопват и започва пълненото.

Влизаме в шлюз номер 2. Бавно, но славно напредваме нагоре по канала.

Хората от мостчето ни се радват.

Водата навлиза със страшна сила.

Подминаваме мостчето и сме на следващото стъпало. Към края ще видите във видеото как става изкачването и плаването по канала.

Ето ги и пътниците.

Последен напън, вижда се вече нивото на канала.

Продължаваме по спокойния и тих канал. От дясно има алея за велосипедисти, черен път но добре отъпкан и безпроблемно може да се кара колело там.

Чат-пат в канала се срещат изоставени кораби, паркирани до брега.

Каква идилия.

Минахме и под едно мостче.

Ето и един по-скромен кемпър.

Наближавахме пристанището на Colombiers, където щяхме да слезем от корабчето.

Оставаше да минем под моста и акостирахме.

След като слязохме от корабчето ясно разбрахме, че няма организиран транспорт за връщане, всъщност това го знаехме още като се качвахме и през целия път се оглеждах за пешеходен маршрут обратно, примерно по велоалеята. Погледнах на GPS-а и бяха около 8 км. Не, че не може да ги минем пеша, но не са и малко. Тук вече трябваше да импровизираме. По план не беше така та трябваше да измислим начин да се върнем обратно. Тръгнахме по моста, под който минахме последно, оказа се тесен колкото колите да могат да минат и за да пресечеш от другата страна на канала трябва да издебнеш когато няма коли и да притичаш, иначе няма как кола и човек да се разминат. Тази операция с Боби беше малко рискована, но се справихме някак си. Не знам тези французи как строят, но всичко им е тясно, тротоари, пътища, мостове, тунели и т.н. :). Вече бяхме от към градчето. Започнахме да се оглеждаме за туристически информационен център. Всъщност GPS се оглеждаше вместо нас :). Намерихме го и питахме за автобус, с който можем да се върнем до Beziers. Дадоха ни разписание и номер на автобуса, както и спирката, от която да го хванем. Казаха да отидем на едно кръстовище и там спирал автобуса. Разходихме се до там и видяхме две спирки от двете страни без надпис с номер на автобуса. Започнахме да се чудим в коя посока трябва да го хванем. След като се помотахме малко там решихме да мръднем малко по-нагоре да видим какво има и изненада, на перпендикулярната улица имаше още две спирки в двете посоки, погледнахме и на тях беше написан номера на нашия автобус. Добре, че не чакахме на погрешната спирка. Сега започна питанката в коя посока трябва да го хванем, но на разписанието имаше и карта със спирките и посоките и се ориентирахме бързо. Спирката я знаехме, оставаше да мине един час докато дойде автобуса.

Даваха електрически лодки под наем, с които можеш да плаваш сам по канала наоколо и много се чудихме дали да не вземем една, но това означаваше да изпуснем автобуса, пък времето напредваше и се отказахме. Не можахме да стигнем до тунела на канала, който беше на около километър-два от нас и можеше с лодката да минем през него, но друг път ще е явно.
Наближи време да идва автобуса и се запътихме към спирката. Петя и Боби седнаха на една пейка до спирката. Докато чакахме, една пожарна със сирени зави на кръговото рязко и и се отвори люка, при което изплиска сериозно количество вода на пътя. Въпреки, че бяха със сирени спряха малко по-нагоре да си затворят люка.

Дойде автобусът и приготвих някаква сума пари за билети от шофьора. Отваря предната врата и какво да видим една леля кара :). Качвам се аз напред и нещо скалъпвам на английски, че сме двама възрастни с две деца на съответните години. Шофьорката изломоти нещо на френски, от което нищо не разбрах, но махна да се качваме на вътре без пари. С останалите постъпи по същия начин. Дали имаше рожден ден не знам, но се возихме без пари. Като подкара този автобус тази леля, истински Фитипалди.

Кара здраво към Beziers. Тук-там спира да товари разни хора и пак без пари :). Не знаехме точно къде трябва да слезем, но на GPS-а успях да локализирам някаква автобусна спирка, която беше преди аквадукта, а искахме да минем да го снимаме отблизо. Нещо се опитах да и обясня за спирката и май ме разбра, защото спря там където исках и слязохме. Автобуса разбира се беше климатизиран и вътре беше добре, отвън обаче си беше страшна жега. Хванахме посока аквадукта, покрай реката.

Някакви странични отклонения на канала с изоставени шлюзове.

Ето го и местния пощальон, така се разнасят писмата тук.

Това не е поредното безумно кръстовище, това е училищен двор.

Ето го и Orb Aqueduct, по който минахме с лодката сутринта, уникално съоръжение.
Аквадуктът е мост, по който канала Миди преминава над река Orb. Широк е 28 м., дълъг е 240 м., а височината му е 12 м. Аквадукта е пуснат в експлоатация през 1858 г.

Искахме да минем по него, за целта обаче трябваше да пресечем един голям булевард, за щастие нямаше много сериозен трафик.

Ето ни вече и до самия аквадукт.

От другата страна моста за автомобили.

Покатерихме се отгоре и се откри страхотна гледка към Beziers Cathedral.

Хванахме този път пешеходно и в другата посока по аквадукта.

Как беше изолирано това нещо, че да не изпуска вода нямам представа, особено онези години с онези материали когато е строено.

Ето го и един кемпър в нашата посока.

И аквадуктът от другата страна.

Приближаваме се вече към колата.

Ето го и първия шлюз, през който се качихме сутринта.

Поглед от горната му страна.

Всички снимки от канала тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Canal_du_Midi_Beziers/

Колата си беше там, където я бяхме оставили и нямаше бележки за неправилно паркиране :).
Сутринта преди да излезем слязох в пекарната, която беше под нашата квартира да купя закуски, при такава миризма рано сутрин из цялата сграда нямаше как да не си купим поне веднъж. Продавачката беше много любезна и говореше английски. Заговорихме се нещо, попита от къде сме и какво правим и аз нали съм си обяснителен започнах на дълго и на широко да обяснявам от къде на къде и т.н. Та продавачката каза, че задължително трябва да посетим Carcassonne - имало голям замък там. Сложихме го в програмата след разходката по каналите и се запътихме в тази посока. Настроихме на GPS-а на дачията замъка, който го има като POI, но е толкова голям, че няма как да го сбъркаш като стигнеш до градчето. Не сме се връщали до Narbonne, за да хващаме магистралата, а минахме по пряк път от Beziers до Carcassonne. Има обособени няколко паркинга в района, всичките платени както можете да се досетите. Колкото повече се отдалечавахме от бреговата ивица, температурата се повишаваше. Около брега се въртеше около 30 - 31 градуса, но при замъка достигна 35 градуса.
Стените на Carcassonne са изключителен образец на военна архитектура. Това са най-дългите стени в Европа (близо 3 км), приказна смесица от кулички, наблюдателници, назъбени парапети на бойни кули и подвижни мостове, чийто строеж започва през 7 век. Изминават 13 века на изменения, допълнения и разкрасявания от римляни, гали, визиготи, араби, франки и френски благородници, преди този двоен крепостен вал, най-големият в Европа, да бъде завършен.
La Cite - е старата част на града. Разположена е върху хълм висок 450 м, който векове наред е бил границата между днешна Франция и Испания.
Катедралата "Сен Назер" - е от 12 век и има най-интересната архитектура в стария град.
Замъкът наистина е нещо много величествено, изключително запазен и огромен. Реално вътре зад стените си е един малък средновековен град и се чувстваш все едно си в някоя цитадела от едно време.

Рова трябва да има вода, но е празен :).

Входът към цитаделата.

Паркчето пред крепостните стени.

Запътихме се към входа. Оказа се, че няма такса за влизане в цитаделата.

Разбира се можеше с карета да те разходят вътре :).

Страшна лудница, народ от всякъде. По едно време се чуха сирени на линейка, която се беше запътила на вътре между хората, явно на някой му е прилошало, някак си се шмугна вътре между талпата през тесня вход и по тесните улички.

Стените и кулите са внушителни и зад тях се крие малък град.

Можете да си закупите всякакви рицарски принадлежности.

Малко площадче в центъра.

Има светофар за улицата, защото няма разминаване ако се срещнат две коли там, пък си е дълга. Точно по тази улица профуча линейката :) между хората.

Всякакви сувенири свързани със замъци и приключения имаше по витрините.

Продължаваме към вътрешната отделена крепост, от цитаделата.

Там вече се заплаща вход, като освен, че можеш да я разгледаш може и да обиколиш по част от най-външната стена замъка.

Предстоеше ни разхода по тези дървени коридорчета на върха на стената.

Влизането ставаше по мост отново.

Le Chateau Comtal.

В рова вместо вода има градинка.

Още от вътрешността на Le Chateau Comtal.

Макет на средновековен град.

Тръгнахме по стената.

Изглед от горе.

Покривите, които виждате са от вътрешността на цитаделата.

И катедралата, която също е зад стените.

Това са касите, където се плаща входа за стените.

Вътре в кулите.

Общо взето бяха еднакви всичките кули, тук продължаваме по дървените коридорчета по върха на стената.

Малко каменни фигури.

Боби в малък боен отвор на стената.

Изглед към нормалния град.

Продължаваме по стената в посока главния вход на цитаделата.

Изглед навън.

Имаше някакъв музей на инквизицията, но не го посетихме. За сметка на това, както си ходиш по стената и гледаш долу в дворчетата някакви обесени.

Отсреща се вижда покрива на входа.

Семейно селфи.

По стълбите в дъното, които се виждат се слиза от стената. Като влизахме в цитаделата забелязахме при тях надпис, че е забранено качването, това е защото в другия край като си платиш вход може да се разходиш по стената и да слезеш.

Отправихме се към катедралата.

Боби с Пинокио.

Катедралата "Saint-Nazaire".

И отвътре.

Площадчето пред катедралата.

След катедралата се насочихме към изхода. Попътно минахме по уличка с много занаятчийски дюкянчета.

Ето тук магазин за обувки с часовник от обувки.

Пред входа на цитаделата имаше и влакче за разходка, който желае около нея, но ние вече се бяхме возили на такова на друго място и решихме да пропуснем.

Всички снимки от Carcassonne тук: http://www.tonyco.net/pictures/Family_trip_2015/Carcassonne/

Това ни беше и последния ден във Франция. На Боби му бяхме обещали плаж още от предния ден, като не мислихме да ходим до замъка, и нямаше как да му се размине. Решихме да се пуснем до плажа на Narbonne, който е част от онази голямата ивица с мокрия пясък. За наш лош късмет обаче, след като много бързо се придвижихме до Narbonne, малко преди да влезем в града огромно задръстване, края не му се виждаше. Пътя си изглежда наред какво става не е ясно. След като мъчително минахме 3 км за повече от час се оказа, че на магистралата има катастрофа и едно от отклоненията е затворено, а от там и тапа по нормалния път. На магистралата беше кацнал медицински хеликоптер, това кога ли ще стане в България :). Доста се замотахме с този плаж и вече беше станало към 19:00 ч., когато пристигнахме.

На това му се казва голям плаж. Толкова широка плажна ивица не бяхме виждали. Дължината е 5 км. Пясъкът по цялата широчина на плажа е влажен и дава много приятна хладина. А водата е кристална. Плажът се води на Narbonne, но реално е към Gruissan.

Падна игра.

На някой му се скача на дама.

Беше вече залез слънце, и трябваше да си тръгваме за наше най-голямо съжаление. Пътят от плажа до Narbonne минава през малка планина и е доста приятен.

Отбих се на едно място да щракна малко снимки от високо.

И една панорама:

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Narbonne.JPG

Утре сутринта трябваше да върнем колата в офиса на фирмата, който се намираше на гарата и от там да си хванем TGV влака за Барселона. Искаше ми се да заредя от вечерта, за да може сутринта да не губя време, а и трябваше да я върнем до 9:00 ч., за да не ни таксуват с наем за още един ден. Ударихме на камък отново - една, втора, трета бензиностанция, всичко което имаше на GPS-а в района прослушахме и нито една не иска да ни приеме картите за плащане. На една от бензиностанциите забелязах, че има и нормална каса която пише, че работи от 8:00 ч. сутринта. Обикаляйки намерихме и къде точно се намира офиса на Europcar. Пред самия офис имаше бензиностанция, която също не ни приемаше картите. Опитах се на една от бензиностанциите да уговоря едни французи да ми заредят дизел с тяхната карта, пък аз да им дам кеш пари ама не говореха английски и нищо не стана. Явно нямаше нужда повече да обикаляме и реших сутринта да отида на бензиностанцията с касата и да заредя там гориво, примерно към 8:30 ч. и после да се върна да взема Петя с децата и да върнем колата с пълен резервоар.
Прибрахме се при квартирата, бяхме напазарували от сутринта, тъй като знаехме, че няма да има възможност вечерта да напазаруваме с това работно време на магазините. Трябваше от вечерта да изчистя всичко по GPS-а на колата, ресетнах всичко на дифолтните настройки, изтрих Bluetooth устройствата закачани с колата, след което почистих хисторито на навигацията, за да не си личи къде сме ходили, лог друг освен търсени места не се пази. Сега трябваше да вкарам медията в режим на търсене на пинкод. Отворих книжката, която беше на френски, и след кратко търсене намерих разписание на предпазителите на френски. Лесно се ориентирах кое е медията, бушон номер 13 :) съответно го извадих за няколко секунди и воаля, вече системата беше на пинкод. За да им е по-гадно, навигацията беше на френски, аз обаче я обърнах на български, след което преди да ресетна всичко я превключих на английски, те нали не се обичат много с англичаните :). Всичко изглеждаше готово, остана само да заредя гориво на следващия ден сутринта.
Вечеря отново си спретнахме на балкончето и събрахме основния багаж, вече опакован като за ръчно носене, а не като за нахвърляне в багажника :).

Към Ден 11