7:00 ч., всички спят, аз си бях навил часовника и предварително подготвил екипа за бягане в трапезарията. Тъй като Косьо с бебето спяха на втория етаж над трапезарията и нямаха врата, трябваше да съм много тих. Нахлузих набързо клина и тениската, обух маратонките за трейл бягане, телефона в калъфа, пулсомера и отпраших навън. Прекрасно северно утро, свеж въздух, гора - какво повече може да желае човек. Нямах представа накъде да тичам, пуснах си стравата и ако се затриех из гората, щях да видя следата, откъдето съм минал и да се насоча обратно към къщата. Реално бяхме малко извън Ховен и до къщата се стигаше по черен път, който продължаваше из полетата, та хванах по него. Чувствах се като в приказките на Андерсен. 🙂 Теренът беше равнинен, без особени препятствия и се тичаше предимно между дървета и поля. Пръскачките работеха от ранина в полето.
Имаше засадени разни зърнени култури, не зная жито ли беше или друго, но си беше още зелено, при нас в България бяха вече узрели и жълти, тук не бяха и чули даже още. 🙂 Стигнах до нещо като ранчо, с постройки за селскостопанска техника. Реших, че е частен имот и да не продължавам, току-виж са ме отстреляли, 🙂 пресякох една рекичка и продължих по главния път, който завиваше.
Не след дълго излязох на асфалтов път. Погледнах стравата, според картата следваше по този път да се върна в Ховен и оттам да си намеря дървената къща, тъкмо като кръгче щеше да се получи. Забелязах до пътя много насаждения с елхи, отглеждат си ги явно 🙂
След около километър-два стигнах до табелката Ховен
Излязох на главната улица и хванах по посока къщичката. Направих едно сутрешно тичане от около 5 км и се чувствах свежарка. Предстоеше ни дълъг и натоварен ден. След като прекараме още един пълен ден в Леголенд, трябваше да направим нощен преход до Прага от около 900 км. Тук се присетихме с Косьо, че цял ден ще сме обикаляли в Леголенд и след това останалите могат да поспят, но ние трябва да се редуваме да шофираме, ех, съдба. 🙂 Когато се върнах, всички се бяха събудили. В тази къща проблемът беше, че бойлера е 50 л и се налагаше да се изчакваме между къпанията, за да сгрее водата. Та аз трябваше да си взема обезателно душ след тичането, иначе имаше шанс на нощния преход да ме изхвърлят от колата 😆. Имаше във фризера останали няколко сладоледа, та след закуска децата хапнаха по един, ние с Никола седнахме на тревата пред къщичката да си ядем нашите. 🙂 Приготвихме сандвичи за през деня и през нощта, двойна доза. Постегнахме багажа и започнахме да го товарим. Проверихме да не сме забравили нещо, оставихме пари за чаршафите в къщата, оставихме ключа в кутията с кода отвън и потеглихме пак към парка. Този път паркирахме на паркинг близко до централния вход. Разхвърляхме отново куфара на покрива, за да извадим количката на Калоян; не е нещо ново за нас, отработени бързи и рутинни движения. 🙂 Бързо се приготвихме и на входа само билетчето за паркинга оправихме набързо и влязохме. Отново се разделихме, ние с Боби хванахме към дясната част на парка спрямо входа, където не бяхме обиколили всичко предния ден. Посетихме полярния кът, возихме се на скоростно влакче, опашката на дракона. 🙂 Боби малко го хвана шубе, то не знаехме всъщност, че е скоростно влакче, защото тръгваше от сградата и излиза извън нея. Разхождайки се из парка мернахме, че ще има някакво представление при един замък и решихме да го посетим. Кралят, кралицата и придворните правеха скечове с акробатични номера и скокове във вода, доста атрактивно.
И от доста високо също
Доста добри акробати безспорно 🙂
Имаше доста други атракции, но предимно бяха със скоростни влакчета и Боби не пожела повече да се качва на такива. Детето предпочита да се спускаме с колело по стръмни скалисти сипеи, отколкото да се вози на скучно скоростно влакче 😉. Возихме се и на едни пиратски лодки, които минават през пещера.
Ходихме отново да се мокрим на кануто и на пиратските битки с водните оръдия, определено това с мокренето беше най-интересно и забавно. 🙂 Днес за обяд бяхме решили да му вземем детско меню, което включваше бяла риба пане, пържени картофи във формата на лего кубчета, които се доплащаха заради формата, иначе може да си вземеш менюто с нормални картофки 🙂, имаше и фанта и ябълка.
Не беше адски скъпо, нещо от рода на 20 лв. 🙂 След като хапнахме се отправихме пак към Нинджаго къщата, отново лабиринта на Лойд и Нинджаго битката.
Минахме и покрай бутиковия Лего хотел.
Наема на стая в него обаче беше доста дебел и някак си неоправдан. До него се намираше лего аквариумът.
Малкия подводничар
В парка имаше Сеат драйвинг скул, което Боби не пожела да посети, пък мен ми се струваше интересно. Доплаща се допълнително и си има часове, запазваш си час през деня. Вътре с електрически лего колички обикаляш, има значи светофари, бензиностанции, всичко.
Минахме и покрай къта на междузвездни войни и огромен Y-wing
Хилядолетния сокол
И много други макети от лего
Има едно монорелсово влакче, което е доста детско, но пък обикаля парка отвисоко и решихме да се качим на него, за да разгледаме отгоре.
Сеат училището
Дуплоленд
След монорелсовото влакче, решихме да се качим на кулата и да погледнем от още по-високо
Влизаш в кръгчето и то те издига най-горе и те върти за панорамна гледка
Миниленд
Лего хотела
Като за финал на Лего турнето влязохме в магазина.
Кубчета на килограм, това най-много ме изкефи
Направи ми впечатление, че цените на легото не са много по-различни от тези в България, да не кажа идентични. Направих сравнение на няколко модела, които са ми познати и знам цените им в България и се оказаха същите и в този магазин. Взехме един комплект солници във формата на лего кубчета, които се сглобяват даже една с друга на същия принцип. Една минифигура си хареса Боби, за нея ни казаха, че може да си я носи в парка, всеки от служителите на ревера си носи също по една мини фигурка и имаш право да поискаш замяна твоята срещу тази от ревера на съответния служител докато си в парка, много яко. Взехме си и едно магнитче за хладилник, което носи минифигурка върху него. Боби си хареса и училищен комплект Леголенд.
Солниците си ги ползваме ежедневно вкъщи и е много забавно.
Паница за вода, куче 🙂
По стечение на обстоятелствата се оказа, че сме в последния ден от строенето на най-високата кула от лего кубчета, която трябваше да влезе в рекордите на гинес. Всеки сглобява сам нещо в определен формат и със специална вишка в края на работния ден на парка поставят построените кубчета на върха на кулата. За нещастие бяхме съвсем на края на всичко и не можахме да се включим, ако бяхме разбрали от предния ден, можеше Българското знаме да сглобим.
За децата имаше скреч карти, от които можеше да спечелят подаръци.
Само Гого спечели годишен вход за парка, който очевидно не ни вършеше работа при условие, че живеем на 3000 км от него. 🙂 С Ася го замениха за друго актуално към момента в парка. 🙂
Всички снимки от Леголенд: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Legoland/
Стана към 18 ч. и паркът беше пред затваряне. Ориентирахме се към колата, хич не бързахме този път, тъй като следващата ни дестинация беше зоопаркът в Прага, а дотам имаше около 900 км и около 12 ч. път. Какво щяхме да правим там, ако пристигнем в 5 ч. сутринта, трябваше да будим животните, за да ги разгледаме. 😉 Хапнахме на паркинга пред Леголенд, преобухме Калоянчо. Кой каквото има да прави, приготвяме се за нощен полет, макар и да беше светло все едно е обяд, вече щяхме да се движим на юг и да започне да се стъмва в по-нормално време. Децата бяха изморени и се очакваше бързо да заспят, макар и да не е тъмно. Заредихме една торба със сандвичи и други неща за ядене отпред за нощните пилоти. Ядки на таблото като почнеш да се унасяш на волана се оказа, че много помагат и те държат буден хрупайки. Първи тур Косьо щеше да кара. Карането през Германия не е никак приятно, в Дания е ОК, тъй като почти няма трафик, но надолу е страшно. Решихме, че няма нужда да даваме зор и автопилотът показваше 100 км/ч. Постепенно се стъмни, пътниците изпаднаха в дрямка, аз също се опитах леко да задремя, но не ми се отдаде много. Някъде в Германия спряхме да се сменим с Косьо. Подкарах по немските магистрали, трафикът между 2 и 4 ч. през нощта беше като пиков у нас. На магистрала с 3 ленти си карам в средната с 100 км/ч, някакъв шваб ме застига и ми се залепва за задника, поглеждам в едното огледало, поглеждам в другото няма никой. Този шваб ми се залепи отзад и ми святка - даже минах в най-дясната лента, за да го видя какво иска, чак тогава ме задмина. „Какво, трябва да карам в лентата с камионите, иначе явно преча,“ си помислих. Километрите вървяха бавно и мъчително, но това е положението.