Ден пети от пътуването ни. Този ден освобождавахме квартирата. Предстояха ни близо 1000 км до Копенхаген, като посетим градчето без улици Гитхорн. 🙂 То се намираше на около 120 км от Хорн и ни беше попътно. Нямаше много време за моткане, очертаваше се един дълъг ден. Багажът беше основно стегнат от предния ден. Вече имахме тренировка в товаренето, като в детското състезание „Бързи, смели, сръчни“. Единият стъпил на задните гуми и тъпче в куфара, другият подава. Децата се товарят вътре и помагат в багажника. Ние трупаме, те придържат, за да можем да затворим вратата, без да изпадне всичко 🙂 Междувременно Косьо и Ася бяха купили холандски грудки за лалета, които трябваше също да наместим в куфара, та съвсем плътно се получиха нещата. Станахме по-раничко този ден, за да смогнем с всичко. В крайна сметка още в ранни зори бяхме натоварени в колата, оставихме ключа вътре и щракнахме вратата, така и не видяхме собственика на квартирата. 😃 Ася отговаряше за кореспонденцията с всички собственици на квартири по веригата, та му драсна един благодарствен мейл, че си тръгваме. Пътят ни минаваше през един лиман в обратна посока на задръстването, та нямаше да се бутаме пак в онази ужасия. Сравнително лесно и спокойно стигнахме до Гитхорн. Отново бях проучил предварително местата за паркиране и бях задал точно точката в GPS-а, до която трябваше да стигнем. Имаше доста свободни места на паркинга. Свалихме това-онова от колата, взехме раничките с храна и вода и започнахме да се оглеждаме кое къде е.
Гитхорн (Giethoorn) се намира в провинция Оверейсел в Холандия. Селото е известно също и като холандската Венеция.
Около 2600 жители живеят в селото, а островните домове са направо върху водните пътища. Животът изглежда като в красива приказка.
Първоначално Гитхорн е бил заселен от францискански монаси през 13-ти век.
Всички канали са доста тесни и има много дървени мостове (около 150), които свързват двата бряга. Също така селото разполага и с многобройни пътеки за колоездене и пешеходен туризъм.
Каналите са дълги около 4 километра, а докато плавате по тях, може да видите специфичните селски къщи със сламени покриви от 18 век и невероятни градини, които са много добре поддържани.
Бях си набелязал някаква фирма, която дава лодки под наем, тъй като цените доста варират и бях предварително ориентиран. Доближавайки се до пристана, от който се взимат лодките под наем, ни подеха веднага. Доста хора даваха лодки; първият, дето ни заговори, ми предложи цена около 60 евро за 2 часа. Бях проверил предварително, че цената е около 40 - 45 евро, на пазарлък веднага му смъкнах на 40 евро. Поогледах се, горе-долу еднакви са лодките, които се предлагат и се съгласих. Принципно лодката се дава и сам си я караш, ако можеш. Ако ли не, има малки корабчета, които можеш да си наемеш и с група да ви разходят. Като стар лодкар и каякаджия реших, че няма да имам проблеми с управлението, пък и ще е забавно 🙂 Набързо ми обясниха принципа на управление; двигателят е електрически и нещата се случват доста лесно. Дадоха ни карта и ни начертаха примерен маршрут за 2 часа. Реално повече време нямахме, тъй като ни чакаха над 800 км, но и какво да правиш, повече от 2 ч. в малка лодка. 😃 Качихме децата и потеглихме по маршрута.
Наистина селцето беше много приятно и китно, вместо улици и булеварди имаше водни канали.
И безброй мостчета
Капитан Тони подава газ 🙂
Патиците явно знаеха, че изпада храна от лодките и ни следваха
От каналите излязохме в едно доста голямо езеро.
Направо си бяхме в открити води и някак си ориентирането по картата хич не ми беше лесно, не съм внимавал на уроците по морска навигация 😁
По средата имаше малък остров, който фигурираше на картата. Имаше стрелки, които ми бяха казали да гледам, само дето хич не ги и виждах. На снимката с картата се вижда как се забихме в неправилния канал.
Получих от Боби и капитанска шапка 😃
Нямаше спасителни жилетки, нито нищо, само резервни гребла, ако закъсаме нещо с тока. С две думи, животът на пътниците в лодката беше в мои ръце, особено на най-малкия ни пътник, само на 10 месеца 😃 Внимавай, капитан Тони 🧐
В крайна сметка уцелих правилния път
Един бърз сандвич в движение
Джунгла
Подавам газ
Някой е нахранен и доволен 😃
Дългия път към дома 🙂
Един приятел се присламчва за храна
Трябва да даваме газ, че времето изтича
Някои не разполагаха с двигател и гребяха
Навлязохме пак в каналите
Започна да става задръстване
Хайде, размърдайте се, че времето ни изтича и ще трябва да доплащаме
Пред нас имаше едни, чийто капитан не беше много в час, нямаше представа явно от инерция и само въртеше волана като на кола. Лодката обаче не реагира толкова бързо и постоянно на зиг-заг се блъскаше в съседни лодки или в брега. Казах си: „Не е добре с този, ще се влачим цял ден, ама и да тръгна да го изпреварвам, ще вземе да ни удари и да стане по-зле“. Приближих се до него и започнах да дебна момента. В крайна сметка той не можа да го вземе един 90 градусов завой и съответно се заби отстрани. Това беше моят момент, само казах: „Дръжте се!,“ навих волана на едната страна и подадох всичката газ, лодката рязко се завъртя на 90 градуса, после върнах волана обратно и с пълна газ на заден ход (за да успокоя въртенето) изправих волана и всичката газ напред! Финтирах го с финес 🙂 мястото беше ограничено и минах между него и брега буквално на 3-4 см, без да ударя нищо, голям кеф 😃 Вече бяхме в спокоен и свободен канал.
Пътниците бяха добре, което е най-важното. Стигнахме с 5 - 10 мин закъснение на пристана, момчето което даваше лодката, не пропусна да ми го отбележи 😃 нормално след пазарлъка, но не ми взе допълнително пари. Бях оставил 50 евро депозит за лодката, та си ги взех всичките 😃
Всички снимки: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Giethoorn/
Минахме да си вземем сувенирчета и до тоалетна. Който ще яде, да яде, нов памперс за Калоянчо и в колата. Имахме едни 10-тина часа път до Копенхаген, Ася отново писа мейл да предупреди, че ще пристигнем след полунощ. Хората казаха, че ще ни чакат, което ни учуди, но щом искат - добре. Потеглихме от Гитхорн. Не след дълго навлязохме отново на германска територия. Хич не харесвам Германия и пътищата и. Започнаха се постоянните ремонти и задръстванията по 30 км.
Отпуши се за малко, гледаш - от другата страна запушено
Айде след малко пак задръстено и при нас. Кошмар! Това да пътуваш през Германия с кола си е живо наказание, особено през лятото. В България направо си нямаме задръствания. Започнахме да се движим в посока север, беше станало вече към 23 ч. и децата спяха отдавна. Навън беше толкова светло, че можеше да се кара без фарове, бяхме попаднали в белите нощи. Колата не създаваше проблеми. Движехме се вече на територията на Дания, почти нямаше коли по магистралата. Наближихме към Storebaelt bridge. Преминаването в едната посока излизаше 32 евро, а ни предстоеше да го преминем два пъти. Мостът е уникален по рода си: много дълъг и минава буквално през открити води. Беше доста интересно да минеш по него около 23 ч. през нощта и да е светло. Във водата имаше и много ветрогенератори. Тук квартирата ни беше в едно малко кварталче Балеръп, някак си къщата се падаше навътре между други къщи и на GPS-a не ми излизаше точно. Бях задал улицата и номера и уж каквото бях успял да видя на гугъла. Пристигнахме малко след полунощ. Някак си обаче не изглеждаше като на снимките. Адресът беше точен, но не беше това. Оказа се, че е на съседната улица. Имаше някакво разминаване с това, което стоеше на сайта на AIRBNB и в имейла. Успяхме да се ориентираме и да го открием сравнително бързо. Вече си беше тъмничко. 😃 Хората си бяха легнали, но станаха заради нас. Къщата принадлежеше на двама младежи, мъж и жена без деца. Те спяха в същата къща, но в една малка стаичка, нещо като килер. Явно докато има гости е така. Казаха, че ще ползваме обща баня и тоалетна и кухня с тях. 😃 Предупредиха ни в колко часа излизат за работа и че минават през хола, където щяха да спят двама души. В тази къща имахме 2 нощувки. Хайде, пак сваляй всичко от колата, та и куфара свалихме, защото щяхме да паркираме на подземен гараж на следващия ден. Колата е висока, та се наложи да търся гараж, в който да се побере. Разпределихме стаите, Косьо с Ася и Калоян в едната стая, малко я разместихме за да сложим детското креватче, Гого и Никола в другата стая с двоен креват, ние с Боби в хола пак на спалня. Къщата беше изцяло и само в бяло отвътре, доста модерна и много приятна, но повече за нея утре, сега Лека нощ.