Ден 8, Леголенд, Билунд, Дания, Ден 1 28.06.2018 г

Едно прекрасно слънчево утро в Ховен, Дания. Време беше за кулминацията на пътуването, а именно Леголенд. Грееше слънце и времето обещаваше да е прекрасно.

Искахме да идем в началото на работния ден на Леголенд, за това не се подмотвахме много. Спретнахме сандвичи за през деня и отпрашихме. Бях заложил на GPS-а един от по-големите паркинги, за да стане по-лесно паркирането. Паркингът беше абсолютно празен, може би защото беше на 10 мин пеша от централния вход. Летището беше в непосредствена близост до Леголенд.

Свалихме количката на Калоянчо, раници със сандвичи и потеглихме. Година по-рано се бяхме подготвили с каталози на Лего от България, в които имаше талони за отстъпка и то не малка. Купуваш един билет за възрастен и получаваш един безплатно за дете, което е на голяма далавера. Реално се падаше по един възрастен на едно дете, като изключим Калоянчо, като всички деца влизат без пари. Отидохме на касите и се оказа, че всичко е, както го бяха описали в каталога. Купихме билети, направо платих и билетчето за паркинга за цял ден и ето ни на входа на така чакания Леголенд.

Само някой мърморко, вечен недоволник или конкурент на "Лего" би могъл да устои на привлекателната сила на "Леголанд" в Дания. Този тематичен парк в Билунд, отворен през 1968 г., показва всичко, което проектантите и въображението могат да създадат от над 45 милиона блокчета лего с различни форма и размери. Милиони деца по света обожават "Лего" и затова семействата, които посещават Дания, задължително отиват в "Леголанд". Но дори и възрастните няма да скучаят в парка, тъй като могат да видят там модели на "Тадж Махал", на двореца на датската кралица, Статуята на свободата, Акропола и други световни шедьоври. Паркът, разположен на площ от 100 декара, е разделен на пет части. Неговото "сърце" е "Миниланд", който е най-голямата миниатюра в света и където човек се чувства като Гъливер в Страната на лилипутите. В него има умалени модели на сгради и области от различни страни, обичайно в мащаб 1:20, които периодично се променят. За целта се използват 20 милиона блокчета "Лего". В "Миниланд" корабчетата годишно изминават над 20 000 километра по малките канали, съдържащи 15 милиона литра вода. В парка има десетки въртележки и атракции за деца, както и минивлакчета, с които да се обикалят. Ако някое хлапе се разгорещи от силните емоции, предлагани в "Леголанд", то може да се охлади в някой от 8-те малки басейна. За любителите на по-силните усещания има скоростно влакче, което обаче не развива главоломните скорости на събратята си за възрастни. Те могат да се спуснат и с кану по буйнотечащ, но добре обезопасен канал.
Решихме да се разделим, тъй като децата харесват различни неща и към края на деня да се чуем и съберем, паркът е голям и с разнообразни неща. Ето го и Боби на входа.

Бяхме си отделили два пълни дена само за Леголенд, за да се накефим максимално. От входа вляво имаше магазин, него оставихме за накрая. Пред магазина имаше най-разнообразни лего забавления и Боби заяви, че иска тука да си сглобява и играе. Казах му: „Давай из парка, това и вкъщи можеш да си го правиш.“

На всяка една от атракциите има опашка и дисплей, на който е изписано приблизителното време за изчакване, в повечето случаи е 20 - 30 мин, реално трябва така да си ги подбереш, че да ти стигне времето през деня.

В клипчето по-късно ще видите повече. Има спускане с висока скорост и разбиване във водата, този атракцион допадна много на Боби и се пускахме няколко пъти на него.
Продължихме нататък, Летящия орел е скоростно влакче и едно от най-новите атракциони в парка, но Боби твърдо отказа да се возим на него.

Хапнахме по един сандвич от тези, които сами си правихме. Има си обособени кътчета с беседки - много приятни и там може да седнеш и да си хапваш на спокойствие собствена храна. После продължихме в къщата на духовете.

Минимум двама участника, максимум 4-ма в отбор. След даване на старта, тичешком се качвате в пожарната кола и започвате да помпате с две ръчки, така че да се придвижи колата до горящата къща, след което един хваща и насочва струйника с вода към дупката, а другият помпи водата ръчно. Има брояч, който пресмята количеството вода, което е преминало през отвора и съответно когато се напълни, сте изгасили пожара и се връщате обратно, помпейки, в колата на старт/финала.

В този парк, ако времето е хубаво, пада голяма игра. Ако вали дъжд, направо не знам работи ли изобщо.
Стигнахме до пиратските битки, там става голямо забавление. Има водни оръдия, въртиш и изпомпваш вода от басейна и насочваш към противника, въпросът е кой повече ще измокри другия 🙂

Тук прекарахме доста време. Редувахме се, веднъж в отбор на кораба аз и Боби срещу другите, после аз на брега Боби на кораба и се стреляме взаимно. Ако попаднеш на някой, който върти много бързо помпата, целият ставаш вир вода. След като не остана сухо по нас, реших, че е добре да си махнем фланелките и да продължим така. Всичко ценно сложих в раницата и я закачих на разстояние от водните струи 🙂

Близко до изхода, където слизаш от корабчето, имаше гигантски сешоар, платен (разбира се!), в който влизаш и те суши. Времето беше слънчево и топло и дрехите изсъхваха значително бързо. След като се понамокрихме прилично, се наредихме пак на опашка на кануто. На Боби много му хареса и се пускахме многократно. Като сложиш 20 - 30 мин чакане на опашката и след това 10 - 15 мин возене сами си направете сметката 2 - 3 пускания колко време отнемат. 🙂
Наближаваше 18 ч., в колкото затваря и парка. Чухме се с останалите и се ориентирахме към изхода. Бяхме питали местните в Ховен къде е най-близкият супермаркет и се оказа в съседно село, та на прибиране се отбихме там, за да си напазаруваме за вечеря и за сандвичи. Взехме и сладолед на клечки и фунийки в кутии, излизаше доста прилична цена. Прибрахме се в горската ни къща и спретнахме вечеря, варени яйца, салата, картофена салата. Поокъсняхме, но тук се стъмваше много късно и успяхме по светло да вечеряме на полянката.

Към Ден 9