Днес беше неделя. Отново щяхме да сме в Амстердам, семейство Гюленови искаха да посетят НЕМО музея и да се видят с техните приятели българи, които живеят в града. Ние с Боби вече бяхме посещавали този музей и той не представляваше интерес за нас. Това, което бяхме предвидили за този ден, беше да си наемем тандемно колело и да пообиколим. Закусихме набързо, направихме сандвичи за през деня, заредихме раниците с храна и напитки и потеглихме. Тъй като беше неделя, паркирането в града се оказа свободно и не се наложи да търсим паркинг. Този път направих промяна в настройките на GPS-а, така че да не ни прекарва през задръстването. Стигнахме много бързо в града, нас с Боби ни изхвърлиха на гарата с уговорка да се чуем към края на деня и да се уточним къде ще се срещнем. Оттам с Боби слязохме пеша да магазина, който бях набелязал и уж резервирал тандемно колело предварително. Минахме отново през площад Дам, всъщност е много близко до мястото. Влязох в магазина, на гишето имаше едно младо момиче. Казах, че имаме резервация за детски тандем. Погледна, видя, че имаме наистина, но се оказа, че няма детски тандем наличен, само няколко обикновени. Ясно е, ще се взима обикновен в този случай. Почнахме да мерим кой ще му е добре на Боби: тук седне, там седне – но все са му високи. Започнахме да сменяме седалки от един на друг, за да може да свалим колко може по ниско позицията на седене. В крайна сметка с определена комбинация се получиха що-годе нещата. Малко му идваше високо седалката, но все пак бяхме тандем и аз щях да помагам отпред. Дотук добре, но пробвах да вдигна това чудо тандема- с много усилие едвам го отлепвам за кратко от земята. Дълго като тролей! Реших да направя едно кръгче, за да видя как се кара 😃 Завъртях, не успях да падна. Рекох: „Взимаме го, в движение ще се учим да го караме“. Поприказвахме си с момичето, обясних и, че съм свалил предварително трак на OSMAND-а на телефона и мислим по него да караме, като отидем до Маркен айлънд и Волендам. Девойката се опули и "чак до там ли ?", аз с усмивка казах, че сме от България, а там има доста планини и двамата с Боби тренираме планинско колоездене, като аз даже участвам в крос-кънтри състезания, та катерим баири, пък Холандия си е равна като тепсия и не мисля, че ще имаме проблем. Момичето каза, че е ходила в България и много и харесва, катерила е пеша по Пирин и беше с много добри впечатления. Разбра, че сме ПРО 😃 и реши да съдейства още повече за дългото пътуване, което ни предстоеше. Осигури ни заключваща система за колелото, спрей за спукана гума, ластици да си хванем раницата на багажника и стойка за телефона на кормилото, за да може по-лесно да си гледам трака. Много съм доволен от обслужването. Наехме тандема от фирма A-BIKE срещу 30 евро за цял ден. Каски си носехме от България, тъй като в Холандия искаха по 5 евро наем на ден за каска и ми се видя безумно, също и ръкавичките си бяхме взели. Оправихме документите, нахлупихме каските и поехме. Отначало много се смяхме с Боби, той зад мен върти нещо, аз отпред. Колелото разполага с 3 скорости, напълно достатъчно за равната държава. С колело било доста бързо из Амстердам 😃 оказа се, че маршрутът ни минава през участъка, където предния ден висяхме 4 часа в задръстване, сега беше значително по-бързо. Клетниците в колите 😃 присмял се хърбел на щърбел 😃 Чакахме няколко платноходки с високи мачти да преминат през отворения мост Отново потеглихме, бяхме вече в края на града Навсякъде си има обособени велоалеи отделно от пътищата за колите. Минават през тресавища и поляни. Следваше ни един детски тандем през доста голяма част от времето Движехме се в така наречения уотърленд, много красиво Кратка почивка на една дига за хапване На изкачването на дигите с този тежък велосипед си трябваше 1 скорост и засилка 😃 Красота Шосейките перяха по пътя, но ни махнаха
Стигнахме и до вдигащия се мост, който всъщност доспомагаше за задръстването: освен колите, се задръстихме и ние 😃
Времето беше облачно, но почти без вятър и с температура около 12 - 14 градуса.
Леко стесняване в едно селце, трябва да се внимава и за децата на пътя. На един легнал полицай ни се откачи единият ластик и раницата падна, та се наложи да спираме и да я наместваме 😃
Стигнахме до разклона за Маркен айлънд и Волендам
Велоалеята и пътя бяха чисто нови и с перфектна маркировка
Наближихме Маркен. В далечината се виждаше фарът, който беше крайната ни цел тук.
Остров Маркен е домакин на очарователно малко рибарско селище с интересна култура. Това, което го прави специален, са традиционните къщи в тъмен цвят и красивите костюми, които местните жители понякога обличат на важни събития. Маркен е считан за една от последните останки на холандската култура.
В началото на селището имаше много сладки малки козлета
Ето го и тандемът, натоварен с раницата 😃
Насочихме се към фара; в далечината се виждаха готините къщички
Добитък на поляната
Вече сме на фара 😃
Ех, морето
Фара на Маркен
Ето ни на тандема
Момчето, фара и морето
Самотния тандем
Постояхме на това прекрасно място, хапнахме малко и поехме обратно, като завъртяхме от другата страна, за да минем през селцето
И влязохме по уличките на Маркен
Минахме и през пристанището. Имаше кораб, който плава от Маркен до Волендам, но ние бяхме решили да го завъртим с колелото
Излизаме от Маркен
И се отправяме към Волендам
Някой наднича 😃
Пернати 😃
Езерце
Минахме през Моникендам
И ето ни във Волендам – едно от най-известните холандски рибарски селища
Къщички, наредени като за изложба
Стигнахме до пристанището, където паркирахме и заключихме тандема
Ето го и корабчето, което кръстосва между Макрен и Волендам
Рент-а-байк
Рент елекричка
Първо се разходихме по един пристан, за да снимаме пристанището откъм водата
Ето го пристана между яхтите
И малък пернат приятел на паркинга
Видяхме будка за сладолед и се насочихме веднага натам с Борис К. 😃
Хапваме го, не знам защо гледам така лошо на тази снимка, нещо май имах проблеми с камерата 😃
На отсрещната платноходка имаше жива музика
Доста пренаселено беше, носеха някакви алкохолни напитки 😃 Решихме малко да се поразходим за почивка из уличките
Представете си да живеете в тези къщички и това да ви е задният двор 😃
И през мостче като в крепост да пресичате всеки път, когато си влизате вкъщи 😃
Тесни и уютни улички
Ето я и църквата
Кожи
Тълпи и магазинчета
И една обиколка от другата страна на пристанището
Времето напредваше и се ориентирахме към колелото. Беше си на мястото и нищо не беше пипнато по него. Закачихме раницата и потеглихме обратно към Амстердам, но по друг път.
Попътно срещнахме мъж и жена с тандмена шосейка, много яко и се движеха супер бързо 😃, за съжаление не можахме да ги снимаме. Дупетата ни заболяха въпреки удобните им седалки. Пътят беше приятен, в една голяма част вървеше успоредно на шосето.
На едно място се наложи да пресечем през подлез, слязохме лесно. Подлезът не беше нещо особено, малко приличаше на нашите, които са като катакомби 😃 но си имаше направено спускане и качване за колела. На качването въпреки 1-ва скорост и тренираните ни крака някак си изкарахме до някъде и после бутахме, тежи си този тандем и по стръмно нагоре хич не беше добре. След изкачването спряхме да хапнем малко и да починат дупетата. Боби се загледа в табелките и пишеше със син надпис Амстердам 13 км, но аз забелязах червен надпис 9 км, просто са различни табелите за колела и за коли, веломаршрута цепи напряко през поляните просто. Починахме, но времето си напредваше и потеглихме пак по трака.
И малко конче суче от майка си
Бебета лебеди, не бяхме виждали досега
Голям кеф
Стигнахме града, помня, че предварително бях проучил едно пресичане на главния канал в Амстердам: ставаше с ферибот, за който пишеш, че е безплатен и е само за пешеходци и колелета. Тракът ни отведе точно там.
Фериботът имаше екипаж от един човек, една жена която го управляваше 😃
Качихме се и потеглихме към отсрещния бряг
Гарата в гръб
Боби вече поизморен
Голяма блъсканица, трябва внимателно да се слиза от ферибота 😃 Поехме из натоварените велоалеи вече в центъра на града.
Имаше и такива весели колела с цветенца
Стигнахме внимателно до магазина, откъдето бяхме взели колелото. Момичето, което ни го даде, не беше вече на работа и едно момче ни посрещна. Казах му докъде сме ходили и той се хвана за главата: „С тандема?“, казвам: „Да“ 😃 Лошо му стана направо. 😃 Хората нямат планини и някак си не си го представят.
След като върнахме колелото, се чухме с Косьо да видим накъде са. Разбрахме се, че ще се срещнем след около 30 мин на площад Дам. С Боби си облякохме ветровките, беше задухало и леко заръмя. Седнахме на една пейка да оправим Стравата и да поразпратим тук-таме някоя снимка. Насочихме се към срещата с останалите. По пътя имаше от известните пържени картофи на Амстердам, та това е една от любимите храни на Боби, нямаше как да не спрем да вземем. През това време се събрахме цялата група, другите деца също взеха картофки и се отправихме пеша към колата. Това беше последния ден в Амстердам и трябваше да напазаруваме продукти за вечеря и сандвичи и да стегнем багажа вкъщи. На следващия ден ни предстоеше сериозен преход с интересна спирка 😉
Всички снимки от разходката с тандема тук: http://www.tonyco.net/pictures/Euro_Trip_2018/Tandem/